Аки и мрънкачите

1. I have a dream that one day this nation... Нека повече хора /99%/ се обръщат към вечните теми и много малко /под 1 %/ към еднодневките. Честото мрънкане на теми битовизми-еднодневки или в термини на Илфпетров - за "великата шаячна правда", не води до по-добър живот, въпреки първоначалното усещане за подобрение.

При липса на визия за вечни теми, винаги мога да ви подскажа някои. Мога в пряк текст, мога и в метафори.

2. Пряк текст: Атеншън! Нямате никакво време за глупаци, дори да имате ресурс за хабене. Животът, който в началото ви се струва безкраен, може внезапно, силно да се скъси при интензивно общуване с глупендърс.

Метафора: "Сенки в рая" на Аки Каурисмаки. Колкото по-висок стандарт /Финландия/, толкова по-лош живот. Колкото по-нисък стандарт /България/ - толкова по-лош живот. Изход? Няма, само вход.

3. Във филма всички са толкова самотни и толкова не могат да се докоснат емоционално /а физически - само, ако се сбият/, че диалозите им, които са най-банално-битови, звучат абсолютно сюр. Много интересен ефект. Единствената топла връзка е автентичният блус, звучащ отвреме-навреме. Ясно е, че режисьор с такова готино малко име /аки!/, няма да ти направи лош филмаки /филм- грц/.

* на сн.: снимах как снимат /мейкинг/

Отровната торта

1. Сутринта, след дежурство, си купих вкусна тортичка от кварталния магазин и изядох голяма част от нея. Имаше малко особен вкус, но съм свикнал с долнокачествени ароматизатори, така че, не ме впечатли изобщо.

2. После дойде Роси и аз предложих да куса. Тя визуализира, че тортата ми е позеленяла, значи - развалена.

Колко е странно да чакаш смъртта, след като си се натъпкал с вкусна, но отровна торта. Засега се чувствам добре, затова реших да запълня с нещо полезно последните си часове /или минути?/.

3. Мога да свърша нещо дребно /едни пластинки да закрепя/ или нещо едро - да замажа дупката около тръбите, появила се след като съседката отгоре си реновира банята. Не е дупка, през която да мога да надзъртам /отгоре живее сексуална медсестра/, но е дупка, от която постоянно се рони мазилка.

4. Доколкото съм чувал, И.П. Павлов, върхов изследовател на кучешкото поведение, но провалил се тотално с човешкото, като усетил, че умира, извикал асистента си да записва как се случват нещата. "12.03 - започнаха да ми изстиват краката", диктувал той и т.н.,  докато  не ритнал камбанката.

5. Какви ли ще са първите признаци на моето пътешествие към Хадес? Кога ще дойде лодкарят или негов представител, да ме подкани да тръгваме? Дали първо ще ми изстинат краката? Дали ще развия компенсаторна свръхактивност или ще изпадна в тиха, дементна самовглъбеност? Толкова въпроси и все важни, а отговор - aucune rеponse /няма, фр./.

* на снимката.: р. Искър вчера.

Март - фрагментейшъни

1. В зависимост от ситуацията, следва да се проявява предпазливост и да не се казват думи, които в даден момент могат да ни докарат неприятности. Когато нещо се случи, хората губят самообладание и разказват всичко на всеки срещнат. Така не бива да се постъпва. Ако се случи най-лошото, можеш да станеш обект на клюки или да си докараш врагове, казвайки нещо излишно и пораждайки неприязън. Твърдят, че в такива моменти е по-добре да си останеш вкъщи и да разсъждаваш за поезията.

Ямамото, "Хагакуре"

2. Eфект на Дънинг-Крюгер /Dunning–Kruger effect/ -  когнитивно изкривяване, при което, хора с ниска квалификация правят грешни изводи и взимат неефективни решения, но са неспособни да осъзнават грешките си, именно поради ниската си квалификация.

Следствие: те имат повишена оценка на собствените си способности. 

Обратно на това, хора с високо ниво на компетентност са склонни да занижават способностите си и да демонстрират неувереност, считайки другите за по-компетентни.

Следствие: по-некомпетентните хора имат по-високо мнение за собствените си способности, отколкото по-компетентните.

