вторник, 30 август 2016 г.

Птиците

Малък жичен жълтокоремник /сем. Синигерови/
Между другото, снимките ми на птици /с неоценимата помощ на Есито Маринова/, започнаха да стават малко по-добри. Виждам, че пътищата към висшия пилотаж са главно два - характерни портрети и сцени. Другото си е бърд-спотинг - банална фоторегистрация на птиците, до които си се добрал.
2. Другата трудност е, че като заснемеш птица, трябва и да определиш вида, иначе специализираните фотосайтове не я щат. Това е ужасно трудно, затова логично тръгнах по пътя, изпробван от Хашек, докато е бил редактор и колумнист в списание "Светът на животните". Той непрекъснато измислял нови животни, уж, току що открити от биолозите. При "мухата с шестнайсет крила", възмутените писма до редакцията силно нараснали, но той ги хвърлял в коша и продължавал. Чак при новооткрития от антрополозите /всъщност, от Хашек/ "идиотозавър", гневът на читателите достигнал критична маса и фантазникът бил уволнен със скандал.
3. Ето няколко хашекови измишльотини от списанието:
Прилепи. 
Нападат фенерите, от които струи неприятна за очите им светлина. Търпимост проявяват само по отношение на виолетовата светлина. Зелената светлина им прави поразително впечатление. Те изпадат в уплаха и се разтреперват. Червената светлина ги довежда до ярост. Обикновената светлина на лампа или светлината на огъня увеличава яростта им и много често в такова състояние прилепите политат в огъня.

Китайски пеещи мишки. 
Без съмнение никой няма да се залови да превъзнася китайците като особено музикален народ. Музиката, която произвеждат те, е от такъв характер, че са необходими здрави нерви, за да може европейското ухо да понесе китайската музикална продукция. Китайците обаче обичат и по-деликатна музика, тъй като отглеждат в домовете си особен вид дребни мишки, които писукат доста мелодично. Тази музика — „пао линхе“ или „букет от мелодии“, както казват китайците — е твърде приятна за китайското ухо и колкото повече такива мишки писукат в домакинството на един китаец, той толкова повече се гордее със своите певци, а след като те остареят и престанат да „пеят“, китаецът погребва „букета от мелодии“ с подобаващата се почит в стомаха си, тъй като месото на тия певци било твърде вкусно.

Мандрил (червенобузест дуран). 
Един от най-интелигентните павиани е мандрилът, забележителен с обичта си към униформите и същевременно с необикновения си страх от мъже с дълги мустаци. Към жените изпитва силна любов и много от мандрилите в зоологическите градини са известни с това, че са се влюбвали в дъщерите на пазачите си.

А тук - no mercy и за главния редактор:
Утринни упражнения с тигър. 
Физкултурата е много здравословно нещо и всеки от нас може да си избере най-подходящия начин да прави физкултура и най-подходящата система за упражнението й. Ето защо в атлетическите кръгове напоследък силно привлече вниманието физкултурната система на главния редактор на настоящото списание Ладислав Хайек, който всяка сутрин се хваща на класическа борба с един голям бенгалски тигър. Отначало, разбира се, след подобна борба той чувстваше известна отпадналост, но днес, след като вече продължително време всяка сутрин се е подлагал на това физкултурно лечение с тигъра, то вече никак не го уморява. Тази физкултурна система оказва влияние и за избистряне на мисълта и както уверява господин Ладислав Хайек, той винаги има твърде приятното усещане, когато смъква тигъра от плещите си. Не ни остава нищо друго, освен да препоръчаме горещо тази физкултурна система на всички, които проявяват интерес към мъжествения спорт.
4. A ето няколко мои снимки и съответните названия/
Тумбеста зимна въртоклонка 
Граблив кошчебоклуков антананариф

Многократна мажоритарна ластикотина

Сив глогинков овцеяд

Голям блатен саможивец
Край

петък, 26 август 2016 г.

