Оптични илюзии

Без очила

С очила

 1. Отидох в една оптика да си правя нови очила. Рамки си избрах на третата минута - имаше толкова много, че това някак обезмисли избора. Просто отхвърлих няколко гей-варианта и взех средно мъжествен, в любимите ми оттенъци на сивото.

2. После да ми определят диоптъра. Защо ми трябваше да казвам, че съм колега - процедурата продължи около час, лекарката ме прекара през най-различни електронни устройства, които, както си му е редът, показваха различни неща и трябваше субективно да ги уеднаквим. Накрая получих лека халюцинация - започнах да виждам без очила малко по-добре отколкото с тях. Както и да е.

3. Тъкмо реших, че сме привършили - не. Започнахме професионален разговор с оптометристката за видовете стъкла. Бях дошъл за евтини очила за близко. Съвсем простичко им обясних, че за далече вече не ми трябват - към 54-тата си година съм видял всичко по-далечно, което си струва да бъде видяно, а за екзотични гледки си имам фотоапарат. Жената беше много симпатична и някак плавно успя да ме въведе в света на богатите - тия със стъкла "прогресив". И досега бях с прогресив, но не съм във възторг. Тя обясни, че сегашния прогресив, вече не е онова, което беше. Изкара каталог на Цайс. Видях цените и станах малко арогантен, което я принуди да извади други фирми, с по-умерени цени. В края на краищата, почти съм сигурен, че няма да ми трябва Цайс за 600 кинта стъклото, с хидрофобно покритие. Отдавна вече не се гмуркам надълбоко когато съм на море - въобще не слизам под метър. А и самият аз не струвам толкова.

4. Избрах си едни, на цена малко над психологическата ми граница. Мислех, че сме приключили с трудната част, но не. Направиха ми и някаква много специална снимка и се разбра, че ако не се получи нещо си там, ще трябва да си избера други рамки. Баси, няма да се върна.

5. Оставих капаро 200 кинта. Ще се върна, близо е до вкъщи.

Очакванията ми с новите очила

Любов и щастие

1. Има две тези, които използвам, когато искам да си дам универсално, метаобяснение на човешкото поведение /"последното възможно обяснение", както би казал Фуко/.  Те са: 

а) всичко, което хората правят, в основата си е търсене на любов и б) същото, но вместо любов, слагам щастие.

Може би едното е отгоре и от него произлиза другото и после надолу по веригата, до конкретно поведение. Или са синоними на едно и също състояние.

2. Тези конструкти нямат практическа стойност, освен за да блеснеш в компания или пък, за психологически ребуси, например: изведете любовен мотив от ситуация на убийство с цел грабеж. Не е трудно.

3. Снимах една селска къща. Човекът е започнал да я строи, за да получи любов от близките си и признание от съседите, което би го направило щастлив. Стигайки до третия етаж, той разбира, че никое от децата му не иска да живее в това забито село, иронизират го, наричайки я "гимназия", етц. Не искат да идват и с приятели за купонясване. За какво им е? Нито басейн, нито връстници наоколо, само природа. Предпочитат си оупън еъра, клубовете, евтините хотелчета или палатки по морето - там е купонът. 

4. Строежът е спрян, къщата е непокрита и се руши, както си му е редът - от покрива надолу. Реално погледнато, на човека му е достатъчна стаята на първия етаж вдясно.  Живее си там и не е станал по-щастлив. Дано поне не е по-нещастен.

Щайнерианецът

1. Като специализант в една московска псих. клиника /на снимката, от http://moscow-i-ya.livejournal.com/20767.html/, веднъж ни докараха младо момче, предизвикало подозрения, защото повече от час стояло неподвижно пред голям плакат на Ленин. Говоря за 1986 година и минус 15-20 градуса, т.е. нормална московска зима.

2. Момчето не беше агресивно, беше в лек ступор и чуваше гласове, сподели, че Ленин му казвал важни неща и разговорът, продължил малко повече от обикновено, та се застоял.

3. Ситуацията беше сладострастна, защото системата, базирана изцяло на лицемерие и лъжа, непрекъснато ни обсипваше с шизофренни заклинания /например, "Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить"/, но хората успяваха да се абстрахират от такива глупости и запазваха нормалността си. От друга страна, човек, който се бе опитал искрено да си общува с вожда, макар и по свръхестествен начин, веднага бе заподозрян като психично болен.

4. След известно време, дойде майката и сподели, че изобщо не се очудва на станалото, след като вкъщи синът и непрекъснато четял някакъв писател-фашист. Така се изрази. Това ме заинтригува, а майката не знаеше кой е, но щяла да ми донесе снимка, да видя, че е наистина фашист. Казах и, да донесе някоя книга, защото по снимка ще ми е трудно - почти не съм виждал истински фашисти на снимка. Тя малко се поколеба, /явно ставаше дума за забранен автор и я хвана шубето/, но се нави, щом това ще помогне на лечението.

5. Писателят- фашист се оказа Рудолф Щайнер, много интересен философ, езотерик и създател на педагогическа система, функционираща и досега на Запад  /Waldorf education/. Майката ми подари ксерокопия на три негови книги. 

