Из историята на масовите психози

Като изследвам историята на масовите страхове (друг термин - Mass anxiety hysteria) и виждам, че продължават приблизително ок. 3 месеца, след което се забравят. Тематиката е същата като днес - медицинска и технофобска. Защитните механизми са същите като днес (то други няма) - рационализация, отричане, проекция, изтласкване и т.н. Ето няколко истории/истерии

1. През 1760 г., малко след внедряването на гръмоотвода в бита (Б. Франклин 1752г.) хората в Европа и Щатите започват масово да си ги свалят от покривите, защото плъзва достоверна информация, че това са “еретически жезли, пречещи на Бог да изрази гнева си”. Имало е и сигурни доказателства - например голямото земетресение в Масачузетс през 1755 (виновен: Франклин с дяволското си изобретение). Почнали да ги връщат чак през 1769 след като мълния взривява погребите на Венецианската република, градът е леко разрушен, загиват не повече от 3000 човека.

(Франклин, по друг повод: “Избягвай крайностите; избягвай да вредиш на хората, колкото и да мислиш, че го заслужават”)

2. През 1831 по време на епидемията от холера в Санкт Петербург се появява също достоверна информация, че няма никаква холера, а борещите се за независимост поляци нощем отравят зеленчуците в градините на хората и водата в бъчвите и че лекарите насила лекуват здрави хора (неясно с каква цел - евентуално за да източват Здр. каса, “следете пътя на парите” и др.). Слуховете водят до паника и бунтове - на 22 юни тълпата разрушава няколко лазарета и пуска на свобода холериците, убиват и малко лекари и полицаи 

3. В края на 70-те (20 век, копеле!), след съобщение за две деца загинали на Хелоуин, в Щатите отменят празнуването поради страх от “маниаци слагащи игли, бръснарски ножчета или отрова в сладкишите”, които раздават на децата. В градовете, където все пак се осмелили да празнуват, в болниците се появила услуга “рентгеноскопия на сладкиши”. Според статистиката, в края на 80-те, родителите са давали около $1 милион годишно за тази сравнително полезна услуга

4. Сиатълската мас-психоза от 1954 г. също ми се стори интересна. Шофьорите в Сиатъл поискали от властите обяснение за малките драскотини по предните стъкла на колите си, понеже се появил слух, че причината са “космически лъчи”, изпитания на радиоактивно оръжие или яица на пясъчни бълхи, снесени точно на стъклото. Провели около 3000 експертизи, изяснило се, че 5% от стъклата са надраскани от вандали, останалите са драскотини, които ги е имало и преди, но дотогава никой не им е обръщал внимание

5. Никой нищо не помни повече от три дни. Например, преди Грета да се изтъпани в ООН, друга девойка - дванайсетгодишната Севърн Сузуки през 1992 произнася аналогична реч - че се "страхува да излезе навън заради дупката в озоновия слой". Сузуки иска от ООН незабавно да се добави озон в атмосферата, иначе тя не можела да диша този въздух. Плахите твърдения на специалистите, че озонът е силно токсичен остават без внимание

* сн. pulpbrother (genuine bullshit detector)

Неочевидни неща

1. Отмина нощта, която както знаем от Фицджералд е нежна, задава се съботата с нейните богати възможности и въображение, понастоящем сведени до стандартен среден пръст. Минах вече изцяло на научна и философска литература, не мога да се освободя от усещането, че съвременните романи твърде много ми напомнят еднодневки пълни с инертен газ - прекрасен, благороден газ, но не се свързва с нищо. Не чета ФБ и няма как да разбера, ако се окаже, че романът вече се е изчерпал като жанр, но този път не се хващам. Последният път повярвах на Фукуяма, че историята свършвала, но се оказа измама. Какъв прелестен нов сюжет се разиграва само! Воланд: “Тази вечер на Патриаршите езера ще стане една интересна история!” А подозирам, че след нея, хванати за престилчиците пристъпват още няколко, със същите герои

2. Усещането за всеобща обреченост постепенно избледнява и нищо друго не мога да изкопая, индивидуалната не ми подхожда. Карантината помага за съсредоточаване, но по никакъв начин не подобрява клиниката на хистерията, а бих казал и на чувствата

Двойната паника - от заразяване и от икономически срив, постепенно става монотематична - второто излиза отпред и започва политизиране на страха - най-досадната възможна развръзка, според мен

3. Емпатията, която чисто еволюционно е изчислена да обхваща ограничен кръг хора, се претоварва - няма как истински да съчувстваш на целия свят, а статистиките ти го натрапват толкова нагледно, че само тичаш напред-назад в емпатичен амок. Камю в “Чумата”: “началото на бедствията, както и краят им, винаги се придружават от известна доза реторика. В първия случай още не е загубен навикът, а във втория - тя вече е успяла да се върне.”

