Фрагм.2 - nov-15

1. Сашо, като го заведа в гората, използва времето си главно да търси вълци. Като му омръзне, започва да се опитва да ме плаши, съобщавайки ми загрижено, че е видял мечка. Преди малко, на Петте кьошета видях момченце на същата възраст - току що беше видяло вълк между две паркирани коли и радостно го съобщаваше на баща си. Значи  ги има. Няма край тази приказка.

2. С благодарност към петуниите ни. Цветята, които лековато наричам грамофончета, издържа́ха цялото лято на южен балкон, цъфтейки като обезумели и чак сега, след ураган и студ, се готвят да умрат /едногодишни са, все пак/. А две от тях си стоят, все едно нищо не е било. Браво, петунки, страхотни сте.

3. Прочетох, че изчислителната мощ на един смартфон сега, е колкото целия ресурс на НАСА през 60-те. Но докато те пратиха човек на луната, ние пращаме само лайкове и смс-и.

 4. Една книжарница за духовна литература в Денвър, Щатите, наречена "Isis", в чест на богиня Изида, периодично бива разбивана. Последната вандалщина е след терора в Париж. Според собственика Джеф Харисън, хората си мислят, че магазинът е на Ислямска държава /ISIS/. Той се обръща към журналистите, надявайки се с тяхна помощ да стане ясно, че книжарницата е кръстена на древноегипетската богиня на плодородието, покровителка на майчинството и здравето, съществуваща от 3500 години и няма нищо общо с религиозните откачалки от ИД. Освен това, Харисън е искрено учуден, как някой би могъл да си помисли, че в Денвър може да съществува магазин, наречен "Ислямска държава".

Атон

През септември се мотах около границата на Света гора - Атон. Вътре не пускат без специално разрешение, но на мен не ми и трябва вътре. Исках да почувствам. После попаднах на този поет - Николай Милчев. Толкова странни съвпадения, при това - той отвътре, аз отвън.

АТОН

В Света гора не можеш да настъпиш пеперуда

и върху котките да сложиш кръстчета от лайка.

Тук светлината денонощно над маслините се труди,

а под маслините седи и Си играе Божията Майка.

Тя още е дете. И с костенурката за кукли Си говори.

А после къса цветовете на огромен копър.

Светът е изумен, че има десет пръстчета опора,

и затова е объл, удивителен и мокър.

Между морето и върха върви на мравките керванът

и мъкне сол, която в снеговете ще зарови.

На колене е слънцето, а трябва за сърцето да се хване,

за да дочака облака и тънкото му слово.

Случаен пътник съм – сандалите ми лепнат за тревата.

Но обикалям в кръг и стигам до смокиня.

Един кълвач трепти и е от крехко злато,

щом не помръква повече от хиляди години.

Ако разказвам още, ще сгреша на тишината словореда

и малката Мария ще си тръгне, без да ме познае.

По-нисък съм от цвят и вече мравката ме гледа,

както се гледа шипка, клонка или заек.

Не се страхувам да приличам на къртица,

която диша и живее замъглено.

Мария става – тръсва дивите къдрици

и с десет пръстчета докосва цялата вселена.

Трапезни беседи

1. Когато пирували /т.е. по време на симпозиумите си/, древните гърци се развличали с вино и умни разговори. Темите били най-различни, според интелектуалния ресурс на пируващите. Платон например, си изяснявал със Сократ какво е истинска любов, а не толкова философски настроените пиромани, обсъждали по-ниски теми.

2. Плутарх, в съчинението си "Трапезни беседи" е записал 95 такива разговора. Ето темите на някои от тях:

• Уместно ли е на пир да се говори за философия?
• Домакинът ли трябва да задава темата за разговор или гостите сами да я избират?
• Защо на старците им е по-вкусно неразреденото вино?
• Защо на старците им е по-лесно да четат отдалече?
• Защо наесен хората стават по-лакоми?
• Кое е по добро - на всеки да се сервира поотделно или да се слага обща чиния?
• Защо жените се напиват по-трудно, а старците - по-лесно?
• Защо полупияните се държат на краката си по-зле отколкото напълно пияните?
• Защо хората изпиват три или пет чаши и никога четири?
• Защо месото се разваля по-бързо на лунна светлина, отколкото на слънчева?
• Защо се счита, че спящият не го удря мълния?
• Защо юдеите не ядат свинско - почитат ли свинята или я презират?
• Защо ни е приятно да гледаме актьори изобразяващи гняв и страдание и ни е неприятно да гледаме гневни и страдащи хора?
• Защо Омир нарича солта "божествена"?
• Защо гладът като пиеш намалява, а жаждата при ядене се усилва?
• Защо за да е студена водата в нея хвърлят камъчета?
• Защо у Омир за всички течности има епитети, а за маслото няма?
• Защо виното от съда е най-добре да се взима от средата, медът от дъното, а маслото - отгоре?
• Ако някой, докато е на пир, го поканят на друг пир, трябва ли да приема поканата или не?
• За рождените дни на известни хора
• Защо Платон е казал, че бог винаги се занимава с геометрия?
• Защо нощем звуците се чуват по-добре от денем?
• Могат ли да се появят нови, неизвестни още болести и защо?
• Защо сънищата през есента не се сбъдват?
• Защо лунните затъмнения са по-чести от слънчевите?
• Защо буквата А е първата в азбуката?
• Какво е общото между поезията и танца?
• Четен или нечетен брой са звездите на небето?

