събота, 23 ноември 2019 г.

От Реймон Кьоно - "Упражнения по стил"

Колебливо
Не знам със сигурност къде точно се случи това. В църква, в боклукчийска кофа, в морга? А може би в автобус? Там имаше... Но какво всъщност имаше там? Яйца, килими, репички? Скелети? Ами да, но все още с плът по тях и живи. Разбира се, че беше така. Хора в автобус. Но имаше там един (или друг?), който биеше на очи, ама не знам точно с какво. Със своята мегаломания? С болезнената си пълнота? С меланхолията си? Всъщност по-скоро... със своята младост, украсена с дълъг... Нос? Език? Палец? Не, не - врат. И шапка, ама странна, странна, странна... Той взе да се кара - така беше! - с някой си, по всяка вероятност друг пътник. (Обаче мъж или жена? Дете или старец?) В края на краищата всичко приключи - може би с бягството на единия от двамата.
Май именно същото лице срещнах отново, но... къде ли? Пред църква? Пред морга? Пред боклукчийска кофа?... Като че ли беше с приятел... Който сигурно му е говорил нещо... Но какво ли, какво ли, какво ли?..

вторник, 19 ноември 2019 г.

Несвързани

1. Не че особено ме привлича личностовата типология, която ползват астролозите, но (поне) един афоризъм им признавам: “най-добрият приятел на водолея е шапката му - винаги може да си я сложи и тихо да напусне”
2. Харпър Ли страшно си дружала с Труман Капоти. Толкова много, че чак имало слухове, че “Да убиеш присмехулник” (харесвах я много) май не я е написала тя. Капоти пък, при всеки удобен случай отричал той да я е писал. От друга страна, Дерида нали казва, че е невъзможно да създадеш автентичен текст, защото всеки текст е колекция от идеи и мисли несъзнавано заимствани от други хора (автори), които несъзнавано са ги взели от други и т.н.
3. Седнах да си мисля за “Лудите” (Lunacy, 2006) на Шванкмайер, безспорен мой фейвърит и изведнъж осъзнах, че и той като доста хора се опитва да се справи с факта, че светът е йерархия от взаимно изяждащи се същества
4. И аз като повечето обичам простите обяснения - хем ти оставят празно място да положиш своите си мисли, хем успокояват тревогата на околните: “обяснено ви е вече, тичайте на двора с филия с масло и сладко от вишни, оставете ме да се наслаждавам на своите си (не бих ги нарекъл жизнерадостни) обяснения”
5. И каква е тази натрапливост, поне веднъж месечно в неподходяща ситуация, да произнасям този стих с гробовно басопрофундо:
"Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone."*
(66-ти сонет на Ш.)
6. А кога ли е подходящата ситуация? 

* "Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал."
(прев. Валери Петров)

сряда, 13 ноември 2019 г.

Из "История на четенето" на Алберто Мангуел

1. Канадският есеист Стан Перски веднъж ми каза, че "истинският читател има милион автобиографии", защото във всяка нова книга ние откриваме нещо от собствения си живот.
"Ако всяка година препрочитаме "Хамлет" и записваме впечатленията си, пише Вирджиния Улф, ще се получи, че записваме собствената си автобиография, защото с годините ние разбираме за живота си все повече, а Шекспир само коментира това, което сме разбрали".
2. Малко преди да завърша училище, през 1966, когато на власт дойде военната хунта, аз открих за себе си още една система за класифициране на книгите. Определени книги и автори се считаха за комунистически и фигурираха в особен списък. Забранените Пабло Неруда, Джеръм Селинджър, Максим Горки, Харълд Пинтър, формираха своя история на литературата, доколкото връзката между тях беше видна само за окото на цензора. 
3. Но не само тоталитарната власт се страхува от четенето. Читателите не са обичани в съблекалните, в училищните дворове, в затворите и в държавните учреждения. Почти навсякъде, общността им притежава съмнителна репутация заради високия си авторитет и привидната си сила. Особените отношения между читателя и книгата изглеждат мъдри и плодотворни, но прозира и някаква изключителност, възможно заради това, че образът на човек забил се в някой ъгъл и безразличен към света, излъчва завиден стремеж към уединяване, егоизъм и някаква тайна. ("Отивай да живееш!" - казваше майка ми, като ме видеше с книга, сякаш заниманието ми някак противоречеше на представите и за нещото наречено "живот"). Споделеният страх пред това, което читателят би могъл да намери сред страниците на книгата е аналогичен на ужаса, който изпитва мъжът пред съкровените тайни на женското тяло или пред това, което в тъмнина и зад затворени врати вършат магьосниците
4. Борхес разказва, че на един митинг организиран от правителството на Перон през 1950 г., против интелектуалци-дисиденти, тълпата скандирала: "Да - на обувките, не - на книгите!" Ако те скандираха "Да - на книгите, не - на обувките!", никой не би ги разбрал, добавя той

вторник, 12 ноември 2019 г.

