Джармуш

1. Снощи гледах последния на Джим Джармуш - "The Limits of control". Какво се иска: да кажа защо ми е харесал? Не знам. Или по стар соц. обичай да се запитам, какво е искал да каже авторът? Нищо не е искал да каже. Или може би е искал да каже: гледай филма, тъпанар! Асоциирай свободно, не ми се правИ. Каквото почувстваш си е за теб.

2. Затова си и мълча.

Стил лъв ю

1. Абе какво е стил? Натрапливо копиране на шаблони? Нямам идея.

2. Един клип на Никола Конте, приличащ на филм на Пазолини. Фини до хомосексуалност мъже; жени, след които забравяш какво си закусил /а не си закусвал!/.

3. Както се казваше в един чиклит /"Яж, моли се, дъра-бъра"/за италианците:

"...те толерират некомпетентни генерали, президенти, тирани, бюрократи и журналисти, но никога няма да търпят некомпетентни оперни певци, диригенти, куртизанки, актьори, режисьори, готвачи, шивачи. В свят изпълнен с нещастия и мошеничества, понякога можеш да се довериш само на красотата."

Когнитивният дисонанс

1. Една позната била на ресторант и като си тръгвала, облякла чуждо палто. Пак черно, но чуждо. Някъде след две пресечки видяла, че палтото и е с капси. "Ама че тъпо", казала си, "отиваш на ресторант и ти слагат капси на палтото"? Разтревожена, тя си бръкнала в джобовете да види там ли са и ключовете. Обичайното движение не и свършило работа - джобовете били по-плитки и разположени по друг начин. "Смяната на джобовете е доста по трудоемко и е трудно да се извърши в условията на ресторант", помислила си тя. Ключовете наистина намерила, но и те доста се били променили. Тогава и просветнало, че палтото не е нейното.

2. Колко великолепно работи мозъкът. Той си пуска цялата картина /еталонното палто/, но веднага започва проверка на отделните и части. И когато съедини фрагментите и получи картинка на друго палто, започва разтревоженото хленчене.

3. Красиво и неприятно преживяване е когнитивният дисонанс, но той трябва да бъде неприятен по дефиниция. Това е лека или по-силна асиметрия, която те кара да се питаш: "дали не полудявам?" и която е в основата на всяко познание.

4. Но и удоволствието от възстановяването на статуквото е много голямо. Нищо, че е за кратко.

* на снимката: В първият момент реших, че е Айфеловата кула

Пак за паметта

1. Как да отделя субективното от обективното. Това е променлива. Ние наблюдаваме себе си ту отвън, ту отвътре и това става без прекъсване, с по-голяма или по-малка амплитуда. Ежедневието ми се състои от хиляди непрекъснати редувания субект-обект.

2. Аз ту живея /поглед отвътре/, ту осъзнавам, че живея /поглед отвън/. И само паметта ми помага да съм сигурен, че съм аз всеки път.

Мозъкът ми постоянно отново и отново, събира информация от тялото ми за мен във всеки конкретен момент и я сравнява с това, което вече знае за мен /обръщайки се към паметта/. Мозъкът ми автоматично пулсира с въпрос: Кой си ти? Кой си ти? Кой си ти? И сам си отговаря: "Това съм аз бе, аз съм! Бял, с очила, с брада, с лакиран нокът на крака и т.н.

3. И така си живеем двата аза.

* на снимката: не е възможно това куче да е и пред и зад стълба.

Напускат джаза

Винаги когато съм на джаз концерт, наблюдавам следното: някъде 15-20 минути след началото, някакви хора стават и си тръгват. Това не мога да си го обясня. Предположенията ми:

А. Това са хора, които са си мислели, че отиват на концерт на Григ, на рояла - Веско Стамболов. Още в самото начало са се почувствали леко боднати от атмосферата. Вместо костюмирани мъже със значителни физиономии, пушещи във фоайето и скръбни жени с рокли-гол гръб, виждат несериозни пичове с опашки и техните руси девойки-красоти, които весело подскачат около тях.