Фрагменти_3 - 08-16

1. През 1897, четиринайсетгодишният Хашек след хулигански изпълнения - сбиване с полицай, чупене на витрини /антигермански демонстрации/ е арестуван, заради камъните, намерени в джобовете му. В участъка попада на следовател-шегобиец, с когото разиграват комедия в стил, който по-късно /1921/ ще видим в Оня Роман. Момчето казва, че камъните са минерали, купени за училищната колекция. Следователят отказва да повярва на тази благородна история и доверява на хулигана, че смята утре да го разстреля. Тогава Хашек написва прощално писмо до родителите си, което се е запазило, ето:
"Скъпа мамо! Утре не ме чакайте за обяд, тъй като ще бъда разстрелян. На господин учителя Гасперг кажете, че получените от мен минерали се намират в полицейското управление. Когато дойде моят приятел Войтишек Хорнхоф, предайте му, че са ме конвоирали 24 конни полицая. Кога ще е погребението ми, все още не е решено."
2. Съвсем в началото на колективизацията в СССР /1928г./, когато властта вече отнема добитък и инвентар от селяните, но все още не ги избива директно /засега само готвят списъците/, някои по-простодушни, но грамотни аграрии пишат до Сталин писма със следното съдържание:
"Съвсем глупав човек се оказа ти, Сталин. Само си помисли, какви ги вършиш: взимаш добитъка, слагаш го в студени помещения и кравите там умират. Ако не разбираш нищо от селски труд, поне не се меси, че хората ти се смеят."
Накрая слагали дата, подпис и домашен адрес. Оставало само службите да дойдат и да приберат клетия глупец.
3. В едно есе за трудната съдба на писателите, авторът беше преизчислил хонорара на Достоевски за "Идиот" в сегашни пари и сумата бе 184 000 долара. Тъй като номерът с тия преизчислявания е много хлъзгав, авторът беше заложил на сигурното - еквивалентът се получаваше чрез цената на килограм телешко в Санкт Петербург тогава и сега. Методът ми изглежда надежден.

*на сн.: между селата

вторник, 23 август 2016 г.

За смъртта. Здрасти, здрасти, дай пари за пасти

Некромантионът - централният лабиринт
1. Повечето текстове съобщаващи за нечия смърт, традиционно са свързани с борба - борил се за живота си, не можал да пребори смъртта и т.н. Тази патетика ми е дразнеща, но няма как. Възможно е, пишурите да се подвеждат от етимологията на "агония" - агон - състезание, борба, знам ли. Аз виждам немалко умиращи хора - никой от тях не се бори - било в ясно съзнание, било в кома - повечето са се успокоили и изчакват. Една малка част са неспокойни, тревожни и объркани, но това пак не е борба, по-скоро е страх.
2. Няма да говоря за конструкциите на Кюблър-Рос - те са предназначени за психотерапевтична рефлексия на умирането, а съгласете се - твърде малко хора умират пред терапевта си.
3. Разбира се, много, ако не и всичко, зависи от позицията на наблюдателя/описващия. Очевидно за лекаря от интензивно отделение визията ще е друга, за санитаря в моргата - трета и т.н. Наративът, копеле, ще е различен. Както казва проф. Богданов, според Бойчето: "Никога не е сигурно за какво е един разказ, преди да се нагласи към него някой, който ще го разбира."
4. Некромантионът е храм посветен на Аид и Персефона - боговете на подземното царство, 5 век пр. н. е. Намира се в областта Епир, в югозападната част на Гърция. Тук е обитавал единственият оракул, правещ възможно хората да разговарят със сенките на някога любими хора. Било е голямо, много посетено светилище, с лабиринт, в центъра на който се е извършвало тайнството на срещата с мъртвите. Некромантионът е изгорял напълно през 167 г. пр. н.е., предполагам запален от древногръцки клошар, но все пак има какво да се види и сега. Ето няколко снимки оттам.

Куче - значение



Базиликата отгоре е ни в клин, ни в ръкав

По пътя, както мълви Керуак

край засега

петък, 19 август 2016 г.

Фауната там

1. Отидох малко да поснимам птици в лиманите около Порто Лагос. Най-близкият плаж наоколо е във Фанари. Там е нещо като Кърджалийско-румънски аншлус.
Порто Лагос - пристанището. Не е курортно, атмосферно е
2. На фанариотския плаж имаше булки като калинки - много и всяка със собствена фотосесия. Както разбирам, по същия начин като при кръщенето, сватбените снимки могат да бъдат правени във всеки удобен за участниците ден, дори години след сватбата. 

3. Диалог при кръщене:
- Петре, ти стана на 70, а кръстен ли си? 
- Не, Савле, не съм. 
- Айде тогава Петре - бегом в църквата. Аз ще ти стана кръстник.
- Добре Савле.
Диалог при сватбена фотосесия:
- Бабо Капитания, ще можеш ли да изкараш дядо Мундиндел на поляната - извикал съм фотограф да ви направим сватбени снимки, щото като се женехте, имаше само дагеротипия.
- Добре внучачо, помогни ми да пренесем дядо ти Мундиндел с хамака (скъса се откъм главата и е в несвяст) и ще се снимаме
4. Видях и как се къпе мусюлманка в морето. Мислех, да се размина само с теория и снимки от интернет, но не, времето е такова - щрак! - и реалността станала сюрреалност. Мъжът и децата по бански, жената омотана отвсякъде с безформен черно-кафяв мръшляк.
Диалог при отиване на плаж на нехристияни:
- Жена, отивам на плаж, ще се плацикам в морето
- Може ли и аз, че нали сама нямам право
- Ами добре, ама какъв ще ти е кефът - облечена отгоре-додолу, в морето с дрехи - като идиот
- Е, пак е нещо
- Добре тогава, обличай плажния балтон и да тръгваме.
Не съм ги снимал, защото уважавам каквото там се уважава.
5. Размазнюках и един залез за всеки случай

