Дельоз-Гатари и несъзнаваното

Дельоз и Гатари, перфектни, както обикновено, стига да имаш нерви да четеш докрай и после отново и отново.

От "Четири тезиса за психоанализата"

1. Психоанализата препятства производството на желанията. Тя непрекъснато ни говори за несъзнаваното, но постоянно го редуцира, разрушава и спъва. Несъзнаваното се приема за контра на съзнаваното, негатив, паразитиращ върху него. То е враг.

.................................................. Ние пък, твърдим обратното - вие нямате несъзнавано, това не е никакво "То" на чието място ще дойде "Аз". Формулата на Фройд трябва да се обърне. Произвеждайте несъзнавано, иначе ще си останете със симптомите си, с Аз-а си и с вашия психоаналитик. Всеки се труди да го създава от похитеното парченце плацента, което е постоянната му среда за експериментиране. Създавайте несъзнавано, въпреки, че не е толкова просто и не се прави от лапсуси, вицове и даже не от сънища. Несъзнаваното е субстанция, която трябва да се приготви, събере, втечни, то е социално и политическо пространство, което трябва да се завоюва.

2. Знаете ли, какво трябва да направите, за да попречите някому да говори от свое име? Накарайте го да каже "аз".

Хората подлагащи се на анализа са убедени, че говорят и са съгласни да плащат за тази си убеденост. Всъщност, те нямат никаква възможност да говорят. Цялата психоанализа е конструирана така, че да не позволи на хората да говорят, отнемайки им условията за създаване на истинско изказване. Анализират ни десет години, сто години и колкото по-нататък, толкова по-малка е възможността да говорим.

3. Третият тезис трябва да ни покаже, как анализата постига ефекта на потискане на изказването, на разрушаване на желанието. Тук има двоен механизъм: преди всичко, машината за интерпретации, действа така, че всичко, което пациентът може да каже, вече е преведено на друг език, всичко, което той казва, трябва да означава друго нещо. Това е като параноичен режим, в който всеки знак ни отпраща към друг знак в безкрайна мрежа, циклично и в постоянна експанзия. Знакът, построен като означаващо, ни отпраща към означавано /хистеричният пациент е създаден за да осигури това връщане или ехо, подхранващо до безкрайност психоаналитичния дискурс/. В същото това време, механизмът на субективацията осъществява друг знаков режим: този път, означаващото вече не се разглежда в отношение към някакво означавано, а в отношение към субекта.

Интерпретационните режими съществуват във всички деспотични системи с взаимодопълване между император-параноик и велик интерпретатор.

4. Четвъртият тезис касае властта в психоанализата. Да твърдим, както много аналитици, че източник на властта е трансфера, е комично /все едно да кажем, че източник на властта на банките са парите/. Всяка психоанализа е построена върху либералнобуржоазен контракт. Даже мълчанието на аналитика е максимум интерпретация, минаваща през контракта. Но във вътрешността на контракта между аналитик и пациент, се разгръща /тайно и в дълбока тишина/, контракт от съвсем друг вид: този, който разменя либидния поток на пациента. Разменя го за сънища, фантазии, думи и т.н. Именно при пресичане на либидния поток, неразложим и мутиращ, със сегментирания поток на обмена се установява властта на аналитика. И както всяка власт, тя се стреми да направи импотентно генерирането на желания и изказвания, накратко - да неутрализира либидото.

5. С доста от нещата не съм съгласен, но това писане неудържимо ме привлича.

* на сн.: лоно на блондинка. Всъщност - три тъпи камъка, малко листа и влага. Хм, "влага".

Махаме френдовете, остават приятелите

1. Колко приятели максимално можем да имаме? А какъв е разумния им брой? Английският антрополог Робърт Дънбар, в началото на 90-те изказва хипотеза, че максимумът лични контакти, които човек може да поддържа ефективно е 150. Това е то "числото на Дънбар".

2. Дънбар извежда числото си, анализирайки поведението на висши примати /маймуняци/, но го потвърждава и в човешката популация, като изследва населението на неолитното село, числеността на древноримските бойни единици, структурата на номадските племена, броят на новогодишните картички, които сме склонни да напишем, количеството активни приятели във Фейса, етц.

