Две несвързани

1. За да опознаеш що-годе една страна, ако не знаеш езика, са необходими около три месеца. Всичко това - по мои изчисления. За по-малък срок получаваш туристическа визия, която ти позволява само да охкаш и да ахкаш. Особено охкам и ахкам като се прибирам от Гърция покрай Черния кос и колата ме мятка така, че ако не се държа за волана, ще бъда изхвърлен във Владайското дере. За допълнителен кафкиански ефект, полицаите-касички стоят на осовата линия и ми светят с фенер в очите. Разбира се, всичко това работи срещу патриотизма ми и аз пускам злобни шеги за необходимостта внуците ми да са с красиви старобългарски имена от ханското царство - Йогурт, ако е момче и Тангрия, ако е момиче. Батбаян също е хубаво /и Органа за момиче/.

Така че - необходими са специални тримесечни отпуски за работещите хора, наречени "Платен отпуск за опознаване на страна". Дава се веднъж на 2 /две/ години, за бременни и майки с деца до 3 /три/ години - всяка година в продължение на два високосни периода, от датата на последния цикъл.

2. Един немец, сътрудничещ с БГ - фирма, заподозрял, че българските му партньори никога не четат докрай съвместните договори, които подписват. За да провери ужасното си подозрение, Дойчланд добавил към стандартния текст за процедурите при непредвидени обстоятелства /земетресение, техногенна катастрофа, etc./ и "нападения от екстратерестриални нехуманоидни пришълци". Пуснал им той договора и както и предполагал, всички го прочели и доволни го подписали. Добре де, казал си немецът, алекситимици мои, явно бизнесът ви е през к**а., ама и юристът, баси, го прочете и подписа без гък. Извикал го да си говорят.

- Да - отчетливо казала юрисдикцията - прочетох го, перфектен е. 

- А това за "нехуманоидните пришълци"? 

- И това го прочетох - потвърдил юриспрудентът, после се навел дискретно към немеца и промълвил: "Просто се огледайте наоколо."

*ето това е ню: сн. на Christian Clavadetscher

За да не ставам втори път

1. Скоро чух за един познат, че като го мързяло да свърши нещо, казвал: "И аз имам лимит на ресурсите". Такъв финяшки и гениално кратък израз не бях чувал, обикновено използвам значително по-сложното и неизразително "Не мога да направя това по чисто религиозни съобръжения". Виждаме два различни подхода - докато моят цели объркване на поръчителя, чрез апел към духовното, първият е ултимативен и ни насочва към физическия свят, където две и две наистина е четири.

2. Един дядо си броял стотинките на касата и бил прегърнал един хляб. Роси била зад него и му платила хляба. Оня си тръгнал без никакъв фийдбек, т.е. без "сполай ти", "благодарско", "хендехох" или подобен тържествен ритуал. Нищо, казала си Роси - хвърли го в морето, както съветва една бг-пословица. След малко го видяла да излиза от друг магазин с още един хляб в ръка. Загадъчно поведение, възникват множество хипотези.

3. Като си избираме къде да отидем на море /без Бг/, гледаме да е нетуристическо, т.е. "ол ексклузив" и да има звучно име. Като става дума за Гърция, се добавя и да има древна история свързана с него. Най-трудно е първото условие, иначе гръцките названия са прекрасни, а историите им още повече. Има едно селце Кукулайка, отдавна съм му хвърлил око. Именцето, а? Да не говорим, че наблизо обитават кентаври. Не казвам нищо повече.

4. Напипах сигурни критерии за това, коя държава е суперска, а коя - лайняна. Тази, в която броят на имигрантите е най-голям е супериорната. Логиката е проста - там накъдето най-много хора ги тегли, явно е добро местенце. И обратно, тази от която най-много хора се опитват да се измъкнат е най-гадната. За да се стандартизират данните обаче, би трябвало да се използва някакъв коефицент - площ върху брой имигрирали или население върху брой имигрирали или нещо подобно. Е, има и много променливи, които трябва да се включат в подобаваща формула. Примерно, искам да отида да работя в Дания, но ми казват, че там адски духало. Ясно е, че това е абсолютна спирачка, а иначе страната е перфектна.

