Ервин Олаф - фотограф

Холандски фотограф. Привлича ме много.
http://www.erwinolaf.com/#/portfolio/
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20. Автопортрет

Икспириънс по родолюбие

1. В Гърция, на езерото Керкини, един грък - фотограф ми се нервира, защото без да искам, му изплаших птиците и те излетяха. Аз се извиних, използвайки сложни глаголни времена /англ./, а той отвърна: "Гоу бек ин йор кънтри", т.е. - да си се връщам обратно в страната. Мисля си, че това е много интересна клетва. Почувствах се като Голиат, когото малък гръцки Давид поваля с асиметрична интервенция. Дори не се сетих да му покажа дискретно среден пръст.

2. Никога не би ми хрумнал такъв сюжет. Може би поради крайно слабата ми патриотичност, конструктът "моя странаа, моя Бългааарияяя - чужда страна" не може да ме развълнува изобщо.

3. Според мен, в континуума „Родината ми е малко особена, ама като цяло не е лоша”------ „Страшно се гордея с родината си”------„Като чуя….../име на родината/, получавам семеизригване и бих убил, ако някой я обиди”, гърците са се издърпали твърде надясно за моя вкус. Но, да се обобщава е тъпо, всеки сам си решава на каква тема ще се зомбира и най-важното - до каква степен.

4. Следобедът станах по-вял и нерешителен, но се насилих да отскоча и до Дойранското езеро, защото е само 50 километра по на запад. Видях го – то е гранично, имаше някаква митница там, един затворен музей, никакви хора. Отсреща, откъм Македония видях странни монолитни градежи, дали не беше паметник? Помислих си какво ли ще е, да застана на брега и да се изцепя с всичка сила: „Махайте се от езерото, то е българско!”

5. Сигурно гръцките граничари ще дойдат да ме арестуват, а по пътя към най-близката психиатрия, ще скандирам интересни исторически факти, в подкрепа на тезата си. Е, ще трябва да се подготвя преди това.

* на сн.: на брега на ез. Дойран - някой е приключил пътешествието си.

Април - фрагментини

1. Слушаме с Роси /и гледаме/ в Ютуба, различни версии на колосалната "Round about midnight" на Телониъс.

Без да сме специалисти, ясно се очертават три варианта: едни изпълнители започват отдалече и влизат в темата когато им е кеф, други започват веднага с темата, но едва изчакват 8-10 такта и започва отдалечаването, и отиват където им е кеф. 

А третите, те са най-опасните - изсвирват цялата пиеса така, че никога да не я познаеш, ако отдолу не пише коя е. Сладури са големи. Те са ми най-любими. Като в живота - уж има тема, схема, скрипт, ама откъде и влизаш, докога я следваш, накъде се отклоняваш, тя ли те отклонява, ти ли, как ще я приключиш - Божа работа. Джаз!

2. На 15 март отново заработил Големият андронен колайдър. Бях малко тъжен, след като се повреди толкова бързо, но сега, слава Б-гу, имаме стабилен, еднопоточен процес, на нива до 4 тераелектронволта. Това е супер, защото означава, че частиците в потока се сблъскват с енергия 8 тераелектронволта /удвоява се/. Нищо не разбирам, но още един път: Слава Богу!

3. Изкуството на епитафията:

"Родом от Крит съм, Бротах от Гортина,

в земята лежа.

Дойдох тук не за това, а по търговски дела".

/Симонид от Кеос/

4. Това, че е дошъл от Крит "не за това", ме убива. А кога идваш "за това"? Има нещо безпределно тук.

* на снимката: една витрина, много отражения

Наполеон Дайнъмайт и съвършенството

1. Гледах два филма на Джаред Хес един след друг - "Наполеон Дайнъмайт" /2004/ и "Джентълмените Бронко" /2009/. Вторият ми се стори почти велик.

2. Очевидно е, че след като американците възпяват модела на непрекъснат просперитет и самоусъвършенстване, би трябвало да възпяват и обратния - на горделивия отказ от съвършенство. Този е любимият ми. Както и на сестрата на Вонегът, както и на Хес.

3. Филмите на Хес фонтанират с ненормални идеи и едновременно с това са подпрагово-фино-грубо-отблъскваща пародия на популярните сюжети за адолесценти-фрикове, които след инициация се превръщат в правоверни американски граждани.

4. В "Бронко" най ми хареса когато главния герой изстрелваше с тръба стрелички, намазани с миша отрова и човешки изпражнения по гаден бизнесмен производител на долно бельо, на име Дон Карлос. Според героя, тези стрелички "не са точно отровни, но пречат да се живее добре". 

5. Мисля, че Хес не е точно гениален, но пречи да се живее скучно.

* на снимката: София, ул. Денкоглу. Тук живее Отело

Психиатрията - индустрия на бабината ви

1. Гледах в Ютуб тъп филм - "Психиатрията - индустрия на смъртта". Американски, но имаше дублаж на руски, иначе къде ти - два часа параноидни конструкции - да не съм се намерил на улицата. От оня тип филми, дето хващат някой феномен, физически или социален /ту водата им говори, ту извънземните им кацат/ и чрез него обясняват всички световни несполуки /по-рядко сполуки/.

