понеделник, 28 март 2011 г.

Правилните отговори

1. Има едни хора, които, ако в работно време ги попиташ "Как си?", отговарят: "Много работа!" Приемам това, като неучтивост и намек да им се разкарам от главата. Добре де, досаждам ви, явно, защо просто не кажете: "Мечтая си да ме оставиш на мира" или нещо такова.
2. Аз, в такива случаи, никога не навлизам в подробности. Например, понякога ме питат с надежда: "Сигурно имаш много работа?", но аз съм твърд. Отговарям им, че такова нещо не може да ми се случи, напротив, нямам никаква работа.
3. Спазвайки този стил, когато излизам в отпуск и хората ми кажат: "Е, сега ще си починеш, нали?", отговарям стандартно: "Не, няма да си почина изобщо, защото не съм се уморил". Дали не им изглеждам безделник?
4. Малко се поуспокоих, като прочетох едно есе на Мишел Турние, в което той казва на месаря си /във Франция всеки си има месар/, че ще излезе малко в отпуск. Месарят, знаейки с какво се занимава Турние, много се чуди, как може писател да излезе в отпуск. Че той е в перманентен отпуск! Наистина, когато мислиш и пишеш, си седиш вкъщи, тракаш на компютъра и не е прието периодично да ставаш и със сатър в ръка, да разфасоваш някое теле, примерно.
5. Което си е вече истинска работа, нали!

* на снимката: "Гогол получава психеделичен опит" /худ. Сергей Яворский/

сряда, 23 март 2011 г.

Фрагменти от м., 3

1. Четох записки от една скорошна лекция на Умберто Еко в Телавивският университет. Между другото, казва:
"Веднъж ми се прииска да убия монах с помощта на отровна книга, а не да пиша "Името на розата". Изпадам понякога в подобни ситуации, но аз наистина не написвам книга. Защото не съм италианец ли?
2. Обградих се тотално с нечетивни книги. И преди обичах така, но все пак спазвах някакво съотношение, примерно 7 чет./3 неч., когато съм доволен от живота и 6 неч./1 чет., в някои депресивни периоди. Впечатлява, че всички нечетивни /понякога на бг се използва "ънридъбъл"/, са отворени на 14 страница, както при Манилов на Гогол. Очевидно, геният е напипал някаква универсална константа, защото наистина стигам дотам и спирам.
3. Норман Луис казвал, че единствен сред познатите си, може да влезе в стая, пълна с хора и да я напусне след известно време, оставайки напълно незабелязан. Мисля, че това не е психологически ефект, а по-скоро позиция.
4. Един голям руски актьор, който почина - Олег Янковски, разказваше как като млад се е снимал в някъв соц. филм за войната, шпионите и т.н. Тъй като се чувствал неуверен, той всеки ден питал режисьора /Басов/, в какво се състои "актьорската му свръхзадача". "Вижте, казвал - аз съм неопитен и бихте ме улеснили доста, ако ми обясните в какво се състои актьорската ми свръхзадача".
Режисьорът му виквал да се маха и да не го занимава с глупости. Тъй като Янковски упорствал, накрая Басов му казал: "Играйте по сценария и изпълнявайте това, което ви казвам, а за свръхзадачата - не се безпокойте, аз ще я оправя при монтажа".

* на снимката: Банкя. Народът се е докосвал до изкуството.

понеделник, 21 март 2011 г.

