Фотография и психиатрия

Теодор Жерико

1. През 1820, френският психиатър Етиен-Жан Жорже /1795 - 1828,  работил в Салпетриер с Пинел и Ескирол/, поръчва на художника Теодор Жерико да нарисува серия портрети на душевноболни, за да могат студентите му да изучават чертите на лицето им на спокойствие. Жерико създава десет портрета - на клептоман, на похитител на деца, на хазартно-зависим, на жена "изяждана от завист", етц.

Портрет на клептоман

Жена с мания за завиждане

2. Става ясно, че това са хора с най-обикновени физиономии и въпреки стремежа на Жерико да им придаде малко зловещ вид /според мен/, очевидно, няма нищо специфично, по което да може да се различи психично болен от психично здрав. 

3. С появата и усъвършенстването на дагеротипния процес /от 1830 нататък/, населението отначало плахо, после масово, тръгва към новосъздадените фотосалони да се портретизира. В началото, това си е чист садизъм - експозициите са по 120 минути, през което време се пържиш на силно слънце и  можеш само да мигаш, но към 1840 технологиите се подобряват летежно и вече трябва да стоиш замръзнал пред обектива само за някакви си 5 минути.

4. Горе-долу по това време, на мода са физиогномиката и френологията и мечтата на Ломброзо и другари, с просто устройство - краниограф,  да измери черепа и да изчисли престъпника още в детска възраст, се прехвърля и върху фотографията.

Хю Даймънд

5. Първият психиатър, който започва да снима психично болни, е англичанинът Хю Уелч Даймънд /1809-1886/. Той работи в частна женска психиатрия в графство Съри и се увлича от фотография. Интересно, че д-р Даймънд иска не просто да направи психиатричен фотокаталог, а смята, /"On the Application of Photography to the Physiognomy and Mental Phenomena of Insanity" - 1856/, че когато пациентът се види как изглежда "в действителност" и обсъди впечатленията си с лекаря, това би могло да има лечебен ефект върху него. Добре, щом така смята. 

Пациентка със суицидна меланхолия

Пациентка с религиозна меланхолия

Пациентка "Офелия"

Анри Дагоне

6. Най-опасният конкурент на Даймънд е френският психиатър Анри Дагоне (Henri Dagonet,1823-1902). Той работи в болницата Света Ана, Париж и разбира се, е привърженик на диагностицирането по външни признаци, т.е. на физиогномиката. Във второто издание на учебника му /1876/, отново виждаме снимки на психично болни, разпределени по диагнози. Фотограф е Ж. Валет.

Импулсивна лудост

Липeмания

И така, виждаме групи хора, които по никакъв начин външно не се различават от всички останали. Феноменът каузална атрибуция си прави лоша шега с нас /това е, когато на непознат човек приписваме мотивации, черти, качества и смисли според собствените си убеждения и очаквания и си вярваме/.

Следващ пост - известни фотографи снимат по темата.

Октомври - фрагменти 2

1. В последния филм на Уди Алън, /Полунощ в Париж/, главният герой, /писател/ е в Париж и попада от настоящето, в 20-те на миналия век, където си общува с Хемингуей, Пикасо, Дали и т.н.

Уди разиграва ситуация, която и мен винаги ме е вълнувала. Героят среща Бунюел и му предлага сюжет за филм, след което му разказва накратко "Ангелът унищожител" на самия Бунюел. Бунюел по никакъв начин не може да схване идеята - защо някакви хора, събрали се на купон, искат да си тръгнат и не могат, въпреки че, вратите са отворени и формално никой не ги спира. "Нищо не разбирам", казва той.
2. Често става така - искаш да помогнеш на някого и той иска, а още не е дошъл момента. Напъвате се и двамата и не става и не става, хаха!

3. Валеше много и за да не се намокря съвсем, се напъхах в една книжарница на Графа. Вътре практически нямаше купувачи, но видях около десет равномерно разхвърляни из салона девойки-консултантки, които ме загледаха с копнеж. Познавам този блясък в очите, той за жалост, не е еротичен, а се дължи на една безмерна скука, която тези момичета са натрупали през деня. Нагласих си асоциална външност, защото исках да поостана и да поразглеждам малко. Повечето от тях усетиха посланието /не ме закачайте, хапя!/, но една, явно по-неопитна, се опита все пак да ме консултира. Дистанцирах я  меко с баналното: "само ще погледам".

4. Това ме подсети за един познат, които бил в Лондон /ако не се лъжа/ и влязъл в турска баня, за да я разгледа и евентуално да почувства атмосферата.

