Фр.

1. Понякога като ходя и нося със себе си хубави, пресни абстрактни идеи и още докато се чудя ще ги споделям ли или ще ги оставя за себе си, чувствам как омерзителната ръка на насъщното започва да навява пясък отгоре им и ако не избързам, ще ги покрие съвсем. И още секунда и край - победи ми ги, покри ми ги
2. Пелион. На един световъртежен завой високо горе, с разкошна гледка към околните заливи и даже към две островчета, стои опечен, възчерен човек до прашна камионетка Нисан и продава различни селски неща. Зелените смокини са по 2 евро килото, взимам си едно и погледът ми се задържа върху як бинокъл лежащ на стола до него. Първоначално налудно ми хрумва, че с него гледа кога идва кола, та отдалече да се подготви психологически за евентуална транзакция, но шосето е с такива виражи, че няма как това да стане. Очевидно гледа пейзажа, който и без уред е страхотен, но той явно му се е нагледал с невъоръжени очи и жадува биноклева различност. Много настоява да си купя и розмарин и още някаква загадъчна билка, повтаряйки “цай” и понеже се колебая, започва добре познатата на специалистите процедура по подаряването. Предполагам, че си мисли: “Щом толкова се опъваш, аре да видим дали пък няма да ти ги връча”. Накрая се оказваш с наръч билки-подправки, едно бурканче с неизвестна гъста субстанция (тъмен кехлибар - мед?), отделна билка силно миришеща на тамян, която отнася много обяснения, явно е по-специална (възможно да е “кихнисладко”) и няколко смокини от узрелите, защото всеки знае - започнеш ли със зелени, трябва да завършиш със зрели. Впечатлението, както обикновено е, че си получил подаръци за много повече от нещастните ти две евро. Хубаво е така, ендакси е

История

1. Един старец ми разказа тази история и после исках нещо да уточня, но не го срещнах никъде повече. Допускам, че е умрял, но едва ли във връзка с това, че ми я е разказал. А може и във връзка, не знам
2. В Качуристан - мъничка, патриархална страна правели всяка година фестивал на традиционната (качуристанска, естествено) музика. Нея година особено впечатляващ бил Засун - млад кaчуристански виртуоз, в чийто ръце килмъдурът (народен кочуристански инструмент) пеел сякаш златострунен. Засун с лекота преминавал през стиловете - кеф ти лайкобо, кеф ти сарджонко и даже особено трудният и слабоизвестен махри!
3. След него, на сцената излязъл много възрастен, твърде смачкан от живота белобрад кaчуристанец, на име Удод. Изнемощял, залитащ, замята парцаливия си каламар, а килмъдурът му - нямам думи - целият издраскан, само с две струни - едната изглежда е от волска жила, другата - обикновена тел. Седи неподвижен, по едно време нещо сякаш изсвирва, после пак дълго седи и нищо не се случва. Накрая един мъж почтително го извежда навън
4. Журито - най-уважавани белобради старейшини, без дълго колебание, необяснимо как, му присъждат първото място. Засун тича при тях, суети се, разочарован е, иска обяснение - как така, какво става?
5. Ами какво да става - обясняват му - ти наистина свириш прекрасно - много по-добре от Удод, така си е. Но нямаш Зин, това е. Удод има Зин, ти нямаш. Това е.
- Зин! - вече здравата вбесен пита Засун - какъв за Бога, е тоя Зин, откъде се взима?”
- Ние не знаем какъв е тоя Зин. Нито пък знаем откъде се взима - отговарят мъдрите старци. Но Удод има Зин, ти нямаш.

Датската прогноза

Прогнозата на датската Saxo Bank за 2021, която ми се стори доста читава, въпреки че някъде бяха написали в закономерен хамлетов стил, че "тези прогнози могат да се сбъднат, а могат и да не се". Ето няколко интересни откъси.
1. Опразване на мегаполисите и срив на цените на офис-сградите
Пандемията увеличава неравенството и разрушава обичайното социално устройство. Ускореното развитие на софтуера, автоматизацията и изкуствения интелект водят до изчезване на много работни места във всички отрасли, което пък усилва разслояването на обществото. Предоставянето на помощ при безработица става не просто реакция на пандемията, но и начало на постепенното въвеждане на безусловния базов доход. Големите градове винаги са били място за търсене на работа, но пандемията показва, че присъствието на служителите в офиса не е непременно условие за ефективната им работа. В резултат на това, над 50% от офисите в градовете са опустели. Безусловният базов доход променя отношението към баланса работа/личен живот, доколкото много млади хора получават възможност да останат там, където е преминало детството им. В същото време, специалистите започват да напускат големите градове поради изчезването на работни места, ниското качество на живот и повишаващите се цени на жилищата в райони с високо ниво на престъпност. Големите градове губят привлекателност
2. Блокчейн технологията ще ликвидира фейк новините
Нарастващата опасност от дезинформация и загуба на доверие към медиите ще стане критична. Благодарение на технологиите всяка промяна на контента в новините ще бъде видяна от всички и ще може да се проследи до първоначалния източник. Компаниите инвестират в подобни технологии (особено Туитър и Фейсбук) преди всичко мислейки за себе си - регулаторите засилват все повече проверките и контрола. Сайтове с алтернативни новини разпространяващи конспирологични теории (QAnon), дезинформация за Ковид-пандемията, фалшификации на изборни резултати и т.н. внезапно ще станат недостъпни
3. Новите технологии и спътниковият Wi-Fi ще срутят цените на комуникациите и ще повишат скоростта на обмен на данни. Развитието на дроновете и летящите транспортни средства ще революционизира доставката на стоки, намалявайки по този начин разходите за живот извън мегаполисите. Ще продължи революцията във финансовите технологии и електронните банкови системи, което ще даде на мнозинството хора достъп до цифровата икономика

