Истанбул - гледки

За три дни и с цената на тотален отказ от официалните туристически маршрути, успях да видя малко "нормални" градски гледки и усещания. Разбира се, имам много пропуски, например, от автобуса си харесах страхотен квартал с изоставени стари къщи, после пък ме привлече арменско гробище, ама къде ти - времето не стига. Само случайно и при добър късмет.

1. Главната порта на двореца Долмабахче. Не обичам дворци, но това тук ме разби.

 2. Босфора

3. Улица с отруден минувач

4. Улица

5. Турскосин трамвай

  6. Улица, 5 следобед, дълги сенки

7. Стара къща крепяща се от византийска крепостна стена и друга стара къща

8. Истанбулската гара, из която лениво се мотая през 2012 е същата, по която се разхожда Агата Кристи през 1934, за да напише "Убийство в Ориент експрес"

9. Любимата ми кула Галата /Юстиниан, 528 г./

10. Тук със златни делфинчета и страшна златна ламя, можеш да се моткаш из залива 

11. Тук получих абсолютно ясно усещане за Шехерезада. Даже се ужасих малко.

12. Сандък с килимчета за молитва.

13. Нощна джамия 

14. Египетския пазар или още Пазарът на подправките. Както си му е редът, там освен  подправки продават и злато и скъпоценни камъни

15. Тайната ми мечта - римската цистерна - резервоар за вода снабдяващ двореца и града 

/Юстиниан, 532г./. Стандартна снимка с колоните и сомчетата на преден план. Хвърляш им малко хляб и те идват да ти се покажат. Вътре - хладно, влажно, капе вода от тавана, кънтят гласове. Страхотия

16. Ресторант с хубава украса на фасадата 

17. Необикновеният аромат на турски чай докосва чувствителните ми ноздри 

Истанбул - хора

1. Ортодоксална хубавица

2. Сред минувачите - дервиш в лек беж

 3. Две важни гаджета ги снимат

4. Пресичат на зебра

 5. Чирак вдясно извършва бърза услуга

 6. Ортодоксална майка и скептичната и дъщеря

7. Малък Мук наблюдава живота

8. Известна загриженост в погледа

9. Real man и безгрижен турист

10. Жена с трудна съдба и детето и

11. Красиво момиче - ортодоксче, с по-свободен дрескод

12. Красиво момиче - ортодоксче

13. Красиво момиче

14. Чака приятелка, ще вземат трамвай и ще ходят някъде

15. Приятелката дойде

16. Турски баща с дете-турче. Жената отзад няма общо с тях

17. С цигари, бързат

 18. На среща, пременена с празнична блузка с пеперуди. Момчето нещо закъснява

19. Ортодоксална пънкарка. Аз разбирам, че е развълнувана, но дано не я види стара майка с цигарата и кафето, че ужас!

Стийм-пънк колекция

Този стил се наричал стийм-пънк /steam punk/, а аз да не знам!
Колекция мобилни телефони на Иван Маврович, руски дизайнер. Много ме зарадва номер 4.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

Бонус: компютърна мишка

Лиън Ливънстийн - ам. фотограф

Leon Levinstein (1910 - 1988). Класическа стрийт фотография

1.

2.

3.

4.

 


5.

6.

7.

8.

 9.

 10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

Вампирите в бита

1. Избрахме си интригуваща екскурзия до Земята на вампирите – Трансилвания. Не беше никак скъпа, ясно защо. Попитахме една служителка дали трябва да си вземем нещо специфично, освен валута и топла жилетка. Тя каза, че не е лошо да си носим малко светена вода в шишенце, но по принцип Те не били агресивни и много рядко нападали някои особено досадни туристи. Не обичали да ги снимат с профи камери, но със сапунерки можело. Също не обичали да им цъкат с език и да им ходят със заключени пръсти. Това малко ме напрегна – аз практически никога не цъкам с език, но като ми го забранят, ставам неудържим.

2. Всъщност, ако трябва да сме честни, светената вода има чисто диагностична стойност – когато напръскаш някого, ако е вампир, избухва и се превръща в черен облак, ако не е – най-много да те напсува леко. Стори ми се, че някак прекалено безгрижно подхождат във фирмата. Чел съм, пък и съм гледал /Тарантино-Родригес – „От здрач до зори”/, че върколаците могат да са доста опасни. Посъветвахме се с Роси и решихме да вземем допълнително кръст /пъди ги, а забит дълбоко в гръдния им кош, ги убива/, тамян, фенерче, чесън /пъдят ги/ и малко, заострено колче от трепетликово дърво /не ги пъди, но забит дълбоко в гръдният им кош, ги убива/.

3. Не беше никак лесно с трепетликата, добре че знам къде расте едно такова дръвче - в Борисовата градина. Моментално го отсякох /през нощта, заради зелените патрули/ и издялках два кола – за мен и за Роси.

4. Тъкмо се екипирахме и настроихме и ни съобщиха, че маршрута пада – не се събрали достатъчно хора. Е да, София е център на страхливците. Освен да не съм прав – групата да се е събрала, но някак си да са започнали един по един да изчезват безследно, не знам. Тия от фирмата не казват подробности, само се потят силно и свеждат поглед, като ги попитам шеговито: „абе, госпожици, вие да не сте вампирки?”

5. Предложиха Истанбул, за по-малко пари – отстъпка заради неудобството, което ни били причинили. Това е адски съмнително за българска фирма. Да, ние приехме тази оферта, но ще си вземем и аксесоарите. Винаги може да се наложи спешно девампириране.

* на снимката: вампирско свърталище пред блок 222А

Бихевиористите и мишките им

1. Вечната загадка при експериментите с мишки - учените ли ги карат да минават през лабиринт за да достигнат сиренцето или мишките обучават учените какво да правят с тях, за да получат необходимите резултати, та да си сглобят теорията и да си напишат дисертациите.

2. През 40-те в американската психология протичат тежки битки - бихевиористите от клана Йейл,
/теорията на подкреплението и модела S-R/ се сражават мъжествено с колегите си от клана Бъркли /теория на очакването, модела S-S/.

(S= стимул, R= реакция)

3. Всичко се отработва с лабораторни мишки и после се концептуализира върху човешкото поведение. Виждаме - подходът е достъпен, очевиден и с незабавни резултати. Американски. Kакто е прието в такива случаи и двете школи са получили експериментални доказателства /всяка за своята си теория/ като слънце.

4. Обаче, един гадник - психолог, Маршъл Джоунс, се чуди, как така белите мишки в Йейл и тези в Бъркли, се държат толкова различно в аналогични експерименти. Възможно ли е това да е вродена миша сервилност или гризковците си правят грандиозен майтап с учените?

5. Джоунс предположил, че става дума за генетично различни мишки. Той взима мишкуни от двата университета и повтаря експериментите. И наистина, Йейлмишоците навеждали глави и като пухкави бели бикчета се втурвали към целта, а Бърклимишоците се колебаели, дълго размисляли, опитвали различни варианти, абе - държели се като малки опашати Хамлетчета. Очевидно те се бавели, защото построявали в главичките си "когнитивни карти", точно според теорията на шефа им Едуард Толман.

6. Към момента, в който Джоунс публикувал резултатите си /1965/ темата отдавна била демоде и публикацията минала незабелязано.

От: Whats wrong with psychology anyway?

* на сн.: мравка бихевиористка