6. В една кръчма в Превеза преди месец, видях постер, неочаквано и великолепно отразяващ правилния подход към смисъла. С чаша в ръка и онова тотално недоумение-възхита-недоволство в погледа, триадата, която блудният Сартр нарича "гадене". Не, гаденето идва после, когато прекалено вникнеш.

7. Уж щях да разказвам за птиците в лимана Вистонида, а то пак за хора стана дума. Ето една корморанка от сутрешния лов на Фанари. Гледа назад в смисъл на "въобще не ме интересуваш, пич"

8. А ето един кокилобегач(Himantopus himantopus) с рубинени очички от езерото. Семейство Дъждосвирцови

край засега

събота, 13 август 2016 г.

Фрагменти_2 - 08-16

1. Много бъркам Бърнард Шоу с Моъм. И двамата са ръсели афоризми от сутрин до вечер, някои от тях съм запомнил по загадъчен механизъм и ми е неприятно като бъркам кой, кое е казал. Шоу беше с архетипния сюжет "Пигмалион", а Моъм - с "Луна и грош", подарена ми на рожден ден, непрочетена, така и не можах да я преподаря на никого от приятелите ми. Е, тогава се четеше Голдмън, Фицджералд и Ъпдайк, къде ги търсиш. Ето два афоризъма:
Моъм
"Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш."
Шоу
"Здравата нация не обръща внимание на националността си, както здравият човек на гръбнака си."
2. "Един скитник разказвал на друг за дядо си. Той се бил разорил, защото започнал да колекционира колекции. Започнал с колекциониране на колекции от пеперуди, после продължил с колекции от марки, всичко това струвало доста пари. За колекция от колекции часовници му се наложило да продаде земите си, а за колекция от колекции минерали - домът си.
- И тук дядо ми, продължил разказа си скитникът - започнал да взима кредити с огромни проценти от лихварите. На сина си, тоест на моя баща, оставил наследство само от дългове, а той пък, ги завещал на мен. С такова наследство как да не станеш скитник? [...] Малко преди да се разори, дядо ми започнал да колекционира колекции от колекции."
(Луиджи Малерба, "Моцикони")

* сн.: Chema Madoz

четвъртък, 11 август 2016 г.

Фрагм.-08-16

1. Жена пресича улицата с някаква въшка на каишка, даже не и пинчер. Облечена с яке на което пише "Again on the road". Е пак ли я изпъдихте бе, че и с кучето.
2. Ернст Неизвестни /руски скулптор и художник, почина тези дни/, преди още да емигрира в САЩ през 1976, си стоял в ателието и си правел нещата, които никой не експонирал и не купувал. Майка му дала съвет: "Ернст, направи поне един Ленин с каскет та да ти потръгне, а после пак си вай своите неща." "Маман, казал Ернст - нека Люда /сестра му/ поработи една-две седмици като проститутка на гарата, та да се видим с пари, а после, ще се изкъпе и пак ще си е същата срамежлива девойка".
3. Това кататимно /основно на емоция/ мислене на хората, ще ме довърши.  Например бежанците - какво ме интересува спонтанно ли тръгнаха, САЩ ли ги накара, Русия ли? Не е ли по-интересно, че вече са тук и нещо би могло да се направи конкретно за тях, а не да седиш и да казваш през две минути: "Ах, гаден САЩ!", "Ах, гадна Русия" и т.н? А тестирането за наркотици в училище? Аз не си и мечтая всички внезапно да станат шахматисти, но все пак, не е ли възможно да се мисли повече от един ход напред - два например? И като ти излязат положителни 30% от учениците и какво ще направим с тях? Ще им се подиграваме, ще им сложим табели, ще ги бием, ще ги разстреляме? Коя е следващата стъпка? Няма следваща, важното е да изпитаме кефа от бламирането.

*на сн.: фрагм. от скулптура на Неизвестни

понеделник, 8 август 2016 г.

