петък, 31 юли 2020 г.

За децата в стил Бетълхайм

1. Малки, красиви, нежни, говорещи и движещи се свръхумни машинки, направени от истинска кожа, с малко несръчна моторика, но с бърза мисъл и брилянтни идеи, стига да си наблизо за да се вслушаш. И стига гордостта ти на всезнайко да ти позволи да ги изслушаш
2. Имат много повторения, което е аргумент да кажеш: “изнервяте ме, не сега”. Изнервят те, защото изглежда са по-умни от теб. И понеже са тотални смислотворци през цялото време докато са будни - изморителни са. Да не си стоглава ламя, да следиш непрекъснато променящата се нишка на разсъжденията им и да си вършиш и другата работа
3. Първоначално си мислех, че децата са създадени за да ти правят смешки срещу умерена грижа и шоколадов бонбон, но после разбрах, че това е само една минимална част от възможностите им, един дар, толкова ежедневен, че не си струва даже да го споменаваш
4. Докато ги слушаш и се замисляш за дискрепанса между 10-минутното чакане на тролея и твърдението на Д.(4 г.): “Чакаме тук цяла вечност” и ти просветва, че времето ти наистина си отива изпълнено със задължителни глупости, а Д. ти напомня, че той е на “ти” с вечността си и е загрижен, че пилееш своята
5. Но пък, който не се възползва максимално от тези носители на парадоксално знание и режеща протоинтуиция - просто си губи времето, честно

* сн.: Андрей Качалян

неделя, 26 юли 2020 г.

Логики в стил Хармс

Логика 1
Веднъж на гости на Аристотел дошъл приятелят му Теофраст. Аристотел седял на масата и ядял авокадо.
- О, анахронична закуска! - почтително отбелязал Теофраст - знаеш ли, че на старогръцки “анахронизъм” означава “срещу времето”?
- Дебил - отвърнал Аристотел - нали ние с теб говорим именно на старогръцки. Това, че ни превежда х.георгиев е илюстрация на изтънчена графомания. Но да ти се похваля: днес измислих, че две противоречащи  си съждения, не могат да са едновременно истинни. Вземи си авокадо - виж какви са едри.
- Благодаря ти, Аристотел - казал Теофраст и взел един плод. Само че, този изобщо не е толкова голям.
- Невъзможно е да е едновременно голям и малък! - разгневил се Аристотел - или е голям или е малък. Характер ли пак проявяваш?
Теофраст помрачнял. “Характери”, помислил си.

Логика 2
Веднъж Уайтхед влязъл при Ръсел (директор на Института по математическа логика), който нервно мятал дартс-стрелички по врата на секретарката си.
- Алфред! - казал Ръсел - време е и Вие да напишете статия по логика! Вече всички написаха!
- Е, чак пък всички? - недоверчиво промълвил Уайтхед.
- Гьодел написа, Чомски написа - отговорил директорът.
- Даа, наистина всички - промърморил Уайтхед. Изведнъж погледът му просиял - но тогава, ако всички вече са написали, значи и аз съм написал!
Ръсел се натъжил. “Проблемите на философията”, помислил си.

Логика 3
Рудолф Карнап седял на брега на един по-спокоен приток на Дунава и ловял слънчевки. До него се приближил един познат, също Рудолф Карнап.
- Вчера Гьодел написа статия за логиката - казал пришълецът.
- Не познавам никакъв Гьодел - отбелязал Карнап- рибарят - а след като не познавам никакъв Гьодел, то статията е написана от кого?
- От никого - промърморил Карнап две.
- А "никой" може да напише какво?
- Нищо - съвсем се разстроил навлекът Карнап.
- Това се опитвам да ти докажа.
“Логически синтаксис на езика” - помислил си двойникът.

* сн. Arno Fischer

петък, 24 юли 2020 г.