Фрагменти от м., 2

1. Хората ги мързи да се изразяват надълго-нашироко и това загрозява речта им. Например, казват: "Паднах на задник", а спокойно могат да кажат: "Политнах назад и естественият омекотител на тялото ми се задейства по необичаен начин". Витиевато, но красиво - има полет, има пълен член, баси, естетично е. Апропо- веднъж паднах на задник и май няква чакра ми се отвори, защото ме наболяваше известно време /там/.
2. Руснаците решиха да минат на енергоспестяващи лампи, както обикновено - с декрет: от 1 януари т.г. им забраниха да ползват обикновени крушки по 100 вата. Като начало, хората реагираха без особена фантазия - веднага изкупиха всички лампи от 100. После се появиха и творческите подходи. Заводите пуснаха обикновени лампи по 95 вата, което не е нарушение на закона. Гледах едно интервю с представител на такъв завод. Той каза, че могат да произвеждат всякакви лампи, ако поискат ще пуснат 96 вата, ако поискат могат и 94. Властта е тъпа, но хората не.
3. Защо всички визуални произведения /картини, филми, снимки/ се мислят в правоъгълен /по-рядко квадратен/ формат? Книгата също е правоъгълна, даже театралната сцена е правоъгълна. Човек не вижда нещата в четвъртита рамка, а в два пресичащи се кръга, ако не е едноок. Моят любим Чонтвари е рисувал събитията яйцевидно, защото е считал, че това най-добре отразява начинът, по който виждаме, преди мозъка да си направи корекциите /въпреки, че все пак ги е рамкирал правоъгълно/.
4. През 1978 г. в списанието Journal of Experimental Medicine
излязла статия на д-р Polly Matzinger в съавторство с Galadriel Mirkwood. Този последният, Галадриел се оказал кучето на г-жа Матцингер - афганистанска хрътка. Издателят отстранил колежката от списъка на авторите завинаги, но след като умрял, тя пак е публикувала там.

*на снимката: картина на Чонтвари с яйцевидна перспектива

Статистика vs стъкмистика

1. Преглеждам една книга, в която са описани грешките, допускани при провеждане на статистически изследвания и как това се използва за манипулации на общественото мнение.
/Best, J., (2001). Damned Lies and Statistics. Berkeley : Univ. of Cal. Press/.
2. Книгата започва с много готин пример. Един студент, пишещ дисертация за Ph. D., цитира следното:
"Всяка година, от 1950 г. насам, броят на децата, убити с огнестрелно оръжие в Америка, се удвоява". Има и препратка към източника - научно списание от 1995, където е написано абсолютно същото.
3. Бест е уплашен. Ако допуснем, че през 1950 има една жертва, при удвояването и всяка година, към 1995 г. убитите деца трябва да са ок. 35 трилиона, т.е. около 5000 пъти повече от населението на земята в момента.
4. Бест тръгва по дирята и намира първоизточника - стат. сборник от 1994, издаден от CDF - фонд за защита на децата, където пише:
"Броят на американските деца, загиващи всяка година от огнестрелно оръжие се е удвоило, в сравнение с 1950 г." Има известна разлика, нали? Тук се говори за удвояване през 1995 в сравнение с 1950. Така е по-добре, възкликва авторът, въпреки че, следва да се уточнят ред дефиниции /до каква възраст са "деца", какво е "убийство", влизат ли тук самоубийствата и т.н./.
5. По-нататък в книгата има интересни критики на данните за болните от СПИН, аноректичките и т.н., но това е вече друга тема.

на снимката: метеор, минаващ през щора.

събота, 19 март 2011 г.

Фрагменти от м.

