Ким Ир Сен във фолклора

15 април 1912 г. - роден Ким Ир Сен /съвпада и с празника "Ден на слънцето"/

Из Севкор. фолклор:

1. Слънчевото дете 

В едно ранно утро, в средата на април, дядо Ким Бо Хуин се изкачи в планината Манген за да събере малко дръвца за печицата си. Гората беше обвита в мъгла и тъма, но той смело крачеше по познатата пътека. В средата на пътя, изведнъж стана необичайно светло. Ким Бо се огледа очудено - върхът на планината грееше с ярка светлина,  но не слънчева, а сякаш бе намазан с еко-флуоресцент. Удивен, сбръчканият кореец ускори крачка и изведнъж Го видя. Всред широка поляна, на златна възглавница седеше момченце и усмихнато се любуваше на селото в долината - Мангенде. От небето се беше спуснал скъп пратеник.

2. Пиринчената чиния

Жителите на село Мангенде вече няколко дни се чудеха как най-достойно да отпразнуват първата годишнина на малкия красавец Сон Чжу. Ким Ир Сен, като всеки велик вожд, имаше няколко имена за да внася благоговеен смут сред последователите си. Предлагаха се различни идеи: да му купят учебник по корейска граматика, да му изковат меч от неръждавейка, да му дарят покълнали семена на пет корейски полски култури, да му ушият национална носийка от свръхтънка коприна. Накрая решиха, че юбилярът трябва да получи нещо, символизиращо светлото бъдеще на страната. Това  беше пиринчена чиния с капак, на която са гравирани три букви: "ЧРД", което на корейски означава "Честит рожден ден", а около тях - три прекрасни корейски пеперуди /от вида Anopheles/ и две прекрасни корейски хризантеми. Това изразяваше пожеланията и увереността на простите селяни със златни сърца, че Ким ще стане велик ръководител с твърда като бамбук воля и непреклонен като сребърен бор дух.

* на сн.: Утро в Щаба. /худ. Ким Хю Хак, 91-ва година чучхе/

Хипократова клетва за фотографи

Преведено е от западноевропейски езици.
1. Никога не съм правил и при никакви обстоятелства няма да направя снимка на гол модел, държащ в ръцете си прозрачeн съд.
2. Няма да снимам куче играещо с котка и котка, играеща с кълбо прежда.
3. Няма да снимам грозде в едър план, така че, гроздовете да са с размер на ябълки и няма да снимам ябълка така, че да изглежда като диня.
4. Няма да снимам кърмеща майка и старица с плетка в инвалидна количка, озаглавявайки последната "Залезът на живота"
5. Няма да снимам симпатични стари скитници с безнадеждно заплетени бради и блестящи носове.
6. Няма да снимам девойки на Бали, въпреки тяхното безстрашие пред камерата.
7. Няма да снимам гол модел, който в падащата през венецианска щора светлина, изглежда като тигър.
8. Няма да снимам стари хамбари в Кънектикът /възхитителна текстура на дървото, издържало на бурите/ или тексаски кактуси, нищо че там ги наричат "какти", или абориген, катерещ се на палма в Хаити.
9. Няма да снимам спящи бездомници в Бауъри, завити с неделен брой на Ню Йорк Таймс вместо одеало, под залепен на оградата постер с Марлен Дитрих.
10. Никога няма да снимам гипсово копие на гръцка статуя или кочан зеле разрязан надве, или листа салата с капки роса по нея.
11. Няма да наричам снимката на момче на фона на стена "Момче", а снимката на дете, прегърнало козле "Две дечица".
12. Няма да снимам площада Сан Марко във Венеция през балконската решетка на Двореца на дожите.
13. Няма да снимам родео, слагайки камерата между задните крака на коня.
14. И в края на краищата, ако по силата на обстоятелствата бъда принуден да снимам мексиканско дете, ще отпъдя всички мухи от лицето му преди това, въпреки небесният тътен, който ще се раздаде.
15. И въобще, ако успея, ще се въздържа да снимам каквито и да са кадри, с каквото и да е съдържание, под какъвто и да е предлог.

* на сн.: птичето не е споменато, значи може.

Внезапно застигнат

1. Купих си от подлеза едно кебапче и едно кюфте, нося се към къщи, предвкусвайки самотен нискобюджетен пир, но по пътя, не щеш ли /в тунела!/ свирят пак ония музиканти, заради които ще поискам еутаназия и които съм опоетизирал вече веднъж. Приключиха с една отвратителна версия на "Смоук он дъ уотър" и започнаха "Бяла роза". Това ме обърка и като се прибрах, къде оставих месото, не усетих. Търсих го озверял около половин час и тъкмо започнах да се оглеждам за отрова и то се показа.

