петък, 8 октомври 2010 г.

Рошънбърг и Кейдж

През 1951 Робърт Рошънбърг открива в Ню Йорк изложбата си "Бяла живопис".
Специално това платно, вдъхновява Джон Кейдж да напише прочутата си пиеса 4:33.
Картината:



Пиесата

Witz

Една нещастна жена, толкова искала да провежда интелектуални разговори с мъжа си след вечеря, а вместо това, като хапнел, той извиквал: «Жена! В леглото!»
А веднъж колко гадно я измамил /тя никога няма да му го прости/!.
Хапвайки /и ракийка, и салатка, и вкусна манджа, и кремче-десертче/, той я попитал:
- Жена, ти чела ли си Ван Гог?
- Какво?! – не повярвала на ушите си тя
- В леглото! – зарадвано изкрещял съпругът.

сряда, 6 октомври 2010 г.

Момченце с автомат

1. На едно момченце дядото, му купил играчка автомат. Като истински - свети, шуми, гърми, само дето е от пластмаса. Колко се зарадвало детето! Стреляло, изпозастреляло всичките си плюшени играчки, даже мечето си.
2. На втория ден, започнало да се опитва да стреля по минувачите през прозореца. Близките не му обръщали внимание, но понеже автоматът произвеждал страшен звук и светлина, му забранили да го ползва след 20.00 ч.
3. Както си му е редът, момченцето си стреляло стандартно по цели дни, но надвечер, към 20.01 желанието да даде поне един откос ставало неудържимо и то започвало с молбите.
4. На третият ден, бабата, като най-слабо звено, му разрешила един изстрел и детето с радост обявило, че отива да застреля дядо си, след което просто ще си легне. Бабата казала: "Аа не, по живи хора не. Застреляй някоя играчка, по-добре".
Детето предложило сделка: първо ще го застреля /дядо си/, а след това ще го лекува. За доказателство, че намеренията му са сериозни, извадило китайското си комплектче - детска реанимационна чанта - стетоскоп, спринцовки, амбу /за изкуствено дишане/ и т.н.
5. Бабата усетила, че я манипулират и ако се навие на всичко това, разстрелът, заедно с реанимационните мероприятия ще продължат до дълбока нощ. Решила да откаже.
6. В този момент влязъл дядото и като разбрал какво ще става, се навил да участва в играта. "След като има оръжие, казал той - трябва да има и труп. Но щом се предлага лечение, значи детето все още показва някаква хуманност. Очевидно трябва да се заложи на нея, повече от това - едва ли".
7. Дядото бил мъдрецът на семейството.


* на снимката: разстреляни детски играчки и аксесуари

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Случаят Краев

1. Към по-задълбочено обмисляне на "Случая Краев" ме подтикна любовта ми към психолингвистиката. Не знам точно с какво се занимава тя, но това, което съм чел досега, доста ме възторгна.
2. Най-често, те взимат един съвсем банален израз, напр. "Мери намери двама умрели в гарсониери", кръщават го "речев акт" и започват да го мачкат и усукват, докато той издъхне в ръцете им. Методът е тежко словоблуден, резултатът е, сякаш си влязъл да си вземеш вана и там си напипал нещо ужасно. Ениуей.
3. Случаят Краев: един път си вървя из квартала и на една стена виждам надпис: "Краев няма член". О, мисля си - всички признаци за успешен ден. Написаното излиза абсолютно от групата на мръснишките баналности и явно идва да ми подскаже нещо важно - за мен или за света, не знам.
4. И така, с какво разполагаме? Това явно бе констатация, а не удивление или въпрос /завършваше с точка/. Веднага отпадна романтичната хипотеза, че някаква жена е имала дружба с Краев и в резултат на това е разбрала ужасна подробност за него. Толкова е било нетърпимо, че тя веднага е изтичала до калкана на бл. 222А, за да я сподели със света. Щеше да сложи поне една удивителна, нали?
5. Втори вариант: Краев е важна персона /например политик/ и надписът цели да го злепостави, давайки храна на таблоидите /заглавие: "Извънземни отмъкват члена на Краев". Подзаглавие: "Казаха ми: взимаме го временно, ще ти го върнем, май"/. Не чета вестници, но все щях да чуя за такава личност - Краев; мисля, че го няма сред вип-персоните в Бг.
6. Надвечер, истината внезапно затрополя в главата ми като градушка от ледени инсайти.
След Краев /както подсказва и фамилията му/, няма нищо, само хаос.
7. Ако Краев имаше член, би могло да се допусне, че след него е останал поне той. Но истината е доста по-страшна: Краев не е оставил нищо след себе си, пълен вакуум.
8. Тук често се прави една логическа грешка по типа на Кирилов от Бесове: "Ако няма Бог, то аз съм Бог", казва той. В случая с Краев и члена му, това не е истина.
9. Сега видях в речника: Психолингвистика- наука създадена от лингвисти, посещавали психиатър.


* на снимката: подлезът до бл. 222А. Нощ, дъждовно е.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Witz

Тълпа добре облечени мъже стояли на агората и обсъждали жените. До тях се приближил дрипав странник, при това сляп и казал:
- Приятели, позволете и аз да споделя своето мнение.
Те се развикали:
- Едипе, махай се веднага оттук.

* останки от гръцки храм, впоследствие превърнати в останки от цех в захарната фабрика в кв. Захарна фабрика, Сф. Заснето преди 2 дни.

събота, 2 октомври 2010 г.

Град Пржибор, Моравия

1. Гледах един проспект за град Пржибор, Моравия - родният град на Фройд. Централният площад се казва Зигмунд Фройд, има кръчма "При Фройд", има и "Алея на учените З. Фройд". Най много ми хареса, че имат и фолклорен фестивал "З. Фройд".
2. Ако попадна някога там, веднага съм готов с дневното си разписание.
Първо - разходка и снимки на площад Фройд. От будките си купувам сувенири - черна фанелка с надпис "Oedipus - the real mother fucker"/въпреки че, точно такава си купих от Атина/ и комплект пет фигурки от слонова кост - Дора, Малкият Ханс, Човекът плъх, Човекът вълк и Шребер. После - кратка разходка по алея Фройд, докато изпуша една пура, после завой и бам! - в кръчма "При Фройд". Там: а) разказвам интересен сън на кръчмаря, в който майка ми и баща ми въоръжени с калашници ме разстрелват, защото не съм си изпил млякото, б) изслушвам неговата интерпретация и в) се освинвам с кнедли и бира Козел.
Веднага след това, залитайки се насочвам към Фолклорен фестивал Фройд, където попявам малко олари-о и други тиролски напеви и разбира се, си показвам новата фанелка.
3. Да не забравя: отдолу съм с къси кожени гащи с презрамки, с апликации на еделвайси.
Като някакъв Хитлерчо, буквално.

* снимах в Съдебната палата

петък, 1 октомври 2010 г.

Девет признака, че сте нежелан гост

1. При появяването ви, всички лягат с лице към земята и без фокуси!
2. Домакините разглеждат подаръка ви дълго, тъпо и внимателно.
3. Домакините изпиват бутилката, която сте донесли, още докато си сваляте палтото.
4. Домакините закачат палтото и шапката ви на звънеца.
5. Добродушният бултериер на домакините цялата вечер виси на крака ви.
6. Домакинът през цялата вечер ви гледа подозрително през шпионката.
7. Още с влизането ви, се нахвърлят да ви бият, а някой крещи: "Не, не е той!"
8. На вратата домакинът ви пита: "Надявам се, не са ви проследили?"
9. След позвъняването ви, зад вратата се чува: "Господи, пак оргия!"

/от Рунет/