Джаз и инициация

1. Почти единодушно приемат, че пиесата "Giant steps" ("Гигантски стъпки") на Колтрейн не е създадена за публика. Това е "музикантско парче" - музиканти си го свирят, те му се кефят, те му се чудят. Някои дори смятат, че това е пиеса-инициация - джазмените от 60-те насам, е трябвало да могат да я свирят и импровизират върху темата, т.е. да минат през "ритуала GS", за да бъдат признати от Динозаврите (които естествено са мъже - свирещи жени в джаза практически нямало)
2. Звучи хуманно - стига вече онези ужасни обреди дето те водят в гората, живееш там месец в скотски условия, правят ти боди арт, обрязват те и т.н. за да се върнеш обратно в племето с права на половозрял и възможност да пипаш жени и те теб
3. Като става дума за жени (винаги са наоколо), критиците отбелязват колко силно тази пиеса привлича мъжете-джазмени и по никакъв начин не успява да грабне вниманието на жените изпълнителки. Имах някои догадки, но в един текст за Колтрейн го видях съвсем изчистено, без смрадливи психологизми. Авторът - пианист и преподавател, беше питал две свои колежки-саксофонистки какво мислят по въпроса и беше получил кристално чист отговор:
„Това е нещо мъжко“ (‘It’s a guy thing’). „GS“ не ме привлече емоционално. Става въпрос за чиста техника. Това е типична композиция, служеща за състезаване с други музиканти, за да се види кой е най-добрият. Тя задейства конкурентния инстинкт, който е много по-силен при мъжете, отколкото при жените. Личното ми мнение е, че жените по-често се състезават със себе си, отколкото с другите. С мъжете е обратното.”
4. Сега се замислих, кои ли са парчетата-инициации в рока? Едно от тях, за кварталните китаристи по мое време беше "Магистралата" на Пърпъл ("Highway star"). Отказвам на "Smoke on the water" и на "Stairway to Heaven", търсим сложност, все пак. Сега инициациите са други

* горе: рисунка на Колтрейн, докато композира GS. Кварто-квинтовият кръг, превърнат в мандала

неделя, 19 юли 2020 г.

Neowisе

1. На един плаж чакам кометата Neowise, но се появиха облаци и не знам дали ще стане днес. А искам да я видя, защото следващият път щяла да се появи след 6800 години и надали ще имам възможност
2. Така е с всичко. Прозорецът на възможностите се отваря закратко и докато чупиш стойки, се затваря. Не е трагедия, естествено, изчакваш малко (6800) и опитваш пак

На сн. е Велека

петък, 17 юли 2020 г.

