Чудесни илюстрации

Интересно, но човек от един момент нататък започва да избягва по-грубите форми на битийна проява, стига да може да си го позволи 

(сн. Kazuo Sumida)

Защо да си потапям лодката сам, нека другите ми я потопят, стига това да им е интересно. От друга страна, дали изобщо е възможно да бъдеш себе си? 

(сн. Tom Arndt)

Да си призная, когато се разхождам из гъста гора си мечтая да срещна еднорог.  Иначе какво ми е удоволствието да се разхождам из гъста гора? 

(сн. Genevieve Morton)

Бродски пред студенти:

"Aко искате можете да отидете да променяте света, но според мен, по-добре е да си намерите един човек и да го обичате до края на живота си." 

(сн. Sally Mann)

Моята тактика? Да вярвам във вълшебното преобразяване и в магическата възможност да подскачаш от зоната (“царството”®) на необходимостта в зоната на свободата и обратно 

(сн. Валерий Щеколдин)

Хората не разбират ли, че като споменеш и наречеш нещо и то започва да съществува като самостоятелно живо същество. И не само това, ами започва да те бие по главата, и то адресно - именно теб 

(сн. Gordon Chalmers)

Онлайн

1. Много трудно усвоявам каквото и да било в онлайн формат, било то курсове, уебинари, видеолекции, тедове и проч. Всъщност, усвоявам отлично, докато трае клипът, после разбирам, че нищо не съм усвоил. Не можах дори да си сменя лампичката в колата, въпреки че два пъти изгледах ютуб-инструкцията (наистина, нямах и лампичка, но сега говорим за друго)

2. А е такова гигантско улеснение - цялото знание на света ти е дошло в телефона и докато си седиш на тоалетната чиния (това като пример, не като задължение), и поемаш курс лекции по биология на човешкото поведение (Станфорд, Ютуб). Единствено, малко се безпокоя за Сашо (8 г.), надявайки се, че контекстът и социалното обкръжение ще му помогне да спре да пише “прятел” (онлайн-еквивалент на “приятел”) и “прущавам ти” (онлайн-еквивалент на “прощавам ти”)

3. Хрумна ми, че учителите, ако продължат да експериментират онлайн, ще трябва тотално да сменят формАта - вместо командирските похвати и интонации, ще минат на преподаване в стил “риалити шоу” - малко клюки, малко просташки диалози, малко да ги скарат, някаква групова интрига (от 8 клас нататък - еротична или криминална). Преподаването да стане по-сценично, с философски предизвикателства и метафори, по-рядко хиперболи и съвсем спорадично - литоти

4. Още по темата. Прочетох, че Кеймбриджкият университет щял да мине изцяло на онлайн обучение следващата учебна година заради вируса. Не се тревожа прекалено. Доколкото мога да преценя, точно този университет (и няколко като него) никога не е показвал признаци на хистерично суетене или обърканост. Напротив - винаги е подчертано спокоен. За последен път, тук е имало политически скандал през 17 век, по време на гражданската война в Англия. И още нещо, доста важно: чувал съм, че тук винаги ще ти налеят херес преди да започнеш обяда си, независимо от това, случва ли се аншлус с Австрия в момента или не. Положително ще продължат и онлайн - традицията задължава

* на сн.: С. промива злато

Берковица и Вършец

Берковица

Като всеки фрик и Фрик е предпочел големия град пред селото с красивото име

Опулен герой

Красотата винаги се крие зад странни драперии

Вършец

Кипеж

Депресивно дете

Реката от моста

Подивяването

1. Не помня къде, но срещнах приятен термин - "вторично подивяване" ("secondary wilderness"). Първоначално се използвал за особен (западняшки, естествено) подход към градските паркове, които с ловки градинарски трикове се правят да изглеждат като дива гора. В моя случай, с него описваха социум в криза - атомизация на населението, приоритизиране на ценностите свързани с оцеляването, параноидно отношение към забраните и дисциплиниращия дискурс и т.н. И даже една интересна разновидност на Фромовото "бягство от свободата" - да се възмущаваш не от налагащите се ограничения на правата ти, а от това, че властта го прави бездарно, с чести смени на взаимноизключващи се послания, добре познато в психиатрията под името "шизофренна комуникация"

2. Може би не всички се сещат, но древните са го изчислили - абсурд, продължил повече от няколко часа (колкото трае една театрална постановка) води до катарзис. При перманентен абсурд, следва да предположим, че всички ходим напред-назад в репетитивен катарзис и единствено маските пречат да видим просветлените лица и предоргазмения ступор у редките минувачи

3. Както вече предсказаха моите източници, страхът от вируса постепенно се политизира и как няма, като виждам как в говорещите глави (talking heads) по неописуемо прелестен начин се съчетават паника и грандиозен нарцисизъм. Ако почна да чета политология, ако отворя Верба или Лютвак - там всичко ще е описано, но това би довело до нежелателно задълбочаване, което инстинктивно избягвам

