Исус и Ιησούς

1. В Руенския манастир беше забранено снимането. И слава Б-гу, защото решително нямаше какво да се снима. Манастирът е нов, от типа недостроено мутренско хотелче. За такива, хората обичат да казват: "О, много е хубаво там, отидете!"

2. В двора, един монах плевеше трева, а едно момченце го обучаваше на светски маниери.

- Направете едно шадраванче, каза то. - Хората ще хвърлят стотинки и така ще съберете за камбанария. А дворът ще облицовате с мрамор.

Монахът мълчаливо си вършеше работата.

- Може да се отвори и заведение - добави детето.

- Отвори го, щом искаш, каза меланхолично монахът.

- Добре, на вас ще ви взимам по-евтино, а иначе ще е сто лева на минута - започнаха фантазиите.

3. В Св. Йоан Предтеча в планините над Серес, можеше да се снима колкото искаш. Имаше и какво - това е рядко фотогеничен манастир. Монахините се готвеха за Всенощната литургия и миеха калдъръма, носеха някакви кашони, абе кипеше си живот вътре. Стараеха се да не ни обръщат внимание, а ние да не им пречим.

4. Удоволствието беше оргазмично-космическо.

* на снимката: ман. Св. Йоан Предтеча, Серес

Системен поглед

1. Познавам доста хора, с помагащи професии, пък и не само, работещи в държавни институции. Винаги ме е впечатлявало, как се променят, ако случайно стане дума за администрацията им. Погледът им става метален, мимиката се втвърдява, тялото им се стяга и леко се привежда, а от устата се процежда нисък гърлен звук. Абе, изведнъж стават машини за убиване!

2. Ясно е, че никой не си обича администрацията. Висок процент от познатите ми искат да я разстрелят, други просто ги наричат с обидни имена /"клатикурци" ми е фаворит/. Мотивацията им е най-различна. Смята се, че те си формират най-добрите заплати, ако се появят нови компютри, веднага им кацат на бюрата, вършат си работата зле и т.н.

3. Най-неприятният им ефект е, че се размножават непрекъснато по сложна закономерност, много напомняща геометрична прогресия.

4. Интересното е, че описаните реакции не са породени от зла умисъл, а само от незнание. Колегите ми явно не са чували за принципа на Парето или още "Принципа 80/20" (eighty-twenty principle). Според него, във всяка сложна система, осемдесет процента от активността се осъществява от двайсет процента от елементите и. С други думи - само 20 % от елементите формират поведението на системата.

5. Ако обаче, се появи някой левак и реши да оптимизира организацията, въоръжен с този принцип, премахвайки онези 80 %, които изглеждат безполезни, настъпва ужасен ужас. Оказва се, че баластът изпълнява важна стабилизираща функция, позволявайки на системата да запази равновесие при качествени промени в контекста или средови конфликти.

6. Пригожин - процесът на самоорганизация се нуждае от резервоар (self-contained organization), в рамките на който да се развива. Тази функция се изпълнява от стабилните елементи на системата.

7. Така че, нека си работят хората спокойно. Няма да ги закачаме. Само да не се размножаваха като зайци. Баси стабилността, баси контейнера.

* на снимката: долу вляво - администрация, червените петна - аз и колегите ми /неадминистрация/, зеленото - контейнер

Адвенчър

1. Едната ми баба беше адвентистка и принадлежеше към умереното крило на тази конфесия. Възприятието и за ролята на Бог в живота, се свеждаше до един режим, в който в събота не пипаш нищо, а вечерта отиваш на църква, както и да не ядеш месо. Е, не съм прав, в задачите и влизаха и по-дребни ангажименти като спасяване на човешки души и вербуване на нови членове за Братството. Имам чувството, че това последното задължение тя отработваше главно върху мен.

2. Когато и отидех на гости на "Скобелев", тя изваждаше тиквеник и сироп от касис и докато се надумквах, ме поглеждаше тайнствено и започваше.

- Ти сигурно няма да се спасиш.

- Ааа, ще се спася - казвах с пълна уста.

- Не се молиш май изобщо, как тогава ще се спасиш?

- Моля се бе, бабо, моля се - предъвквах аз.

- Дано, защото когато Бог слезе на земята, ще оцелеят само тези, които са се молили.

3. За да ми вкара Бог в тъпата пионерско-атеистична глава, баба ми, освен че ми четеше подбрани притчи, прибягваше и до прости битови истории. Най-често, ставаше дума за това, как някакъв летял със самолет и едновременно с това вярвал в Бог, и когато самолетът паднал, само той оцелял.

4. Баба ми беше чужда на финяшките Томааквинат - конструкции за съществуването на Бог, за Кант също едва ли беше чувала, но вървеше смело напред през живота, творейки добри дела, като трепетно ги съчетаваше със свръхестествения си ангажимент.