4. В отворилото ми се време смятам да се избавя от обсесията си да поправям хората, чиито разсъждения противоречат на приетата в дадена област методология. Правя го винаги мислено, но какво оправдание може да е това? Също така, не трябва и да напълнявам

5. От друга страна, ако ми стане много тежко, винаги мога да си запаля цигара или още по-добре - да запаля някоя клетка с 5G мрежа

* сн.: Ara Guler, Истанбул

Essential Jazz Phrases #96

1. Ето, идва момент, когато шегите по темата са изшегувани, заплахите - иззаплашени, седиш обезсилен от незатихващата мрежова публицистика, с нейната вечна неопалима къпина-едротемие - я убият журналист и скърбящите ни напсуват (защо него - достойния, а не теб, тварь дрожащая!), я коварен Полониево-Гадолиниев изотоп след 00 часа -  пльос! на главата. Поглеждам тъпия пейзаж през прозореца - аха, днес - дъжд и вятър. Абсолютно смъртоносна комбинация за разходки и пътешествия. Само вятър - може, само дъжд - също, но заедно - не! Обръщат ти чадъра, мокрят ти панталеоне (ит.), набутват ти вода в очите, изпотяват ти очиларките -  мрак

2. От друга страна - за самоизолация, но вътрешна (пак е пътешествие, за разлика от обикновената), дъжд-вятърът си е годен, направо ставаш себе си. Вътре всичко ти е наред - в една спокойна атмосфера обмисляш, докато опреш до несподеляеми неща. После се затваряш. При въпроси казваш: "ами пичове, внезапно опрях до Несподеляемото". Всеки опира

3. И този, просташки казано социален аз, идва с мекото си "чук-чук - излез малко от подводницата да се видим" или по-хардуерното "хайде, отивай на работа, чакат те обичайните безсмислени, но полезни дела" и ти отрязва главата. Или "полезни, но безсмислени", дали не е по-добре? "Не, не обичам пролетариата", както казваше един герой на Булгаков

* на сн.: дъжд и вятър по крайбрежието

Морбидни разсъждения

1. Е добре де, супер-спредърите попълниха фалшиви декларации и успяха да се измъкнат от метрополията за да поразмахат мотиката или пък, групово да обслужат религиозните си потребности и като бонус - да експортират малко зараза. Всичко това, надявам се, с непреодолимо чувство на вина пред възглупавия, но всъщност безгрешен народ, категорично недоверяващ се на властта, но мазохистично удовлетворен от горчивата си участ

2. Така е, медицината не е математика, оставя пролуки. Колко хора ще успеят да се проврат? Според Борхес, чак в рая, Аврелиан (ортодокс и обвинител) разбрал, че за непостижимия Бог и той, и жертвата му Йоан Панонски (ненавижданият еретик) били една и съща личност

3. От Камю, “Чумата” (1947 г.):

- Значи, Вие смятате, че чумата има и положителни страни, че тя отваря очите на хората и ги кара да мислят?

Докторът нетърпеливо тръсна глава:

- Като всички болести на света

* ил.: Р. Варо, "Трубадур"

Pro-gnosis

Четох интересни, най-после позитивни прогнози за след кризата. Да не се бърка с предсказания. Ето минимална част

1. Мантрата "Светът вече няма да е същият" е безмислена - светът ще е същият умножен на две. Възстановяването на икономиката ще е бързо, защото тя се базира на консумацията на стоки и най-вече на услуги, а потребителят е по-пъргав от производителя и ще скочи да се задоволява двойно повече

2. След кризата ще получим идеалния потребител: абстинентен, поради продължително лишаване от любимите си навици, вещи, занимания, със зачервени очи, жален-страдалец, с лек депресивен хленч, с множество избуяли комплекси и желания, които кризата е усилила и изкарала на преден план и които ще трябва да бъдат удовлетворени бързо. Големите гръцки острови (Корфу, Самос, Андрос) ще бъдат отворени за посещение

3. Кризата се описва като V-образна. Като при всяка криза - процеси, които са били само като тенденция преди това, биват усилени и бързичко вкарани в практиките (напр. дистанционното обучение - ще се подобри софтуера и един много интересен ефект - родителите вече виждат кой, как и на какво обучава децата им и май не са много доволни - значи създава се реформистка нагласа и не само в образованието)

4. Мантрата "Сега сме като във война" е безмислена. Няма толкова загинали, няма бомбардировки, няма разрушаване на инфраструктурата - тя си стои и ни чака да ни дойде акълът