4. Очевидно няма връзка, но просто не сме я търсили достатъчно: сещам се за проекта на галериста Марат Гелман от 2008 за честване на годишнина от руско-китайските отношения. Той предложил на китайците пърформанс "Среща на две мумии". От Москва тръгва влак с тялото на Ленин, а от Пекин - с тялото на Мао. По средата на пътя, някъде в Красноярск, двете мумии се засичат и се организира тържество. Китайците за съжаление отказали този вид веселба, без да изтъкнат разумна причина

* Малко ми е неприятно, че коронакризата удари преди всичко бизнеса, който носеше на хората щастие - храна, пътуване, спорт. На сн.: Фестивал на италианската кухня Cibo Nostrum, 2019 г. в Oперата в Катания. Готвачите са над хиляда

Да те е гнус или да те е страх

1. Доста преди дръжките на вратите да ми заговорят с непозволителна откровеност и кашлицата в трамвая да стане стигма, намерих в гората стара, изсъхнала четка за зъби и реших да си измия зъбите с нея. Не знам защо го направих. За себе си реших - за да измеря гнусливостта си (в рамките на изследователския проект “Живей незабелязано”) или по-поетично - за да усетя вкуса на Природата, който несъмнено се беше впечатал в космите. Не изпитвах никакъв страх. Нищо не почувствах, освен една нарастваща погнуса преминаваща в гадене, която ме накара, в крайна сметка да спра процедурата, сещайки се Сартр. Това ме направи почти щастлив

2. “Погнусата” на Сартр, (1938 - излиза във Fr, наш’те си позволяват да я преведат 1988), всъщност е озаглавена “Гаденето” (“Nausea”), което много по-добре ми се връзва със съдържанието.

“... Моята мисъл съм аз: ето защо не мога да спра. Съществувам чрез мислите си

 и не мога да ги заприщя. Дори в сегашния миг — ужасно е, — ако съществувам, то е, защото ми е отвратително да съществувам. Аз, аз сам се изтръгвам от небитието, за което копнея: негодуванието и отвращението, че съществувам, са всъщност способ да се обуслови съществуването ми, да бъда тласнат в него. Мислите ми се зараждат в мен като шемет, усещам как напират в главата ми изотзад; ако им се поддам, ще нахлуят напред, между очите — а аз винаги се поддавам, мисълта нараства, нараства, става огромна, изпълва ме целия и обновява съществуването ми.”

3. Цялата тази информация позволява доста точно да датирам кога съм провел експеримента с погнусата/гаденето в епикурейските си търсения - в интервала 1988 - 2019. Ако беше сега - страхът ми би потиснал гаденето - тази симпатична патерица на винаги накуцващото щастие и нямаше да ми е толкова комфортно. Като тогава

ил.: pulpbrother

Kant und "Ding an sich"

От "Платон и птицечовката влизат в един бар" на Т. Каткарт и Д. Клайн (Plato and a Platypus Walk Into a Bar – Understanding Philosophy Through Jokes, Thomas Cathcart and Daniel Klein, 2008)

1. Урологичен кабинет в Кьонигсберг, по времето на Кант.

Сестрата: Хер доктор, в чакалнята седи "нещо само по себе си".

Лекарят: О, Господи, пак "нещо само по себе си"! Ако днес дойде още едно, ще получа хистеричен гърч. Кой е сега?

Сестрата: Откъде бих могла да зная?

Лекарят: Опишете го!

Сестрата: Вие подигравате ли ми се?

2. Един от неизменните навици на Кант била ежедневната следобедна разходка по една и съща улица в Кьонигсберг (по-късно тя получила название Philosophengang или “Алея на философа”). Казват, че жителите на града си сверявали часовниците само като погледнели в коя част на улицата се намирал той в даден момент. Има и един друг, по-малко известен факт (вероятно заради съмнителната му достоверност). Разказват, че пазачът на Кьонигсбергската катедрала също сверявал градския часовник наблюдавайки Кант, по време на ежедневната му разходка. Самият Кант, от своя страна проверявал времето по градския часовник
3. На събрание на преподаватели по философия в колежа, внезапно се появява ангел и се обръща към завеждащия катедрата:
- Бих могъл да ви даря едно от трите съкровища: Мъдрост, Красота или десет милиона долара.
Професорът веднага избира Мъдростта. Избухва ярка светлина и той сякаш се преобразява, но въпреки това, продължава да седи на мястото си и без да мига, е вперил поглед в катедрата.
- Кажете ни нещо - шепне един от колегите му.
- Трябваше да взема парите - отговаря професорът.