3. Много красива теория, но за жалост - няма никакво обективно потвърждение на магическото число 150. Социологът Питър Килуърт например, прави теренни изследвания в Щатите и си получава своя емпирия за брой приятели - 290 човека, при също толкова приятна аргументация. Мога да хипотезирам, че американците по-лесно се сприятеляват, за сметка на дълбочината на контакта, но не ги познавам, така че, със сигурност съм под хипнозата на митовете.

4. Дънбар обаче, в "The Social Brain Hypothesis" дава добра класификация на друго нещо - нивата на близост /при него са четири/, други автори предлагат различна цифра. Но това е друга история.

* на сн.: есенно безлюдие

Какво да снимам

1. Ходя си веднъж по брега на едно езеро в Трънско и си търся интересни места за снимане. Наоколо - палатки, огън, месни аромати и рибари, изпаднали в сладникава алкохолна нега. Що де имаше риболовец, всеки ми даде съвет "какво", а някои по-уверени в себе си и "как" да снимам. 

2. Хората са много интересни като видят някой да носи камера и статив. Всички са критично настроени. Винаги много добре знаят какво трябва да се снима, докато аз, явно хич не съм наясно. Често питат и защо снимам. Отде да знам, вие защо ловите риба, кретенчета мои, купете си в магазина.

3. Външността ми явно е търсеща и ги подвежда. "Какво толкова се оглеждаш - виж каква красота - това снимай" - и правят неопределен жест към хоризонта. Те са тук отдавна, ловят, похапват, пийват, познават района. 

"Не, казвам им, ще се поразходя още малко". "Добре, добре, разходи се", казват подигравателно. И после ела да ти кажем къде да снимаш".

4. Ако бях малко по-самоуверен, щях да ходя между тях и гадно да им се меся. "С какво ловите вие бе? Какъв е тоя спининг? Охо,трябва ви карбонов с титанова дръжка и с платинено връхче! Каква стръв използвате? Бял червей! Ами това е ГМО бе, хора, аз си развъждам червеите вкъщи, на балкона. Взимате личинки напролет от Женския пазар и в началото на май имате органични червеи. И т.н. Такива глупости ще им наговоря, че ще получат рак.

5. Веднъж се катеря по една пътека към някакво манастирче. Не беше сигурно, че това е пътя, щях да настъпя една змия, т.е., настроението ми беше говняно. Все пак излязох на билото и в една падина видях манастирчето. Около него полулежаха трима пияни пилигрими, явно от близкото село, които скучаеха и много ми се зарадваха. Защо бяха отишли да пият чак там, си остава загадка. Анонимни алкохолици, нарушили клетвата?

6. Както могат да се досетят тези, които ме познават, изобщо не им се зарадвах. Като знак, че ме приемат, помолиха да ги снимам. Хаха, това ми е дежавю, знам какво се отговаря в такива случаи. "Добре, казвам - дайте си мейловете". Не ме разбраха, но посърнаха и повече не ме закачаха. Може би ме гледаха малко злобно, но сигурно си внушавам.

Сик транзит

1. 1989-та. Режимът пада, комунистите масово започват да се появяват в църквите, телевизията ги снима. Добри Джуров със запалена свещ в св. Александър Невски. Това е по-голям сюр от картина на Магрит. Какво ли си е мислел? Сигурно следното: "бубббхррмг, ааа, ррлдбубхгрр, мамицата ви!"

2. А може пък, те през цялото време да са били дълбоко вярващи. Проведат поредния шизофренен пленум и след това беж в църквата да се причастят. Тайно, никой да не разбере.

3. А ако преобладаващата религия в България беше ислям? Бившите комунисти надупени в джамията, правят намаз. В ръцете им джобни коранчета, сричат сури /на кирилица/. БНТ ги снима за новините. Камерата е отпред, в много нисък ракурс, за да хване лицата. Втора камера снима отзад, защото повечето задници са идентични с лицата си.

4. Изнуреният от Промяната зрител, седи на масата, налял си е ракийка, гледа телевизийка и чака салатката. Жена му е затруднена, защото съпругът току изкрещява: "ела, ела да видиш, това е задникът на Добри Джуров, ела!

- Не бе мило, този е на Луканов! - меко възразява тя.

- Стига ма - ето това е на Джуров, този до него е на генерал Семерджиев, ква си тъпа!

5. Сик транзит...

* на сн.: окуцял коловоз

Титанът в изкуството

1. Говорихме си с един приятел стоматолог за имплантите и той ми обясняваше какви са показанията, как става номера, какви са предимствата и т.н. Спомена, че вече са доста по-евтини отпреди.

