Хисаря - репортаж

Ако живееш в Хисаря и излезеш да си копаеш дворчето, нещо да си чоплиш там с мотичката, отдолу излизат останки от древни римски сгради - бани или част от резиденция на второстепенен римски легионер.

Веднага идва комисия, обявяват ти двора за паметник на културата и се правят, че не те забелязват. Става ти толкова тъжно, че заплакваш. В знак на протест, напускаш, като разграждаш двора си и оставяш само вратата - нека се чувстват виновни.

Хисаря, общ изглед

Ще пуши

Хисаря бай найт. Пуер етернус

Структурата на минарето - бисквити, слепени с крем, както и предполагах

Снимах и малко хора в Хисаря, без да знам какво ще се получи. Обикновено в такива случаи не се получава нищо. Така и сега.

Просяк пред църквата

Девойка богомолка с майка си

Интелектуалка, не скъсала пъпната връв със земята, хората, църквата

Ще танцуват

Гледат танците. Красиви, но придирчиви

Балкан

Ерос, както обикновено

Тлъста, разгонена, хисарска рунтавела

Готина никонианка

Хисарска блондина за късмет

Фотография: Джулия Фулъртон-Батън

Джулия Фулъртон-Батън

Серия "Юношески истории", 2005 г.

Червена рокля в града

Летище

Дъвка

Езеро

Плуване в пристанището

Клетка за птици

Книгата

Криеница

Момиче под моста

Момичета на пътя

Мрамор

Нещастен случай с велосипед

 Р&О

 Плажни къщички

 Счупени яйца

 Шопинг

Замъкът

край

Средна Бг

1. Средна гора, някъде на нивото на Еленската базилика. Много привлекателна е, Балканът ми е някак студен, тази е много по-юзър-френдли. 

Въпрос на вкус, т.е. на преживявания и потиснати претенции.

2. Докато снимах този индъстриъл до Пирдоп някъде, отгоре на парапетчето се показа някъв men и ме попита какво снимам. Бях зад оградата, със запален двигател, затова смело споделих:

- Снимам ти члена.

Не ме разбра:

- Какво?

- Твоят член снимам де - казвам - какво още?

После отпътувах.

Винаги има охрана по такива места и винаги питат едно и също. Пазят циганите да не изнесат ръждивото желязо и едновременно се интересуват от фотография. Но нали не лъжа - коминът е един адски фалос, изънт'ит?

3. Тук пък, докато снимах в стил деКирико /Розино - едно практически турско село/, изотникъде с любов, се появи млад циганин и ми предложи да ме заведе на още по-интересни места за снимане. Подразбираше се и някакво заплащане. Разкарах го от творческото си пространство, но Роси пое удара - даде му 2 кинта и изслуша тъжна история за Наско, който нямало какво да яде и т.н.

Като приключих, беше дошъл и втори - много възрастен черен господин с бяла брада, който ме попита дали не сме от Шипковите. "Не, казвам - от Хаджигеоргиевите сме". И веднага отлетяхме, за да избегнем следващия, вече дълбоко екзистенциален въпрос: "Дали нямаш 2 лева?".

Имам хубави предчувствия - страна с такива комини, няма да закъса. Само малко грижа за тях е необходима. И малко внимание, знайш.

4. В Сопотския манастир Св. Спас, лелките вдясно в дъното, изглежда бяха монахини, не ме харесаха и ги чух: "Гледай моля ти се, какви  идват..." 

Бях прилично облечен, но снимах от много ниско и вероятно позата ми, им се е сторила небогоугодна. Каква е тази религия бе, малко Камасутра и вече си еретик.

5. По пътя намерихме чудесна брезова гора, наложи се да спрем за снимки. Прекрасен фон за една спокойна, овладяна красота.

6. Шамбалата край Сопот - място за полети насън и наяве, с делтаплани и всичко, което лети. Засега все още зазимена. Предлагат полет с инструктор, съвсем евтино. Много съм навит. Докато примерно, бънджи - жаме /никога, фр./!

За Хисаря - отделно, stay tuned!

Лелите в Хисаря

1. Тези лели в Хисаря си разговаряха страхотен разговор. Обсъждаха римската стена.

- И как са я строили... сигурно някакви лостове са слагали.

- И колко отдавна!

- Да, а нали са били слабоумни! /искаше да каже вероятно с по-неразвит мозък или по-назад в науките ли, не знам?/.

- Не бе, как слабоумни, просто не са били толкова образовани като сега.

2. Лелките, които не изглеждаха да са магистри по психоанализа примерно, бяха дошли да се топнат в градската баня срещу лев и осемдесет, в женския ден /утре - мъжки/ и наистина бяха много по-напред от римляните във всяко отношение /ум, образованост и т.н./

3. Представих си четири римски лелички през 4 век сл. Хр., как са си вървели из парка и са си говорели нещо подобно за траките, които са се моткали там доста преди тях.

