Мис Тейлър - кралицата на мрака

1. Красив австрийски пич скочи от 40 километра с парашут, използвайки високи технологии. Пътем, в свободен полет мина звуковата бариера, после разтвори парашута и се приземи жив и здрав. В едно интервю каза: "стига ми толкова, няма повече да се занимавам с екстрийм".

2. Да видим сега. През 1901 г. Ани Тейлър - пенсионирана американска учителка, решава, че трябва да разнообрази скучния си пенсионерски живот, като скочи в Ниагарския водопад в бъчва. Използва ниски технологии - бъчва собствена конструкция, която познат дърводелец укрепва с допълнителни обръчи, а отвътре навиват на тръба дюшек, та бабата да не се удря прекалено.

3. Минимално финансиране на проекта осигурява някой си Френк Ръсел - мениджър на увеселителни събития. На него му било малко неспокойно, защото получил двойни уверения от американските и канадските власти, че ще бъде обесен, ако жената загине /параграфът бил "съдействие при самоубийство" и предполагал смъртно наказание/

4. Преди спускането, местен шлосер-интелигент, посъветвал да напомпят в бъчвата въздух с велосипедна помпа - действие, което и до ден днешен си остава необяснимо. Така или иначе, на 24 октомври, точно на 63-тия си рожден ден, бабата скочила. След 53 метра падане и 18 минути купон, я прибрали долу с лодка - била невредима, но в много мрачно настроение.

5. За съжаление, ангелът-хранител запазил живота и, но после веднага я напуснал. Организаторът Ръсел изчезнал в неизвестна посока заедно със събраните пари и с фамозната бъчва. Мис Тейлър не успяла да го намери. Починала в бедност.

6. Мис Тейлър, възхитен съм. 

Ани Едсън Тейлър /24.10.1838 - 29.04.1921/

* на сн.: Мис Тейлър след скока

Сталин и Платонов

1. Сталин, който се изживявал като познавач на литературата, обичал да преглежда кой какво е написал и често слагал оценки по полетата на книгите. Това служело за указание кой да бъде пощаден, а кой репресиран.

Например, Андрей Платонов. Умирам си от кеф, като си представя как бетонният пролетарски мозък на Сталин се сблъсквал с нечовешки асоциативните текстове на Платонов. От друга страна, умирам от страх да не го убият, като чета какви ги е писал. Обаче, поради абсурдите на системата - го пощадили физически, просто не го издавали.

Цитатите са от "За запас" и от "Усъмнилият се Макар", писани 1929-30 гг. /по "Сталин и писателите", Б. Сарнов/

2. Платонов:

"Духът и делото на живота на масите - това е истинско, но за дружелюбно чувство, на нас ни трябва конкретна личност на земята. Ще засея земята и ще отида да погледам Сталин: чувствам в него своят извор".

Сталин, /с червено по диагонал на страницата/ пише: 

"Подлец"

3. Платонов:

"Ленин се засмя и това радостно налягане на живота унищожи от лицето на Ленин, всички смъртни петна на мисъл и умора.

......... След връщането си на село, Упоев започна да действа по-хладнокръвно. Когато в него забушуваше прекалено революционно чувство, Упоев се удряше по корема и викаше: "Умри, стихийо!" 

Сталин /на полето на страницата/ пише:

"Тъпанар! Пошляк!"

4. Платонов:

"Вярващият в гадината-бог разстройва социалистическото строителство, разваля, този безумен член, настроението на масите, движещи се напред с темп!"

Сталин: /на полето на страницата/ пише:

"Тъпанар"

5. Платонов:

"Отнякъде се чуваше работещ трион и отвсякъде се раздаваше познатият, като камбанен звън, охраняващ глас на кучетата, работещи за комунизма със същото старание, с което и за кулашкия капитализъм".

Сталин /на полето на страницата/:

"Панаирджия!"

6. Ами да, панаирджия. Гид в панаира, който те построиха.

* Андрей Платонов /1899 - 1951/

Мензисът на Ирен

1. Имах неблагоразумието да погледам Нова телевизия една сутрин. Въпреки, че обеззвучих Гала, за да намаля натоварването върху главния си мозък, отдолу едни надписи ме осведомиха, че климаксът на Ирен Кр. е настъпил по-късно и тя ще обясни тази загадка пред зрителите. 

2. Ужасно е, средният ситизен тъкмо привършва заплатата /десети ден/ и тия му стоварват ужасния проблем с мензиса на Ирен Кр. Мисля си, че това е ясен сигнал за самоубийство. Защото какво друго би направил с тази информация, човечецът? Как да я оползотвори? Или пък, тя има чисто естетическа стойност и следва само да и се любуваш? Не, не, от "Нова" имплицитно ти казват: "Зрител, я вземи си сложи край на живота".