5. Ваксина ще бъде създадена по-бързо от очакваното, възможно недобре изпитана и с повече странични действия от други аналогични, но ефективна. Хората най-вероятно ще бъдат задължени да се ваксинират, ще има мрънкачи и конспирофили (както винаги, в рамките на статистическата погрешност), антиваксърите ще бъдат криминализирани

* Веднъж, на връщане от Гърция (Суфли, коприната и т.н.) нощувах край пътя в Сакар маунтин. На сутринта беше ето така

Важен проблем

1. Днес изследвах немаловажен проблем. При едно от гостуванията си в Калифорния, Фуко е опитал LSD и има спор дали/как това се е отразило после на творчество му. Едни казват "да", други "не", трети - "чети Фуко и не се занимавай с глупости". Самият Фуко казва нещо като: "да, отрази ми се, д'еба"

2. След прекарани седмици в задушевни разговори с приятели, в които се обсъжда кино („Годар е политически развратник“), академичните среди („Леви-Строс е много консервативен човек. Понякога се държи отвратително“) и интимност ("Мастурбирате ли?“, на което Фуко отговаря: „Разбира се. Без съмнение."), Фуко и двамата му приятели тръгват за Долината на смъртта - стандартът за  LSD-икспириънс

3. И вече в един друг, доста по-поетичен текст по темата (Andrew Marzoni) се срещнах с прекрасното:

"Няколко седмици по-късно, след дни на текила-изгреви, сонати на Скрябин, марихуана и разговори за литература, един ден на разсъмване, тримата тръгват за пустинята. "Ние донесохме мощен еликсир, един вид философски камък, на който вие, Мишел, се натъквате", казва Уейд на госта си. "Нямам търпение да се натъкна“, отговаря Фуко

4. Текила-изгреви, Скрябин, марихуана и разговори с апапите за литература! В Забриски пойнт! Want! - Wanted! - Wanted! - три форми на един абсолютно правилен глагол

* рис. Gabriel Alcala

Веднъж, наскоро

1. Веднъж наскоро, обсебен от колективното несъзнавано (нещо като колективен имунитет, но не чак) си представих как някой като се изкашля над полирана, черна, хоризонтална повърхност и там падат стотици микроскопични топчета, които хем са гнусни, хем са като стъклени перлички - подскачат с тракане, повечето падат на пода, иди ги търси после по скъпия арабски килим. Ако имаме малко изследователски нюх (а вече имаме), бихме забелязали, че част от тях са сини (бактериални, за широкоспектърен антибиотик), а друга - червени (вирусни - сапун, маска и бягство от свободата). Тия последните, ако те стиснат за гърлото, (а те там те желаят) не можеш даже да извикаш, вкаменяваш се и тутакси изригваш епидемиологични съвети

2. Naturally, когато имаш неприятности, се опитваш да се върнеш в миналото, да си придърпаш личния Златен век - моментите на комфорт, щастие и др. Последният известен адрес (реверсивно, иначе е първият) е детството и ако си във ФБ, веднага ще те принудят да си пуснеш детска снимка. Ако не си там - други неща изхленчваш (примерно, непригледното ми бурканче домашна лютеница - цяла вселена)

3. Сещам се и за хотелската табела "Do not disturb", която окачваш на вратата, когато ще правиш нещо по-задълбочено и не искаш да те почистват през това време и която аз винаги си превеждам като "не ме разстройвайте", което ме отпраща към португалското "desafinado", което е същото, но по-скоро е за музикален инструмент, (а ние какви сме?), но има и такова парче, но то пък ме подсеща за Уес Монтгомъри, който през деня работел като заварчик, а нощем си свирел на електр. китара и жена му веднъж казала: "аре, ако може по-тихо, децата (5) спят" и той започнал да докосва струните лекичко, само с палец, каквато техника дотогава нямало, но ето, от 1950 насам вече има
4. Още едно дезафинадо - следобедният сън. Ставаш и все едно си в друг свят - интернетът ти не зарежда, пуши ти се, ама в устата ти гостувал лебед (черен), кафе ли да си направиш, книга ли да четеш (примерно Тукидид ще ти влезе добре в такъв момент). В паяжина си сякаш

* на сн.: полезно американско изобретение от 30-те години. Ако някой много желае да сте си близки докато пътуваш, просто затваряш електрическата верига и го дистанцираш

Просто стар, но завладяващ виц

Средновековие. Градът празнува юбилейна екзекуция. От столицата пристига палач-мегазвезда (Gastscharfrichter). Всички билети са изкупени месеци преди това. Площадът пред Ратхауса е богато украсен с цветя, балони и гномове. Ешафодът - ефектно драпиран в черно, с редки червени акценти. Тълпата се вълнува. Извеждат осъдения. Асистентите му заповядват да коленичи и поставят главата му на ешафода. Под мощните овации на зрителите се появява звездата-палач. Облечен е в пурпурни копринени кюлоти и капитонирана наметка в цвят гнила вишна. На качулката му, със златна сърма виждаме извезани гербовете на уважавани градове в Рейн-Вестфалия и даже Нойшванщайн.