2. Абе тия музиканти, защо така свирят? На вид са около 30 годишни. Наследници на какво толкова ужасно са те, за да свирят така? Хайде, аз за себе си знам - наследник съм на тежко социалистическо минало, несвободен съм бил и няма как да не съм останал такъв, Партията и Политбюро са ме изтезавали  и прочее тъпотии. А те? Какви отровни буби са им влезли под кожата и сега прокарват неприятни тунели и отлагат личинките си там?

3. При едно чисто минало и настояще, най-вероятно контекстът е това, което ги кара да свирят така. Дали споменах, че кларинетиста им докато свири се криви по ужасен начин, напомнящ Булгаковския Полиграф Полиграфович с балалайката си.

4. Е добре де, какво толкова му е на контекста? Отваряме Фасмер, етимологичния: 

"кон" - от лат. "с", от руски "он" - "той", от староеврейски - "кон", в бълг. - калка от староевр.

"текст" - от лат. "тек" - единица за либидност, "ст" в славянската езикова група - суфикс - императивно междуметие за тишина, най-често се използва за табуиране значението на предишната дума. Получава се: кон, отричащ либидото си.

Ето - нищо толкова ужасно.

5. При Булгаков, първата дума, която произнесе кучето, след като стана човек беше "Абирвалг" - прочетена наобратно табела от магазин - "Главриба". 

В руския, това напомня звукоподражание при повръщане. Какво съвпадение - напоследък искам непрекъснато да повтарям "абирвалг". Нещо съм се натъжил, явно.

*на сн.: клони затискат трепереща твар

Държавата като стационарен бандит

1. Според Мансър Олсън /1932 - 1998 - американски икономист/ и концепцията му за "Държавата като стационарен бандит" /stationary bandit/, държавата е вид банда, която властва над даден народ, живеещ на определена територия. Бандата е открила, че не може повече да разширява владенията си /пречат и съседните банди/, затова започва да експлоатира собствения си народ. Скоро става ясно, че ако го прави грубо, хората ще измрат или ще се разбунтуват. Експериментално се определя някаква разумна степен на експлоатация, при която бандата отнема само част от принадената стойност, оставяйки на народа достатъчно средства за възпроизводство.

2. Когато бандитският лидер стане достатъчно могъщ, за да контролира и пази територията си, той получава стимул да уседне и да стане автократор -  единствен доставчик на публични блага за населението. След като местните криминални авторитети, преминат от бандитски контрол над регионите към квазиформален, те стават кметове и регионални управители на различни нива. Капо-ди-тути-капи, /главният бандит/ на дадена административна единица, за да е ефективен, въвежда принципа "всичко на едно гише" /"one window principle"/ - т.е. бизнесмените, освен формалните плащания, дават подкупи централизирано - само на един бандит. Много по-лошо е, когато рекетьорите се нареждат на опашка, правейки бизнеса нерентабилен.

3. Неефективността на централната власт се състои в това, че за разлика от главния регионален бандит, тя не може да защити гражданите си, от които събира данъци и с които дели рентата, получена от другите бандити. Ефективният стационарен бандит, според Олсън - забранява убийство или осакатяване на поданиците си, тъй като те са източникът му на доходи. Той забранява и кражбите - на всеки, освен на себе си. 

4. Олсън даже се опитва да изчисли математически, размера на данъка, който се полага на стационарния бандит - не може да е твърде нисък, но не трябва и да е твърде висок. Властта е в постоянно търсене на разходно-приходен баланс. При това, тя поддържа минимално възможното ниво на бедност - управляващият клан не бива да позволява на хората да забогатеят. Бедността дава възможност на стационарния бандит да стимулира гласуването при избори с покупка на гласове, обещания, повишаване на социалните помощи и пенсиите и т.н. Богатият не се нуждае от такива помощи и затова има риск, той да не потвърди легитимността на бандита, самообявил се за бос на босовете.

5. Държавата в такава система е заинтересована хората да са бедни и да цари хаос, за да може да демонстрира способността си да "преодолее хаоса", "да създаде стабилност" в безпорядъка, който сама генерира. Тя не създава независими институции, работещи на конституционен принцип, защото извън корупцията, стационарният бандит не може да просъществува. Разбира се, стационарният бандит не се нуждае от демокрация и обратна връзка. Всичко, което го интересува, е колко пари са нужни за да се откупи от бедните, заставяйки ги да гласуват за него. Политиката спира да е обмен на обществени блага срещу данъци и започва да напомня грабеж.

* на сн.: пребоядисан лежащ полицай

Барт, почерпка, кеч

1. Преди доста време, търсех "Митологии" на Барт и видях в интернет странно издание: "Нулева степен на почерпка" и "Митологии" в едно. Добре, казвам си, той е писал за какво ли не, за бифтека, за червеното вино, защо да не е написал и някое чекиджийско /структуралистко/ есе за почерпката. Това заглавие абсолютно ми превзе ума. Каква ли ще е тезата му, мислех си - очакваш някой да те почерпи нещо, а той си трае - това ще да е нулевата степен. 