3. Замечтах се за една цензура - яка, качествена социалистическа цензура. Но не живковска, а сталинска. Редакторите пращат сценария "горе" за одобрение, а там, като виждат явния му физиологичен оттенък, ги привикват и ги разстрелват. Те се опитват да обяснят: "ама вижте, важно е! Закъснелият климакс се обяснава с генетич...." - Тряс! - пушките изгърмяват и автори и редактори падат мъртви, край поточе чисто. Трагедия.

4. Разбира се, това не е добра идея - при наличие на цензура, покрай такива предавания ще отпаднат и някакви свестни, умни, просветителски, даващи алтернативи и т.н. И кои са те? Дискавъри освен. Но там няма нужда от цензуриране - все пак това са вменяеми канали.

Спортна слава

1. Колко перверзно нещо е професионалния спорт, все пак. Тъпчат ги с най-фини /т.е. чисти и скъпи/ дизайнерски дроги, за да не бъдат хванати при контролите. Спортистите са очевидни жертви - мрачни, диспластични балони, натъпкани с психоактивни вещества. Личен избор си е, обаче. И за какво всичко това? За радост на спортните журналисти и за болезнена прослава на родината им? Някой да им помни постиженията?

2. Като кажат: Мунчо Мунчев прослави България - първи в кърлинга. Браво! Истински българин, бра-во Мун-чо, ти ни караш да се гордеем с Бъл-га-ри-я-Бъл-га-ри-я-ув-ля-кох-се! А какво точно му е първото? 2.67 или 14, или 120 на 80? Футове, секунди, метри, килограми? А кърлинг какво е? Абе моля ви се.

3. А колко сложни операции проведоха в главите си футболните /и не само/ запалянковци в края на миналия век, когато се разбра, че играчите могат да си сменят отбора срещу много пари? Какво мощно коперниканско обръщане на логиката - аз ще съм лоялен към моя отбор, но играчите в него няма да са лоялни и няма лошо да се преместят във всеки друг, където плащат повече. Това е сюр, честна дума. Още по-лошо - това е постмодернистки дискурс.

4. Професионален спорт? Айде моля. Много по-честно е да си вдигам гирички в хола.

* Карикатура: Алла и Чавдар Георгиеви /Новинар/

Дельоз-Гатари и несъзнаваното

Дельоз и Гатари, перфектни, както обикновено, стига да имаш нерви да четеш докрай и после отново и отново.

От "Четири тезиса за психоанализата"

1. Психоанализата препятства производството на желанията. Тя непрекъснато ни говори за несъзнаваното, но постоянно го редуцира, разрушава и спъва. Несъзнаваното се приема за контра на съзнаваното, негатив, паразитиращ върху него. То е враг.

.................................................. Ние пък, твърдим обратното - вие нямате несъзнавано, това не е никакво "То" на чието място ще дойде "Аз". Формулата на Фройд трябва да се обърне. Произвеждайте несъзнавано, иначе ще си останете със симптомите си, с Аз-а си и с вашия психоаналитик. Всеки се труди да го създава от похитеното парченце плацента, което е постоянната му среда за експериментиране. Създавайте несъзнавано, въпреки, че не е толкова просто и не се прави от лапсуси, вицове и даже не от сънища. Несъзнаваното е субстанция, която трябва да се приготви, събере, втечни, то е социално и политическо пространство, което трябва да се завоюва.

2. Знаете ли, какво трябва да направите, за да попречите някому да говори от свое име? Накарайте го да каже "аз".

Хората подлагащи се на анализа са убедени, че говорят и са съгласни да плащат за тази си убеденост. Всъщност, те нямат никаква възможност да говорят. Цялата психоанализа е конструирана така, че да не позволи на хората да говорят, отнемайки им условията за създаване на истинско изказване. Анализират ни десет години, сто години и колкото по-нататък, толкова по-малка е възможността да говорим.

3. Третият тезис трябва да ни покаже, как анализата постига ефекта на потискане на изказването, на разрушаване на желанието. Тук има двоен механизъм: преди всичко, машината за интерпретации, действа така, че всичко, което пациентът може да каже, вече е преведено на друг език, всичко, което той казва, трябва да означава друго нещо. Това е като параноичен режим, в който всеки знак ни отпраща към друг знак в безкрайна мрежа, циклично и в постоянна експанзия. Знакът, построен като означаващо, ни отпраща към означавано /хистеричният пациент е създаден за да осигури това връщане или ехо, подхранващо до безкрайност психоаналитичния дискурс/. В същото това време, механизмът на субективацията осъществява друг знаков режим: този път, означаващото вече не се разглежда в отношение към някакво означавано, а в отношение към субекта.

