Неапол, кафе "Очакване"

Тонино Гуера разказва, как веднъж, като били с Фелини в Неапол, на гости на де Сика, наблюдавали интересен обичай.

Влезли те в едно кафене, седят си, говорят си нещо. Идва клиент и казва на бармана: 

- Две кафета - обикновено и "sospeso". 

Получава едно кафе, изпива го и си излиза.

- Виторио, питат двамата - какво е това кафе "соспесо" бе? Някакъв неаполитански израз е явно?

Де Сика се усмихва: - Споко, гледайте по-нататък.

Влизат трима, поръчват си: "За нас три кафета и две "соспесо".

Виторио се хили и казва: "Гледайте де, скоро ще разберете".

По едно време в кафенето влиза дрипав човек, явно бездомник и притеснено пита бармана:

- Извинете, някой да е поръчвал "соспесо"? - и получава едно безплатно кафе.

Оказва се, че в Неапол има такава традиция, хората предварително да плащат кафето за някой, който не може да си позволи чаша горещо-късо-италианско кафе сутрин.

Ноември - фрагменти 2

1. Галилей, като конструирал телескопа си и веднага започнал да вижда странни неща в небето - Венера - не кръгче, а сърп, около Юпитер - някакви 4 спътника, а Сатурн направо си изглеждал като шапка. Искал да сподели учудването си и помолил един приятел свещеник да погледне и той в тръбата.

- Абе я бегай, казал му отецът вбесен - няма да ти гледам глупостите в глупавата тръба!

2. Пикар, като изобретил ацетиленовата горелка, колегите му казали: "абе я бегай, стига си ни занимавал с глупости".

Лондонските престъпници обаче, съумели да потиснат гордостта си и поръчали два апарата. Малко след това отворили и ограбили сейфовете на голяма лондонска банка.

3. От Афганистан в Таджикистан /границата е 1400км/ всеки ден прекарват по 1 тон хероин и субпродукти /макова слама, етц/.

В околните села, от афганистанска страна има строга специализация в този смисъл. Има села, чиито жители пренасят наркотика чрез поглъщане и други, които го крият в естествените телесни отвърстия. Миналата година, властите в Таджикистан, са заловили 66 килограма наркотик. Това е успех, несъмнено.

4. Фройд за Дали: "типичен испанец. Фанатик, фанатик, фанатик!"

* на снимката - границата между Афганистан и Таджикистан, гледана от въртолет.

Дагеротипия

 1. Това на гравюрата не е терминатор, а фотограф, решил да поснима малко пейзажи в средата на 19 век. Луи Дагер вече е обнародвал процеса и техниката на снимане. Недостатъците, освен дългата експозиция са, че при влажно-колоидния процес, разствора се нанася на плАката непосредствено преди снимането.

2. И така, ако искаш да снимаш, трябва да извършиш следните неща:

- Почистване на стъклената плака, която ще бъде негатив

- Приготвяне на колоидния разствор

- Нанасянето му върху плаката

- Потапяне на плаката в съд със сензибилизиращ разствор

- Експонация /самото заснемане/

- Проявяване

- Фиксиране

- Нанасяне на лак

 3. Виждаме, че фотографът си е взел всичко необходимо: камера, статив, палатка, колчета за палатката, сандъче със стъклени плаки, съдове с разствори и дестилирана вода.

4. Палатката му трябва не за да се прави на хипи, а за тъмна стаичка - фотолаборатория.

За обработката на снимките е била необходима и много вода, затова първите травъл-фотографи са се придържали плътно до някой воден басейн и съответно пейзажите са били преобладаващо речно-езерни.

5. На снимката: "Пейзаж с къща", 1845 /M. Choiselat, S. Ratel/

Седмият, осмият, десетият

1. По случай празника, направих много красива джазова хармонизация на песента "Партизани", на Д. Вълчев, изпълнява Петър Чернев, /който го помни/. Сложих една прозрачна, леко скърцаща /пясък върху стъкло/бленда на китарата, стана чудничко. Някой ако иска, ще му напиша хармонията.