Още от първите тактове, когнитивният дисонанс нараства. Първо, Григ не е писал за саксофон, баскитара и маримба, второ не е ясно защо творчеството му трябва да предизвиква такива крясъци и възторг. Все пак, изчакват малко за да видят няма ли някой да излезе на сцената и да съобщи: "Скъпа публико, станала е малка грешка. Сега тези хора-афроамериканци ще си отидат и ще дойде г-н Стамболов с програмата си. Още един път се извиняваме, негрите са утре, те са се объркали нещо".

След като това не се случва, тези хора възмутени си тръгват.

Б. На някакви хора от публиката, неприятен женски глас им е съобщил по телефона, че преди 18 години, след романтична ямболска вечер с камериерката на хотела, в който са били командировани, се е родил чудесен нов живот. Сега момчето е на 19 и си иска издръжката за периода накуп, в кеш. Т.е., не иска акции, заменки, фючърсни книжа, а банкноти. Ясно е, че такъв човек веднага ще скочи от мястото си и ще полети нанякъде, независимо от жанра /джаз ли, кино ли, ще хукне веднага!/.

Ц. Това са хора, които искат незабавно да посетят тоалетната. Да, но после защо не се връщат, аз нали следя?

Д. А има едни, дето пък заспиват. Роси например, съм я виждал заспала на Стенли Кларк, точно когато дъни най-суровия си фънк! Ънбиливъбъл.

Ето такива наблюдения и мисли обикновено ми пречат да гледам и слушам спокойно концерта си.

* на снимката: Бояна спи под ръката ми, но не на концерт.

Вход и изход

1. Когато тия дни умря алкохоликът на входа, аз много се зарадвах. Толкова неща няма да се случват вече:

да пикае в асансьора, да пикае пред асансьора, да разбива входната врата, защото с алкохолната си моторика не може да улучи ни една ключалка в този крехък свят, да спи на стълбите, да води приятелчета на гости /"да адва френдове", както би се изразила Доротея/, спектърът му беше сравнително богат.

2. Промени се и социалният профил на входа, изчезна една важна роля. Почти всеки вход в блока ни си има алкохолик. Умират сравнително млади, но някои са поразително издържливи, въпреки говната, които пият.

3. И все пак, не трябва да съм лош към тях, защото нали и те имат някакво значение за света. Например: увеличават ентропията в квартала, медиират общуването ни с извънземните, учат ни да сме добри към по-слабите и някакви други плюсове, за които в момента не се сещам.

4. Интересно, аз като умра дали някой ще се зарадва толкова, колкото аз в този случай?

* на снимката: така си представям изходът към другия свят.

Брейк в убежденията

1. Един път се запознах с жена, която беше работила известно време в Мозамбик. Тя ми разказа, че според местните вярвания, човек като умре, напуска дома където е живял, но не и мястото. Поради това, ако си наблюдателен, докато се шляеш из пазара примерно, можеш да видиш в тълпата да минава починал близък. Само че, не можеш да го приближиш, той винаги някак си изчезва сред хората.
2. Аз и казах, че тези вярвания много ми харесват и ще си ги запиша, за да не ги забравя. Тя ме погледна замислено и каза: "да, но интересното е, че това се случва наистина". После разказа за едно или две такива преживявания, случили се лично с нея - там.
3. Знам, че това е точно така, няма и капка измислица или лудост. Начинът е прост - трябва да попаднеш на съответното място, да се слееш максимално с него /стига да можеш да си го позволиш/ и чудесата тръгват. МЕСТНИТЕ чудеса, да уточним.
4. Затова си мисля, че идеята ми да видя кентаври не е толкова налудна, колкото твърдят някои мои приятели. Знам мястото - Гърция, п-ов Пилион, трябва да отида и да спазя определени процедури. Искам само време и съвсем малко кинти.

* на снимката: вероятно по пътя за натам ще срещна и други странни същества.