Аналоговото ми ухо

1. Няма вече познавачи. Поддържам съмнителна близост с хора, които готвейки се за купон вкъщи, свързват компютъра към уредбата и казват: имам трийсет гигабайта музика, смятам да ми стигне. Ще им стигне, това са над 10 000 парчета. Опитай да намериш любимото си сред тях? Прилича на китайско пожелание: “Нека ухото ви се наслади на десет хиляди любими песни”. Крейзи. Не е възможно жив човек да има толкова много любими песни. Тогава за какво е всичко това? “Да имаш или да бъдеш”, пита Ерих Фром и си отговаря: споко man, носим се мощно от “да бъдеш” към “да имаш”.

2. И така, блуждаейки из “вече имам”, опитваш да се хванеш за нещо. Качеството? Ритуала?

Като се усъмниш в качеството ти казват: Виж ми битрейта, умнико! Какво да го гледам, знам че е висок. Няма вече трепет – касетен дек, хромдиоксид, внимателно с винила, сложи капка вода пред дозата. Нещата са дълбоко дигитални, изкарай си чипа от ухото и ще спреш да чуваш.Само ще виждаш.

3. Понякога се питам: ухото ми аналогово ли е още? А ухо ли е или цифров трансивър? Меко едно такова...

* на снимката: 2006, с. Витановци. В пристъп на ескапизъм, конструирах красив велосипед.

За Франкъл

1. Гледах една видеолекция за Виктор Франкъл. По време на престоя си в немските концлагери, той три пъти е бил в списъците за газовата камера и все пак оживява.

Първи път: лекарят на лагера го спасил, защото му трябвал помощник /Франкъл е лекар/.

Втори път: бил е 100-тен в списък от сто лагерници планирани за убиване, но един от пазачите добавил в списъка омразен нему концлагерист. Франкъл станал сто и първи и отпаднал от списъка /немците обичат да им е точно/.

Трети път: чакайки ешелона да дойде и да го отведе за да бъде задушен с газ, Франкъл извел концепцията си за евристичния оптимизъм.

"А може ли някой, абсолютно стопроцентно да ти гарантира, че утре ще умреш? - запитал се той. 

- Със сигурност не - отговорил си.

- След като няма такава гаранция, ти остава единственият избор - да живееш и да се обърнеш към възможностите, които настоящето ти предлага". 

На следващият ден, ешелонът, по необясними причини не пристигнал. Франкъл оживял за трети път.

2. Франкъл: "интелектуалният ми стил се състои в това, да домислям нещата докрай".

3. Бродски /без връзка с досегашното/: време е да спрем да сме само говорещи следствия на събитията и да станем тяхна причина.

Квантова религия

1. Всяко обръщане към Бог го променя. 

Следствие: не споменавай името Божие всуе. В противен случай, в един момент ще научиш, че се молиш на съвсем различен, спрямо първоначалния Бог.

2. Във всеки предварително зададен момент може да се установи или количеството богове или кои са те. Но никога и едното и другото едновременно. 

Следствие: има смисъл да се молиш на определено множество богове.

3. При прилагане на някакво количество молитвена енергия,  от небитието може да се извика виртуална двойка антагонисти: Бог и дявол.

Следствие: колкото по усърдно се молиш, толкова повече богове ще се появят. Но и толкова повече дяволи.

4. Бог може да извършва квантов скок.

Следствие: никога предварително не е известно съществува ли бог в дадена религия или е тунелирал в друга.

5. Бог едновременно може да съществува и да не съществува.

Следствие: в Бог може да се вярва, а може и да не се вярва. Крайният резултат е един и същ.

(C) Владлен Подимов - фантаст

Волният ездач

1. Като всеки нормален човек от м. пол и аз известно време се увличах по компютърните игри. Най-дълго се задържах на Куейк, защото там можеха да се избият много чудовища, а след работа, това е доста смислено занимание.

Невърмайнд, говоря за друго. Сега като гледам някоя въздушна операция, а такива, в последните години дал Г-д, се сещам как играех на една игра-авиосимулатор, която според очевидци, го докарваше доста реалистично.