2. Оказа се, че психиатрите никога не са се опитвали да лекуват, а само да изтезават хората. Аргументацията върви така: до 19 век пси-тата измъчват хора заради самото изкуство, 20-ти - помагат на фашагите да изтребват непълноценните, особено си пати концепцията за евгениката. След войната - отново малко чист садизъм /инсулинови, атропинови коми, електроконвулсивна терапия/, после се появяват невролептиците и антидепресантите /1952, Ларгактилът/. Фармацевтите подкупват психиатрите и те започват да тъпчат всички с психотропни лекарства, /които във филма биват наречени "наркотични препарати"/. Очевидно е, че имаме чист бизнес, а не опит за лечение.

3. После лоботомията. Чудех се накъде ще ги избие и се оказа, че чрез този метод всички психиатри станали милионери /както и чрез останалите методи, разбира се/. Накрая, някак включиха и застрахователите, които се договаряли с психиатрите и заедно изнудвали по същество психично здрави хора да се лекуват за да им бръкнат в джоба.

4. ОК, сега да излезем от този филм и да влезем в друг. Става много интересно, когато на някого му се наложи да си общува близко в бита с психично болен, нелекуван човек. Може и наркоман. Ей така, да ти е съсед на горния етаж в панелката, примерно. Тогава идват при психиатрите и изговарят хиляди нежни думи със сълзи на очи. И което е характерно, не обсъждат прогнозата за времето. Оу, ноу! Намекват за въдворяване - психическо или физическо на съответния човек със съответните изтезания и лекарствени изнудвания.

5. Е, бъдете по-консистентни де, по-толерантни бъдете. Опитайте със силата на словото,  напр. малко Киркегор за начало. Само леко, да не ви дрънне с нещо по главата човекът. 

6. Ходя обиден.

филмът: http://www.youtube.com/watch?v=WNBA3lMO1y0&feature=related

* на сн.: Бях го забравил в камерата: моят път към богатството: парче мозък на лоботомиран пациент.

Април - фрагментасион

1. Четвърти април - 80 години от рождението на Андрей Тарковски /1932 - 1986/;

2. Тарковски, заедно със Зануси били в Щатите, чели лекции, туй-онуй. Един студент попитал Тарковски какво да направи, за да се чувства щастлив. Тарковски не разбрал въпроса, Зануси му обяснил: "Това е типично американски въпрос".

- Преди всичко, не е ясно дали сте роден за да бъдете щастлив... започнал Тарковски.

Студентът нищо не разбрал от отговора. Зануси му обяснил: "Това е типично руски отговор".

3. Силициева или силиконова долина? Разбира се, от двата варианта, аз предпочитам Силиконовата долина, защото си я представям цялата в изкуствени цици, което може и да е отблъскващо, но е интересно. А "силициева" като кажат, си я представям цялата в чипчета - чипче до чипче. Ясно е, че такава долина няма как да ме привлича особено.

4. Намазаната филия винаги пада откъм маслото, а котката винаги пада на краката си. Дали ще е достатъчно хуманно, да намажем котка с масло на гърба и да я пуснем от минимална височина за да видим какво ще стане?

5. Силно контекстуална шега за Ленин.

Като дойде пратеник от народа, заповядвал: "Да се нахрани, да му се даде чай, да се стопли и да се разстреля, непременно да се разстреля!

В оригинал:  "Накормить, напоить чаем, обогреть и расстрелять, непременно расстрелять!"

* на снимката: начин да се превърне мост в безполезен арт обект.

Април - фрагментейшънс

1. На снимката виждаме отблъскващ мъж в розова балетна пачка. Това е Боб Кери, който от 2003 пътешества по Америка и се снима така на фона на различни забележителности. Правел го за кеф. Междувременно, жена му заболява от рак на гърдата и Боб редефинира проекта си. Нарича го "Проект Балетна пачка" и успява да събере 75 000 долара за борба с болестта.

http://www.thetutuproject.com/

Питам се: ако беше си стоял вкъщи, а не да се шматка из Америка в розова пачка, дали нямаше жена му да е здрава и доволна? Или здрава, но недоволна?

2. Сънувах, че си седим в някакво джакузи с Никита Михалков, в чудесно разположение на духа и аз се опитвам да му изразя възхищението си. Има и трети човек в джакузито, възможно жена, който непрекъснато уточнява разни неща, прекъсвайки ме. Успявам да се вместя, казвайки, че за мен "Пет вечери" е по-върхов от "Огледалото". Сещам се, че втория не е негов. Михалков дори не ме поглежда. Не разбирам, чу ли ме, не ме ли чу. Явно нямам особено значение за творчеството му.

3. Пример за пряка любов на управник към народа си - бившият император на ЦАР - Бокаса, обичал да инкорпорира, т.е. да изяжда поданиците си. Казват, че готвачът му знаел страхотни рецепти с човешко. През януари 1979, ученици демонстрирали срещу задължението да купуват скъпите и грозни униформи, произведени във фабрика на самия Бокаса. Арестувани били над сто деца от 6 до 16 години. Четиридесет от тях императорът изпратил направо в кухнята си, а останалите вързал пред двореца легнали и лично минал върху тях с камион. Чак тогава, френски спец. части десантирали в столицата и го свалили от власт.

4. "Искахме всичко и веднага. Получихме нищо и постепенно". /М. Жванецки/