Диалог при чипиране с ваксина

- Сега само леко ще ви бодна и сме готови.
- Нали ваксината е комбинирана с чип?
- Естествено, госпожо. Министерството ни задължава.
- Чие производство е, на Бил Гейтс ли е?
- Да, оригинална - "Гейтс чипинг ваксинг уиндоус къмпани".
- Щото напоследък има някакви аналози - италиански и испански, не били толкова добри.
- О, ментета има много, да. Има даже шведска - на "Акуадестилакуа", за по-големи стада. Хоп, готово!
- О, само това ли е?
- Не съвсем. Чипът вече е под кожата ви, остана захранването и антената.
- ?
- Ами нали разбирате, че за да ви контролира правителството, то трябва да приема сигнал от чипа ви?
- Да.
- Значи чипът трябва да е с предавател и съответно с антена.
- Четох, че всичко е вградено вътре.
- Къде го четохте?
- Имаше няколко настенни монографии.
- Настенни?
- Да, на стената ми във Фейсбейс.
- Аха. Там пишеше ли нещо за дължината на вълната?
- Не, каква вълна? И цунами ли ще ни пусне мръсникът Бил?
- Не, още не знам дали е финансирал цунами. Дължината на вълната, която се използва за да ви следим е около 15 см. По законите на физиката, антената трябва да е точно толкова дълга. Така че - ето ви това устройство. То прилича на писалка и няма да ви пречи - сложете го в чантата си и го носете навсякъде с вас. При буря - внимавайте, ако не сте си заземили чантата е възможен електрически разряд във вас.
- Ами, щом трябва... Това ли беше?
- Не. Вземете и тази кутийка и също я сложете в чантата си.
- Втора антена? 5G нали? Ще я запаля!
- Не, не, това е захранването - малко, литиево-йонно акумулаторче. Тежи само 200 грама и се зарежда веднъж на 6 месеца. Фирмата гарантира, че рискът от експлозия е под 10 на 1000.
- Аха. Захранването става дистанционно, нали?
- Не. Тесла сте чели явно?
- Само биографията му и слушах албума на Холдсуърт "Уордънклиф тауър" - един много интересен и бих казала...
- Момент, само да уточним. Захранването става по кабел - ето включваме го към батерията, а другия край го включваме в този едва забележим USB вход на задника ви, където настоявахте да ви боднем ваксината.
- И това е всичко?
- Да, остана само да изтеглите приложението "Гейтс-крипи-чипи" за телефона - ще можете да следите параметрите на чипа, покритието и нивото на заряда, защото от това зависи нивото на имунитета ви.
- То не било сложно.
- Да, както виждате - няма нищо сложно или конспиративно, свободна сте, простакесо.
- Обиждате ли ме?
- Естествено. Да не забравите и зарядното.

* избацах и една илюстрация набързо

Агамбен за голотата

Джорджо Агамбен - много интересен италиански философ, р.1942 г. 

От “Голотата”(2009)

... В нашата култура взаимовръзката между лице и тяло носи в себе си отпечатъка на основополагаща асиметрия, която подразбира, че лицето трябва да бъде оголено, а тялото - прикрито. Главата получава водеща роля, проявяваща се по различни начини, оставайки обаче навсякъде неизменна: от политиката (където върховният властник е “глава”) до религията (цефаличната метафора на Христос в думите на апостол Павел), от изкуството (където глава без тяло може да бъде изобразена - портрет, но тяло без глава - не може) и чак до всекидневния живот, където лицето по дефиниция е първостепенното изразно средство. Това се потвърждава и от факта, че при животните най-ярката окраска е именно на тялото (петната на леопарда, крилцата на пеперудите, перата на пауна) докато човешкото тяло като цяло е лишено от изразни черти. 

За потвърждение (но заедно с това и слабо звено) на приоритета на лицето служи фактът, че ние неволно почервеняваме от срам пред собствената си голота. 

За това, как голотата на красивото тяло може да затъмни и да направи невидимо лицето, ясно е казано в Хармид - диалогът на Платон посветен на красотата. Юношата Хармид има красиво лице, но както споменава един от събеседниците - тялото му е толкова прекрасно, че “ако той поиска да си свали дрехите, няма да забележиш лицето му”. Мисълта, че голото тяло може да оспорва приоритета на лицето, се проследява и в отговорите на жените в хода на съдебните процеси над вещиците: когато са ги питали защо по време на сабат (сборище на вещици) са целували ануса на сатаната, те се оправдавали, че там също има лице

... Нихилизъм на красотата - ето как би могло да бъде назовано едно поведение, свойствено на много от красивите жени и изразяващо се в това да опростят собствената си красота до чиста видимост, след което с горест и разочарование да демонстрират тази видимост, упорито отхвърляйки даже мисъл за това, че красотата може да бъде още нещо освен самата себе си. 

И именно това отсъствие на илюзии за себе си, неприкритата голота, чрез която до нас достига красотата, им дарява най-опасната привлекателност. Това разочарование в красотата си, този особен нихилизъм достига най-висша точка при моделите, които преди всичко се научават да изтриват всякаква емоция от лицето си, така че то става чисто демонстрационна величина, излъчвайки при това особено обаяние

* sn.: Vanessa Beecroft, performance, 2001