2. Бях скептичен, докато специалистът не каза, че основата е от титан. Веднага се възбудих. Много харесвам този метал. Рядък, тайнствен, скъп, много як, става за самолети и човешкото тяло го приема много добре. И най-важното - красив е. Излъчва една страхотна интелигентна сивота.

3. Лошото е, че титанът ще е скрит във венеца, а отгоре ще има най-обикновен бял зъб. Това малко ме дистанцира, защото искам красотата да е видима. Омръзнало ми е от хора, които правят грозни жестове, но имали вътрешна красота, която трябвало да се разкрие и тогава да си правим заключенията. Имам ли търпение за това? А желание да я търся? Май вече не. Я по-добре покажете веднага най-доброто, ако не - гудбай. Човек трябва да е повърхностен, стига дълбали.

4. Но нека изсъхнат сълзите ми. По-нататък. Разбра се, че един зъб ще струва около 1400 кинта. Това е долната граница на една добра фотокамера. Подобно на мита за ранения лечител, ми се привидя мит за беззъбия фотограф. Срещаш някого на улицата, който снима с телефон или сапунерка. Молиш го да си покаже зъбите. Както се и очаква - снежнобели импланти открай-докрай. После срещаш друг, развяващ на каишка Никон D3s /минимум 8000 кинта/. С уважение го молиш да си отвори устата и там ужас - ни един имплант, тук-таме стърчи самотен зъб, абе грозна картина.

5. Е как снимаш с тия зъби бе, човек! Същият въпрос вероятно са задавали и на Ван Гог: "Е как рисуваш с едно ухо бе, приятел?"

- Амиии, така реших, пич - отговарял той и се усмихвал тайнствено.

Путин - "Първа среща"

1. В един руски град /както и в много други/ се провежда конкурс за детски рисунки по случай юбилея на Путин. Всичко е в най-добрите соц. традиции. Рисунката е на Таня Горелова от гр. Барнаул и се нарича "В. В. Путин. Първа среща"

Виждаме Путин в гръб, прегърнал блондинка в мрежести чорапи. Детето явно е от по-ниските класи, щом си представя така приятелката на президента. Вляво - бутилка шампанско с излитаща тапа и стичаща се пяна с мехурчета. Чашите са налети, очевидно заради драматургията. Интерес предизвиква и чорапът на Путин - това на петата дали е дупка или е някаква украса?

2. Рисунката не е кой знае какво, но еротичния подход е супер. Ако някое дете нарисуваше Брежнев или Тошо навремето в подобна очовечена сцена, родителите щяха да бъдат привикани веднага където трябва.

3. Въпреки че, не съм съвсем прав - определени човешки сюжети бяха разрешени, напр. "Тошо храни катеричка", "Тошо пощипва пионерче по бузките" и др. подобни. Но там еротизмът бе скрит много дълбоко, докато тук е явен. Абе има напредък, има. Ама е в баси странната посока.

Трамваят в мен

1. Или в миналия си живот съм бил контрольор в градския транспорт или в сегашния имам проблеми с контрола (хаха, кой българин няма?), защото адски обичам да наблюдавам лелките-контролки в трамвая, а понякога даже и в тролея.

2. Тъкмо си въобразя, че мога да ги разпознавам с красивия ум на човек с карта и хоп! току успеят да ме заблудят. Тези акули на мимикрията, тези шейтани на камуфлажа.

3. Една сутрин гледам - седят си в трамвая две весели приятелки  - блондинка и брюнетка и оживено си разказват истории. Едната в светлосин тайор, другата в индигов блейзер, отдолу - блузки в спокойните пастели на следклимакса. Привлекателни доминатриси, в позиция на околопенсионен дефанс.

4. Чудех се - тях ли да разглеждам или огнената деколтирана ватманка, яростно натискаща газта /или волтметъра, знам ли с какво ускорява/, от което трамвая, подобно нечий живот, се люшкаше диво, в търсене на Големия Бял Кит.

5. Тъкмо се умилих окончателно и се фиксирах на двете кобалтови пеперуди, когато внезапно те скочиха като един /в Гуантанамо ги обучават, явно/, редислоцираха се в двата края на железния кон, заеха бойна стойка и започнаха проверка на билетите. Веднага погрозняха - нахлупиха маски на значимост.

6. Значи се оказаха контроли, все пак. Поредното убийство на детето в мен.

* на сн.: трамвайно колело