Олимпийска равносметка

1. Исторически погледнато, Олимпиадата печели Монголската империя /в границите от 1279г. - Китай, Русия, Корея/ със 102 златни медала.

На второ място е Римската империя /към 250г. - Англия, Франция, Италия, Испания/ - 90 златни.

Трета е Ханската империя /към 220г. - Китай и Корея/ - 55 златни.

Четвърта е Свещената Римска империя /към 1550г. с испанските колонии/ - 54 медала.

Пета е Британската империя /към 1946г./ - 51 медала.

Шести е СССР /към 1990г./ - 47 медала.

2. Слабо са се представили: Византия /към 550г./, Австро-Унгария /1914/, Отоманската империя /към 1683г./ и Арабският Халифат /750г./

Империи лузери са: Асирийската, Персийската и империята на Александър Македонски.

3. Това е справедливият рейтинг, а не някакъв измислен, геополитически.

Чичо Манчо, снех те!

1. Много обичам да наблюдавам или чета за детските реакции. Освен, че е много забавно, по някакъв начин те ми подсказват защо съм такъв, а не друг и защо са такива, а не други останалите.

2. В "Естетика на фотографията" на Франсоа Сулаж /Сф, НБУ, 2012/, е описан интересен експеримент. Френският фотограф Марк Пато отива в детска психиатрия и дава на децата фотоапарати - лентови Instamatic на Кодак, без да им казва как да си служат с тях. На всяко дете, той поставя лента в апарата и прави първата снимка - на самото дете. Като оставим настрана тежката концептуализация на експеримента, виждаме седем типа поведение, които децата демонстрират:

А - отваря многократно апарата и казва: "Няма батерия", после го удря в земята разочарован;

B - не прави снимка, той връща апарата и моли да бъде фотографиран;

C - си служи с апарата наобратно, после го зарязва;

D - поднася съвсем правилно апарата към окото си, но не снима; след известно време пита колко кадъра му остават;

E - изщраква всички кадри за тридесет секунди, тя обърква механизма за заснемане с този за придвижване на лентата;

F - добре е схванал принципа на снимане, фотографира правилно, даже когато апаратът е празен;

G - не снима, F снима вместо него;

3. Много готино. Напомня ми култовия "С деца на море": "Хахаха, чичо Манчо, снех те!" 

* На снимката: чичо Манчо току що е бил фотографиран с несанкционирана блондинка, от двамата досадни приятелчета, на фона на Несебър. Малко му е напрегнато, личи си.

Юнг и нацитата

1. През 1933 Юнг приема поста Президент на "Ново германско психотерапевтично общество", предложен му от д-р Гьоринг, роднина на истинския Гьоринг. Предишният - проф. Кречмер, подава оставка.

2. И веднага му се появяват интересни идеи:

"На евреите е свойствена черта, характерна за женското мислене - като физически по-слаби, те намират най-уязвимото място в защитата на опонента и се прицелват именно там. Благодарение на тази техника, усъвършенствана през вековете, евреите са добре защитени там, където другите са беззащитни... Евреинът е културен номад и всичките му инстинкти и таланти, зависят от цивилизационното ниво на приемащата нация. Арийското несъзнавано е с по-висок потенциал от еврейското, това е предимство и недостатък на младостта, която засега е все още по-близо до варварството". /Уау!/

3. Понеже през 1934 все още е можело някой да измънка критика, без да получи бонус газова камера, оттук-оттам се чуват обвинения в антисемитизъм.

4. Юнг обаче е строг: "Предупреждаващият ми глас е заподозрян в антисемитизъм. Това започна от Фройд. Той знаеше за немската душа толкова малко, колкото и немските му обожатели. Научиха ли те нещо, с появата на националсоциализма, който целият свят гледа с почуда: къде беше поривът и стремителната сила преди това? Те бяха скрити в дълбините на немската душа. И тази душа е всичко друго, но не и вместилище на детски желания и нерешени семейни конфликти".

Списанието е Zentralblatt fur Psychotherapie, V.7, 1934, цит. по Ф. Алекзандър и Ш. Селзник /The history of psychiatry, 1968/

5. "Сърдечно Ви поздравявам и моля за извинение, ако моите съображения са Ви разочаровали.

Ваш Зигмунд Фройд".

/Това са последните два реда от: З. Фройд, "Неизбежна ли е войната", отговор на писмото на Айнщайн, 1932/.

* на сн.: Юнгиански подход към еврейка /С.С./.

Графия - Татлин

Владимир Татлин (1885 — 1953) - художник, график, дизайнер, архитект.