/взето от М.Л. Гаспаров, "Занимателна Гърция"/

на сн.: Филиполи, близо до Кавала

Еверест. Цени за изкачване

1. За всеки случай си ги записах:

• 2000 - 6000$ - полетът до Непал и до началото на пътеката /зависи откъде летиш и в какъв хотел отсядаш в Катманду/.
• 2000$ - изкачване до Базовия лагер с доставка на багажа и екипировката
• 25 000$ - разрешение за индивидуално изкачване
• 70 000$ - разрешение за група от седем човека
• 12 000$ - за събиране на боклука от склоновете. Част от парите ти връщат, ако накрая покажеш същия брой кислородни бутилки, като на тръгване.
• 3000$ - за услугите на придружаващия офицер за връзка, представител на правителството на Непал или КНР, следящ спазването на законите
• 2500 - 3000$ - за услугите на екип шерпи, който проправя пътя по ледопада Кхумбу
• 2000$ - храна и гориво за шест седмици /толкова време е нужно за подготовката и самото изкачване/
• 5000 - 7000$ - за услуги на готвач
• 500$ струва бутилка кислород. Необходими са минимум пет
• 1000$ - маска и редуктор
• 5000$ плюс задължителни бонуси /7 - 20%/ - за услугите на личен носач-шерп
• 5000$ - за разполагане на лагера и екипировката

2. Всичко: 70 000$ за сам човек. 

Въпреки че, на място се оказва повече - тук си купиш дюнер, там кафенце, почерпиш някого малка водка - на тази височина /8848м/ парите много вървят.
3. Снимката обаче, не е на Джомулунгма, а на връх Побит камик по пътя към Трън /и при моста - надясно/. Изкачването му е доста по-евтино.

Занимателна Полинезия

1. Скоро бях по работа в едно градче от софийския архипелаг, нищо изключително - по улиците фасове и боклук, замислени цигани се разхождат, etc. Това, което биеше на очи - доста хора държаха едни картончета и триеха със стотинка по тях. Ясно, някаква лотария, кой шоколад, кой автомобил, кой "опитай пак". Е, всеки има право на посилен труд за достигане на мечтата си.

2. И знам ли как, но се сетих за прекрасния феномен "карго-култ". Накратко. Втората световна американците десантират на няколко острова от Полинезийския архипелаг. Туземците, невиждали бял човек от Кук насам, наблюдават внимателно какво правят ония. А те какво правят: главно маршируват, после се строяват в редици и нещо си крещят, после строят едни дълги, равни пътеки /самолетни писти/. А след известно време, долита самолет и понякога каца, а друг път само пуска с парашут разни сандъци /карго/, а в тях - куп интересни неща - запалки, фенерчета, консерви, красиви картинки с бели жени, пиене, от които туземците също намазват.

3. Постепенно у милите аборигени се циментира убеждението, че няма нужда да ореш, копаеш, сееш и т.н., ето - американците не бачкат, а само с няколко несложни ритуала си получават каргото от небето. След като те си тръгват, туземците веднага започват опитите. 

4. Пристигналите след няколко години антрополози, заварват мощна картина. Навсякъде имало забити стълбове, съединени с въжета от лико, част от туземците прокарвали в джунглата пътеки, строели диспечерски кули с антени, махали с шарени флагчета, други ходели със слушалки от половинки кокоси и крещяли в бамбукови микрофони, трети строяли сламени самолети, четвърти марширували боядисани с нещо като военна униформа с надписи US Army и с пръчки на рамо, цирк.

5. Тъй като ефектът бил нулев, туземците смятали, че не са достатъчно усърдни или, че нещо вършат грешно. Междувременно се били появили и карго-жреци, които най-добре знаели как е правилно да се марширува и наказвали тези, които се отклоняват от канона.

6. Тази сакрална заетост, съвършено изключвала профанни занимания с класическо изкарване на прехраната и затова, след като запасите привършили, сред племето настанал банален глад.

7. Малко след това, изследователите се обърнали към хуманитарни организации за помощ и при туземците най-после започнали да кацат самолети с храна и благини. "О! - казали те - знаехме си, че ще стане, успяхме!" 

Това е само предположение, отде да знам какво са си казали.

 * Снимките са автентични /о-в Вануату/

Ротко във фудстилистиката

Две фотографки - Бет Галтън /сайт/ и Шарлот Омнес /сайт/, са се вдъхновили от любимия Ротко и го пресъздават със средствата на яденето, серията се нарича "Текстури". Щом могат.
1.

 2.

 3.

 4.

 5.

6. Бонус - познайте от кого е вдъхновена снимката /не е Ротко/

7. Втори бонус - самият Марк Ротко /1903-70/, с автопортрета му

8.

9. Жена гледа Ротко в МОМА

Фрагм. от ноември

1. Понякога ми се струва, че всичко е до такава степен казано и описано, че просто се чудя как все още има писатели. С поезията е различно.

2. С годините все по-добре ми се получава модела "никви тикви". Дистанцирам ги доста добре. И ето - останах без познати. И връзки нямам, баси. Това да не е банален бърнаут? Не знам бе, но поне не е стокхолмски синдром.

3. И какъв е този номер - постоянно да се гордееш с нещата, които ти пречат да живееш добре? Спри.

4. "Лаконичен" - от областта Лакония /Пелопонес/, където е била древна Спарта. Спартанците били воини, а на война се общува кратко и ясно. Веднъж при тях дошли пратеници от остров Самос да молят за помощ. Те произнесли дълга и красива реч, на която спартанците отвърнали: "Дослушвайки до края, забравихме началото, а забравяйки началото, не разбрахме края". На следващия ден самосци дошли с празен чувал и казали само четири думи: "Имаме чувал, нямаме брашно". Спартанците пак ги упрекнали: "Достатъчни бяха само две думи: "нямаме брашно", но обещали да помогнат./от М. Л. Гаспаров/

* на сн.: френски водолазен костюм от началото на XX в.