събота, 18 февруари 2023 г.

Нещо

1. В петък следобед очевидно параноята ми се качва и започва да ми се струва, че доста от минувачите се вглеждат в мен. Поглеждам по себе си - дрехите ми са наред, петното от смокиново сладко е практически незабележимо, очилата ми нормално смаляват картинката, боата ми е наметната с предизвикателна прецизност. Нещо си въобразявам, явно
2. Когато ми е меланхолично, започвам да си измислям първи изречения за романи. Предполагам, че с малко повече упоритост, от това би могло да стане добър бизнес. Има доста хора, които искат да започнат (даже не толкова роман, а каквото и да е) и не могат заради липса на въвеждаща мисъл
3. В действителност, трябва да отида да взема едно момче от децката и да чуя неговото първо изречение (“Забелязах, че като си купиш нещо и то веднага става безплатно”, Матей, 5)

вторник, 14 февруари 2023 г.

Стих: Кавафис

Константинос Кавафис (1863-1933). Преди да го признаят за най-значимия съвременен гръцки поет (т.е. след смъртта му) той е скромен чиновник в Министерството на строежите в Египет, в отдела “Трети мелиоративен кръг”. Напоявал е.

Итака
(прев. Стефан Гечев)

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се -
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се - пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш -
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати.
* * *
Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.
И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.
1911

* Картинките са генерирани с Midjourney (AI създаващ изображения по текст). Вкарал съм почти директно текст от английския превод на стихотворението (ithaka, long road, pedestrian, Phoenician trading stations, mother of pearl, coral, amber, ebony, sensual perfume). Интересно, за думата "sensual" ("тънки аромати" в превода) програмата ме предупреди, че не бива, защото нарушавам някакви правила, вероятно антиеротически

четвъртък, 9 февруари 2023 г.

Когнитивни дисторсии

 

Теорема на Томас: ситуации, възприемани от хората като реални, стават реални по своите последствия. Напомня самосбъдващите се пророчества, но е по-различно. Подобен сюжет е разигран в "Да разлаем кучетата" от 1997 с Де Ниро

Ефект “Свидетел на епохата”: убеден си, че емоциите, които си изпитал около събитието Х са същите, които са изпитали и всички останали свидетели, т.е. ако нещо не разбираш, значи и другите не го разбират. Напр., “Модерното изкуство е неразбираемо” или “Шоколад “Крава” беше по-вкусен от “Линд”

Confirmation bias - склонност да приемаш от действителността само фактите, които потвърждават твоята версия за нея. Напр., при хороскопите - много неща не се сбъдват, но когато нещо се сбъдне, запомняш най-ярко именно него (въпреки че и там, и при любителските психотестове работи повече ефектът на Барнъм)

Това наподобява парадокса за ”делфина-спасител”. Твърдението “Всеки делфин, когато види давещ се човек, го избутва на брега” е неверно, защото са отбелязани и случаи, когато делфините не се намесват или те бутат навътре, но удавените с делфин обикновено не се оплакват и публиката научава само за спасените с делфин

Optimistic bias - когато лошите неща се случват на друг, напр. в сражение: “именно мен няма да ме убият”

Ефектът на тринайсетия клоун: ако на сцената дивеят дванайсет клоуна и ти излезеш да четеш Шекспир, публиката ще те припознае като тринайсети клоун

понеделник, 6 февруари 2023 г.

Песен: "Динозавър" на Ейдриън Бълю (King Crimson)

Dinosaur
Long ago and far away in a different age
When I was a dumb young guy
Fossilized photos of my life then
Illustrate what an easy prey I must have been
Standing in the sun, idiot savant
Something like a monument

Im a dinosaur, somebody is digging my bones
Ignorance has always been something I excel in
Followed by naivet
And pride

Doesnt take a scientist to see how
Any clever predator could have a piece of me
Standing in the sun, idiot savant

* * *
Динозавър
Много отдавна и далеч, в друга епоха
Когато бях тъп, млад пич
Вкаменени снимки от живота ми тогава
Илюстрират каква лесна плячка трябва да съм бил
Стоящ под слънцето, идиот умник
Нещо като паметник

Аз съм динозавър, някой рови костите ми
Невежеството винаги е било нещо, с което се отличавам
Следвано от наивитет
И гордост

Не е нужен учен, за да разбере как
Всеки умен хищник може да има част от мен
Стоящ под слънцето, идиот умник

петък, 3 февруари 2023 г.

Книга: Мийд - “Култура и приемственост”

В “Culture and commitment” (1970) Маргарет Мийд определя три типа обмен на знания и опит между поколенията в различните култури:
  • Постфигуративен (характерен за миналото) - опитът се предава от старшето поколение към младото - главно чрез имитация. “Промяната е толкова бавна и незабележима, че бабите и дядовците, държащи новородени внуци в ръцете си, не могат да си представят друго бъдеще за децата различно от собственото им минало. Миналото на възрастните се оказва бъдеще на всяко ново поколение. Бъдещето на децата се формира така, че всичко преживяно от предците в зрелите им години става това, което децата също ще изпитат, след като порастнат”
  • Кофигуративен - в настоящето (за Мийд това са 70-те на ХХ век), обменът на опит и знания се задава от съвременниците (връстниците, peers). Обществото се променя и опита на миналите поколения става практически неизползваем за ефективна организация на живота. Сега и на старшето и на младото поколение му се налага да се приспособява към новите ситуации според собствения си опит, конструирайки нови, различни от предишните стилове на живот и активност. Хората се учат един от друг, копирайки опита на връстниците си и избягвайки грешките им
  • Префигуративен - трансформацията в обществата става още по-интензивна, възрастното поколение все по-трудно се справя с новите предизвикателства, докато младото ги възприема бързо и безпроблемно. Голяма част от опита на поколението на 70-те вече не е актуален и не може да бъде предаден на младите. В един момент ролите се сменят - младите стават учители на старите. При старшето поколение смисълът на живота им свързан с предаване на опита се загубва, това усилва естествения антагонизъм между тях