1. Кулата, 1919 г.

Монументът "Трети Интернационал" включвал цилиндър, конус и куб, един върху друг, в 600 метрова спирала, всичко от стъкло и стомана.
Елементите се въртели - кубът - с един оборот в година, конусът - в месец, цилиндърът - ежедневно.
В куба имало лекционни зали за учени и поети, гимназии /т.е. фитнес/, офиси, голяма зала за "международни комунистически конгреси"

В конуса били кабинетите на ръководството - комисари, секретари и всякакви др. другари.

Всеки ден на обяд хор изпълнявал "Интернационала". От куба, през мегафони, ежечасно съобщавали новините, а вечер - на голям екран показвали филми. Имало и светещо табло - там се редували образи на сърп и чук, житен клас, Маркс, Енгелс, Фурие, Сезан, Троцки, Русо, Хегел, Циолковски, Сталин. Страшничко, нали?

Проектът останал неосъществен, на дървен макет.

2. Летатлин.

Освен кулата, Татлин конструира и летателен апарат, наречен "Летатлин". В него не са спазени никакви аеродинамически закони, за сметка на много по-важните - естетически. В резултат, апаратът е много красив, но никога не би полетял.

3. "Контрарелефите" на Татлин

4. Конструктивисткият стол на Татлин. /Ок. 1912 г./
Татлин не харесвал концепциите на Малевич, държащ на формата и цвета, защото смятал "да постави окото под контрола на осезанието". Разказват, как ритнал стола, на който седял Малевич, /но не този на снимката/, предлагайки му да поседи върху "геометрията и цвета".

5. Други

Слава на Бах

Портрет на художника

Татлин

Графия - Ел Лисицки

Още един конструктивист - Ел Лисицки.
Лазар Лисицки (1890-1941), архитект, художник, фотограф, дизайнер, илюстратор.
Серия илюстрации "За двата квадрата. Супрематична легенда", 1922 г.

"Човек с френски ключ", фотограма

Авторът

Нещата загрубяват. Конструктивисти, супрематисти, футуристи, кубофутуристи, егофутуристи, имажинисти... всичко това, в края на 20-те - смачкано от соцреализма.
Да не пропусна Татлин, stay tuned!

Оправдание на метода

1. Например, аз съм убеден, че ако отида на полуостров Пилион, където според гръцката митология са живели кентаврите, при упоритост и спазване на известни условия, ще мога да ги видя, а ако имам късмет - и да ги снимам.

2. Аргументация: ако това е античен мит, чрез който древните гърци са си обяснявали някакъв сегмент от реалността си, с какво той е по-лош от мита "бозон на Хигс", с който ние си обясняваме сегмент от сегашната реалност?

3. И в двата случая, някой ни разказва история, и в двата случая, за да я удостоверим, трябва да отидем на определено място и да извършим определени действия:

- при кентаврите - отивам в планината на Пилион, местните ми показват "Пътеката на кентаврите" /има такава/, дни наред дебна из гората /може би и вечер - с фенерче/, сигурно още някакви ритуали, за които не знам и на седмия ден - изтощен, мръсен и гладен - мервам през дърветата сянка на кентавър, който бързо се скрива.

- при бозона на Хигс - отивам в Цюрих, местните ми показват на коя улица е входът към колайдъра, дни наред навивам служителите да ме пуснат вътре, после ги навивам да ми го включат и да задействат реакцията /това вече е малко вероятно/ и ако се навият - виждам на някакъв екран трековете - нещо се сблъсква с друго нещо и там някъде е бозонът. И понеже сме се събрали малка квантова компания - знаем - ако го видим/измерим, ще го променим и вече няма да е той, така че - ще трябва да повярвам на авторитетите до мен. Видях ли го? Не, разбира се.

4. Въпрос на личен избор е, кой от двата мита ще си избера, за да си обясня нещо, свързано с личната ми картина на света. Абе, на вяра е всичко, мамсиджейс. 

5. А за съществуването на Австралия - просто си мълча.

* на сн.: Едно дърво ни изпраща хиляди малки целувчици!

Фотография: А. Родченко

A. Родченко /1891 - 1956/, един от бащите - основатели. Художник, фотограф, дизайнер, рекламист, скулптор, преподавател. Преживява големите чистки и умира от естествена смърт, което не е лесно. Идиотските ракурси влизат във фотографията с него. Представям си как им се е дръпвало лайното на новата власт, като са погледнели снимката "Пионер - тръбач", примерно. Започвам с нея.

Реклама на биберони