четвъртък, 26 август 2021 г.

Наивизъм с динозаври - the best

 О, колко открития чудни...

Григорий Грязнов – както сам се определя: руски палеохудожник - креационист, изследващ в творчеството си възможностите за преодоляване линейността на времето и освобождаване от физическата причинност и детерминизма.

"Сам, отново сам. Уралозавър"





"Диметродон"


"Масоспондил"

"Александър"

"Отлитаме, но пак ще се върнем"

"Каква нощ - не мога. (Есенин)"

"Не се бой, ние сме приятели"


"Руско поле"

"Аз съм руснак"

"На сенчица"

"История с дицинодонт"

край

петък, 20 август 2021 г.

Хората

1. Почти съм сигурен - човечеството е разделено на две неравномерни части. Критерият за разделянето се е загубил през вековете, можем само да наблюдаваме, как едната група деградира, а другата еволюира. Процесът е бавен и постоянен. Помага единствено, бих казал малко шизофренното умение, групите да контактуват, без да се забелязват една-друга. Това умение не е вродено, човек се учи на него
2. Също съм почти сигурен - човечеството се е затъжило за трикстери, търси си ги и което е обезпокоително - иска те да го управляват. И естествено си ги получава - “They're coming", както казва Хелмут Нютън по друг повод. Това съответства на едно старо мое наблюдение - колко много хора вършат неща, които не очакват от себе си. После казват: “Божкей, не очаквах това от себе си!”
3. Всичко това ме обърква и спирам. Нали се знам - най обичам да се занимавам с неща, към които не съм предразположен

* сн.: Marianna Rothen

неделя, 15 август 2021 г.

Неудържимо привличане

1. Това е реката Ахерон, сещате се - Харон лодкарят, на отсрещния бряг - Царството на сенките и т. н. Бил съм няколко пъти (на реката) и винаги много съм внимавал. Там без скрупули ти предлагат разходка с лодка до отсрещния бряг, но аз внимателно оглеждах лодкарите и естествено не дръзвах - някои от тях доста напомняха сприхавия старец, какъвто е в представите ми. От друга страна се държаха коректно. Даже разсмиваха осмелилите се туристи със специфични за района шеги, за чието съдържание се досещах и без да знам местното наречие - по контекста
2. Явно се идентифицирах на моменти с Харон, защото веднага ми изникваха подходящи истории. Например: едни деца страшно искали мама да им купи детско барабанче, но тя знаела какво се случва с мозъка на околните при такова музициране или просто не била аудиофил и ги игнорирала. Но след дванайсетхилядното настояване, тя излязла и се върнала с барабанче. Децата много се зарадвали, но усетили, че това не била съвсем майка им. От една страна била телесно същата - снажна синеока жена с едри гърди, но очите! Очите и били стъклени. И се разбрало, че отсега нататък, децата могат да видят истинската си майка само един ден в годината и то само, ако си сложат маски на лицето. Карнавални маски, не от трипластовите

петък, 6 август 2021 г.

Loin d’ici - далеч от тук

1. Има някакъв мазохизъм в това, да се връщаш на предишните си места. Обичах да го правя, докато не се уверих - няма ме там предишният, не се намирам, безсмислено е да се търся там. Но все се надявах - ще се срещнем с тогавашния, ще поседим малко, той мълчи, на мен ми се увеличава налягането на слъзните жлези, мислите ми стават плоски алегории с неприятни спазми на вселенски откровения и след минута вдигаме чуковете
2. Но после напипах далеч по-терапевтична техника. Избираш си място, на което никога няма да се върнеш, поседяваш малко там, после ставаш и си тръгваш. Важно условие: мястото не трябва да е това, на което си в момента, иначе си е банален ескейпизъм.
И как, моля ви се, някои да успяват да направят от страховете си ветрило, а други се гърчат в мрачно сюжетостроене?

* сн.: Marianna Rothen