1. Докато си четях нещо за “новата етика”, заедно с всичките и превъплъщения - BLM-и, Me Too-та, wokeism-и, се разбра, че Ерих Нойман (ученик на Юнг) ни е предупредил още през 1949-та в
“Depth Psychology and a New Ethic”. Нямах идея да чета Нойман, но видях, че има два предговора - един от Юнг и един от Адлер и бях принуден да я намеря и прегледам. Прескочих заигравките със Сянката и Персоната, които вече звучат от всяка ютия и попаднах на две мъдри мисли: досега (т.е. до 1949-та) се борели със злото, а то е в човешката природа и трябвало да се научим да живеем с него и да го обуздаваме, (т.е. нещо като Ковида) и което особено ме трогна - етиката вече не се диктувала от мнозинството, определяли я малцинства търсещи си liberte-egalite и т.н., т.е. legalite
2. Като ми дотегна, смених източниците, попадайки на интересни логико-етически игри. Кой ще е добрият, кой лошият, ако се скарат цветнокож и феминистка? А трансгендър и екоактивист?
Пример 1. Успешен афроамериканец има мрежа от ресторанти и спи с белоликата си секретарка. Веднъж тя осъзнава, че седмият им секс на петата минута е бил не напълно с нейно съгласие и иска компенсация един милион долара. Обществото смята, че насилникът трябва да поеме отговорност. BLM-ите гледат тъпо
Пример 2. Феминистка притежава рекламна агенция - куп поръчки, разкошно жилище, мощен инстаграм. В дома и прониква безработен занзибарски емигрант, очевидно не за обсъждане на Нобела за литература. Жената стреля и го убива. Обществото е възмутено: “Убиха цветнокож!” С феминистката развалят контрактите и почва канселиране. На занзибареца издигат скромен паметник.
3. Досега да речем, е действал
Принципът на ползата, т.е. кой допринася по-голяма полза за обществото в свободното от конфликта време. Не ми се дели на леви/десни, предпочитам психологическите подходи. Мнозинството винаги (несъзнавано или явно) повече се радва на дейности увеличаващи ентропията - изисква се по-малко мисловен и физически ресурс - да рушиш и да мразиш е по-лесно. Естествените хейтърски нагласи към хората произвеждащи нещо (или поне избягващи да си изхвърлят фасовете от прозореца), би трябвало да се сдържат от определени етически (морални) принципи.
При една обърната логика или според високомерната забележка на Ницше, когато моралът на сантимента на господарите се измести от този на ресантимента на робите, изгрява царството на дивата мисъл
4. Стана лонгрийд, а това все пак е дневник - да си отбелязвам разни кратки неща. Но: при подходящо настроение бих продължил с неологизмите на Новата етика
* сн.: Paul McDonough - "Кришнаит и слепец", 1973