4. А знанието, май френд - едно и също и тогава, и сега, но го преподреждаме и внимаваме да ползваме различни думи, че иначе - излагация. Е, много хора не мислят така, Леличките на снимката не мислят така.

5. Амиии - леличките тогава, да си приготвят по един и осемдесет и да заповядат в банята, че това поне е сигурно. Засега, хихихи.

Спомени от лошия вид

1. Ужасно не обичам някой да започне да ми разправя спомени за казармата. Това е едно от най-мерзостните ми преживявания, нищо, че като мине време, загръщаме събитието с умилително-романтичен шлейф и си казваме: абе, може би не беше толкова лошо... Не се лъжете - беше адски лошо. Просто работи защитен механизъм, вследствие на който и да те обезглавят, пак ще ти остане приятен спомен, ако някак си оживееш.

2. Единствено бих се съгласил, ако ми говорят за това събитие максимум 2 минути и то - с много поезия - толкова много, че да видя слънчеви дъги, като бензин в кална локва.

3. Ето така приблизително: имахме един заместник командир по политическата част - възрастен подполковник, невероятно подъл и неприятен труженик с пагон. Веднъж го видяхме да минава пред Щаба с бяло цвете в ръка /не помня - роза? магнолия? орхидея?/, която бе допрял до носа си и нежно вдъхваше пленителния и аромат. Е, помислихме си с приятеля Шемелеков - не е ли срамно, да мечтаем да разстреляме такъв естет.

4. Усвоих особен урок тогава: най-добрата позиция в казармата е дезертьорството, както и да го разбираме.

на сн.: Лъвът през зимата. Софийски зооград.

Аки и мрънкачите

1. I have a dream that one day this nation... Нека повече хора /99%/ се обръщат към вечните теми и много малко /под 1 %/ към еднодневките. Честото мрънкане на теми битовизми-еднодневки или в термини на Илфпетров - за "великата шаячна правда", не води до по-добър живот, въпреки първоначалното усещане за подобрение.

При липса на визия за вечни теми, винаги мога да ви подскажа някои. Мога в пряк текст, мога и в метафори.

2. Пряк текст: Атеншън! Нямате никакво време за глупаци, дори да имате ресурс за хабене. Животът, който в началото ви се струва безкраен, може внезапно, силно да се скъси при интензивно общуване с глупендърс.

Метафора: "Сенки в рая" на Аки Каурисмаки. Колкото по-висок стандарт /Финландия/, толкова по-лош живот. Колкото по-нисък стандарт /България/ - толкова по-лош живот. Изход? Няма, само вход.

3. Във филма всички са толкова самотни и толкова не могат да се докоснат емоционално /а физически - само, ако се сбият/, че диалозите им, които са най-банално-битови, звучат абсолютно сюр. Много интересен ефект. Единствената топла връзка е автентичният блус, звучащ отвреме-навреме. Ясно е, че режисьор с такова готино малко име /аки!/, няма да ти направи лош филмаки /филм- грц/.

* на сн.: снимах как снимат /мейкинг/

Отровната торта

1. Сутринта, след дежурство, си купих вкусна тортичка от кварталния магазин и изядох голяма част от нея. Имаше малко особен вкус, но съм свикнал с долнокачествени ароматизатори, така че, не ме впечатли изобщо.

2. После дойде Роси и аз предложих да куса. Тя визуализира, че тортата ми е позеленяла, значи - развалена.

Колко е странно да чакаш смъртта, след като си се натъпкал с вкусна, но отровна торта. Засега се чувствам добре, затова реших да запълня с нещо полезно последните си часове /или минути?/.

3. Мога да свърша нещо дребно /едни пластинки да закрепя/ или нещо едро - да замажа дупката около тръбите, появила се след като съседката отгоре си реновира банята. Не е дупка, през която да мога да надзъртам /отгоре живее сексуална медсестра/, но е дупка, от която постоянно се рони мазилка.

4. Доколкото съм чувал, И.П. Павлов, върхов изследовател на кучешкото поведение, но провалил се тотално с човешкото, като усетил, че умира, извикал асистента си да записва как се случват нещата. "12.03 - започнаха да ми изстиват краката", диктувал той и т.н.,  докато  не ритнал камбанката.

5. Какви ли ще са първите признаци на моето пътешествие към Хадес? Кога ще дойде лодкарят или негов представител, да ме подкани да тръгваме? Дали първо ще ми изстинат краката? Дали ще развия компенсаторна свръхактивност или ще изпадна в тиха, дементна самовглъбеност? Толкова въпроси и все важни, а отговор - aucune rеponse /няма, фр./.

* на снимката.: р. Искър вчера.