0. Някой като ме помоли: "Сашо, може ли пак кратък шизофренен текст, не е за мен, за един приятел питам?" и аз веднага: "Може, ето".
1. Аре де, искаш да си живееш нормалното, системно ежедневие и почти си повярвал, че си слуга на Провидението и хоп! - случаят те бутне към поредица от хаотични събития с неясна прогноза и невидим хоризонт, т.е. не си сигурен, че след хоризонта има нов хоризонт - те са ти спрели редовното ходене дотам за лична проверка
2. От меко нюансиран ставаш отблъскващо дискретен, (дискретизация - разделяне на сигнала на определен брой дискретни нива) развалят ти цялата работа и хайде пак се изправяш пред непосилната задача да оцялостяваш себе си и другите
3. Натрапили са ти и нови вини, с красиви имена - "отрицателни екстерналии" (когато неспазвайки правилата причиняваш вреда на друг), "проксемични конфликти" (не спазваш увеличената дистанция)
4. Докато не произведат маски от нежна, прозрачна коприна, ще разпознаваш и ранжираш усмивките само по очите. Забрави за "широката предразполагаща усмивка", но ти и преди я виждаше само с любезното съдействие на Холивуд, пък и нали са ти обяснили, че тя е неискрена. Подсмихването е по-добро - носи толкова информация: "знам, че знаеш, че аз знам кой е..." и т.н.
5. А сега - хайде обратно по стаите. Тип "мелцеров бокс" (проверяваме в Гугъл). Шега