2. Взимах някой Фантом, избирах си ракети и други оръжия, след което се оглеждах за някоя мисия. Имаше мисии по целия свят. По лесните бяха в Африка, по-трудните в Европа.

3. Никога не изпълнявах мисията. По-скоро ме интересуваше, как ще реагира играта, на серия от абсурдни ходове от моя страна. Разбирам, че е инфантилно, но нямах нерви да изчета и да изпълня всичко, а ми се летеше.

4. Излитах лошо, някакви закрилки ми пречеха, после като волна птица се издигах право нагоре, което носеше смъртоносно  ускорение за пилота, но той /аз/ някак си оживяваше. После си летях където и както исках - ту много високо, ту адски ниско. Като видех нещо интересно на земята веднага го унищожавах. Хич не си пазех амуницията. Постоянно получавах съобщения, че съм взривил я приятелски склад, я приятелски бункер. Постоянно ми се натякваше, че съм се отклонил от мисията. А може би, това ми е мисията, да се отклонявам от мисията, заключавах философски.

5. При такъв лежерен стил на летене, вражеските радари ме засичаха веднага и на екрана започваха да мигат предупреждения. Аз весело ги игнорирах. Почти веднага, във въздуха се появяваха вражеските самолети. Това най-често бяха Миг-ове, защото летях над арабски, просоциалистически страни.

6. Започваха да ме преследват нагло, а аз чаках да ми пуснат ракети. Един колега-невролог, много голям майстор, ме беше научил как да бягам от ракетите. От някои обаче, нямаше измъкване и тогава те радостно ме взривяваха. Понякога се отдалечавах в такава безумна посока, че те се отказваха да ме преследват - явно разбираха, че се касае за кретен-пацифист, отвлякъл изтребител, за да погледа земята от птичи поглед.

7. Обаче бях много подъл. След като ги откажех и се загубех от радарите и ако ми стигнеше горивото се връщах ненадейно и изтребвах всичко по пътя си.

8. Както се вижда, тази игра ми позволяваше да си организирам мисиите, по свое желание и логика. Е добре, това не продължаваше дълго. Скоро ми свършваше горивото, защото аз не ебавах да се връщам в базата. Самолетът падаше, аз катапултирах някъде в пустинята, като малък принц.

9. И тогава започваше най-интересното, но пък играта свършваше.

* на снимката: етюд във висок ключ.

Розенберг трио

1. Гледахме Розенберг трио. Холандски цигани, изпълняващи само Джанго. Две китари и контрабас. В края на първия час ни стана еднообразно и си тръгнахме. Интересно, доста виртуозни са, но омръзват. Този стил на свирене и импровизиране /"мануше"/, който никой вече не смее да нарича джаз, някак си не оставя място за мисълта - всяка празнинка е запълнена с нотички и това, в крайна сметка ти писва.

2. На другия край стои късният Майлс, който ти пуска два тона в 10 минутна пиеса, но моментът и интервалите са така изчислени, че ти разбираш - това е, няма нужда от повече. Даже си казваш: баси, това са единствените два тона, които са възможни в тази пиеса. И той изсвири точно тях! Гений.

3. Но пък е отстранен, хладен, перфекционист. Циганите са топлички и са като калинки, не спират, грешат, повтарят се. Смешното беше, че повечето пиеси ги завършваха по един и същ начин. Симпатяги са. Спонтаняги са също така.

4. Концертът беше в София лайв клъб - конюшня с маси и любителски оформен интериор. Две коли - пет кинта и музиката да свири. 

5. Публиката беше интересна. Имаше няколко самотни, горди, привлекателни жени. Пред мен имаше една симпатична скубла с приятеля си. "Р"-то и беше френско. Живичка една такава, потанцувваше постоянно. Зад мен се бяха разположили някакви въртокъщници, които не спираха да си говорят. Имаше и пич с безумен, огромен бял каскет.

6. Видях само един циганин, но снажен, с дълга побеляла кичара, напомняше микс от Гойко Митич и Джоко Росич. Може пък да е бил той.