Интерпретационните режими съществуват във всички деспотични системи с взаимодопълване между император-параноик и велик интерпретатор.

4. Четвъртият тезис касае властта в психоанализата. Да твърдим, както много аналитици, че източник на властта е трансфера, е комично /все едно да кажем, че източник на властта на банките са парите/. Всяка психоанализа е построена върху либералнобуржоазен контракт. Даже мълчанието на аналитика е максимум интерпретация, минаваща през контракта. Но във вътрешността на контракта между аналитик и пациент, се разгръща /тайно и в дълбока тишина/, контракт от съвсем друг вид: този, който разменя либидния поток на пациента. Разменя го за сънища, фантазии, думи и т.н. Именно при пресичане на либидния поток, неразложим и мутиращ, със сегментирания поток на обмена се установява властта на аналитика. И както всяка власт, тя се стреми да направи импотентно генерирането на желания и изказвания, накратко - да неутрализира либидото.

5. С доста от нещата не съм съгласен, но това писане неудържимо ме привлича.

* на сн.: лоно на блондинка. Всъщност - три тъпи камъка, малко листа и влага. Хм, "влага".

Махаме френдовете, остават приятелите

1. Колко приятели максимално можем да имаме? А какъв е разумния им брой? Английският антрополог Робърт Дънбар, в началото на 90-те изказва хипотеза, че максимумът лични контакти, които човек може да поддържа ефективно е 150. Това е то "числото на Дънбар".

2. Дънбар извежда числото си, анализирайки поведението на висши примати /маймуняци/, но го потвърждава и в човешката популация, като изследва населението на неолитното село, числеността на древноримските бойни единици, структурата на номадските племена, броят на новогодишните картички, които сме склонни да напишем, количеството активни приятели във Фейса, етц.

3. Много красива теория, но за жалост - няма никакво обективно потвърждение на магическото число 150. Социологът Питър Килуърт например, прави теренни изследвания в Щатите и си получава своя емпирия за брой приятели - 290 човека, при също толкова приятна аргументация. Мога да хипотезирам, че американците по-лесно се сприятеляват, за сметка на дълбочината на контакта, но не ги познавам, така че, със сигурност съм под хипнозата на митовете.

4. Дънбар обаче, в "The Social Brain Hypothesis" дава добра класификация на друго нещо - нивата на близост /при него са четири/, други автори предлагат различна цифра. Но това е друга история.

* на сн.: есенно безлюдие

Какво да снимам

1. Ходя си веднъж по брега на едно езеро в Трънско и си търся интересни места за снимане. Наоколо - палатки, огън, месни аромати и рибари, изпаднали в сладникава алкохолна нега. Що де имаше риболовец, всеки ми даде съвет "какво", а някои по-уверени в себе си и "как" да снимам. 

2. Хората са много интересни като видят някой да носи камера и статив. Всички са критично настроени. Винаги много добре знаят какво трябва да се снима, докато аз, явно хич не съм наясно. Често питат и защо снимам. Отде да знам, вие защо ловите риба, кретенчета мои, купете си в магазина.

3. Външността ми явно е търсеща и ги подвежда. "Какво толкова се оглеждаш - виж каква красота - това снимай" - и правят неопределен жест към хоризонта. Те са тук отдавна, ловят, похапват, пийват, познават района. 

"Не, казвам им, ще се поразходя още малко". "Добре, добре, разходи се", казват подигравателно. И после ела да ти кажем къде да снимаш".

4. Ако бях малко по-самоуверен, щях да ходя между тях и гадно да им се меся. "С какво ловите вие бе? Какъв е тоя спининг? Охо,трябва ви карбонов с титанова дръжка и с платинено връхче! Каква стръв използвате? Бял червей! Ами това е ГМО бе, хора, аз си развъждам червеите вкъщи, на балкона. Взимате личинки напролет от Женския пазар и в началото на май имате органични червеи. И т.н. Такива глупости ще им наговоря, че ще получат рак.

5. Веднъж се катеря по една пътека към някакво манастирче. Не беше сигурно, че това е пътя, щях да настъпя една змия, т.е., настроението ми беше говняно. Все пак излязох на билото и в една падина видях манастирчето. Около него полулежаха трима пияни пилигрими, явно от близкото село, които скучаеха и много ми се зарадваха. Защо бяха отишли да пият чак там, си остава загадка. Анонимни алкохолици, нарушили клетвата?

6. Както могат да се досетят тези, които ме познават, изобщо не им се зарадвах. Като знак, че ме приемат, помолиха да ги снимам. Хаха, това ми е дежавю, знам какво се отговаря в такива случаи. "Добре, казвам - дайте си мейловете". Не ме разбраха, но посърнаха и повече не ме закачаха. Може би ме гледаха малко злобно, но сигурно си внушавам.