Великден, Greatday

1. Достойното поведение на изгонения от Рая* включва: никога, нито с едничка дума да не издаваш колко всъщност си фрустриран, колко силно тъжиш за там, да не се унижаваш да молиш да те върнат обратно. Може да не приемаш напълно сегашната си реалност и даже да искаш да избягаш, но не я отричай, не казвай: “Не, това е невъзможно!”. Колкото и да ни е неприятно, все пак, Господ се е погрижил да даде една приемлива нагледност, да създаде някаква инфраструктура, да направи градинки и др.
2. Тъкмо преди половин час си се питал дали не си живял напразно и точно под големия билборд с надпис "Карай разумно. Някой те обича" спира античен Mерцедес. Отвътре излизат четирима бабанки с анцузи, подчертаващи фенотипа с тънките крака и големите кореми, и започват да обсъждат нещо за "кола нов внос, брат". Мога да запея “You better find somebody to love” на Дж. Eърплейн, но мога и да не я запея
3. Малко след това, интернетът те е таргетирал и ти предлага успокоителна сентенция: “Ако в един момент човек не се усъмни дали не е живял напразно, значи наистина е живял напразно”. Изглежда съм разсъждавал на глас и телефонът е чул
4. - Все някакво намаление за групи сигурно имате?
- Само ако сте хор.
- Ами не знам дали сме хор, но имаме корифей.
- Хор сте.

* не е топос, а състояние

** на сн.: Нюйоркска танцьорка позира на покрива на театъра си

Мъдрости, дефиниции

1. Скоро една позната предложи да ми издаде "мъдростите". Точно така се изрази: "мъдростите ти". Естествено отказах, първо за да не множа същностите и второ - нямам мъдрости. Но защо да крия - топлата вълна на желанието да имам свои мъдрости ме обля от връхчетата на пръстите на краката, до нежните титанови антенки на темето ми
2. Помислих си: щом "културата на отлюспването" ("cancel culture") им позволява да изтрият прекрасния Кевин Спейси от "Къща от карти", защо пък аз да не вулгаризирам "културата на участието" ("participatory culture") и без свян, да събера готови мъдрости от интернет, и с лека промяна или без нея, да ги пусна като свои?
3. Речено-сторено, ето няколко мъдрости-дефиниции в етапа преди да съм ги обявил за свои, но вече с канселирано авторство:
Дефиниция за народ? Това са хората, които съчиняват народни песни

Дефиниция за култура? Културата това са ненасилствени йерархии

Дефиниция за дилетант? Знае, разбира и умее много повече от професионалиста, но поради тайнствени причини не може да създаде нищо

Дефиниция за хоризонт на събитията? Границата, отвъд която събитието не влияе на наблюдателя

Дефиниция за четящ? Човек, който чете, не за да стане начетен, а за да не изпитва отвращение към реалността

Седемте смъртни гряха updated? Сексизъм, лукизъм, ейджизъм, фетшейминг, абюз, харасмънт, бърнаут

Цвят на мечтите? Мечтите винаги са бледосини, защото са на хоризонта и атмосферният пласт ги оцветява така, а не защото море или планина има

* ил.: Alex Gamsu Jenkins

Нищо

1. Примерно, да чувстваш как лошото намалява, а доброто не се увеличава. Или примерно, да има два вида хора - едните - вече нещо са им отнели (слогaн: "О, бях, бях, ама след онази случка..."), вторите - очакващи нещо да им отнемат (слогaн: "Съм, съм, но чувствам, че скоро няма да съм"). Едните са преди Голямата Липса, другите след нея. Сноват наоколо като гигантска депресивна притча

2. - Колко е часът?

- Девет без петнайсет.

- О, я по-добре да питам някой друг.

3. Липса допускам, че е от “lips” - устни. “Lipsing” е синхронизиране движението на устните с вокала на песен или с репликите на актьорите при дублажа. Липсингът става все по-популярен. “Целият свят пее несъчинени от никого песни. Много риторика, слаба логика” (Мамлеев)

* сн.: Marco Glaviano

Три пласта

Седим с един приятел в китайския докато още можеше и си мълчим. Сервитьорката донася две бири и пита:
- Защо мълчите?
Не и отговаряме. След известно време, пак и се налага да донесе други две бири. И отново:
- Мълчите. А това, че има хора наоколо, деца?
Поглеждам я, да разбера под маската дали не е китайка. Да, китайка е, но май е мъж. Мислено гадая какво би попитала още ("Каква беше последната произнесена фраза помежду ви?") за да се подготвя за странното съчуанско обслужване. За всеки случай си измислям "последна произнесена фраза помежду ни": "Борхес мрази еротиката и огледалата".
- Произнесена от кого?- пита.

***
- Сега ще изсвиря любимото ти на Дебюси. Нали ще внимаваш?
О, този огнен поглед, о, тази трипластова маска, о, този възбуждащ клапан за изгорелите газове отстрани!
- Да - казах - как няма да внимавам!
Ето в какво се превръщам - във внезапен роб на неумението и да чете мисли. Започвам трескаво да си припомням. Имам ли любимо на Дебюси? Имам на Майлс, на Сметана (заради фамилията), знаех и за Барток, (чиято внучка срещнах ненадейно в Секешфехервар през 80-те). Но Дебюси?

***
Прекарах кошмарна нощ - през цялото време с натрапливата убеденост, че значенията се сливат преди още да съм направил какъвто и да било избор. Трудно ми е да го обясня, сякаш си в дефектен екземпляр на Проп.
Но ето какво се сещам: една позната ме беше поканила на osobena кремсупа от кестени и докато вървях към osobenata кръчма от чиста симпатия към провала, знаех: ще ме обземе дребнава заядливост на фона на неизвестно откъде взел се “Най-вежлив човек на света" и те ще се слеят преди още да съм казал "гък". Това щеше да стане

* на сн.: три жени покрити с чаршафи почиват след масаж на лицето в турска баня, Ню Йорк, 1904 г.