Тестостеронът - основа на живота

1. През 70-те на 20 век, експериментално се доказа версията на Дарвин, че появата на ярки опашки, големи рога, сладкопойни чучулиги, етц., е резултат от активния или пасивния избор на самката. Но защо? Какво преимущество ще и даде дългата опашка или мощния глас на партньора и?

Обсъждат се две теории. При първата, се предполага, че в избора на партньор, самките следват някаква «обща тенденция на вида», някакъв дрескод. Ако самката избере «непривлекателен» партньор, синовете и също ще са непривлекателни за другите самки, значи ще се родят по-малко деца, родът отива на зле.

2. При втората - теорията за имунокомпетентната уязвимост, се приема, че ярките външни признаци на самеца, демонстрират високо качество на гените му. Логиката е следната. Всички вторични полови признаци, са свързани с нивото на тестостерона. Колкото повече тестостерон, толкова по-красиви рога, по-дълга опашка, по-дълго ти е всичко бе! От друга страна, тестостеронът пряко потиска имунитета. Значи – колкото повече тестостерон – толкова повече болести.

Самката си казва: „ако този пич е успял така да се надруса с тестостерон и при това още не е умрял от някаква инфекция, значи има страхотен комплект гени /генотип/ и не е лошо да си дружим, за да го предадем в следващите поколения”.

3. Излиза, че имунната система сякаш маскира плюсовете и минусите на генома. Тестостеронът сваля маската и позволява на самката да надникне в гените на партньора си директно. Не е ли прекрасно? Съответно, потискащият ефект на тестостерона не е случайност, а закономерност. Самецът няма как да стане привлекателен, без да заплати с цената на намален имунитет.

4. ОК, а дали, някой самец не може да се изхитри и някак си да отгледа красива опашка без да му падне имунитета и хоп! - борн ту би уин? Не става, жаме. Слабият самец с „големи рога” ще предаде на следващите поколения „слаби” гени, които ще причинят измиране на рода му.

5. По Matt Ridley, Genome: the autobiography of a species in 23 chapters, 1999

Много е добра, стронгли реком.

* на сн.: сексуалност в градината ми.

Случаят с Екзюпери

1. На 31 юли 1944 г., Хорст Риперт, немски пилот патрулиращ района си над Средиземно море, докладвал, че е свалил невъоръжен разузнавателен Локхийд - Р38-Лайтнинг. Луфтвафе не му признало бройка, защото свидетели нямало, а парчета от самолета така и не намерили.

2. Точно такъв самолет управлявал Сент Екзюпери. Доказателство, че Екзюпери е намерил покой на дъното на Средиземно море, били получени едва през 1998 г., когато местен рибар извадил с мрежата си гривна, принадлежала на писателя.

3. 88 - годишният Риперт, потвърдил, че именно той е свалил подобен самолет в този район, но не е видял лицето на пилота. Ако знаел, никога не би стрелял в Екзюпери.

4. Няма как, всеки си е изпълнявал задачата. Проблемът според мен е, че някой допуска писатели да пилотират военни самолети.

Ако няма бог, всичко е позволено

1. През Втората световна война, немски офицер си свил малко експонати от взривена църква някъде в дълбоката руска провинция - някоя старинна икона там, църковна утвар,  археологически фрагменти - все дребни, но ценни неща. Война е, щом можеш да убиваш безнаказано, защо пък и да не си вземеш нещо? За спомен, дето се казва.

И понеже е немец, ги опаковал грижливо с марля, в красиви кутийки, датирал ги, надписал откъде са и ги изпратил в Германия, на съпругата.

Малко след това, нали е война, го убили някъде по бойните полета.

2. Съпругата, така и не пипнала тези кутийки. Очевидно се сещала откъде и как са придобити. Може и малко да се е гнусяла, знам ли.

Синът на тези хора също не пипал кутийките, докато наскоро не му хрумнало да ги върне там, откъдето са взети. Руснаците ги приели с благодарност и ги сложили в местния музей.

3. Тази история ме натъжи. Представих си какво е ставало във военновременната глава на офицера. Ясно е, че в родното му Хале-ам-Заале, е било абсолютно недопустимо да се промъкнеш в двора на съседа хер Калтенбрунер и да му гепиш градинския маркуч или гнома, примерно. След смяната на цивилните забрани с военни позволения и мейби след кратък иванкарамазовски размисъл, офицерът сметнал за приемливо и логично да събере малко трофеи от разбишканите с танкове къщи, църкви и други артефакти.

4. Обаче, за вярната, едрогърда Брунхилда, това би трябвало да е шок, въпреки че, пропагандата е велика сила и крадените нещица могат да бъдат подадени с различни сосове - "те не умеят да си ги пазят, ние ще (им) ги съхраним по-добре" или нещо подобно.

5. Синът пък, възпитан с Кестнер и Ремарк, явно се е притеснявал от подобна история и е направил, според мен най-добрият ход - лустрирал е семейството и себе си в него, връщайки нещата на собствениците им. Предполагам, че доста му е олекнало.

* На сн.: Отлична месомелачка

Фрагми от юни - 2

1. Синопсис. Невинен еколог е нападнат от разюздана журналистка. Неиздържал на дебелашкия и подход, той изпада в контролирана кома. Зрителите са приканени да пипнат ангини за да се почувстват тия от БТВ виновни.  Каналът става ненагледен след чейн-летър във ФБ /"изпрати това писмо на 1000 човека, иначе те чакат едни особено упорити хемороиди"/. Застинал в соцреалии таргетен сегмент призовава за най-висшето наказание за журналистката /смърт не съществува, значи - доживотна/. Тъй като мисълта на журналистката става ясна само когато се кара с някого, тя не успява да се извини ефектно.
Негледането на БТВ принуждава ръководството да въведе сателитно шоу "Слави-2" за да привлече отново зрителя. То е същото, но монтирано по друг начин. След седмица въздържание, измъчван от абстиненция и с мушички пред погледа, зрителят отново проглежда БТВ. Каналът спасен!

