Годар: апология на нежността

Годар наистина е убийствен - влюбени четат Расин в леглото, от стената ги гледа Молиер и всичко това в серия умопомрачително нежноеротични футажи (не знам така ли се наричаше, отдавна не съм монтирал). Филмът е “Омъжена жена”, от 1964-та.
"Настоящето е много по-възбуждащо от всеки спомен."

Ризома

1. Както казваше един познат: не мога да знам какво става в главите на хората - не съм патоанатом. И наистина: ходят наоколо като онемели двоеточия: едни се опитват да спрат времето (пишат стихове, пият транквиланти), други се възхищават на странното поведение на кучето си нощем, трети проверяват улова си в мрежата (социалната, естествено) и си вадят блестящи неща (не, не е злато), четвърти много внимават увлеченията да съвпадат с навиците им
2. Някои силно са се свили в надежда да пропаднат в пукнатините на битието или поне да престанат да бъдат главния човек в живота си, или поне да попребивават малко (или много) в уюта на утробата, в течността, приемането и топлината на дородовото съзнание, което колко да е съзнание, пo-скоро е някакъв touch color - удоволствие от допира или: да побълбукаме малко, детето ми

* сн.: Leonard Freed

Псевдо-Епикур

1. Почти съм сигурен, че най-щастливи са хората, които позволяват нещата да им се случват бавно и някак неусетно. Вярно, убягва ти триумфът на победата, духането на свещички и “О, златна лира… Дял еднакъв/на Аполона и на синекоси Музи…”(Пиндар), но както ми сподели една стажантка - “условността на всяка дата или събитие, прави рождения ми ден да ми е дълбоко безразличен”
2. При такъв подход, човек може само да пърха с криле и да очаква.
Забраните те карат да ставаш радикален и тогава всичко започва да ти изглежда адски осъществимо или адски неосъществимо. По-късно (или както елегантно се изрази Матей (4г.): “Когато бях на възраст, на която съм сега”) си принуден да се съгласиш, че нещата са квантови - и “да” и “не” едновременно, а опитът ти да ги разгледаш отблизо ги порти неотвратимо
3. Тоест, всичко е относително просто: ако си несдържан в очакванията си, всеки път ще изчерпваш до дъно символиката на всичко, до което се докоснеш - било то рожден ден или хора. И възникналата след това скука ще те погълне. Такива са нещата, почти съм сигурен

* на сн.: музикален автомат от 1793 г. Тигърът Типу напада човек. В тигъра има тръби и той представлява 16 гласов орган, на който може да се свири, при желание