Отгоре на всичко, тези последните, често допускат, че околните оценяват способностите им също така ниско, както и те самите.

3. Много възрастен професор - астроном застава зад катедрата, облечен в смокинг и казва:

- Уважаеми колеги, днес няма да имаме лекция, дойдох да се сбогуваме. В обсерваторията спря часовникът, който не беше спирал почти триста години. Смятам, че това не е добър знак.

Студентите се разкикотили подигравателно, чули се съвети: "Купи си Ролекс!", "Смени си батерията!" и т.н.

Когато шумът стихнал, професорът казал:

- Ще ви кажа нещо, което хич не е смешно. В обсерваторията спря слънчевия часовник.

Чакат асансьора

1. Не може да не ви се е случвало: стоят си няколко човека, чакат асансьора. И внезапно се появява някъв интелектуалец, който отново минава по всички копчета и пак ги натиска, баси! А те - натиснати, та дрънкат - светят, пищят - "натиснати смееее!", ама не, на тоя не му е достатъчно, иска пак.

2. Винаги съм се чудил, каква е мотивацията на този човек. Да не би да притежава някакво тайно знание, което му подсказва, че повторното натискане ускорява десетократно пристигането на асансьора. Или пък, дотам се е отнесъл в елитарността си, че ни смята за дебили, които чакат, но не са се сетили да натиснат копчето. И какво чакаме, глупаци такива, защо не сме го повикали!

3. Или пък, това е някакъв ужасно изнервен човек, когото шефът му /дребнав, никога не соаниран селфмейд/, току що е натиснал и леко поразмазал по луксозното бюро. И сега, офисният сапрофит си го връща на асансьора?

Шпионската литература

1. Някакъв американски писател на име Куентин Роуън публикувал шпионски роман, който критиците много похвалили и т.н. Всичко вървяло добре, докато не се разбрало, че текстът гъмжи от заемки, буквално преписани от стари шпионски романи от 70-те.

2. Като усетили, че се задава купон, блогъри и други лешояди издирили всичко написано от Роуън и видели, че пичът от 15 години публикува разкази фрашкани с пасажи от Греъм Грийн, Ивлин Уо и други, по-малко известни автори, дословно или с дискретна редакция.

3. После настанала тъга за Роуън. Издателството изтеглило романа от книжарниците, поискало си аванса обратно, приятелката му го напуснала, загубил си и работата. Опечаленият писател се преместил от Ню Йорк в Сиатъл при родителите си, откъдето пишел писма с извинения до всички писатели, чийто текстове е плагиатствал. До тези, които са живи.

4. Роуън не е трябвало да губи самообладание, а да каже, че това не е плагиат, а специално конструиран хипертекст, текст на текстовете, каталог на текстовете, Песен на песните, Дон Кихот по методиката на Пиер Менар/Борхес, деконструкция на суициден сюжет и други подобни чудеса. Обаче, този номер добре би вървял в Европа, особено във Франция, където нашите хора /Кръстева, Тодоров/ добре са поработили по въпроса. В Щатите пошло и банално си гледат копирайта и цакат интелектуалците, които не го спазват.

5. Хрумна ми, че имената на писателя също ни говорят. Историята напомня сценарий на Куентин Тарантино, а драматургията на Роуън е като скеч на мистър Бийн /Роуън Аткинсън/.

6. Статията в Нюйоркър:

http://www.newyorker.com/reporting/2012/02/13/120213fa_fact_widdicombe?currentPage=all

*на снимката: "...и едно непознато животно"

Вселената и Световното правителство

1. Някога имах пациент милиционер, простоват и безобиден човек, старшина, но беше създал нов модел на Вселената, който постоянно се опитваше да ми обясни. Човекът идваше при мен не за да се лекува /"Айнщайн нуждаел ли се е от лечение?"/, а за да му съдействам да се отнесат сериозно към космогонията му.