Казиното

От "Stripping Las Vegas: A Contextual Review of Casino Resort Architecture"
1. Най-ценни за казиното са хората, които са убедени, че печелят. Тези, които просто си прекарват времето, загубвайки 100 долара също са добре приети, но нямат стойност за казиното. 
2. Принципите на казиното са: алчност, страх и надежда
3. Важно е да се разбере, че в казиното не е възможно да се спечели. То работи по твърди математически модели, които не позволяват печалба, ако опростим - моделът е "ези-тура", като за ези ще спечелиш 98 долара, а за тура ще заложиш 100. Рулетката е усложнен вариант на същата схема. Казиното специално усложнява игрите, защото на "ези-тура" човек бързо се дезинтересира, разбира, че губи и се отказва. В блекджека например, има илюзия за избор: да вземеш или да не вземеш карта. Смисълът на усложняването е играчът да се обърка и да реши, че може да повлияе на играта
4. Хората си създават цели теории, които казиното с удоволствие подхранва. Например, те приемат, че ако често поред излиза червено, следващото ще е черно. В действителност, какво е излизало преди малко, няма никакво значение. Въпреки това, ако отидете във Вегас, ще видите около всяка рулетка списък на петдесетте последни числа. Съответно, има хора, които ходят по масите и гледат къде е излизало най-много червено, за да заложат на черно. И тук вече те са в лапите на казиното. Те стават некритични и започват да мислят не затова, че губиш 2.7% от всеки заложен долар, а за това, че "сега вече ще се получи"
5. В блекджека има базова стратегия, позволяваща да се играе практически на нула - със съвсем минимална загуба. Благодарение на това, навсякъде във Вегас можеш да си прекараш вечерта играейки блекджек и губейки дребни суми, докато казиното те храни и пои безплатно и всякак се опитва да ти поддържа комфорта. Много хора отиват във Вегас именно затова и казиното абсолютно не е против такъв сценарий. Нещо повече, на масите за блекджек има лист с "базовата стратегия", за да може всеки играч, при желание да си направи справка. В действителност, следенето на ходовете усложнява играта и изисква повишено внимание, и един или два пъти на час, човек се отвлича и прави грешки. В момента, в който сгреши, казиното си получава "положителното математическо очакване".
6. И така, единственото, което можете да получите от казиното, това е приятно прекарване на времето. Всички тези безплатни хотелски стаи, вечери и билети за шоу ви подхранват надеждата да излезете на нула с казиното или да спечелите. За първото, човек трябва да има много добра подготовка, докато за второто такава не е необходима

петък, 8 ноември 2019 г.

España, 7 фотографидос

1. На рибния пазар в Малага с човека, който се смее и поднася бирите

2. Алхамбра, триумфът на мавританската орнаментика

3. Eвропейският отговор на Horror vacui

4. Суперкабел

5. Кон с твърде гнусна опашка

6. Вяли юнги заразени с шопенов нихилизъм

7. Перверзно

събота, 2 ноември 2019 г.

Алхимиците

Когато дори надълго и подробно говорят за Отравянето, алхимиците рядко си спомнят за бягството на един от тях, който очаквайки да бъде задържан (“Задъ́ржания” при алхимиците се наричат превъплъщенията на Ковчежника) изваял свой двойник от глина и направил така, че никой да не може да ги различи. 
Aleilm Alsiriyu казва, че начало и живот на изкуствените създания се вдъхва чрез нанасяне на лицето им символ “Sadar” (“Освободен”), но алхимикът изписал калиграмата “Jurh” (“Рана”) и не жалил позлатата. Влюбил се във фигурата си и имали близост. 
Преследвачите влезли в дома му малко преди изгрев, но аз никога няма да мога да ви разкажа, успял ли е алхимикът да ги измами с Голема. Известно е само, че на сутринта единият от тях станал и излязъл от къщи, другият останал неподвижен.
По Alxnis Hadus-Epaltza

* сн.: скрийншот от Шванкмайер

петък, 1 ноември 2019 г.