2. Но автор като Барт не би оставил проблема неразнищен - очевидно ще разгледа и други, ненулеви степени на събитието. Например,  отрицателна - очакваш някой да те почерпи, а той се оказва такъв манипулант, че след половин час си му поръчал прасенце /теленце, ако е мусюлманин/ и го наливаш с отбран алкохол. 

Положителната степен на почерпка, от своя страна, ще е нормативна - очакваш някой да те почерпи и така и става. Да, но има и един по-екзотичен вариант, в който изобщо не очакваш някой да те почерпи, а той вземе, че ти поръча печено прасенце /или теленце, ако си мусюлманин/. Какъв ли ще е терминът на Барт, в този случай? За всеки случай сложих работен вариант "имагинерна степен на почерпка".

3. Е, аз практически го пренаписах есето, няма смисъл да го купувам. Но пък исках да чета "Митологиите". Тях по-трудно бих пренаписал, а имам и други задължения. Купих си книженцията. Отворих и веднага попаднах на блестящ текст:

"Кечът е сума от отделни зрелища... задачата на бореца тук вече не е в това да победи, а в това, точно да изпълни очакваните от него жестове... Пред нас е истинска Човешка комедия, в която всеки конкретен оттенък на чувствата /надменност, увереност в правотата си, изтънчена жестокост, чувство за "възмездие"/, щастливо е снабден с ясен знак... на този етап вече не е важно автентични ли са чувствата или не. Публиката иска изобразяване на чувства, а не самите чувства. Проблемът за достоверността при кеча не е по-важен от този в театъра."

4. А заглавието, което ме озадачи - "Нулева степен на почерпка", съм го прочел грешно. Там е написано "Нулева степен на почерка". Барт ми смига, какво толкова.

* на сн.: самотно изправено дърво

Март - фрагментейшънс 2

1. Гледах в Ютуб много готин руски арт-хаус филм - "Прах" на Сергей Лобан /2005/. Там един от героите каза на друг: "Ти си прашинка във Вселената, това разбираш ли го? И как една прашинка може да има желания?"

Изобилстваха сцени от онези, на които се хилиш като надрусан, за да потиснеш неясен подтик за плач.

2. После четох интервю с една много интересна фотографка. Тя каза, че понастоящем, във фотографията има два проблема: първият: че всичко вече е заснето и втория - че всичко е заснето по няколко пъти. Оттук нататък, каза тя - всеки сам се оправя както може.

3. "И как, откъде да започнем работата над себе си, ако не знаем какво е добро, а какво - зло?"

Фьодор Михайлович /Дневник на писателя/

* на сн.: снимка на изоставен самолетен хангар обработена в стил Ван Гог.

"Вещица на войната" - потискащ филм

1. По съвет на приятеля ми Шеми, дръпнах /т.е. гледах/ "Вещица на войната" - War Witch, на китаеца Ким Нгуен, 2012. В една африканска страна /снимките са в Конго/ се стрелят непрекъснато - въстаниците срещу правителството. Всичко е през погледа на 12 годишно момиче, отвлечено от лошите и принудено да воюва с тях.

2. Впечатли ме, че точно така си представям нещата и аз, без да съм 12 годишно конгоанче. Живееш си в селото със семейството си, атмосферата е родово-племенна - помагат си там, туй-онуй. Никому лошо не сторваш. От джунглата излизат някакви олигофрени с автомати, изтребват всички жители и отвличат малко момчета, да ги направят свои бойци. 

3. От гл. точка на участника в бандата - някакви правителствени войници постоянно се опитват да те убият, а ти - тях. Не ти казват защо, а и не питаш. Има един тежко психопатен негър - Големият тигър, ръководещ всичко това. Той стои в една кула, говори на хората си безмислици с тайнствен глас /алюзия с Курц?/ и предпочита, автоматът му да е голям и защитен с магия. Някъде да видяхте идеология?

И така - гоните се из джунглата, в промеждутъците - пеете нетемперирани напеви тип "Q&A", търсите нещо за ядене и си милвате калашниците.

4. От гл. точка на човека пред телевизора, веднага си светнат, че управляващата хунта на тази страна е затънала в корупция и престъпления, поради което, съществуват пет вида въстанически групи, които се бият за да свалят генерал Мбундьо и да установят справедлив, /геваристко-кампучийски, най-често/ строй. При това, групировките се опитват да се избият и помежду си - по-приятно е да делиш на 1, отколкото на 5.

5. Потискащ филм, без съмнение.

* на сн.: джунгла