* на снимката: Созопол

Нигериец в орбита

1. Предполагам, доста хора знаят за "нигерийската измама".

Получавате мейл, че е починал генерал Мбонго Абандонго, бивш диктатор на Нигерия и неговите мангизи /100 млн долара/, са останали безстопанствени. Ако искаш можеш да получиш част от тях, само че, предварително прати някой друг долар, за банкови разходи, подкуп на служители и т.н.

2. Тия дни научих за нов вариант на сюжета, който ме порази със своята концептуалност - толкова е фантастичен, че според мен е неизползваем, т.е. приближава се до чистото изкуство.

3. Получаваш мейл пак от Нигерия, но този път ти пише братът на първият нигерийски космонавт. Тъй като такъв космонавт няма, оказва се, че това е била секретна мисия - космонавтът е полетял с някакъв руски екипаж, но инкогнито. Интересно, защо руснаците биха избрали точно нигериец за такава, несъмнено важна мисия, но карай, може пък за някакви генетични експерименти, знам ли.

4. Така или иначе, на връщане, екипажът търпи бедствие и едва успяват да се върнат на земята с резервен кораб. За жалост, там няма място за нигериеца и се налага да го оставят на орбита. И оттогава, вече двайсетина години, нещастният чернокож се върти на ниска геостационарна орбита и разчита само на случайни товарни кораби, които го снабдяват с въздух, храна, вода и порно.

5. В Нигерия, секретният космонавт е работил в Министерството на астронавтиката /къде другаде!/ и за двайсетте години отсъствие от страната, му се е натрупала 1.5 млн долара заплата.

Та, братът на космонавта предлага, общо взето разумната идея, да си поделите тази сума. Само че, той е държавен служител /вероятно в същото министерство/, а в Нигерия тези хора нямат право да боравят с банкови сметки.

Затова - той ще ти ги прехвърли на теб, но за трансфера ще трябват 1300 долара, които, ако обичаш да му изпратиш.

6. Това е по-прекрасно от вълшебна приказка. От такива истории получавам естетски гърч.

* на снимката: естетски гърч.

Наказателната психиатрия

1. Наказателната психиатрия е много интересна социална проява, действаща двупосочно. В практическата си част, тя се използва за изолиране и санкция на другомислещите, а в теоретичната - да облече проявите на другомислие в научни дрешки. Например, "вялопротичащата шизофрения" на Снежневски, е помогнала да бъдат хоспитализирани стотици психично здрави еретици в СССР.

2. Несъмнено, най-поетичният пример за използване на психиатрията за наказване и обратно - за научна аргументация на наказанията над непослушковците, е историята на термина "драпетомания". Въведен е от д-р Самюъл Картрайт - психиатър, член на медицинската асоциация на Луизиана, през 1851г. и означава натрапливо желание на робите-негри да бягат от господарите си /от стгрц "драпетес" - беглец/. Според д-р Картрайт, стремежът към свобода е вид патологична натрапливост, а над два опита за бягство следва да се третират като психично заболяване.

3. В New Orleans Medical and Surgical Journal, д-р Картрайт съобщава, че неприятната тенденция робите да напускат господарите си, е болест, която сравнително добре се поддава на лечение. Най-ефективната лечебна процедура, според него е боят, но ампутацията на пръстите на краката също не е за пренебрегване.

4. Наблюдавайки робите, Картрайт открива и второ, още по-интересно психично разстройство. Означава го като Dysaesthesia Aethiopica /нещо като "Безчувственост Етиопска"/. Това е заболяване, при което робите /докарани от Етиопия/ не се подчиняват, отговарят грубо и непочтително на господаря или направо отказват да работят. Това, според Картрайт е нелечимо и се появява при свободни негри и при лошо стопанисвани роби /...an incurable and universal mental disorder of free Negroes and poorly governed slaves/.

5. Като гледам биографията на д-р Картрайт, виждам, че бащиното му име е Aдолфус. Доктор Самюъл Адолфус Картрайт. Хитро, а?

* на снимката: куче за преследване на избягали роби-драпетомани. От: The New Orleans Medical and Surgical Journal 1851:691-715 (May).