Референции

1. - Жена без ласка - сподели Н. в безочливо откровение - неминуемо се свлича в алфа позиция. Студени орхидеи на ръководни длъжности. Отнемат магическата сила на ежедневието и я заместват със сигурност на цената на дабъл рум в съмнителен хотел - добави.

- Познавам жени без ласка, които не са се свлекли в алфа - казах.

- Естествено, не съществуват толкова свободни алфа позиции. Но познаваш ли жени с ласка в алфа позиция?

2. “Безочливият”, казва Теофраст, като заколи животно в жертва на боговете, осолява месото, а отива да обядва у другиго, и отгоре на това виква роба си, взима месо и хляб от трапезата и му дава пред всички с думите: "Угощавай се Тибие!”. Ако по време на театралните представления му дойдат гости от друг град, услужва им да заеме места в театъра, но за себе си не плаща, а на другия ден завежда и децата си, че и възпитателя им” (по Б. Богданов)

3. - При среща с враждебна цивилизация, според мен няма смисъл от дълги, сложноподчинени изречения за да ги убедиш да не те унищожават - каза Н.

- Да, дългите изречения са безполезни на къси дистанции - отбелязах

- Не знам нищо за това. Просто им кажи: “Вървете по дяволите!”

* илюстрация на Хенри Дарджър към книгата му. Много интересна личност (Henry Darger)

Кристофър Робинзон

0. Даже не ми се наложи да се впускам в далечни плавания. По шосето - по шосето и после малко офроуд на първа, носиш се из високите треви, докато не стигнеш границата с гората. Там вече не може с кола, взимаш багажа и потъваш в гъстия лонгоз на устието. Има една изоставена рибарска хижа, точно където реката прави огромен завой (интелигентният отказ - винаги с меандър) преди да се влее в морето и да изчезне

1. Нали времето на различни места тече различно. Като кажеш “тече”, значи има скорост, но то също влиза във формулата, значи скоростта на движение на времето е някакво негово отношение към друго време? Към моето собствено? Да разбирам ли, че има поне две времена - едно общо за всички - и за човека, и за вазата на прозореца и едно тайно, частна собственост - присъщо само на мен?

2. Не, задължително е, мислех си, да се заселиш в тази барака, да сметеш натуриите в ъгъла, да седнеш на грубо скованата маса с празния буркан “Μέλι” и изведнъж да откриеш, че си превключил изцяло на вътрешното си време. Да му се вслушаш, да го уловиш как струи в тишината

3. Най-после свободен - от рутината на деня, от телефона, от познати, от добри познати, от необходимостта някъде да отида да подам, да попълня, да се регистрирам, да предам, да се явя и да изчакам - свободен от мъртвото всеобщо време. Сега сам ще си управлявам своето. И защо не - имам един хляб, малко шунка и два огромни пакета с пуканки

4. Този ландшафт ми говори за някакво митологично време, в което нищо не се случва или по-скоро всичко се случва едновременно. Премрежено гледам проблясващата през шавара река-време и както става в полусън, мислите ми извършват причудливи движения. Следвам ги доколкото мога, но сякаш отделно от себе си. Исках да ги хвана както се хваща за ръката непослушно дете, точно когато съвсем започнат да ми се изплъзват, но веднага: “какво дете, откъде дете”? Оригинално. Може би си струва да започна с това? Но какво да започна? Нали спя?

* на сн.: рибарите показват странни умения