2. Притча. Веднъж при един дзен учител дошъл странник. През годините, той видял много и твърдо знаел, какво иска да пита учителя.

- В какво се състои смисълът на живота? - попитал странника.

- Не ми задавай тъпи въпроси, нещастник! - викнал Учителя и му зашлевил сериозен шамар. Помислил малко и му шибнал и един юмрук. След това казал:

- Живей, обичай, работи. И не мисли за глупости.

На изпроводяк, мъдрецът му добавил такъв ритник, че странникът веднага почувствал как посланието прониква в мозъка му. През задника, както обикновено.

3. Древен Рим. Когато се готвели за война, римляните изпълнявали обряда "евокация". Той се състоял в молба към боговете на врага да оставят народа си и да минат към римляните. Те се задължавали да осигурят спазването на необходимите ритуали и редовни служби на тези богове. Сигурно малко или много е помагало.

* На сн.: Средновековен червен стол за мъчения

Фрагментации от юни

1. Подслушах малко старци по пейките за какво си говорят. За някакъв прозорец, който бил отворен, всички видели, че е отворен и после някакъв човек го затворил и започна едно мъчително уточняване кой е този човек. Колко жалко, хората станали на 80 години и мислите им, вместо да са леки и обхватни, като есенен полъх, те се натрошили, удребнили, кълват си ги на мънички застойни фрагменти, като трънчета под кожата и няма кой да им ги махне и те циклят и циклят. Абе хора, времето ви изтича, напрегнете се, кажете нещо важно, дайте финалните, най-добрите си инсайти. Вместо това - "днес е горещо, водата е мокра, млякото е по 80 стотинки". Цял живот без фантазия.

2. Д. Хармс: "Мнението ми за пътешествията е кратко: като пътешестваш, не отивай твърде далеч, защото може да видиш такива неща, че после не можеш да ги забравиш. А когато нещо се загнезди в паметта ти, отначало ти става лошо, а после ти става невъзможно да поддържаш бодър дух". Напомня ми Платонов.

3. Един човек в Трън си купува вестници - "Шоу" и "Труд".

Продавачът:

- Ето ти трудът, ето ти шоуът.

Прекрасно е, не се бях сещал.

4. Фуко, разцепва, както обикновено:

"Човешкото тяло е вкарано в една машина на властта, която го дълбае, разчленява и съчленява отново. Една "политическа анатомия", която е същевременно и "механика на властта", е в процес на зараждане; тя определя как могат да бъдат владени телата на другите, не само за да правят това, което желаем, но и за да действат така, както искаме, с техники и с бързината и ефективността, която им определяме. По този начин дисциплината произвежда подчинени и обучени тела, тела "покорни".

стр.147-148, "Надзор и наказание"

* на сн.: Посред бял ден

Мекицата

1. Тези дни си купих една мекица. Продавачката ми я подаде и веднага заговори по мобилния си. Разговорът беше важен -- тя отказваше някаква поръчка, а оня отсреща правеше така, че тя да се чувства виновна и да трябва да се оправдава.

На този фон, аз поисках да ми даде и ръсилото за захар - как ще ям мекица без захар, бе? Нали трябва след това фанелката ми да е цялата в лепкава пудра?

2. А дебелата мекичарка си говори, говори, говори и не ми дава захарницата. Казвам и: "Захар!" Нищо. Казвам и: "Дайте захар!" Пак нищо, говори си по телетайпа. Тогава гневно и казах: "Дай цукерман!" - Веднага ми го подаде, без да си прекъсва разговора. 

3. Хората реагират на немски език, не защото го знаят, а защото им звучи командно. А това не беше и немски, а най-обикновена еврейска фамилия. Сигурно на идиш означава "човек от захар".

* на сн.: Случай с филия черен хляб, маслини и портокалови корички

Още две метафори за мозъка

1. Като лежиш на канапето и гледаш тъпо в тавана, мозъкът ти работи едва-едва, а ако седнеш да решиш теоремата на Ферма, заработва като бесен. 

Как пък не. На снимката виждаме мозък в пик на активност във всички дялове /ЯМР/. Човекът явно мисли, пише, изчислява, ре/цитира Буковски, пее джаз стандарт и не знам какво още едновременно. Съответно - мозъкът бачка като доменна пещ.

Ако трябва да сме честни - на снимката е показан мозък на човек, надрусан с кокаин. Което си е занимание самотно, интелектуално, etc. Изънт ит?

Мисля си, че мозъкът работи във всеки един момент както си реши - ту е на нула, ту ускорява до 100 като Месершмит. Така че, е тъпо да кажеш - е с'а работи със 120 защото човекът чете Витгенщайн, опаа - с'а спря - човекът отиде да пикае. Не, не и не.

2. Brain fitness. Ако някой е водил интелектуален стил на живот, не го заплашва Алцхаймер /или друг вид слабоумие/. И да има такъв ефект, той не е линеен. И както навсякъде, всичко е до метафората. Ако си представим мозъка като харддиск - да, колкото повече е запълнен, толкова по-бавно ще се трият файловете. Но той не е харддиск. Не е и Джомолунгма - колкото по-високо си се качил, толкова по-дълго ще слизаш. Алцхаймерът или идва или не идва и толкоз. Учене наизуст, физическа активност, диета - пуркоа па? Но при мозъчна дегенерация, каква изуст, каква активност, каква диета? По-малко алуминий, повече салвия и канела? Хахааа, може.