2. Аз обаче, към този момент, вече се бях сблъсквал с хора, създали различни, прекрасни в своята невъзможност системи, затова моментално го посъветвах да отиде в БАН - там са астрофизиците, акад. Бонев, тоя-оня, нека и те малко вкусят от всемирната скръб, мислех си. Но той беше ходил вече при тях. Някои го гонели веднага, други се мъчели да вникнат и накрая се отказвали, трети му казваха: "остави копие, ще се занимаем на катедрен съвет". 

"Интелигентни хора са, споделяше милиционерът, но после не се обаждат, та трябва пак да ходя да ги подсещам".

3. За този човек си спомних, след като попаднах на няколко конспирологични сайта и си мисля, че по-тежко налудни неща отдавна не съм чел. А имам възможност, дето се казва.

4. Открих следните особености:

- авторите имат сериозни проблеми с пълния член;

- често пишат с главни букви. Както казваше един човек по друг повод: "не пиша с Сaps lock, а с натиснат Shift, защото съм гневен". Тия са МНОГО гневни;

- мразят Щатите. Там са им тайните правителства, които ни управляват, оттам ни ръсят с алуминиеви нишки или тежки метали, за да умрем по-бързо и т н.

- яко продуктивни са /като всеки качествен параноик/;

- изживяват се като познавачи на историята, т.е. на някаква алтернативна версия, която обслужва параноидните им концепти.

Този вид знание съм срещал у хора, завършили военно училище и интоксицирани със странен микс от популярни исторически хипотези и отблъскващ патриотизъм до степен моментално да интерпретират всяка сензационнa теза, която някой им подхвърли.

- използват граматично време като на участници в събитията, например: "евреите тогава не спазиха заръката, която Бог им даде."

- винаги лъха патриотизъм на най-ниско ниво. В един сайт пишеше - "Влез, ако си българин". Влязох - пълен идиотизъм.

- винаги има масонска връзка. Тази дума явно ги пленява - масон-мезон-мейсън.

5. Ами, тежко е. Епично е, еpic shit е.

Балсамиране - Пирогов, Ленин и др.

1. Когато Пирогов умира, /23.11.1881/, става ясно, че е поискал да бъде балсамиран и положен в семейната гробница. За който не знае - известен руски хирург, един от първите въвел обезболяването в хирургията, дотогава - оперират ли те - болка! За балсамирането използват техники и химикали създадени от самия него. То става толкова сполучливо, че и досега, тялото му е в чудесен вид. И това, като се има предвид, че през Втората световна война /60 години по-късно/, немците пристигат в имението на Пирогов /с. Вишня, Украина/, безчинстват колкото могат, вадят трупа му и го меткат на бунището, където той престоява неопределено дълго.

2. След балсамирането на Ленин през 1923 и полагането му в мавзолей, сред народа се появяват различни митове. В един от тях, работниците от няколко завода споделяли, че нощем са виждали Ленин да се появява из цеховете и да завинтва някакви гайки и детайли. Това ставало, когато заводът е закъсал с плана. При друг мит, се казва, че ако някой се почувствал зле, гузен или виновен за нещо, трябвало да постои пред мавзолея 10-15 минути и ще е като нов, поради лечебното лениново въздействие.

3. Създателят на саркофага на Ленин е архитектът К. Мелников. Един от предложените варианти е представлявал кристал, а вътре се мъдри Ленин. Мелников, който е бил як авангардист, обяснил пред комисията, че иска да създаде алюзия със Спящата красавица. На снимката /фото: Арсениев/, може да се види каква симпатична къща-ателиенце си е построил в центъра на Москва. Сега мисля, че е музей.

4. Като става дума за музеи, изобщо не желая да параноясвам, /стигат ми и символните закачки в ежедневието/, обаче как да се отнеса към факта, че винаги като реша да посетя някакъв музей, той се оказва затворен. Ботаническата градина - попаднах там на четвъртия опит. След това опитвах отново и не стана. "Земята и хората" - никакъв шанс. Имаше табела, да не го посещавам преди 5 март. Предполагам, че още три пъти трябва да опитам и ще стане. Сега не смея да припаря и в Зоо-то. И там нещо ще измислят, знам. Примерно, че животните са се обадили в управата, че не искат да ме виждат. 

5. Омагьосани места са софийските музеи. Не стига, че няма пукната забележителност в този град, но и музеите те отперват.