Пещерите и Крушунка

1. Не обичам да влизам в пещери по три причини: 
а) не обичам да се задълбочавам
б) след втората, те стават притеснително еднообразни
в) ако си с група, непременно ставаш жертва на възбудената фантазия на екскурзовода - показва ти случайни пещерни форми, наричайки ги "Птицата", "Ръката на Аспарух", "Змията", "Лили Иванова" /"Ето сега ще осветя с фенерчето си там и вие ще видите Лили Иванова в профил - нали? нали!"/ и т.н.
2. Този уикенд в любимата ми Крушуна, презрително отминах Деветашката, но налучках две други - Стълбицата и Чавдарската и не намерих още две други - Бръшлянската и Кадена дупка. Но съм спокоен, в района има над двайсет пещери, за един живот стигат.
Ето 8 снимки - пещери, птици, елтабла, ябълки,черници, Крушуна

1. "Стълбицата"

2. Пещера "Мандрата" до с. Чавдарово. Наистина е било мандра при соца - хем са прецакали пещерата, хем не съм чувал да има камамбер "Чавдарово". Така си и останаха тогава два вида: Витоша и Балкански.

3. Нотирани

4. Таен прозорец

5. Злополука

6 Ябълков грозд

7. Цитадела /на ружата/

8. Крушуна


вторник, 2 август 2016 г.

Ловци на символи

0. Разбира се, веднага купихме карта - подробна, на областта Епир. Изглежда не попаднах на обичайния Меркатор, а на някаква старинна проекция или пък да е било авиационна карта, защото доста се измъчихме с нея. Разстоянията явно ги даваха по права линия, някои села бяха разместени, а планински пътища, маркирани като "черни" си бяха прекрасно асфалтирани пътчета, водещи към неизвестното. Но подред;

1. Туристите интересуващи се от отвъдното /некротуристи/, често допускат досадни, /а понякога и фатални/ грешки при посещенията на любимите си места. Например, решават да поплуват в Стикс /на Пелопонес/ и не си дават сметка, че това е Реката на забравата - топнат се, забравят всичко и как се връщат после и къде - жална им майка. На Харон не може да се разчита, той е еднопосочен лодкар, пък и обслужва съвсем друга река - Ахерон
2. Съставих обаче, приятен план, помагащ на некротуриста да минимизира подобни рискове. Започва се със самата Ахерон. Тя /Реката на скръбта/, е една от седемте реки в царството на Хадес, която съществува наистина. Намира се лесно - от Парга завиваме надясно, после край Некромантионa /за него друг път/ и после в долината до Глики и там пак надясно. Ахеронката е явно набедена - абсолютно добронамерена, бяло-жълто-синьо-сивозелена хубавица, по която хората ходят нагоре-надолу по каньона докато им издържат краката на студа и никой не умира. Може и с лодка, може и на кон, може и рафтинг.
Реалният цвят на реката
Проникване в каньона
Стол за кратък размисъл
Представих си, че в едно съседно измерение, Харон продължава да вози душите на умрелите от единия бряг на другия, но няма как да го видим. Предполагам, че има начин да се усети /например, като съновидение/, но трябва да си опънеш палатката и да постоиш поне няколко дни. Имаше хора с палатки, имаше.
Една доста подозрителна гора
Ахерон, не Ахерон, но боб с пъпеш трябва да има за вечеря

3. Доста по-сложно беше с Вратите на ада. Цял ден се връткахме по тесни планински пътчета, саботирани от безумната си карта. Всички селца са населени, но няма кого да питаш за пътя, защото никой не смее да се покаже от къщи след 11 на обяд, за да не бъде убит от слънцето. На кръчмите, пълни с услужливи старци - монолингви допреди малко, им бяха направили магия и те внезапно опустяха, пак поради соларния култ.
Тия пътчета отсреща - доста близки си станахме
Клисура си е клисура навсякъде
Някак си стигнахме до Серизиана, селото, край което, според античен пътепис трябваше да са Хадесови порти. По средата на кръчмата, на малко диванче спеше жена над средна възраст. Не исках да я закачам /с недостатъчната си езикова компетентност - даже не знам как се буди човек на гръцки - мисля че е "еля-еля-ендакси-паракало-логариазмо?", но не мога да се закълна/ и я почакахме малко, но тя не помръдна, затова - сам-самички.
Кръчмата с морфичната леля 

4. Намерихме го. Пътят към ада беше постлан с добри, бели камъни /калдъръм, калос дромос, грц./ и се оказа малко ждрелце в горното течение на Ахерон, нищо особено като гледка, но като всички ходят на лов за гледки, аре пък ние да половуваме символи, а?
То к'во да го мислиш


Следва: 

Некромантионът - единствена възможност да поговориш с умрял съсед
Парга - и си в Италия, и не си
Додони - ако Делфи не ти е по джоба, отиваш на оракул тук
Одеоните в района са като за добър ден