Терапевтични диалози - топ-файв

1. Жена, 35 г.
- Искам да се върне при мен.
- Защо?
- Искам да допълзи, а аз да го ритна и да си тръгна.
2. Жена, 32 г.
 - Имам добра работа, кариера, жилище, кола, но нямам приятел. Какво не правя както трябва?
- Защо ви е мъж, след като си имате всичко?
- Искам деца. А мъж - вие сте прав - не ми трябва особено.

3. Жена, 27 г.
- Ако мога да си оправя отношенията с майка ми...
- "Да ги оправите" в какъв смисъл?
- Аз много я обичам, но как да направя така, че да я няма в живота ми?

4. Мъж, 40 г.
- Всичко ми е ОК - бизнес, семейство. И какво да правя с това?
- С кое? С бизнеса или със семейството ви?
- Със себе си, докторе!

5. Мъж, 34 г.
- Време ми е да се оженя, искам деца. Но не за нея.
- А за коя?
- За никоя не искам. Но всички казват: "Време ти е да се ожениш".

* на сн.: аз.

Дюма, Достоевски, Ванга, Моби Дик

1. През 1858 А. Дюма пътешества по Кавказ, "за да се срещне с легендарния чеченски имам Шамил". Всъщност, човекът искал да избяга от кредиторите си. След връщането си, Дюма описва приключенията си в седем(!) тома. Според руски съвременници, по брой на измислиците, тези "Впечатления на пътешественика" превъзхождат даже "Граф Монте Кристо". Дюма се движил из Кавказ с документ от княз А. И. Баратински /главнокомандващ Кавказката армия/ и навсякъде падало такова ядене и пиене, че офицерите в местните гарнизони се хващали за главата. Достоевски пише по този повод: "... опише си пътешествието още преди да е заминал, продаде го на издателя си в Париж и след това пристига в Петербург да блесне, да ни плени... накрая се появява някъде в Кавказ, стреля по черкезите с местните руски безделници, запознава се с Шамил и четат заедно "Тримата мускетари".

2. Професор Шипковенски, след като изследвал Ванга отвсякъде /през 70-те/, споделил с колеги, че не е лошо, като умре тя, да и се вземе мозъка, да се изследва. Ванга, като разбрала за скромното желание на професора, му казала:

- Оо, нема да стане, ти ке умреш преди мене!"

Така, така.

Проф. Н. Шипковенски - 1906 - 1976

Ванга - 1911 - 1996

3. Оказва се, че мрежата кафенета Starbucks е основана през 1971 от учител по литература и е наречена така в чест на герой от Моби Дик на Мелвил. Това е помощникът на ужасния капитан Ахав - Старбък.

* на сн.: Витоша - пътека

Терапевтични диалози

1. Едни познати си говорят.

- Четенето е тежък социален недъг. Започва се обикновено с така наречените "леки четива" - Хари Потър или Букай, например, а по-късно минават на по-тежки произведения и завършват дните си в някой вход с Кафка и Витгенщайн в ръка.

- Един мой познат така умря. В някакво мазе чел с още двама томче на Сартър и след година разви тежък екзистенциализъм.

- Това е много чест случай. Надрусат се по мазетата със Сартър и после умират от свръхдоза.

2. Един кундалини - терапевт разказва:

- Преди около осем години при мен дойде за лечение 39-годишен мъж. Беше живял в чужбина и беше лекуван с медитация-кундалини във Ванкувър. Терапевт му бил китаец от Хонг Конг, очевидно, слаб специалист. Пациентът се оплакваше, че кундалинито му е заседнало в областта на гърдите, в четвърта чакра. Успях да му отпуша канала до втора чакра и пациентът значително се подобри. След това, замина за Англия да следва право. Повишеното натоварване доведе отново до блок на кундалини в 4-та чакра. Пациентът пак се обърна към мен, с треперене на тялото, прерастнало в конвулсии по време на лечението.

Към настоящия момент, пациентът страда от последствията на неправилно пробуждане на кундалини, вече 15 години.

3. Мелъни Клайн /The Psycho-Analytic Play Technique: Its History and Significance/ пише:

"По време на втората сесия, Питър повтори част от материала: сблъска количките, отново разказа за малкия си брат. Аз интерпретирах, че той ми показва как майка му и баща му си сблъскват гениталите /използвайки неговата терминология/ и това води до раждането на брат му. Тази интерпретация даде нов материал и показа амбивалентното  отношение към брат му и баща му. Той сложи фигурка на мъж върху кубче, което нарече легло, бутна я и каза, че е умрял и разорен. После, пак разигра сценката с две мъжки фигурки, но ги избра счупени.Аз интерпретирах, че първата фигурка е баща му, когото той е искал да изхвърли от леглото на майка си и да убие, а двете счупени фигурки представляват баща му и самият той, с когото бащата е трябвало да направи същото. Избрал ги е счупени, защото е почувствал, че ще нанесе вреда на себе си и на баща си, ако го нападне."

Душа за 2000$

1. Една жена от Албъкърк - Лори Н., се опитала да продаде душата си чрез Ибей, с начална цена 2000$. Въпреки че, купувач не се появил, някаква невидима ръка махнала обявата.

2. Самата Лори обяснява жеста си като апел за помощ. След преживяна тежка катастрофа и триседмична кома през 2007, към момента тя чувствала, че няма повече сили да продължи.