Пътник в зимна нощ

Бях започнал "История на четенето" на А. Мангуел, но както често става, внезапно ме запратиха към нещо много хубаво на Калвино - „Ако пътник в зимна нощ“. Намерих си го, ето откъс:
"... Е, какво чакаш? Опъни крака, вдигни стъпалата си на възглавничка или две, на страничните облегалки на дивана, на чаената масичка, на писалището, на пианото, на географския глобус. Настрой осветлението така, че да не ти измори зрението. Направи го незабавно, защото, щом четенето те погълне, мърдане няма да има. Гледай страницата да не остава в сянка – гмеж от черни букви на сив фон, неотличими като мише котило. Внимавай и да не я изложиш на сноп ослепителна светлина, която да рикошира о жестоката белота на хартията и да наяде сенките на знаците като южно пладне. Постарай се да предвидиш отсега всичко, което ще ти помогне да не си прекъсваш четенето. Цигарите да са в обсега на ръката ти, ако пушиш, както и пепелникът. Друго ли те притеснява? Е, ти си знаеш.
         Не че очакваш нещо конкретно от конкретно тази книга. Ти по принцип си човек, който вече нищо отникъде не очаква. Толкова много са онези, по-млади или по-стари от теб, които живеят в очакване на изключителни изживявания – от книгите, от хората, от пътешествията, от събитията, от всичко, което им готви утрешният ден. Не и ти. Ти знаеш, че най-доброто, което може да те сполети, е да избегнеш най-лошото. Това е изводът, до който си стигнал както в личния си живот, така и в по-общ, даже световен план. А книгите? Така, смяташ, че поне в тяхната ограничена сфера ти се полага удоволствието от очакването – тук може да ти провърви или не, но рискът от разочарование не е голям.
       И тъй, видял си във вестника, че е излязла „Ако пътник в зимна нощ“, новата книга на Итало Калвино, който нищо не е публикувал от години. Прескочил си през книжарницата и си купил романа. И с право. Още от витрината забелязваш корицата с търсеното заглавие. Устремен към тази визуална стръв, си проправяш път в магазина през барикадите от Никога Нечетени Книги, които те поглеждат свъсено от рафтовете в опит да ти вземат страха. Но ти знаеш, че не бива да допускаш да те сплашат, че сред тях се простират с хектари Книгите Които Спокойно Можеш Да Не Прочетеш, Книгите Които Стават За Всичко Само Не И За Четене и Книгите Неразгръщани Но Вече Познати Поради Принадлежността Си Към Категорията На Прочетеното Далеч Преди Да Е Било Написано. 
И така, преодоляваш първия пояс от укрепления и те връхлита пехотата на Книгите Които Охотно Би Прелистил Ако Разполагаше С Още Няколко Живота. С чевръста маневра ги прескачаш и се озоваваш посред фалангите на Книгите Които Възнамеряваш Да Прочетеш Но Не И Преди Някои По-Наложителни, Прекалено Скъпите Книги Които Би Могъл Да Изчакаш И Да Купиш Като Ги Пуснат На Половин Цена, Прекалено Скъпите Книги Отложени За Когато Излязат В Джобен Формат, Книгите Които Можеш Да Помолиш Някой Да Ти Заеме, Масово Четените Книги Които Имаш Чувството Че И Ти Си Чел. 
Отбиваш атаката им и се придвижваш под кулите на укреплението, където отпор дават Книгите Които От Сума Време Се Заричаш Да Прочетеш, Книгите Които От Години Търсиш И Не Намираш, Книгите Посветени На Нещото С Което Се Занимаваш В Момента, Книгите Които Искаш За Да Са Ти Подръка Постоянно, Книгите Които Ти Се Ще Да Си Заделиш За Прочит Примерно Това Лято, Книгите Които Ти Липсват За Окомплектуване На Поредици В Твоята Библиотека, Книгите Които Пораждат У Теб Внезапно Трескаво И Необяснимо С Думи Прости Любопитство..."

* Деветте архетипни героини (от Tom Gauld, "Baking with Kafka")