2. Обаче ми се наложи да гледам нещо като клип към парчето за да го науча правилно. Тайнственият фен е използвал кадри от филма "Осмият" /1969 - Зако Хеския/. Божкееей, какво са наснимали! Партизаните залегнали, стражарите ходят прави по полето, не ебават да се пазят изобщо, защото - тъпи; избиват ги яко, с необикновено благородство. После - "населението посреща партизаните" - масовка от нативни баби, Гец целува някакво дете, то плаче, Антон Горчев гледа тъпо, но проникновено, Никола Анастасов подсмърча до него и той /очевидно резонанс на лична трагедия/ - леле, срам ме е!

3. Жанрът го определям като "екшън с елементи на разсъждение".

* на снимката: пилигримка, отиваща да бие чело пред Паметника на ЧА.

Фотография и психиатрия - Андреа Рийз

Андреа Стар Рийз - съвременна амер. фотографка.

/Andrea Star Reese/
http://lens.blogs.nytimes.com/2011/06/14/chasing-stigma-in-indonesia/

Проект "Chasing Stigma in Indonesia". Снимала е в приюти за душевноболни в различни селища в Индонезия.

++++++++++++++++++++++++++++++

Опит в стил Хагакуре

1. "Неотдавна, един човек, на път към Едо, от първия крайпътен хан изпратил вкъщи писмо, в което описвал пътешествието си. Въпреки, че можел да не го прави, ако е бил зает, в отзивчивостта си, той надминал другите".

2. Колко меко, витиевато и загадъчно тече мисълта на японския автор. Това е "Бушидо. Пътят на самурая" на Ямамото.

3. Моята тече много по-грубо, но все пак, малко напомня:

"Неотдавна, един човек, като четял книга за карате-до, открил там сигурен начин за борба със скитащите кучета. "Изпълни се с решителност, казвал древният автор, захапи шапката си в уста, застани на четири крака и издавай заплашително ръмжене. Тогава кучетата ще се уплашат и мигновено ще се разбягат надалеч".

4. Веднъж, като минавал покрай един храм, го обкръжила глутница кучета, които го гледали недоброжелателно. Той се сетил за Сигурния начин и веднага решил да го провери. Захапал си шапката, заел препоръчаната поза и заръмжал неестествено.

5. Едва успял да се спаси, бягaйки с извънредно висока скорост. Кучетата решили, че претендира за територията им и моментално злостно го нападнали.

6. "Къде може да ми е грешката, чудел се странникът: шапка в устата - да, на четири крака - да, ръмжене - да. А дали се бях изпълнил с достатъчно решителност?"

7. А ти, читателю, с какво запълни героичната страница от живота си?

* на снимката: един човек на път към...

Юнгиански визии в Копривщица

Не съм Юнг, че където отида да ми се открива веднага някакъв мистичен опит. Е, отвреме-навреме, да. В Копривщица, например стана.

 Любопитна баба наднича зад ъгъла. Засега нищо мистично.

 Местна котка наблюдава сенките по стените. Какво толкова ги гледа, нали всеки ден ги вижда. Това вече е леко подозрително.

 Любимият ми храст с белите топчета, много приятно се пукат с два пръста.

 Първа пушка, втора пушка и всички останали следващи пушки.

От един момент нататък, започна да ме преследва тази странна ябълка /виждаме я долу вляво/, като се стремеше постоянно да влезе в кадър.

Под един мост открих таен цветарски магазин. Ябълката!

От мъглата се появи странен, напрягащ персонаж. Червената сферична гад, успя да се напъха, седна на пейка, успокои ме.

 Любимата ми кафява къща. Тая пак е на пейка. Убеждаваше ме, че без нея, композицията ми нищо не струва. Според сакралната геометрия, каза тя, сега вече ще мога да чуя музиката на сферите.

В църквата не посмя да влезе, но там пък - това листо ми се стори доста подозрително.

 Наплашен от всичко случващо се, потърсих утеха в гробището. Там невидим хор репетираше възрожденска песен. "Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!", пееха те.

По-бързо навън, на слънце! Явно още не съм готов за подобни преживявания.