* На сн.: емигрирали дървесни червеи

Две истории - статична и динамична

1. Трябваше, крайно време беше да мушна една-две истински пържоли и се насочих към лесидренската месарница. Отпред, както си му е редът, се помайваше Кристи - местната кучка. Влязох вътре и тя някак се изхитри да се провре след мен. Но вместо на опашката, отиде встрани до едни хладилници и с въздишка се разположи на мозайката.

- Айде, Кристи, махай се - беззлобно апелира продавачката, но не видях впечатлено куче.

- Може да го подмамите да излезе с месо - даде протеинов съвет една домакиня.

Продавачката отряза късче леберкез, излезе иззад щанда и го поднесе под тъжната муцуна на Кристи. Кучката не даде никакъв знак, че ще прекъсне размишленията си.

- То това, ако е месо... - промълви продавачката и си прибра резена, и се прибра зад щанда.

-Е, нека седи на хладно, каза втора домакиня от опашката. Гледа толкова тъжно, сякаш някой го е обидил. Биете ли си кучетата в този квартал? - настъпи тя.

- Познавам го много добре - каза продавачката - никой никога не го е обидил, но Кристи е с лош характер.

- Защо, хапе ли ви? - попитах.

- Нас не, но колоездачите хапе.

Навън заваля силно. Сега разбрах - Кристи не иска да я занимават с глупости, не желае и да е център на компанията, ако говореше, би отбелязала мимоходом, че е от бедно, но честно семейство, но всъщност, иска просто да постои на сушинка и да помълчи.

2. Като стоях в една гора и гледах дърветата как помахват весело с листа, изведнъж разбрах, че преди много години растенията са били подвижни. Листата са били много по-големи и са служели за платна, а дърветата са се движели из местността като платноходи. При спиране на вятъра, корените са се захващали за земята за устойчивост и хранене, но съвсем леко, подобно пипаланус на октоподус. При по-силен порив на вятъра, дърветата отново са тръгвали наоколо да блуждаят. Тази теория има и сериозни недостатъци, някои факти са трудно обясними, не е и хич дарвинистка, но си струва да се разработи и продължи.

* на сн.: две круши далийки /от С. Дали/

Усреднената бабичка и щастието

1. Като се разхождам с камера из някое забравено село и си разглеждам, обикновено излиза някоя бабичка разтревожена да ме пита какво правя. След като я успокоя, че не меря парцели и други параноидни глупости, /това е културално/, бабата подхваща оплакваческия рефрен. Винаги едно и също - колко хора е имало преди тука, деца тичали, животни мучали, етц. На мен пък си ми харесва така - празно, ефектни руини на селски къщи, всичко е обрасло в див плет и коприва - влизаш, излизаш, разглеждаш, няма диалог, няма увод-изложение-заключение.

2. Последната баба беше на около 80 и пак започна да ми опява за преди какъв купон било. И кое е това преди, че и аз да потъна в сладостна нега? Ако вземем 25 години за стандартна възраст на почти осъзнато щастие /СВПОЩ/, значи бабата ми описва впечатленията си за 1959 г. И какво е било тогава? Продължава насилствената колективизация, по руския тертип част от селяните са обявени за кулаци и са обезземлени и репресирани. Властта провежда серия от експерименти върху селския гръб, /например изземва им цялата реколта, включително и семената за следващата сеитба/. Водещ принцип - страх и мачкане. Е, не е било толкова супер, май.

3. Очевидно е, че бабата ми разказва не за социалната история на селячеството, а за това, как се е чувствала тя на 25 години. За личната си физиологична история ми разказва. Ами не е било лошо - тялото ти работи перфектно, дишаш леко, цветовете са ти ярки, мирисите са ти силни, звуците са ти отчетливи, хормоните ти играят на жмичка в главата, надеждите ти са безброй и постоянно се пръкват нови, /въпреки мрънкането на стария Герак: "тия ни разказаха играта"/.

4. Е, бабата няма как да ми каже: "Пич, ако знаеш как се чувствах тогава - какви оргазми, какво чудо, не ме *бяха нито комунисти, нито капиталисти, вервай ми", затова се налага да слушам дълбоко кодираните и спомени и да опитвам плахи интерпретации. Спирам, заваля.