5. Единственият недостатък бе, че когато ми говореше по-дълго за Бог, мен ме напушваше ужасен, хистеричен, неконтролиран смях. Ставаше ми адски неудобно, и се извинявах, но не можех да се спра. Дали не беше някакъв еквивалент на синдром на Турет?

6. Такова нещо никога повече не ми се е случвало.

* на снимката: небесна конструкция

Страната

1. Във всяка уважаваща себе си столица, боклукът, такситата и хазарта се управляват от мафията, без това да се афишира особено.

2. Така и в София. Боклуковите фирми се сменят, но едно е постоянно - красивите им немски имена. Очевидно, в сферата на боклука изобилстват немскоезични ръководители. Аз си го обяснявам така: това са мутри, получили престижно образование в Европа. При разпределянето на пая, голяма група от тези немскоезични топ-мениджъри, завършили Гьотингенският университет са получили боклука. Френскоезичните /Сорбоната, Дижон, Монпелие/ са взели казината и т.н.

3. В началото си изхвърлях боклука в кофи с надпис "Волф". Тъй като съм изгледал доста руски филми за "войната", изпитвах странен кеф. Чувствах се строен млад есесовец и ми идваше да изпъна свободната си от боклук ръка и да изкрещя "Хайл!", но се сдържах.

4. После се заплеснах по "Дитц". Това перфектно изписване и звучене ме дисциплинираше допълнително и аз свикнах да си изхвърлям боклука в определени часове, по специален график. Искаше ми се даже да рапортувам след това: "Хер оберщурмбанфюрер, боклукът изхвърлен!", но пак се сдържах, за да не плаша близките си.

5. "Новера", със странното си италианско звучене, ми се стори като отстъпление пред строгата немска дисциплина и затова не го възприех изобщо.

6. После, тези фирми изчезнаха и аз се отчаях. Нещо повече, уплаших се, че ще се появи нещо просоциалистическо като например ПУ "Чистота" /както си беше едно време/. Нефантазийно, пошло, депресиращо. Но в един прекрасен ден, видях група цигани в красиви оранжеви жакетчета, а на гърба им пишеше "Заубермахер"! Такова удоволствие не бях изпитвал отдавна. Прочетох думата /тя на кирилица, нали така/, преметнах я няколко пъти в устата си, натиснах я леко с език и тихо я промълвих трикратно. В устата ми остана карамелен дъх.

7. Вероятно в това се състои щастието - в простите неща - боклук, такси, хазарт, етц.

*Saubermacher /нем./ - чистач

* на снимката: обиколкана на BG

Лулите

1. Както си ходя по улицата и виждам една табела "Бългериън пайпс. Монтаж". Малък триумф на кирилицата, мисля си аз и хайде да си го превеждам. Английският ми е добър и нямам проблеми: "Български лули. Монтаж".

2. Зарадвах се. Ако вече произвеждаме оригинални лули, от бриар - оня вид вишня, дето расте само в Албания и Испания, това е супер. Някой е бучнал две пръчки от този сорт в Хасковско примерно, те са се хванали и сега - хайде на лулите.

3. Даже си помислих: браво, сбогом махленско-чалгаджийска субкултуро, добре дошла, субкултуро на богатите - аромат на скъп тютюн, аксесоари от кожа и титан, релевантни диалози между пушачите /"Приятелю, не сте прав, една АЕЦ край Резово ще развие екстремалния туризъм в региона, ще се появят нови животински видове... Да, господине, склонен съм да приема вашата гледна точка" и т.н./

4. Смути ме само думичката "Монтаж". Защо трябва, като си купиш "бългериън пайп", някой да ти я монтира? Нима ги продават на части, които после майстор свързва със специални фланци? Баси, само се чудят как да ти вземат парите.

5. После загрях, че "пайп" в случая е "тръба" и всичко си дойде на мястото. Както си му е редът в английския, думата има трийсетина значения и втората половина са антоними на първата.

6. Щом като ще го даваме фонетично, веднага съм готов. Ето пример: усредненият ми работен ден, описан по новия начин:

7.00 – уейкнинг

7.15 - фейс-хенд-тийт уошинг

7.20 – кофимейкинг

7.25 – кофидринкинг и уайф-дотър-токинг

7.40 - уъркгоуинг

8.00 – стартирам уъркинга, секънд кофидринкинг, нърстокинг, пейшънтокинг, проблъмсолвинг, токинг, токинг, токинг

14.00 финализиране на уъркинга

14.10 - хоумуокинг

14.40 - ийтинг

15.15 - суйминг

17.00 - ридинг, райтинг, гитарплейнг, пикчършутинг

23.00 - бедлейнг, слипинг, дриймкечинг

* на снимката: пътен знак в един селски двор

Футурография

1. Олимпус вече вкараха два процесора във фотокамера /моделът е Olympus SZ-30MR, анонсиран март 2011/. Досега ни стигаше един. Освен стандартните функции, може да снима 3D изображения, като номерът е много хитър - снимаш си снимката и след това бавно придвижваш камерата настрани и в нужния момент тя си щраква втората снимка, след което ги обработва в стандартен 3D формат, който можел да се гледа на 3D телевизор или лаптоп. Е, аз не знаех, че има и 3D лаптопи, моите са 2D все още. Телевизорът ми и той двуизмерен.

