Чума от бубонки

1. Понякога кажеш някоя безсмислица само заради драматургията, примерно: "Сврачка закусва с отровни бубонки" и като почнат да ти уточняват - ама те не ядат отровни бубонки, да не е черен бъз, ама той не е отровен, ама той не е черен, а каква е тая сврачка и т.н. А си казал фразата, изключително само за да употребиш думата "бубонки", която от незнайни дълбини ти се е появила и ти е легнала на сърцето, и искаш нетърпимо да я изкажеш

2. Както някой би отбелязал - какво е думата - куп понятия без капка смисъл, но като почнат да си взаимодействат, майко мила! А когато (често) ми се употребява някаква дума, в случая "бубонка" и то така, че и друг да я чуе, как да процедирам?

3. Лесно е - тръгва се от думата, обвива се тя в някаква не прекалено безсмислена или сюр, граматически правилна фраза и си готов. Недай си боже някой да почне да изследва сложно-подчинеността, лексикално-гнездовостта, че понякога и субектност и търсят. Копеленца, за субектност аз мило и драго давам цял живот без умора,  искам малко чил, нека просто да произнеса безсмислената си фраза с любимата дума в нея (бубонка)

4. Иначе - и аз обичам Чоран и даже понякога започвам да го уча наизуст, за да мога като ме попитат нещо и аз да излъча чоранова фраза и те да си кажат "бахти пробива, бахти газлайтинга!" Така е, докато не откриеш, че и той, пичът пробива мощно по същия начин. Защо тогава да го наизустявам? Както казва молиеровият Журден: "Какво!? Значи аз четиридесет години вече говоря в проза без да знам?"
5. Ясно е, че ще продължа да започвам от думата, смисълът си нагласяйте сами, молим. Така ще имам и повече време да наизустявам Пиндар

Пиндар, Първа Питийска ода

Ако човек умее да говори

точно и стегне

във сбита форма изпитаното,

той ще избягва укорите

на людете. Защото

пагубното пресищане

притъпява острието на очакването.

Не дразни нищо друго повече

и не засяга хората в душата им

от туй, да слушат за славата на другите.

Но по-добра е завистта, не съжалението.

(прев. Борислав Георгиев)

***

* Ил.: pulpbrother. "Преди да Ви снимам, бихте ли ми казали кой град харесвате най-много: Содом или Гомор?"

Kurzschluss

Попаднах на интересна реклама: “Интензивен BDSM курс по немски език”:

БОЛКА. През страданието, ще научиш немски за 30 дни. Ще е болезнено. Ние ще ти създадем дискомфорт и ще ти продадем твоята болка. В течение на 30 дни ще ти сформираме навик да учиш немски всеки ден. Ще изпълняваш упражненията веднага и ще ни ги изпращаш по мейла. Ако не го направиш - ще те накажем. Ще те глобим или изгоним.

ДОМИНАЦИЯ и ПОДЧИНЕНИЕ. Никакви песни, танци, котенца, селфи и усмивки. Никакво “Учи, забавлявайки се”. Това вече не работи. Забрави за интересите си. Това, което ти е любопитно и те вълнува, изобщо не ни интересува. Ти си уморен, ние също. Ако искаш да научиш езика - сядай и го учи. Нямаш друг изход. Не използваме вълшебни системи, хипноза или халюциногени. Няма да те развличаме. Просто ще ти развържем езика.

ДИСЦИПЛИНА (No Vanilla). 30 дни/30 урока/300 минути дневно. Това е достатъчно за да ти създадем доживотен навик да учиш немски. Старай се по-малко, прави повече. Ние ще ти помогнем да започнеш, после ще учиш немски сам, без нас. 30 дни. Ние не желаем да се занимаваме с теб нито ден повече.

* ил.: pulpbrother ("Черната котка")

По-южно от всякъде

1. Понякога, а всъщност, доста често, на улицата или в магазина някой ти подхвърли нещо шеговито и ти докато търсиш да му отговориш още по-шеговито, вземеш, че му кажеш първото, което ти дойде и то е общо взето, глуповато, като всяка спонтанност или най-малкото - неразбираемо. Следващият половин час, докато си вървиш по пътя ти идват шейсет варианта на много по-сполучливи реплики, от които струи духовитост и интелект, но вече е късно, брадър

2. Ето, срещам съседа - пенсиониран индонезиец (наистина е индонезиец и пенсионер, не е метафора), тръгнал към Южняка и той ми казва: "Много хубаво е в Южния парк" - стандартна small talk фраза от учебник по език и вместо да му кажа: "A в Суматра сигурно е още по-хубаво" за да го умиля със спомен от детството му, когато е бягал подгонен от суматрански тигър, след безплодна апосиопеза му казвам: “Да, така е”. 

За нищо не ставам, баси.