Асистентът отваря богато украсена кутия от жетоба и изважда специалната парадна брадва с фино инкрустирана дръжка и посребрено острие.

Покланяйки се елегантно, палачът заема работна поза. Публиката немее, барабаните бият тревожно тремоло. Палачът замахва с красив жест. Тълпата крещи в екстаз. Палачът прибира брадвата в услужливо подадената му кутия. Осъденият пита с известна доза непочтителност:

- Може би най-после ще спрем с този театър и ще свършим и малко работа?

Палачът гордо отвръща:

- Вече приключихме.

- Нещо не забелязвам особена промяна - ехидно отбелязва осъденият.

- Ами опитай се да кимнеш тогава.

*От клипа на Tyler, The Creator (Tamale)

Просто текст (шизофр.)

0. Някой като ме помоли: "Сашо, може ли пак кратък шизофренен текст, не е за мен, за един приятел питам?" и аз веднага: "Може, ето".

1. Аре де, искаш да си живееш нормалното, системно ежедневие и почти си повярвал, че си слуга на Провидението и хоп! - случаят те бутне към поредица от хаотични събития с неясна прогноза и невидим хоризонт, т.е. не си сигурен, че след хоризонта има нов хоризонт - те са ти спрели редовното ходене дотам за лична проверка

2. От меко нюансиран ставаш отблъскващо дискретен, (дискретизация - разделяне на сигнала на определен брой дискретни нива) развалят ти цялата работа и хайде пак се изправяш пред непосилната задача да оцялостяваш себе си и другите

3. Натрапили са ти и нови вини, с красиви имена - "отрицателни екстерналии" (когато неспазвайки правилата причиняваш вреда на друг), "проксемични конфликти" (не спазваш увеличената дистанция)

4. Докато не произведат маски от нежна, прозрачна коприна, ще разпознаваш и ранжираш усмивките само по очите. Забрави за "широката предразполагаща усмивка", но ти и преди я виждаше само с любезното съдействие на Холивуд, пък и нали са ти обяснили, че тя е неискрена. Подсмихването е по-добро - носи толкова информация: "знам, че знаеш, че аз знам кой е..." и т.н.

5. А сега - хайде обратно по стаите. Тип "мелцеров бокс" (проверяваме в Гугъл). Шега

Домашни любимци

1. Има нещо много общо между любимеца ми Бунюел и любимеца ми Шванкмайер. Знам, че гениите ходят по двойки. Знам, че като откриеш единия, трябва веднага да тръгнеш да търсиш и втория 

2. Да оставим сюжетите, там е ясно - и двамата са сюр и нямат проблем да те насочат към някоя тайно секретираща жлеза, за която не желаеш да научаваш и да те залутат в лабиринтите на непозволеното да си я търсиш сам. А това, с което най ме възторгват, са фините преходи от нормалност към лудост и когато вече си усетил маркерите и успокоен си лепнал етикетите ("тия са нормални, а тия са явно откачени") и хоп! - пичовете обръщат логиката и виждаш, че новооткритите нормални, всъщност са абсолютни неадеквати, а ония другите, дават доста приятни решения. И още няколко такива мутации, и те разлюляват яко - едно несъмнено истинско състояние, към което всеки интелигентен човек би трябвало да се стреми

3. Разбира се, тежките анимирани кошмари на Шванкмайер не могат да се мерят с дискретния чар на Бунюеловите герои, но и в двата случая умирам от смях като ги гледам, защото знам - точно такива нелепости непрекъснато се случват в живота и както смея да ви уверя - сюрреализмът е просто реализъм на квадрат. Не, на куб!

4. И внезапната ми асоциация с пианото на Евънс в “You must believe in spring” - така построено, че непрекъснато да очакваш едно, а да се случва друго. И след миг си казваш - е, оттук вече е ясно, няма накъде да завие. И хоп! - има, той е видял начин. И пак същата история след малко. И си казваш: “спирам да го слушам тоя, само ме изнервя!”, но продължаваш, защото разбираш - не е случайно, той те пази от нещо

Jan Svankmajer в Youtube

* скрийншот от "Пънът" на Шванкмайер (Czech: Otesanek, aka Little Otik, aka Greedy Guts, 2000