Трепет и лик

1. Вчера наблюдавах една трепетлика. Нямаше никакъв вятър, но листенцата и танцуваха безобразно - тя си беше намерила вятър. Почувствах болезнено недоумение. Исках да проумея логиката на това, всички дървета наоколо да си стоят спокойно, а тя да трепти като отвързана. Търсех и оправдание, свързано със здрав смисъл и умерен дарвинизъм в рамките на закона. Нищо не ми дойде и затова приех, че Създателят/Създателката е направил трепетликовия ребус в пристъп на нелепо шегаджийство, съвсем встрани от общия си план

2. Но има и нещо друго. Отварям Бубер напосоки и каво да видя:

“... Но може и така да стане, че по нечия воля и милост аз, наблюдавайки дървото, да се реша на връзката с него, и ето че то вече не е някакво То. Изключителността ме е покорила със своята мощ.

Не е впечатление, не е игра на въображението ми, не е островче на настроението ми дървото, а стои насреща ми от жива плът и има да дели мегдан с мен, тъй както и аз с него - само че другояче. Нека не търсим как да обезсилим смисъла на връзката: връзката е взаимност.

Да не би това да рече, че то, дървото има съзнание, подобно нам? Не ми е известно. Но нима само защото ви се струва, че сте имали късмет със себе си, пак ще разделяте неразделимото? Не душа на дървото и не дриада ме среща, а самото дърво”*

3. Хоп, току що т.1 стана безсмислена. Случва се

* преводът на Бубер е на Радосвета и Владимир Теохарови

** ил.: Дриада, Евелин де Морган (1850 – 1919)

Светъл, поетичен текст

1. Има стихове, които толкова силно ми въздействат, че като ги прочета и ми става изключително невероятно, че някой може да напише такова нещо и че именно аз ги прочитам. После си казвам: не, изглежда е станала грешка, я да проверя какво точно ми е въздействало, може пък и да не ми е въздействало. Но усещам че не, няма да мога да ги прочета веднага, ще опитам пак след час. Някакъв ужасен, светкавичен рикошет, кой може да издържи на това? Кой може, след първото разтърсване веднага да си причини второ? С прозата е различно, но с картините, музиката и театъра е почти като със стиховете
2. Постепенно съмненията ми отпадат - да подкрепиш някого означава да го докоснеш и може би даже прегърнеш. Може, разбира се да го облъчиш и с много думи, но все пак запомнете - преди всичко докосване и прегръдка

* И.И. Машков, Автопортрет и портрет на Пьотр Кончаловски, 1910 г.

Медикъл

1. Забелязал съм, че много често в лекарските кабинети освен кичозни остъклени картинки в метални рамки, има икони. Не познавам вярващ лекар, но такъв, дето след работа да ходи на служба в близката църква или манастир, на меса, така да се каже. Повечето са атеисти - “Абе има нещо, не точно Бог, но има някаква сила…” Но най-много са агностиците: “Ти вярваш ли, че някой може да ти помогне, ако не си помогнеш сам?”
2. Понякога, като си тръгва някой пациент и ме попита: “Ще мога ли да намеря изхода?”, аз си представям как не го намира и с месеци блуждае из болницата. Междувременно някои по-свободни лекари го консултират, намират му нещо (всеки по специалността си), пращат го по изследвания, някои направо го приемат и му назначават терапия или му оперират нещо и така с години, докато някоя санитарка не го срещне по коридорите и честно не му каже: “Ето там е изхода, драги!” И ти се чудиш, как не го е видял досега?

Психофизиология

1. Понякога сутрин ставам с гадене и си мисля, че ако не е рак, значи е Сартр. Това е, защото една от любимите ми думи е “поглъщам”. А нали за да ти се гади, обикновено поглъщаш нещо грешно предишният ден - развален дюнер или ненормално голямо парче гипсокартон от реалността
2. Четох, че при Метерлинк и при Чехов, героите преставали да се слушат един друг и диалозите им се водели във вакуум. Спомних си как скоро, като ядох череши, плюех костилките в един пепелник от значителна височина. Оттам те отскачаха и падаха на пода и после - айде с пръстчетата обратно в пепелника. В един по-добър свят, те щяха да отскачат от пода и да се връщат обратно в пепелника. Не ме разбирайте неправилно - и този свят е достатъчно добър.
Но напоследък странно - все по-често не искам да ме разбират правилно. Ще трябва да видя как е при Метерлинк

* сн.: Irina Polin, "Butterfly"