4. С времето, с помощта на изкуствения интелект ще се премахне недостигът на вода и храна в световен мащаб. Светът го очакват процеси на всеобща роботизация и евтин транспорт, работещ с възобновяеми източници на енергия. Благодарение на атомната енергия, почти всяка страна ще стане независима при производството на храни и енергия и ще наблюдаваме повишение на стандарта на живот с много по-бързи от досегашните темпове
5. Аmazon ще "купи" Кипър
Пандемията е най-доброто, което се случва на Амазон. Хората по света са принудени да останат вкъщи и да работят дистанционно, което води до мощен ръст на онлайн-продажбите и работата през "облак" (напр. Amazon Web Services). Според Saxo Bank, Амазон ще премести главния си офис в ЕС в Кипър, заради нарастващото напрежение в официалните среди на САЩ. БВП на Кипър е 24 млрд $, което е равно на тримесечния доход на Амазон извън САЩ

* на сн.: по мостчето към Елсинор, Дания

Албум - деридум

 

Подариха ми албумче с текстове за Дерида, но на френски - гледам само картинките. Ето все пак едно откъсче от "Що е поезия":

"Притчата, дарена ти от стиха, която би могъл да разкажеш, е емблематична: някой пише теб, за теб, на теб, върху теб. Не, по-скоро един знак адресиран към теб, оставен и доверен на теб, придружен със заповед, всъщност, установен в същия този ред, който от своя страна те създава, посочвайки произхода ти или отреждайки ти място: разруши ме или по-добре направи невидимо за външния свят това, което ме крепи. Във всеки случай направи това, което трябва да се направи, така че произходът на знака да стане отсега нататък неоткриваем или непознаваем."

Пеперуди

В Берлин Набоков за пръв път в живота си, се влюбил безумно в седемнайсетгодишната Светлана Зиверт. Сгодили се, но родителите на Светлана поставили условие - Набоков трябвало да си намери постоянна работа.
Двамата с брат му започнали в банка. Братът издържал седмица, а Набоков - няколко часа. Годежът се разпаднал. По-късно, Набоков се запознал с бъдещата си жена Вера Слоним, с която прекарал живота си.

* * *

Андре Бретон, Пеперуди

Философска пеперуда

кацнала на розова звезда.

Така възникнал прозорецът към ада.

Мъжът в маска все стои

пред разсъблечената жена.

* на сн.: Владимир Набоков преследващ пеперуди, Carl Mydans, 1958

Несвързано пак

1. Естествено, по-трудно се разговаря със силно невротизирани хора, когато не са пациенти, но нали някой трябва да разговаря и с тях. Това, дето общият проблем сбирал хората, в повечето случаи не е вярно - според мен ги разделя. Тревожният е самотен. Може би в по-горните слоеве на битието някакви митични хора се отказват от жлъчно-хистеричните си претенции и с тихо мърморене се консолидират пред общата опасност, не знам.
2. Помощта не трябва да разделя, но разделя. Безопасността не трябва да влошава живота ти, но го влошава. Ънбоксингът всъщност е противна процедура - оставайки без кутийка и пукащ найлон, изведнъж проглеждаш - стига пирувал по време на чума, получи и малко чума по време на пир. Колко хубаво беше до март. Ето, пак спомените станаха по-красиви от живота ти

* на снимката виждаме кулата Белем, Лисабон, 20.01 ч. в минал момент

Котешка люлка, reminder

1. Като си говорехме скоро с Н., че религията, (както и повечето неща) е много по-оргазмична, когато е забранена и той ми каза да не си губя времето преоткривайки индиите, а просто да отворя отново "Котешка люлка" и да си опресня знанията за бокононизма. За който не се сеща - съгласно Вонегът, основател на тази религия е Боконон, жител на остров Сан Лоренсо в Карибския басейн. Бокононизмът там е забранен, поради което го изповядва цялото население. Самият Боконон е поискал от президента да забрани религията му, а него самия да постави извън закона "за да внесе в живота на вярващите повече напрежение, повече острота". Учението е изложено в "Книгите на Боконон" във вид на притчи и афоризми, наречени "калипсо". В пълния му вид, то е недостъпно за вярващите
2. Ето фрагменти:
"...Отдалечих се от Франк, както ме съветват да постъпя и „Книгите на Боконон“. „Пази се от човек, който упорито работи, за да научи нещо; научава го и открива, че не е станал по-умен, казва Боконон. Той е изпълнен с убийствено презрение към хората, които са невежи, без да са положили особен труд.“

„Всеки човек може да си поиска почивка, но никой не може да каже колко дълго ще трае тя.“

"...Именно в каменоделната ме споходи първият ми вин-дит, бокононистка дума, която означава неочакван и много индивидуален тласък към бокононизма, към вярата, че всемогъщият бог знае всичко за мен и че всемогъщият бог ми е предопределил много специален и сложен път."

"...Както казва Боконон: „Странните предложения за пътешествия са уроци по танц от бога."

"Мили боже, колко грозен град е Айлиъм!
- Мили боже — казва Боконон, — колко грозен е всеки град!"

„Не обръщайте внимание на Кесаря, Кесарят няма и най-малката представа какво ВСЪЩНОСТ става.“

"...Ние, бокононистите, вярваме, че не е възможно да допреш ходилата си до ходилата на друг човек (естествено, ако краката ви са чисти и поддържани) — и да не почувствате и двамата любов един към друг.

* рисунка на Ben Shahn