Някакъв излязъл да го пита "кен ай хелп ю?" или нещо подобно, а приятелят му отговорил с калката "Only to see!" Това заинтригувало служителя и той се заел да го развежда из заведението, т.е. ефектът бил точно обратен на желанието му да го оставят на спокойствие.

5. Виц /икономикс/: 

- Предлагам да закупим партида китайски часовници и с машина на времето да се върнем двайсетина години назад, да ги продадем и да купим долари по 80 стотинки! После се връщаме в настоящето и...

- Или може би да изобретим ксерокс за предмети, да вземем кюлче злато и да го ксерокопираме, ксерокопираме...

- И така, господа министри, заседанието приключва. Има ли още предложения за развитието на българската икономика?

* на снимката: дух-куче

General Motors vs Microsoft

На компютърния форум COMDEX през 2010, Бил Гейтс казал, че ако General Motors се развиваше като Майкрософт, всички отдавна щяхме да караме коли по 25$ с разход на бензин 0.005л/100км.

На следващият ден, представител на GM отговорил, че ако GM повтаряше тенденциите на Майкрософт, то:

1. Без абсолютно никаква причина, средностатистическият автомобил би аварирал два пъти дневно;

2. Всеки път, когато подновят маркировката на пътя, би се налагало да си купуваме нов автомобил;

3. Понякога автомобилът ни ще спира насред път просто така. За да продължим, ще ни се налага да избутаме колата на банкета, да затворим всички прозорци, да изгасим двигателя, да отворим всички прозорци и чак след това да потеглим;

4. Изпълнявайки по-сложна маневра, двигателят може да загасне и повече да не иска да запали. При това положение, щеше да се налага да се преинсталира двигателя.

5. Епъл щеше да е произвел автомобил на слънчеви батерии, пет пъти по-бърз и два пъти по-лесен за управление от този на Майкрософт , но той щеше да може да се кара само по 5% от всички шосета.

6. Датчиците за температура на двигателя, акумулатор и налягане на маслото щяха да бъдат заменени само с един: "Автомобилът ви осъществи илегална операция и сега ще загасне".

7. Малко преди да се задействат въздушните възглавници, ще се появява надпис "Are you sure?" 

8. Понякога, автомобилът ще се самозаключва и вие няма да можете да влезете вътре. Тогава ще трябва едновременно да дръпнете дръжката на вратата, да пъхнете ключа и да натиснете антената на радиото, след което системата ще се деблокира;

9. Всеки път, при покупка на нов автомобил, ще ви се налага да се учите да шофирате отново - управлението на всяка нова кола, коренно ще се отличава от предишното;

10. За да загасите двигателя, ще трябва да натиснете бутон "START".

Дезангаже, пълно

1. Oбаче съм железен. Некъв цигански ръководител арестували, некъв Прошко, да съм му гласувал, некви уважавани лекари се скарали с други уважавани лекари, какви ли не чудеса стават в чашката вода, в малката ми симпатична странИчка, а аз къде гледам - съвсем в друга посока. Хахаа, кофти.

2. Моето Ангаже, онова малко душевно карбункулче, което толкова години ме заставяше да се групирам с различни слабоинтересни мене хора се е резорбирало съвсем, ура! Титаникът на индивидуализма потегли и май успях да се кача!

3. Сега ме интересуват следните неща: бебето на дъщеря ми, филмографията на Мая Дерен /особено с Марсел Дюшан/, не мога ли и аз да заснема нещо подобно на нейния Witch's Cradle, например /хехе!/, последния албум на Джордж Бенсън /отличен е, апропо!/ и моделирането на паметта в невронните мрежи.

* на снимката: есенни облаци

Емоции - разум

1. Тази двойка - емоции-разум, непрекъснато ни подвежда. Чак понякога ми става гадно. Тунис например - тълпата събаря властта, президентът бяга от страната, народът победи, супер! Показват по ТВ как млади навитаци /революционери/ трошат резиденцията, отнасят си по нещо интересно вкъщи, чупят някакво президентско Ферари. Като се уморят, си отиват вкъщи, доволни от добре свършената работа.

2. "Хахааа - мисли си тунизиецът малко преди да се унесе в сън - какъв ден само! Днес тъпках с обувки по леглото на Президента, абе на спалнята и разгоних фамилията - хахаааа! От утре вече започваме нов живот, баси кефа ще е!"

3. На другата сутрин се събужда и какво вижда през прозореца? Същото говно, каквото е било и вчера. Животът му станал ли е нов и по-добър? Нито грам. А по-лош станал ли е? Почти съм сигурен.

