1. Влизам да си купя крем за обувки на пазара. Продавачът се оказва с концепция.
- Няма такова нещо като крем за обувки, обяснява ми той - има безцветна вакса, импрегнатор, боя, има вакси за кожа, за велур...
Чувствам, как разговора започва да става свръхестествен.
- Добре де, казвам, да опростим - искам нещо, с което да си намажа обувките и те да блеснат, но без да си променят цвета.
- От какво са направени обувките ви?
- Мисля, че са кожени - ето вижте.
- О! Това е най-лошата комбинация - тук има и кожа и набук и велур.
- О! Не е ли само кожа?
- Имах подобни, така че знам за какво говоря, казва той.
- Добре, а с какво да ги намажа?
- Де да знам, аз ги мажех с ето това - подава ми няква кутийка.
- Нали няма да им промени цвета?
- Не, казва, неутрална е.
В този момент влиза човек и пита:
- Имате ли някакви клечки за зъби?
- Някакви не, само най-качествените, отговаря пича.
- Абе я си..., тихо мълви клиента и напуска магазинчето.
2. Ето как е трябвало! А аз изтърпявам целият тежък интелигентски разговор.
3. В къщи си намазах обувките. Те веднага потъмняха и така си и останаха. Ахтунг! Специалисти ни дебнат отсякъде.
четвъртък, 26 август 2010 г.
сряда, 25 август 2010 г.
Игрички с GPS
Взех от един колега GPS за кола, да си поиграя. Настроих го да ме доведе от работа до вкъщи /4км/. Хладен женски глас веднага ми предложи маршрут, който аз избягвам. Когато разбра, че няма да я послушам, жената каза: "Преизчисляване" и обидено млъкна. После явно преглътна обидата и някак неутрално ме поведе по моя си път. Но не това е важното. Стана ми приятно от факта, че в моя чест, някъде там горе, са се задействали някакви спътници и то не един а пет! Заради мен! Някак си съм ги бъзнал и те са задвижили старите си телеса, мърморейки: "Уф, Сашо пък сега какво ще иска?". И т.н.
Доколкото в момента нямам възможност да полетя в космоса /не съм в отпуск/, това явно е единственият начин да се почувствам космонавт. И за какво ми е? Моите мечти са в съвсем друга сфера.
Доколкото в момента нямам възможност да полетя в космоса /не съм в отпуск/, това явно е единственият начин да се почувствам космонавт. И за какво ми е? Моите мечти са в съвсем друга сфера.
вторник, 24 август 2010 г.
Диспластичен хирург
Омръзна ми, навсякъде в Сф гледам билборди, на които некъв тип с вид на относително скъп презерватив твърди: "Красотата е симетрия".
Не копеле, красотата е лека асиметрия и нещо неподдаващо се на описание. Затова, по-добре си мълчи. Нали не говорим за къщи.
Не копеле, красотата е лека асиметрия и нещо неподдаващо се на описание. Затова, по-добре си мълчи. Нали не говорим за къщи.
Баба енд внуче
В тролея, баба поучава внуче:
- Трябва повече да ядеш, ако искаш да пораснеш голям.
Внучето я удостоява с меланхоличен поглед.
Тя пак:
- Трябва всичко да си изяждаш, виж се какъв си малък!
Внукът пак оставя тази декларация без коментар.
Бабата ъгейн:
- Трябва повече да се храниш, защото ще си останеш момиче!
Внукът я поглежда видимо заинтригуван.
- Трябва повече да ядеш, ако искаш да пораснеш голям.
Внучето я удостоява с меланхоличен поглед.
Тя пак:
- Трябва всичко да си изяждаш, виж се какъв си малък!
Внукът пак оставя тази декларация без коментар.
Бабата ъгейн:
- Трябва повече да се храниш, защото ще си останеш момиче!
Внукът я поглежда видимо заинтригуван.
понеделник, 23 август 2010 г.
Варианти за позитивиране
1. Mисля, че не сте зъл човек, но сте малко ограничен. Не владеете достатъчно добре писмения език и стила, но предполагам, че помагате на хората по някакъв друг начин.
2. Бих отбелязал, че на моменти интелигентността ви странно изтънява и отдолу проблясва известна тъповатост, но на фона на една толкова изтънчена чувствителност, този ефект е трудно да бъде забелязан.
3. Ще ми се да разбера, защо когато ми разказвате нещо, вкарвате толкова много подробности, че накрая всички забравяме за какво става дума? Предполагам, че това се дължи на една много богата асоциативност и отлично ориентиране в пространството?
4. Признавам, че ме пленява умението ви да избягвате от отговорност, защото това винаги е съпроводено с много креативност в ежедневието.
2. Бих отбелязал, че на моменти интелигентността ви странно изтънява и отдолу проблясва известна тъповатост, но на фона на една толкова изтънчена чувствителност, този ефект е трудно да бъде забелязан.
3. Ще ми се да разбера, защо когато ми разказвате нещо, вкарвате толкова много подробности, че накрая всички забравяме за какво става дума? Предполагам, че това се дължи на една много богата асоциативност и отлично ориентиране в пространството?
4. Признавам, че ме пленява умението ви да избягвате от отговорност, защото това винаги е съпроводено с много креативност в ежедневието.
Два филма
1. Гледах два филма: "Отвращение" на Роман Полански и "Down by law" на Джармуш. Колко е готино европейското кино все пак - разказва история, но всичко става някак си вътрешно, чрез намеци и знаци за изживяванията на героя, външен показ - не, в никакъв случай. И най-важното - бааааавно.
2. Американецът е разказал перфектно историята си, но с непрекъснато активно действие, някак си моторно, а не психично. Прекалено динамично.
Няма мъдрост и няма открития в една такава динамика.
3. Е, трудно ще сравним Катрин Деньов с Том Уейтс. Бих искал Том Уейтс само да музицира, а Деньов само да играе.
2. Американецът е разказал перфектно историята си, но с непрекъснато активно действие, някак си моторно, а не психично. Прекалено динамично.
Няма мъдрост и няма открития в една такава динамика.
3. Е, трудно ще сравним Катрин Деньов с Том Уейтс. Бих искал Том Уейтс само да музицира, а Деньов само да играе.
неделя, 22 август 2010 г.
Witz
- Бабо, какви са тия "хора с хуманитарен тип мислене?"
- Даже не знам как да ти го обясня, детето ми. Преди ги наричаха "тъпанари".
+++++++++++++++++
Шофьорите на Камази гледат пътните знаци единствено от чисто любопитство.
- Даже не знам как да ти го обясня, детето ми. Преди ги наричаха "тъпанари".
+++++++++++++++++
Шофьорите на Камази гледат пътните знаци единствено от чисто любопитство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)