2. Това е чудничко, но тенденцията е хиперчудничка. С толкова процесорна мощ можеш да направиш още хиляди неща. Доколкото разбирам, скоро ще отпадне необходимостта да фокусираш - снимаш нещо как да е, то излиза размазано, а след това, електрониката коригира образа, докато той стане звънтящо остър.

3. Обаче, ако всичко е наред /т.е., когато Япония се съвземе/, би трябвало скоро камерата да може да синтезира изображение сама, без да е нужно да ходиш да търсиш красиви гледки, лица, щъркели и т.н.

4. Ще трябва да се смени името - от фотография, да стане фотосинтеза. Е, то тогава, всички ще сме минали на фотосинтеза, няма страшно. Тогава ще сме станали на зеленчуци, хахаха.

* на снимката: The Mall - 4D събития в 3D пространство

Топъл спомен за Серьожа

1. В нощният влак за Петербург бях мрачен и не исках контакти. Двете ми красиви спътнички /Роси и колегата и - украинката Олеся/ бяха предупредени и весело си бърбореха, без да ме закачат. Бях си взел две дебели списания, защото знам, че руснаците не могат да не общуват повече от пет минути, а за купейни запознанства са склонни да отдадат и живота си.

2. Пътувахме с един млад пич, който си носеше две бирички и тихичко си отпиваше от едната. Аз се бях забол в някаква статия, описваща колко ще ми струва, ако реша да стана рок-звезда в Москва. Не след дълго, руснакът не издържа и предложи да си разделим бирите. Той галантно извади две пластмасови чаши за "дамите", а ние с него сме щели да си отпиваме от бутилката.

3. Аз лесно отказах, но девойките бяха беззащитни. След като ги укори, че още не са се представили един на друг, пичът ги информира, че се казва Серьожа, стандартно поспори, че името на Роси би трябвало правилно да се пише с две "с", стандартно предположи, че може би съм болен, щом не искам бира и вече си бяха първи дружки. Аз си четях.

4. После стана лошо, защото на мен ми се допуши, а знам, че това е акт с много слаби места по отношение на общуването. Прав бях, Сергей дойде с мен да пушим в междувагонието. Каза, че ги е спрял, но извади Марлборо и настоя да си взема. Нямаше как, сприятелихме се.

5. Той ми призна, че след като е разбрал, че съм психиатър, си е обяснил много неща за поведението ми и напълно ме разбира. После сподели, че е художник, реставратор на мебели и има достатъчно работа, защото климатът тук бил влажен и мебелите имали честа нужда от поправки. Запалих втора, пак от неговите, той също. Първата му жена била психолог и затова, с нея се общувало трудно, а и май не била добре психически, та се развел. Сегашната му, била художничка и си живеели добре. В купето вече си бяхме абс. другари.

6. Пристигнахме в много ранната майска утрин, градът беше абсолютно пуст и очарователен. Тъй като имахме само осем часа до обратния влак, искахме веднага да се втурнем да разглеждаме. Серьожа каза, че по принцип бърза, но може да ни покаже някои неща. Аз знам как бърза руснак и затова малко се натъжих, защото си мечтаех да си разглеждам самостоятелно.

7. Серьожата беше един много специфичен гид. Той отричаше почти всяка информация, която споделях за забележителностите, като вместо това съобщаваше своя, на моменти много странна, а понякога и невярна.

За това, как да стигнем до някое култово място също даваше абсурдни напътствия. Реших, че това е ефект - поради перфектното познаване на града, той просто разговаря с нас на друг език, т.е. неговият текст остава неразчетен от нас. Извън концепциите обаче, момчето ни пречеше здравата и очевидно планираше да се разкара от нас най-късно вдругиден. Е, повтаряше неспирно, че бърза и няма да може дълго да ни е полезен, защото вкъщи го чакат, но мен ли ще излъже?

8. Накрая се принудихме да му кажем, че не смеем повече да го задържаме или нещо такова, абе не беше лесно. Човекът си беше организирал безплатен купон и не искаше да се върне към мрачната си действителност, която го чакаше извън нашият свят.

9. Сбогува се неохотно, след като се разцелуваха /те/ и на изпроводяк ни даде още една серия грешни напътствия как да стигнем до Адмиралтейството.

10. Копелето ни оцвети деня страшно готино, но това винаги го усещаш малко по-късно. Ако изобщо го усетиш.

* на снимката: С. Петербург, 7 май, 2009, 6.14 сутринта