Били лъжеца

1. - Всъщност, вие психиатрите ни лъжете - ми каза един колега - пак лекар, но не психиатър. Тъкмо влизах сутринта в болницата и немалко се стъписах. Този пък, каква муха го е ухапала рано-рано? Да не е закусвал филия и чаша серум на истината? Разбира се, че ги лъжем и то за куп неща, но понеже го правим на едро и с консенсус, много рядко е някой да посмее да ни разкрие и така нагло да ни го съобщи. Обикновено им е достатъчно да чуят народния психиатър или антрополог, да изпаднат в лек транс и за известно време да се успокоят. "Къде съм се издал?", "Кога?", "Защо не съм внимавал?", помислих трескаво.

2. Или съм написал някакъв гонзо-текст някъде и той го е прочел? Вътрешно се подготвих за отпор и евентуално отмъщение /"...ами защото, ако кажем истината, тя е толкова непоносима, че ще експлодирате - което е рядкост или няма да я чуете - което се случва непрекъснато..."/, но той продължи: "Лъжете ни, че има нормални хора, а отлично знаете, че няма такива."

3. Олекна ми. Пуснах стандартната говорилня: "амиии напоследък нормата се разшири... толерантността на обществото... правата на болния... нормоцентричният модел... серотониновата хипотеза... потокът по Чиксентмихали..." Щях и още да го омайвам, защото е интелигентен мъж, но отивахме на работа и се разделихме принудено.

4. По-спокойно ми стана. Нещо е напипал явно, но основните неща си остават скрити. Ами да вика там - "Оставка", "Приставка", "Наставка", според конкретния случай, но ако обича, да не ме закача излишно.

* на сн.: 1960, Лос Анжелис. Дегизирани мъже - полицаи, работещи под прикритие

Мяучещата сойка и др.

1. Едни хора намерили на двора си сойка с ранено крило и я спасили. После заживели заедно - вечеряла с тях на масата, разхождала се, кацнала на рамото им. Можела да имитира най-различни звуци. Понякога отивала някъде сама и като се върнела, кацала в някой ъгъл на двора и казвала "Мяу!" Така известявала, че е пристигнала. После изчезнала. Подозират селските котки.

2. Три приятелки толкова се обичали, че като се видели, се прегръщали силно и дъждът спирал. После едната забелязала, че от толкова силни прегръдки и се появяват бръчки по лицето. Оттогава вали почти всеки ден.

3. Грандиозният нарцисизъм на руснаците /като манталитет/ не им позволява нито за миг да се усъмнят, че някой може да не ги обича. Обратната страна на този феномен са тежките им депресии с ексцесивни алкохолни опити за лечение и с рефрена "Ты меня уважаешь?" и "Никто меня не любит".

4. Пуснах замалко някаква българска телевизия и казаха, че Стамболийски, след като подписал Ньойския договор, счупил химикалката. И тия ще чакам да ме информират. Стига де.

* сн.: Франк Хорват. "Минувач и проститутка". Париж, 1958г.

Ганди, куест, Достоевски

1. Жената на Махатма Ганди се разболяла от бронхопневмония и както си му е редът, започнали лечение с аюрведа. Пръскали я с вода от свещената Ганг и други високоефективни процедури, но въпреки това, тя се влошила. Единият от синовете им, предложил да включат пеницилин, но Ганди не се доверявал на западната медицина, а и всичко било в ръцете на Бога, както отбелязал. Жената умряла, Ганди предположил, че така боговете изпитват вярата му.

Два месеца по-късно, самата Махатма пипнала малария. Започнали лечение със свещени и магически атрибути, но състоянието му се влошавало. Западните лекари предложили хинин, пийнал таблетите и се оправил. Махатма, къде грешиш?

2. В рекламата на нова компютърна игра обещават следното:

- нелинейни куестове, миниигри в самата игра

- система за създаване на репутации в различните социални групи

- система от разклоняващи се диалози

- създаване и запомняне на множество навици

- широки възможности за къстъмизация на персонажите

Ето пътят, по който ще дойде изкуственият интелект.

3. Има едно тълкуване на "Прест. и наказ.", според което Фьодор Михайлович смятал, че Господ оценява не самите постъпки на хората, а мотивите за тях. По този начин, нещата се преобръщали - убийството на бабинката-лихварка е с благородна мотивация, значи Расколников няма да се пече в ада.

* на сн.: Два стола в Икеа