Pollutезация


0. "Ако не се интересуваш от политика, тя ще се заинтересува от теб." Афоризмът е читав. Въпросът е тя какъв път към сърцето ми ще избере
1. Попаднах преди време на интересни текстове на политолога Дениъл Трейсмън (Daniel Traceman), например този: Democracy by mistake: How the errors of autocrats trigger transitions (2020). Той анализира 201 случая на демократичен преход (transition) в световната история за периода 1820 - 2015 г., за да види в какъв процент демократизацията е резултат от "съзнателен избор на авторитарните елити". Получава 28 - 33% и едни 5% погрешност, поради различните дефиниции на “демократичен преход”. Всички останали случаи (64 - 67%), според Трейсмън, се обясняват с погрешни действия на диктаторите (гафове, blunders)
2. Грешките им са два типа:
- информационни (mistake of information) - диктаторът приема вярно решение на базата на неверни данни
- грешни решения (mistake of calculation) - информацията е коректна, но той взима несполучливи решения
3. Трейсмън смята, че грешките са причинени от:
- Високомерие (hubris) I тип   - игнориране на предупрежденията, неефективно използване на репресии. Следва сваляне на диктатора в резултат на масови въстания (Луи-Филип, Франция, 1848 г.). Това са 13% - 17% от случаите на преход 
- Високомерие II тип - диктаторът инициира избори или референдум, очаквайки всенародна обич, но ги губи (Пиночет в Чили, 1988 г.) - 24% - 29% от случаите
- Военна авантюра - диктаторът започва война и я загубва - 6% - 9% (Галтиери, Аржентина, 1982 г. - десантира на Фолклендските острови и губи войната и властта)
- Провеждане на частичните реформи - диктаторът губи контрол над инициираните от него реформи. Най-популярният вид грешка - 30% - 34% (Горбачов)
- Да се довериш на предател - авторитарните елити предават властта на лидер, оказал се впоследствие скрит демократ (Хуан Карлос в Испания) - 7% - 10% от случаите
- Контрапродуктивно насилие - репресиите предизвикват мащабно недоволство (Украйна 2013). Честа грешка - 12% - 15% от случаите
4. Защо диктаторите толкова често и фатално гафят? Трейсмън предполага три причини:
- Общочовешки когнитивни изкривявания (тук влиза любимият ми confirmation  bias)
- Характерови особености на диктаторите
- Проблеми породени от авторитарното обкръжение
Към първото: свръхоптимизъм, свръхувереност, Ефект на щрауса и илюзия за пълен контрол. Професионална болест на диктаторите е високомерието, самоизолирането от лошите новини и критиката, и предразположенoстта към предразсъдъци - при взимане на важни решения те често се съветват с врачки, астролози и т.н. Лишени от възможност за безопасно пенсиониране диктаторите физически и умствено стареят, но продължават да управляват страните си. Фактор е и пагубното влияние на авторитарната среда - недостоверност на общественото мнение - дори при качествени социологични проучвания, респондентите, крият истинските си предпочитания

* сн.: Погребална Барби-естетика (Москва, 2009, музей за съвременно изкуство "Винзавод"

събота, 11 юли 2020 г.

Дискразия

Срещнах изследване - Morbid Curiosity and Media Preferences During a Pandemic твърдящо, че хората харесващи трилъри, зомби-апо и т.н. били надарени с “морбидно любопитство” и поради вродения си професионализъм в издирването на мрачни факти, били по-добре психологически  подготвени за пандемията и последствията от нея. Аз съм фен на по-меките любопитства - обичам зловещи градски легенди, ето:
1. Понякога вечер като ходиш из центъра (наистина рядко) и изведнъж в някоя уличка виждаш да свети мъничък бар, явно уютен отвътре. Не помниш да го е имало, но като влезеш, виждаш как всички се държат сякаш винаги са били там. Но са някак неестествено статични, някак странно втренчени. Не се подвеждай. Най-доброто, което можеш да направиш е бързо да изпиеш едно питие, да оставиш рестото на бармана и да му кажеш няколко добри думи. След това, напусни това място. Знай: нито това е бар, нито този човек е барман. Не минавай оттам повторно, не извършвай тази грешка
2. Тези, които мислят, че човекът с бормашината в събота сутрин е архетип, а не реален съсед, са прави само отчасти. Трябва да сте забелязали - виенето идва дълбоко от земните недра, издига се нагоре като огнен стълб, прониква през етажите, влиза в мозъка и невроните ви заискряват. Това не е от снощния розов джин, не - това е празвук, съществувал много преди да се родите - вие и вашите предци. Това е Духът на входа. Той е обитавал там дълго преди строителите да го разтревожат с дълбокия изкоп, бетонобъркачките и Акт 16. После от безизходица се е заселил под сградата. Понякога ви идва на гости. Звъни винаги два пъти - късо и дълго. Приема облика на инкасатор за водомерите. Не го ли пуснеш, чакай отмъщение - борова машина или смърт
3. Понякога в центъра виждам бабички спрели на тротоара да хранят гълъбите с големи залци хляб. Тези бабички са родени много преди основаването на града. За гълъбите хлябът е страшно вреден и те като се нахранят умират. Извършвайки този ритуал, бабичките си осигуряват вечен живот.

