От ръководство по лайфстайл, глава "Бради"

В днешно време, ако си с брада - ти си хипстер от реклама за парфюм. Помня времената когато човек с брада само с поглед можеше да освободи маса в Уго, а днешната ти приятелка не беше тази от вчера. 

Сега всеки втори е с брада. Но не всеки умее да се държи като човек с брада. Става дума за плюшените мечета, които внезапно са решили да станат мъже. Тяло на дете, глава - на канадски дървосекач от някой билборд
Тайната е в това, че ако лицето ти е брадато, сърцето ти също трябва да е брадато. Ти не можеш да съществуваш отделно от брадата си. Например, не можеш да стоиш на касата в супера и да се караш на касиерката, че йогуртът с ягоди е с изтекла годност. Ти въобще не трябва да си чувал за "йогурт". Ако ти се пие мляко - пиеш направо от кравата. Хващаш крава, обръщаш я и пиеш докато не свърши. След това, с елегантно движение хвърляш празната крава в общия контейнер за боклук, а не в оня, предназначен за млечно-месни отпадъци. Ако улучиш отвора от първия път - намисляш си желание и отминаваш. Това е всичко.

Замза

1. Някъде прочетох: “Всичко вече го е имало, нямало те е само теб”. Възможно ли е това да се използва като житейски принцип? А как? Трябва ли да вляза в някаква особена роля, за да се излюпя от въздуха и да се овеществя? И после като малко пони да се включа в синхронния танц на други 6 милиона малки понита? И някой да се възхити от страхотния професионализъм на дресьора ни? Или пък, като Грегор Замза - мъчително да очаквам (на минимум пет страници!) някой да забележи удивителното ми превъплъщение?
2. Както често става, обяснението идва от най-неочаквана посока.
От спомените на Виктор Шкловски - руски прозаик, през 1917г. участва в антиболшевистки заговор и след това трябва да бяга за да си спаси живота:
“Но в Петербург бях закратко: заради участието си в есеровския метеж, се наложи да замина за Саратов. Там имах познат психиатър. Той ме настани в лудницата, като при това ме предупреди: “Само не изобразявайте никого, дръжте се както обикновено. Това е напълно достатъчно”.
3. Знам, обяснението не е оправдание

* ил. Bill Mayer

Ретабло, обща култура

Ретабло е малка картина от непрофесионалeн художник, най-често върху калаена плочка и се поставя в местата за поклонение на светците. Чрез нея, клиентът опитва да измоли опрощаване на грях или благодари за хепиенд на някакво събитие. Ситуацията се илюстрира, а отдолу има пояснения, ако светецът не е разбрал рисунката.
Ретаблосите са католическа традиция разпространена в Южна Америка. Ето няколко:

Благодаря на Девата от Сан Хуан за това, че ми изпрати мъж, който ме спаси от проституцията и ми предложи женитба. Сега аз съм много щастлива с него. Слава на теб, Пресвята

С това просто ретабло аз принасям безкрайни благодарности на Светия младенец Христос от Аточи за защитата му на всеки втори ноември, когато в кръчмата ми идват душите на покойниците от нашето село и радостно празнуват Деня на мъртвите, пият мескал и се веселят с музика (Мексико)

През 1917 година в град Сан Лукас моят приятел ме хвана с жена му на килимчето. Той започна да стреля в нас. Благодаря на Девата от Гваделупа за това, че куршумите не попаднаха в мен. Тя ги прибра всичките

Приятелите на Николас Гутиерес му организираха ергенско парти. Но вместо жена, те му подариха трансвестит. Той благодари на Свети Патрик, че навреме забеляза това и не стана за смях

Пресвета Дево от Гваделупа, молим ви за неспокойните души, които нощем ходят по Крайбрежната и постоянно празнуват. Майко моя, дай им мир и вечен покой 

И някои по-съвременни:

Благодаря на Св. Исус Малаверде за това, че ни подари добра реколта марихуана. Продадохме я на добра цена, ще си купим крави и прасета

С мъжа ми организирахме новогодишно парти вкъщи. Всички се напиха и в крайна сметка аз правих секс с колега на мъжа ми. От цялата си душа благодаря на Св. Раймон, че мъжът ми никога не научи за това. Въпреки че се разкайвам, това беше емоционално и завладявяащо приключение

Една вечер отидох на парти с приятели и много се напих. На следващия ден се събудих в мотелска стая с непозната жена. От цялото си сърце благодаря на Св. Бенедикт за това, че не се разболях от венерическа болест. Обещавам да не се занимавам с хора, които срещам за пръв път и да не злоупотребвам с алкохол