6. Донесе и снимка - емиии... прилича си на фашист човека, няма защо да крия.

Адът и другите

1. Като бяха по-малки, дъщерите ми спокойно и сериозно изслушваха мъдрите ми изказвания и това несъмнено ме радваше. В един следващ период, пак ме изслушваха, но вече излъчваха известна нервност и един поглед, означаващ, че идеите ми веднага потъват някъде, а отгоре си остават собствените им, не толкова мъдри концепции. Това беше знак да съкратя сказките и да им подавам текста някак по-дяснохемисферно /тогава четях много Бейтсън/, каквото и да означава това.

2. Веднъж, не помня в кой момент, обясних на Доротея, че е по-добре да не пораства, защото в живота на възрастните няма нищо, practically speaking, привлекателно. Не ми повярва. После и се наложи да отиде до поликлиниката за някакво медицинско. 

- Тате, казва ми като се върна - видях ада!

О, мисля си, мен ли точно ще учудиш - вече трийсет и колко години участвам в строежа му. 

3. Предположих, че е чакала пред някой кабинет два до пет часа, интоксикирала се е от бабичките в коридора, после гневна сестра е споделила мисли за системата и собствената си непричастност към нея, етц. Не точно.

Видяла някакъв дядо, който излизал от поликлиниката обут в сини найлонови калцуни.

- О, забравили сте да си свалите тези неща от обувките - казала услужливо тя.

Старчокът се изкикотил демонично:

- Не, казал той - не съм забравил.

4. Е да, това е адът, съгласен съм.

* на сн.: Фея и Цезарин

Шпионски игри

1. Един парадокс, който ме впечатли - не се бях замислял. През Втората световна война англичаните на два пъти разбиват шифъра, с който немците си обменят информация /машината Енигма, етц./ без ония да се усетят и едва ли не, им научават предварително всички планове. Въпреки това - продължават да губят самолети, кораби, яко ги бомбардират /Лондон, Ковънтри/, умират хора.

2. Според нормалната логика, след като им знаеш плановете, би трябвало да започнеш непрекъснато да побеждаваш и войната бързичко ще приключи в полза на съюзниците. В киното така и става. В действителност обаче, се получава интересен парадокс. В момента, в който врагът усети, че нещо твърде добре им потръгва на англичаните, просто ще си смени шифрите и всичко ще започне отначало.

3. По същия начин работи и шпионската информация. Ако добрите реагират на всички съобщения от суперагента си и почнат да предотвратяват стопроцентно гадориите на лошите, агентът бързо ще бъде изчислен и обезвреден. Тогава става тотално лошо.

4. И какво излиза? - Информацията може да се ползва само частично, за да не ти разкрият информатора. Простият пример е следният. Шефът на разузнаването на някоя държава получава информация от внедрения си агент, че терористи ще взривят три влака, в точно определено време. Ако решат да предотвратят и трите взрива, агентът им трябва веднага да спре работа и да изчезне. Значи - край на съобщенията за бъдещи взривове. "Доброто" решение очевидно е, да се жертва единият влак и да се спасят другите два, за да може информаторът да продължи работа. Кофти, остава ти да се надяваш, да не си в лошия влак.

5. Тази игра работи навсякъде, където има ситуация на тайна и инсайдър - в хазарта, на борсата, етц. И отново Хегел - пълно щастие няма.

* на сн.: шпионска мрежа.

Малко снимки от последните седмици

Струма - впечатлява с цветовете си

Необработени скъпоценни камъни от новата колекция на Тифани

***

Маниак с червена риза в парка до дома на Еси и Ети

Паяк си играл на минимализъм

Гъба - мекица

Ерма привечер

Нощният живот на глухарчетата

Контролна закупка

1. На вратата звъннаха двама - момче и момиче и поискаха да ми подарят бутилка Кола от 1.25 л. Възникнаха обидни подозрения. Започнах да мисля откъде ще ми го зачукат. За всеки случай извиках и Роси - ела, промълвих - изглежда ще ни купуват гласовете. Обаче кой? Коя красива сила, обединила красиви умове? На ботъла не пише нищо политическо, комивояжерите се кълнат, че това е просто подарък. Трескаво размислям. Подарък? Дар? Дали нямаше някаква партия за умерена олигофрения в рамките на закона, наречена "Дар"? Или пък БСП? Не, не е БСП - сенилният им електорат няма да приеме Кола-символиката, те ще са петимни за Етър, Бреза или в краен случай Кооп-кола. Значи е някоя от съвременните нови формации - "Забий поглед в зеленото", "Благополучни кретени за цъфнала България" т.н. 

Онези двамата отричат, не дават обяснения и се усмихват. Хиля се и аз, стига съм се правил ,  нека приемем коловата напитка с чисто сърце.

2. Предполагам, че е рекламна кампания на нов модел Коукъ-Коулъ, бейбеее - с омега-8-ненаситномастни киселини и повишено съдържание на кокаин. С подчертано профилактично действие за хора, рискови за Алцхаймер. Да не е зле?