* на сн.: библиотеката на абатство Санкт Гален, Швейцария

четвъртък, 9 юли 2020 г.

Маски, ласки, смърт и здраве

1. Огорчен съм, че никой не се сеща - каквото сам направиш за здравето си, това ще е. Можеш да го запазиш, можеш да го влошиш, можеш и да умреш, но всичко сам. Вероятно в страни с развито гражданско общество и социална система, държавата нещо прави за теб, но нека не се отвличаме в безплодно фантазиране

2. Има няколко относително твърди правила за намаляване на риска от заразяване с С19 (маска, сапун, дистанция) и всеки сам решава дали ще ги спазва или ще прави вълнуващи опити да компенсира страховете си като ги нарушава

3. Разбирам, колко е трудно да овладееш поведението си на заучена безпомощност. Възможностите за бягство от реалността, която знаем, е сурова, са множество - безплодно резоньорство ( “дъра-бъра”, бълг., “bla-bla-bla”, англ.), вирус-дисидентство, конспирология, недоволство, че не ти съобщават последната истина и тя да е непроменима, argumentum ad hominem (този е твърде плешив, за да го слушам) и т.н.

4. И така: никой никому не е длъжен по въпросите за собственото му здраве/живот/смърт. Никой на никого нищо не гарантира. Който непременно иска гаранция - да си купи тостер.

5. Сега се сетих още нещо - тия ужасни опити да ти ограничат правата и свободите. Не тъжете - ако се разболеете и умрете, права и свободи няма да ви трябват


* сн.: Jean Paul Goude


петък, 3 юли 2020 г.

Плодородието на ласката (Иригаре)

Кики Смит "Лежейки с вълк"

Люс Иригаре - още една майсторка на фините описания на еротизма. Това тук, е от “Етика на половите различия” (от гл. “Плодородието на ласката”). Има едно ненадминато есе “Когато устните ни си говорят”, но не ми се превеждат десет страници. Да не забравяме и чудесният термин, който тя въвежда: "фалогоцентричен" (фалос и логос - неочаквано добра комбинация)

В любовния акт - идеята или представата за лицето може да се окаже низвергната. Заражда се нещо ново, което нарушава съзерцанието и го възстановява отново, насочвайки го към източника на всички чувства - осезанието.
Остава единственият образ - този който се отдава и поднася, в това число и чрез ръцете. Извайва се сякаш за пръв път, в първия ден на творението. Любимата се пренася в детската или животинската стихия единствено за да се роди отново, в плът напластявана отвън и отвътре. За да се върне невинна от потайното си лоно - от себе си и в себе си? Това е пристъп, съвокупление и възраждащо оплодотворяване на плътта, заключено в хоризонт, превъзхождащ родителското зачатие, повтаряйки го, но без да се вмести в пределите му. Това е възвръщане в нощта, откъдето влюбените могат да излязат просветени и просветлени по друг начин. Те се отдават един на друг, отстъпвайки си нещо, което вече е било оформено. Едно откриване на невинността, рискуваща да се затвори в себе си на стража на миналото. Всеки, който извършва този жест е способен да унищожи, да убие или да възкреси.
***
Лицата на любещите се, се разливат по телата им. В момента, в който те потъват един в друг подобно скулптури, те предоставят и доверяват себе си един на друг, за да излязат отново в света. И всички чувства се мобилизират в ласката. Ръката сама се оказва средство за достъп към най-дълбокото.

Любещата не се подчинява на редуването на огън и лед, тя сякаш е огледало или тънка ледена корица, през която любещият трябва да мине по пътя към нея. Предоставена на неговите движения, на проявата на влеченията му, тя не само получава жарта на другия, но и самата е изпълнена с нея. Очакваща, но не застинала, тя не се затваря, не се скрива в някаква гробница с образи, тя е устремена към цъфтежа си. Вече се разтваря за да приеме отново.