*ил.: pulpbrother (В съня ми не някой друг, а Микеланджело Антониони боготвореше краката ми)

Post-beach четиво

1. Орязано лято? Плийз: махаме полутоновете, тук-таме ще ги оставим за да крепят конструкцията, птиците пеят, жените ходят искрени и красиви в кежуъл и с тен, мъжете - мачовци или онанисти, някои с бради. Като насън - детайлите са максимално проработени, канавата е неясна

2. Камшичният удар след изолацията прави възприятията мъгливи, намеренията пък - съвсем. Грапаво произведен смисъл, отлична перспектива за параноици. И пак старата грешка - да поставяш равенство между “след” и “вследствие”, пак да нарушиш “shaken, not stirred”. След епохата на златните рибки сюжетните ходове движат действието в пошла посока. Даже не тайнствена - просто пошла. Толкова много думи, слагаш ги в чувал и ги носиш на гърба си, превит надве и няма на кого да ги дадеш (“ядеш”, ме коригира телефонът). Каквото и да кажеш, ако само има глагол и подчинено, зазвучава като афоризъм от "Мечо Пух", а книжката е тънка и Пух не може да е произнесъл толкова глупости

3. Бодрияр в “За съблазънта”: “Едно момче моли Феята да му подари изпълнение на желанията. Тя се съгласява, но с едно условие - занапред никога да не си представя рижа лисича опашка. “Ееее, само това ли било!” - без да се замисля отговаря героят и си тръгва с твърда надежда за щастие. Но какво става по-нататък? Той по никакъв начин не може да се освободи от тази лисича опашка, за която му се струваше, че даже е забравил. Тя навсякъде му се привижда - в мислите, в сънищата - пред него постоянно е рижото петно. Въпреки всичките му усилия, той не успява да се избави от нея. Този образ - абсурден и нищо неозначаващ, не напуска героя нито за миг. И ето, че той не само изпуска възможността да се възползва от обещанията на Феята, но и съвсем загубва вкус към живота. Най-вероятно той умира, така и не успявайки да се избави от образа.”

4. Уж гледаше да не се ангажираш, но рижата е все пред теб

* на сн.: лисичка (Алики)

Две странни истории

1. Един психолог бил людоед. Идва някой да разкаже за нарцисизма си (“да се изповяда”, както би казал неспециалист) и повече вкъщи не се появява. Идва млада двойка за корекция на азооспермия и изчезва завинаги. Идва цяло семейство с деца, тъща, астма и др. за кларификация и реформулиране на проблем и съседите им повече никога не ги виждат. Само по време на пости (психологът спазвал тези неща), хората, дошли на терапия си тръгвали безпроблемно, т.е. нямало никакви изчезвания. Супервайзърът на психолога знаел за проблема, но казвал, че нищо не може да направи, защото колегата бил талантлив и имал висок процент успешни случаи, особено по време на Великите пости

2. Показателна е и друга история - тази на 51-годишния Н. - кинолог (специалист по киното) от Пловдив. Като увлечения, той уви, често залитал към Weltanschaung, към Теорията на малките дела и даже към благотворителност - все хубави неща, но някак прекалено напомнящи бягство. През студеното лято на 2019, връщайки се към къщи след курс по "Холограма на чакрите", Н. се заинтересувал от Хюмън дизайн (ХД). В маршрутката той се запознал с красива жена на средна възраст и влязъл в ауричен контакт с нея. Тя се оказала жена-манифестор и гид по ХД и още същата вечер съставила на Н. първата му бодиграфия, минала през сензориума му като сън в лятна нощ. След известно време, този човек се развел с жена си, защото “и двамата живеели в "шаблони идващи от детството", а жена му не поискала да се промени в съответствие със своя дизайн

* ил.: pulpbrother ("Кажете ми така, че да мога да разбера - какъв е проблемът? Очилата ми? Чихуахуата? Кушетката може би?")

Разтревожен от влиянието им

1. Заради гадния Кант, постоянно ходя неспокоен, щото нали “всеки отговор даден на принципа на опита, поражда нов въпрос, който също иска отговор и така всички физически обяснения, стремящи се да удовлетворят разума са недостатъчни”. А това, че умовете ни били така направени, че да сдържат въпросите, които поставяме и отговорите, които си издърпваме, си е мегатролинг

2. Заради гадния Бейкън се налага да приема не Платоновото “Nec plus ultra” (“Няма нищо отвъд" - предупреждение за моряците да не плават оттатък Херкулесовите стълбове), а “Plus ultra” (“Има още отвъд"), доколкото разбирам - намеква, че ще ми искат въображение

3. Така е, въображението ми напоследък остана без ласка. Махнах си сандалите, седнах и си провесих краката от скалата. От тази височина гората долу беше като пищна зелена пяна, не, като невъобразима глобална медуза-желе, покрита с мъх. Стъпалата ми се навлажниха; странно, едва ли съм могъл да я докосна. Изглежда е от мъглата. Извадих от джоба предварително приготвените камъчета и беззлобно ги занапусках долу в пропастта - занапус-занапус-занапус. “Беззлобно”

4. И внезапно разбрах целия Бейкън заедно с плус-ултрата му. При това, без да съм му чел нито ред (на Кант още по-малко). Това е нещото, което кара потресеният Форест Гъмп да бяга до края на града, а след това и още по-нататък, и да бяга докато не стигне океана. И тогава да се обърне и да хукне към другия океан

* на сн.: Херкулесов стълб изхвърлен на полуостров Пелион