3. Няма как да стане такава сделка, обясняват от Ибей, те спазвали стриктни правила по този въпрос:

"We don't allow humans, the human body, or any human body parts or products to be listed on eBay, with two exceptions. Sellers can list items containing human scalp hair, and skulls and skeletons intended for medical use".

4. Подобна идея през февруари т.г. имал и един студент от Вашингтонския университет, но човекът искал само 400$. И пак гадовете махнали обявата и замразили акаунта на момчето.

5. Това е тъпо, който иска, защо да не си я продаде. За мен няма морален проблем. За 400 долара бих си взел една. Имам парите, мислех да си купувам един друг дивайс, но душа ми е много по-интересно - жива една такава, мърда. Абе като истинска е сигурно.

6. Само не ми е ясно как ще я ползвам. Ако е красива, какво значение има - ще и се любувам по цял ден. Няма да пипвам ни-щич-ко. Примерно, Роси ми казва: "Защо ли не купиш един хляб?", а аз, мълком само и посочвам душата, а в погледа ми въпрос-укор: "Забрави ли!" а тя: "О!" И всичко си идва на местата, в нечувана хармония. 

7. Така е с допълнителна душа вкъщи.

Източник: 

http://www.huffingtonpost.com/2012/07/06/lori-n-soul-for-sale_n_1654469.html

* на сн.: Витоша, залез на поляна, ветрилник голям

Градски бойци

1. Наблюдавам два вида реакции при среща с далечни познати.

Едните се правят, че не ме виждат и отминават. Изглежда ги е страх, че само чакам да ми кажат "Здрасти" и с осемте си крака /октопод/ ще се залепя за тях и ще се почне: "Еее, колко отдавна не сме се виждали... кво правите бе?... как е жената?... как са децата?... преуспя ли ти в професията?... кои са твоите външни маркери за престиж... я да ходим да пием и да си споделяме... как кога?... още сега...как не можеш сега?... хайде тръгвай, не те познавам, ако не тръгнеш тутакси с мен..."

2. Вторите ми казват "Здрасти" и в погледа им виждам как светва мазната надежда за дълъг разговор-изповед - те явно ще се опитат да реализират гореописания диалог и аз ще съм жертвата, а те пипалото - смукалото. Тия ги отминавам на бегом. Страх ме е от тези ритуални разговори. Знам ги всичките. Знам даже как завършват: "Ей, трябва да се видим в най-скоро време, да изпием по една бира".

3. Предполагам, че тези вторите ми се обиждат, като ги отминавам само с по едно дискретно "Здрасти". Ха! Това е нищо! Представям си как биха ми се обидили, ако разберат, че не се каня да отида и на погребението им!

* на сн.: Отличен проект за визитка, ще си поръчам двеста на български.

Фройд и Гроф

1. В едно свое интервю, Станислав Гроф казва за Фройд: "През целия си живот той е имал шест психоаналитични пациента. За двама от тях приемал, че са излекувани успешно, а останалите не са реагирали на терапията".

2. Грофе, много те молим! На теб ти е било лесно - пациентът близне картончето с ЛСД и хопааа - душата му се разтвори във Вселената. Като забраниха психеделиците през 70-те, хайде да те видим сега без картончето.  И като се започна - не беше холотропно дишане, не бяха трансове, не бяха прераждания. И все групово, по възможност. Хитро, пич.

* на сн.: психеделия някаква

Тестостеронът - основа на живота

1. През 70-те на 20 век, експериментално се доказа версията на Дарвин, че появата на ярки опашки, големи рога, сладкопойни чучулиги, етц., е резултат от активния или пасивния избор на самката. Но защо? Какво преимущество ще и даде дългата опашка или мощния глас на партньора и?

Обсъждат се две теории. При първата, се предполага, че в избора на партньор, самките следват някаква «обща тенденция на вида», някакъв дрескод. Ако самката избере «непривлекателен» партньор, синовете и също ще са непривлекателни за другите самки, значи ще се родят по-малко деца, родът отива на зле.

2. При втората - теорията за имунокомпетентната уязвимост, се приема, че ярките външни признаци на самеца, демонстрират високо качество на гените му. Логиката е следната. Всички вторични полови признаци, са свързани с нивото на тестостерона. Колкото повече тестостерон, толкова по-красиви рога, по-дълга опашка, по-дълго ти е всичко бе! От друга страна, тестостеронът пряко потиска имунитета. Значи – колкото повече тестостерон – толкова повече болести.

Самката си казва: „ако този пич е успял така да се надруса с тестостерон и при това още не е умрял от някаква инфекция, значи има страхотен комплект гени /генотип/ и не е лошо да си дружим, за да го предадем в следващите поколения”.

3. Излиза, че имунната система сякаш маскира плюсовете и минусите на генома. Тестостеронът сваля маската и позволява на самката да надникне в гените на партньора си директно. Не е ли прекрасно? Съответно, потискащият ефект на тестостерона не е случайност, а закономерност. Самецът няма как да стане привлекателен, без да заплати с цената на намален имунитет.

4. ОК, а дали, някой самец не може да се изхитри и някак си да отгледа красива опашка без да му падне имунитета и хоп! - борн ту би уин? Не става, жаме. Слабият самец с „големи рога” ще предаде на следващите поколения „слаби” гени, които ще причинят измиране на рода му.

5. По Matt Ridley, Genome: the autobiography of a species in 23 chapters, 1999

Много е добра, стронгли реком.

* на сн.: сексуалност в градината ми.