Шантави 7 вида причинност

Ако не цитираш, ще умреш (М. Антониони)

Всичко е сън, единствената категоричност е невъзможността да се събудиш. (Кафка)

За да избягаш от затвора, трябва да се научиш да не сключваш договор с неоспоримите му удобства. (Давила)

Хората четящи мисли, са с висока степен на вътрешна тревожност. (неизв.)

Самовъзхвалата може да стане причина за сънища, безспорно твърде приятни, но заедно с това и крайно обидни при събуждане. (Салтиков-Щедрин)

За да стигнеш до целта, трябва да изтриеш седем чифта железни ботуши (Нар. прик.)

Утрешният победител е завчерашният победен (неизв.)

Фотографиите са на:

Ken Van Sickle

Axel Schneegass

Frank Multar

Margaret Lansink

Dom Lecorche

Isabella Sommati

Ken Van Sickle

Садим лен

1. Дълго преди да бъда обзет от поетиката на отказа, мен, както и доста хора, ме изнуряваше мечтата за свръхпрофесионализъм и незаменимост, но наред със смрадливата 15 минутна слава, открих ред нежелани ефекти. Като начало, се увеличиха ангажиментите ми с откровени глупости, за сметка на по-смислените дейности. После, административната езда стана любима забава за околните. Разбира се, не беше трагично - отварях хиподрума в строго определени часове (от понеделник до петък и много рядко в събота и неделя - дни за законна декапитация)

2. Страхът от репутационни загуби пък, ме натискаше да кажа “чао” на естеството си, което прозираше с две нагли денотации (и даже детонации!) - ситост и леност, естествено, в техния духовен аспект. Това ме дразнеше - в състезанието със себе си да загърбиш атмосферата на тези прекрасни Чоран-състояния е мерзост. Каква ти ситост - нали трябва непрекъснато да захапваш и разкъсваш парчето на парчета - ненаситността приятно впечатлява. И каква ти леност - Бащата-работодател нима ще те хареса, ако внезапно се фейнеш да съзерцаваш цъфтежа на лена?

3. А да си лоялен колко е прекрасно? Постепенно престават да те забелязват и изчезваш като субект. Налага се да правиш периодични нежни драми-актуализации в рамките на психопатията си

4. А рискът да ти дойдат на вратата да те питат защо не участваш в пореден квазиблагороден порив на някоя мизерна общност, припознала те като свой? 

5. Тази S/M необходимост да бъдеш постоянно обладаван от колективното тяло е свързанa, мисля си, със страха, че ако внезапно се освободиш, ще се окаже, че ти и само ти си отговорен за собствените си грешки

6. Резултатът? Евдемонията ти се крашва. Стегни се или се отпусни по избор

7. Ениуей, един приятел на Маяковски толкова се изморил от неспирното му бърборене и метафори, че когато оня внезапно му казал: “А искаш ли сега да извадя от лявото си око цяла цветна градина?”, му отговорил: “Изваждай каквото искаш, само не ми го съобщавай!”

* на сн.: ленова нива (вар. ленска, ленинова)

Кафка и пр.

"За притчите“ е кратък текст на Кафка, публикуван след смъртта му в едно издание на Макс Брод (1931). Ето.

Много хора забелязват, че мъдреците винаги говорят с притчи, но те са неизползваеми в ежедневния живот, а ние притежаваме само него. Когато мъдрецът казва: “Отиди там” - той няма предвид да минеш отсреща - това все още е изпълнимо, ако резултатът си струва; не, той има предвид някакво митично “там”, което ни е непознато и което самият той не може да посочи, и което тук на нас явно с нищо не би ни помогнало.

Всички тези притчи всъщност означават, че непостижимото е непостижимо, но това си го знаехме и преди. В ежедневието нас ни измъчва съвсем друго. В отговор на това, един казал: “Защо се съпротивлявате? Ако следвахте притчите, вие самите щяхте да се превърнете в притча и така щяхте да се освободите от ежедневните си усилия”

Друг казал: “Бих спорил, че и това е притча”

Първият казал: “Ти печелиш”

Вторият казал: “Но за съжаление, само в притчата”

Първият казал: “Не, в действителността. В притчата ти загуби”

***

Набоков отричал да се е срещал с Кафка, но разказвал следната история. Докато живеел в Берлин и пътувал с метрото, често виждал във вагона нисък младеж с черна коса и необикновено тъжни очи. Доста по-късно, в едно американско издание видял снимка на Кафка и разбрал, че всъщност тогава в метрото е бил той. Хронологично, това съвпада с период, в който Кафка закратко е бил в Берлин.

* ил.: Макс Ернст, "Алиса през 1941 г."

История-истерия

1. Срещам се рядко с моя приятел историк И. Винаги научавам крайно интересни неща за Османска България и то по онзи начин - все едно хората са ти вкъщи и ги наблюдаваш какво казват, какво и как ядат, къде смятат да отидат вторник сутринта, като излязат от дома си и т.н. Известен проблем ми е, че докато си говорим, отпиваме помалко от седем до единайсет различни питиета и накрая всичко ми е като един голям розов облак в главата. Предполагам, че 7 и 11 са сакрални числа, иначе какъв е смисълът?

2. Може би пък това е истинското знание - конкретиката потъва, но усещането, че заптието ти е почукало на вратата да те пита имаш ли нужда от нещо, си остава. По същия начин, по който Р. ме попита помня ли за какво се разказваше в "Бог да ви поживи, мистър Роузуотър" и аз естествено нищо не помня, но знам, че беше страхотна книга и съм честит, че съм я чел. И толкова

3. Все пак, помня някои важни неща, например рецептата за лечение на хистерия от 1800-та година, ето съставките:

- есенция от Асафетида

- боброво масло (секрет от перианалните жлези на особен вид бобър)

- Английска мента

- Опиева тинктура

И показанията, приблизително: "Приемай в случай на хистерични припадъци или хипохондрия, когато си в униние или замисленост без всякакви предшестващи важни причини"

4. Малко като при Майн Рид: “Конят — прекрасно животно — не беше голям, но много добре сложен. За ездача не можеше да се каже същото - липсваше главата му. Всъщност имаше глава, но тя не беше на мястото си, а стоеше подпряна на седлото, като че ездачът я държеше в ръка. Наистина ужасна гледка!”

* Felix Vallotton "Три жени играят с раци", 1910 г.

Кристо. Цитат, мисъл и тъга

Цитат

Кристо в едно интервю: “Най-трудното в работата ми е, да убедя скептиците, питащи "за какво е нужно всичко това”. “За нищо”, търпеливо обяснявал художникът, напомняйки им за залеза, от който също няма особена полза

Мисъл

Както повечето обекти на съвременното изкуство и кристовите спят върху магията на присъствието и участието в купона. Да го гледаш на снимка е интересно, но е като да гледаш на снимка гръцки остров. Впечатлява, но ако не се изтъркаляш в пясъка и не минеш към пет под пиниите с цел освежаване с риба и вино (маламатина), нищо не си разбрал.

Тъга

Тъжно ми е, че нямах възможност да видя нито едно от нещата на Кристо на живо. Най исках онова дето ходиш по водата. Какво толкова - обикновено човешко желание да си Христо/с за час. Хората, които са походили по шафрановите пътеки, казват, че е вдъхновяващо. 

А други: било голяма тарапана, потиш се, тъпчеш се във влака до Бреша, после до Сулцано, ужас, брато и др. Освен това, Кристо отказвал да говори на български. Какво очакват да чуят?