Внезапна загуба на смисъл

1. Веднъж сутрин си вървя към работа и внезапно, ясно и отчетливо усещам как губя смисъла. Нищо, мисля си, ще повървя малко, ще намеря сламка, ще се хвана за нея и той ще се върне. И така си ходя и си изброявам смисли и нищо - празнота!
2. Но нали съм хитър, казвам си: "ще спра да търся, то е като съня, трябва да спреш да го искаш и той идва". Още не бях стигнал до работата и хоп! - появи се и внимателно се нагласи на мястото си. Точно толкова внезапно, както изчезна. Отдъхнах си.
3. Изглежда беше софтуерна грешка, знам ли.

*тази композиция направих в дърводелницата на Ники. Това са калъпи за шапки.

Блус и бира

Година от смъртта на Лес Пол. Реклама за бирa.

Интересен ефект

Понякога през деня откриваш някоя Америка и си доволен. После проверяваш за всеки случай - баси досадата, някой вече я е открил преди теб. Обаче, ако не те мързи, провери отново малко по-късно и ще видиш - всичко е наред, именно ти си я открил.
Това им е една основна грешка на всички, че не проверяват отново малко по-късно.

* село Глоговица рано сутрин, мокро е всичко

Fender Tele vs Gibson LP

1. Разбирам професионалистите, които си купуват инструменти за хиляди долари - всяка работа трябва да се изпълнява с възможно най-добрите оръдия на труда.
2. Когато Уинтън Марсалис започва навсякъде да се появява със своя "Монет", куп млади келеши започват да претърсват джобовете на родителите си за да си доставят заветния лят мундщук, но това едва ли им помага много.
3. От друга страна, за професионалиста модата, т.е. външните ефекти са нещо вторично. Например, Ед Бикерт цял живот си свири джаза на Фендър Телекастер /а не както диктува традицията на Гибсън-Лес Пол/ и твърде добре му се получава.

Сними ме тук, сними ме там

1. За мен е очевидно, че човек обича най-много не Родината, след това Венетка и след това Лайнетка, а себе си. Нека не си правим илюзии - вижте снимките си в домашното /компютърно/ албумче.
2. За да избегнат обвиненията в нарцисизъм, хората прибягват до фон, напр. Айфеловата кула. Големи гещалтисти са хората, ей.
3. Ако снимат само кулата - безмислено, получава се стандартна, кофти картичка. Ако снимат само себе си до някоя сива стена - леле, колко се харесвам, аз съм едно прекрасно пъстро създание, което неутралният фон адски добре подчертава.
4. Най-добре е да се снимат в някое култово кафене. Ако посланието е "всеки ден изглеждам така и правя точно това" - супер, толкова е плитко и невярно, че веднага ми става симпатично.
5. Затова, най-обичам да се снимам качен отпред на дизелов локомотив. Така съм и направил, апропо. Хем съм аз, хем не е ясно защо.

* на снимката - емулирам вятърен двигател

Напръскан

1. Снощи в Метро /магазин е това/, докато Роси разглеждаше горчиците, от скука се напръсках с три вида парфюми от марката "Галерия" или "Галера" - два дамски и един мъжки. Накрая, за фиксиране на ефекта май си сложих и малко дезодорант. "Стрейт", мисля се казваше. И защо не, аз обичам хубавите и евтини миризми.
2. После като вървях получавах странно усещане, че някой ме следва. Поради облака от аромати, но е ясно, че това си бях само аз. Добре, че не се заблудих, да мисля, че ме следват четирима - две жени и двама мъже.
3. През нощта, противно на очакванията си, не сънувах еротични сюжети. А може и да съм сънувал, но нима това е най-важното?

За обувките

1. Влизам да си купя крем за обувки на пазара. Продавачът се оказва с концепция.
- Няма такова нещо като крем за обувки, обяснява ми той - има безцветна вакса, импрегнатор, боя, има вакси за кожа, за велур...
Чувствам, как разговора започва да става свръхестествен.
- Добре де, казвам, да опростим - искам нещо, с което да си намажа обувките и те да блеснат, но без да си променят цвета.
- От какво са направени обувките ви?
- Мисля, че са кожени - ето вижте.
- О! Това е най-лошата комбинация - тук има и кожа и набук и велур.
- О! Не е ли само кожа?
- Имах подобни, така че знам за какво говоря, казва той.
- Добре, а с какво да ги намажа?
- Де да знам, аз ги мажех с ето това - подава ми няква кутийка.
- Нали няма да им промени цвета?
- Не, казва, неутрална е.
В този момент влиза човек и пита:
- Имате ли някакви клечки за зъби?
- Някакви не, само най-качествените, отговаря пича.
- Абе я си..., тихо мълви клиента и напуска магазинчето.
2. Ето как е трябвало! А аз изтърпявам целият тежък интелигентски разговор.
3. В къщи си намазах обувките. Те веднага потъмняха и така си и останаха. Ахтунг! Специалисти ни дебнат отсякъде.