* на снимката: язовир Искър, Щъркелово гнездо

Октомври - фрагменти

1. Здравият смисъл не е щадящ. Къде по-приятно и успокояващо е, да вярваш, че ако легнеш под пирамида, ще ти се решат всички проблеми. Или пък да се надрусаш с БАД-ове и ще живееш вечно. А като си сложих турска керемида под леглото, веднага всички отрицателни енергийни потоци се оттекоха откъдето са дошли - към пъкъла.

2. Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски /"Картата не е местността"/, извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия и им съобщил, че ще хапне малко. Взел си бисквита, предложил и на тях. Няколко студенти схрупали по една-две бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише "Dog Cookies". Двама веднага отишли да повърнат, а другите просто гледали шокирани.

"Току що ви демонстрирах, казал Коржибски, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на второто е по-силен от вкуса на първото".

3. Разказват: когато Ахматова разбрала, че в жилището на Блок са заселили червеноармеец, казала: "Един му е малко, полагат му се дванайсет".

4. Китайците пак ме учудиха. Забраняват със закон филми и сюжети свързани с пътешествия във времето. Това било непочтително спрямо историческото им минало. Не мога да постигна тази логика, но не се и старая. Скоро прочетох, че вдовицата на Мао е била обвинена и осъдена на смърт /впоследствие заменено с доживотна/ за 234 000 престъпления.

5. При кралица Ана, кралският астроном Джеймс Брадли /1693 – 1762/ получавал много малка заплата. Кралицата научила за това и поискала да му я увеличи тройно. Той я помолил да не го прави.

- Ваше величество, казал Брадли, когато поста Директор на обсерватория започне да носи много пари, там ще започнат да назначават хора далечни от астрономията.

* на снимката: фрагмент от гръцката църква в София

Рила - рипорт

Лифтът до езерата не работи, /ура, еколози!/. Роси се двоуми накъде да поеме /точката на банкета вдясно/.

Решихме по този проблем да се отнесем до Върховния съд /Suprime Court/, защото те биха подходили творчески, честно. И нещеш ли - указател, сочещ точно натам, към Творческата база на ВС.

На фона - тръбата на Рилския водопровод. Преден план - артефактна рекичка, извираща от тръбата. Една обърната реалност в Рила. А всъщност, очевидно е имало саботаж.

Имало е дъжд от камъни - камъните падат - каменопад.

Рилска рекичка. В момента, в който нагазиш, ти прерязва глезените. Не правете този опит с рилска рекичка. Вкъщи, с чешмата - да, но в Рила - не!

Това дърво - само се подпрях и то се срути. Явно гнило. Или ми се случват херкулесови събития, не знам.

Малък Скакавишки водопад. Огромни маси вода от потресаваща височина, сравнима с Ниагарската. Опасна гледна точка. Грешна стъпка /30.4 см/ и си аут в бездънната урва. Хлъзгавост на терена 97% 

/свръхвисока/. Подход - със специални дишащи обувки, самият ти - задъхан.

Реликтови змии. Заснел съм как нападат Голяма рилска шишарка /Shisha Rilae Magna/, с ужасяващо съскане. Шишата се брани отчаяно. Нямах право да се намесвам. Фотографска етика!

Огромен къс самороден  лазурин. На черния пазар за лазурини /Амстердам/ може да му се вземе отлична цена, но транспортът дотам неутрализира всяка печалба и даже трябва малко да доплащаш. Затова никой не го пипа. Туристи-несретници се опитват да отчекнат парченца, но забравят: твърдост - 7 пъти по-висока от диамант. А е и отровен, така че - forget it.

Професионално маркирана пътека. Легенда, отгоре надолу:

бяло - спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

червено - по маршрута има кръвожадни тръни;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

жълто - по маршрута има отровни растения;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

Маркирах и аз една пътека, защото умея. Сочи наобратно, подсказвайки, че всичко е циклично, т.е., както и да се правиш, в крайна сметка си пак същия.

Еротичната страна на планината. Феномен, наречен "Рилска гръд". Твърдят, че е лечебен. Например, според местната легенда, хора с безплодие като се потъркат в дървото и се заплождат. Сутрин жени, следобед мъже.

Малък Рилски комарояд /Rilae Culicidaеfag Minima/. Насекомоядно растение - червенокнижник.

В гората. Реликтови растения - червенокнижници.
Мъжка папрат - Dryopteris filix–mas

Това бяха структурите, а ето цялостния пейзаж.













Това е моята история за Рила. Без патос, с умерени чудеса в рамките на закона.