1. Гледах един док. филм за професор Николай Райнов и се чудя, как може, точно този човек, да има син на име Богомил Райнов. Генетично погледнато, явно у бащата е реализиран целия генен материал, събиран поколения наред, след което се получава празнота и отдих, наречени "Богомил Райнов". Бащата художник-учен-писател-мистик, синът -ченге, пишещо криминалета в квазичандлър стил, а всъщност, тече лепкав, тежък соц - класов враг - тих фронт - АБПФК - конспирология - Емил Боев, етц. Леле, Природо, да ти го...!
2. Тези екзотични плодзеленчуци, които опитвам напоследък /личи, авокадо, манго/ имат най-красивите костилки, които съм виждал в живота си, честно. Иска ти се веднага да ги засадиш и да отгледаш дърво, /а също: да построиш дом, да отгледаш син/, но не го правиш. Щях и помело да опитам, но асоциирам неприятно с някакво същество, което помело пода, а там се търкаляло и едно помело.
3. Много внимавам в снимките ми да няма спонтанност и да са доста по-различни от очакваното. В резултат, те стават малко объркани и доста цветни /след яка обработка/, а композицията страда ужасно. Обикновено се извинявам само за цветността. Другото си ми харесва.
4. Не нахлувай при жена си с възгласа: "Всичко знам!", защото тогава може да те попита през коя година е било Трафалгарското сражение.
5. Икономистът Джордж Стиглър пише в есето си "Интелектуалецът и пазара": " Покойният Уолтън Хамилтън, адвокат и икономист, казва, че обичайният поздрав "Добър ден" е отживелица, останала от аграрното общество, когато хората са си пожелавали подходящо време. По-адекватен за градските жители би бил поздравът: "Ниски цени!" Ако тази теория е вярна, то интелектуалците би трябвало да се поздравяват с "Добър Фулбрайт" /“Fair Fullbright"/", уточнява Стиглър.
6. Хърбърт Уелс /"Храната на боговете"/
"Низшите класи в крайна сметка не отстъпват на висшите по низост, а понякога - което е възмутително! - могат и да ги надминат".
7. Измислих виц. Хубав е, защото е хендмейд и не е секъндхенд.
Червената шапчица:
- Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?
Бабата:
- Не съм сигурна, но мисля, че е свързано с кетъринга.

* на сн.: Кънтрол йорселф /Kontroliray se/.

сряда, 16 март 2011 г.

Фотографи

1. В началото на годината почина Брайън Ленкър /Lanker/ - един твърде интересен амер. фотограф /1947 - 2011/.
2. Тази негова снимка ми действа много особено. На нея са изобразени Морис Перин и Луи Шайло удобно разположени в лозята на мосю Перин в провинция Божоле, Франция, през 1984 г. Пробват новата реколта, няма съмнение.
3. През 1932 тези двамата са спечелили златен медал в състезанията с велосипеди-тандеми на олимпиадата в Лос Анджелес.

неделя, 13 март 2011 г.

Неделя - тъп ден

1. Много неприятен навик имам. Някой като ми звъни по мобилния и се разбере, че е сгрешил номера, му казвам, че е грешка. Ако обаче, пак се обади веднага след това - Г. да му е на помощ. Преправям си гласа и ставам креативен, т.е. започвам да си измислям истории, съобразно неговите желания.
2. Напоследък, един път месечно ми звъни непозната жена на около 47-52 години /това по гласа/, която ме нарича "бат' Николай" и ме пита „имам ли нещо за нея”. В началото и казвах, че е грешка, че не съм "бат' Николай" и ако държи на това почти библейско обръщение, да ме нарича "бат' Александър". Тя ми затваряше. Постепенно обаче, се съгласих да съм "бат' Николай" /не мога да казвам "не"/. И така, тя ме питаше имам ли нещо за нея, казвах и че доскоро съм имал, но точно сега нямам нищо интересно.
3. После, тя малко промени въпроса си. Започна да ме пита "да идва ли", а аз и отговарях да си стои където е и да не идва. После вече ме молеше, ако има хора за нея да и съобщавам. Това ме натъжи, защото нямах идея за критериите, по които определени хора биха били за нея. Освен това, лекият романтичен шлейф покриващ нашите отношения, някак си падна, защото осъзнах, че и тя е като всички - идват с някакво искане, но се оказва, че не знаят какво точно е то и се налага да им го формулираш.
4. За да избегнем всякаква неопределеност, при следващите обаждания аз внимателно и подавах критерии. Казах и, че такива умни и интелигентни хора подходящи за нея, отдавна не са ми попадали. Казах и, че засега виждам само дейни дезориентати, а спокойни и вътрешно преживяващи хора не са се появявали. Последно /малко и с терапевтична цел, няма да крия/, и споделих, че липсата на подходящи за нея хора ми действа и на мен деморализиращо и дори се замислям за екстремна смяна на жизнения си стил. Какво ли не и казах, за да се чувства добре.
5. Последно звъня на 6 март. Ще видим какво ще ни предложи животът през април.
* на снимката: Чакат.