Пат Андреа

Pat Andrea - холандски художник, род. 1942. Много ми харесва.

1.

2.

 3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

 11.

12.

13.

14.

15.

16.

 17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

Авторът

Неадеквати и старост

1. Това, че отвреме-навреме разбишквам неадекватите, които се скупчват около мен, не ме прави особено популярен, знам. 

И опитите ми да връщам към здравия смисъл нагазилите дълбоко в институционални и други, по-обикновени лай**ни реки. "Мирилай-лай", както казва Елин Пелин.

И страхът ми, че излъчвам лека до средна агресия към всеки, който би ми нарушил комфорта с безумни желания, изисквания, задължения.

Но не се плашат, копеле! Няма-няма и пак зажужжат наоколо в садомазохистичния си копнеж. А то друг и няма.

2. Какви поразии направи съвременната медицина. Когато пред мен се изправи 70 годишна жена с инсулт и ми се оплаче, че вече не смогва да контролира поведението на 90 годишната си здрава и лудееща като юница майка, разбирам, че даже и неволята-евтаназия, няма да реши проблемите на геронтологията. Просто, мозъкът е по-хитър отколкото го мислим и сдава екипа доста по-рано от натъпканите с антибиотици и добавки, дълголетни тела. Иначе, наоколо биха бродили стотици просветлени старци, вместо безпомощни, хиперактивни клиенти на архипелази от старчески домове, несполучливо наречени "хосписи". Прекрасно е как природата /или някой друг/ с последни сили се опитва да намали ентропията.

* на сн.: окосмено дърво

Хелоу, уинър!

1. Докато децата си отживяха на хелоуина снощи - видях хиляди девойки с едни много красиви шапки и костюми - прекрасна гледка, дъртите депресари спореха - аууу, не искаме карнавал с момиченца, искаме умрелите да ни душат зад ушите /задушница/, други умрели да ни събудят с Буда /будители/, не искаме да ни стряскат, не, хоругви ни дайте да развейм. Фреймовете ми те, емерджентни.

2. Този прекрасен страх от себе си, че малко повече любопитство ще те увреди неотвратимо. Енергетическата изгода да се затвориш и да не одобряваш. Опияняващото бълбукане в желето на традицията с другите жаби. Вместо Хелоу, Уинър! - Бай-бай, лузър. Толкова тъпо, че дано ми се е присънило.

* на сн.: гълъби-шпиони. През 1908 Юлиус Нойбронер патентова камера за аерофотография, носена от гълъби. Привидно без връзка с горния текст.

Фрагм. 99

1. Прочетох интервюто на Владислав Тодоров в Култура. Малко е поразкъсал мисленето в угода на постмодернисткия изказ, ама нейсе. Стилът е като в развълнувано есе на мигрант борещ се с родовите си кошмари. Харалан и Михайлов също са тръгнали натам, но още не са нагазили в лайняната река, този обаче - да. Но аз обичам такива неща.

2. Видях картичка от Щутгарт, която мой братовчед е пратил на майка си през 1978. Пише: "Майко, тук е хубаво, но най-хубаво ми е при теб, на лозето". Картичката е от отворения тип, дето всеки я чете; заради цензора ли е написал такъв инфантилен текст? Възрастен човек отива за десет дни командировка на Запад и осведомява майка си, че иска пак при нея, що за глупости?

3. Лятото на Главната /гезмето, стъргалото/ в Барселона, две италианки ме попитаха кой е този град. Не се ебаваха, не ме сваляха, сериозно се интересуваха. Изглеждаха трезви, с нормална външност и походка, но все пак мисля, че бяха се почерпили с някаква синтетика.
4. Kакто и да го къдрим - светът е дуален. Аз предпочитам думата "бинарен" Понякога обичам да блесвам пред приятели и с фразата "антиномна двойка". Не, не, не, всъщност, светът е триадичен! Третото е Азът, мяткащ се между "да" и "не". Избиращият Аз. Азът без качества. Най-чест пример е клатещият се зъб - навътре-навън, докато накрая Азът не го прати на зъболекар. Басимозъкът - цяла сутрин бъркам Роберт Музил /"Човекът без качества"/ с Робер Мерл - съвсееем друг филм и се чудя, защо сметката не ми излиза.

* на сн.: дръжка на врата в Барселона

Лов-2

За втори път съм на лов за кентаври на полуострова където живеят /Пилио, Pelion/.
Маршрутът:
1.

2. Йахууу, след Солун настъпваме педала яко, защото се появява истинска магистрала. Е, започват да ти искат дребни суми. Шест пъти.

3. Първа спирка - Волос

4. Агрия. Навлизаме в полуострова. Хората честно си предупреждават за възможни опасни срещи

5. Като Гитзеа. Времето е топло, но духа силно.

6. Тази пейка ме убива бавно

7. На залез

8. Кейчето на преден план не виси във въздуха, потопено си е

9. Хорто. Това е река, която морето връща обратно и хората я третират като залив

10. Геран "Ар нуво"

11. Сладоледчийницата уж е затворена, но не съвсем

12.

13. Крайно приятна лагунка

 14. Крайно интимно заливче

15. Отново в любимата Кукулайка. Заливът е тих, метнах си раницата на земята и се насилих да поплувам. Водата е 21 С, но вятърът!

16. Милина, поглед от планината

17. Платания

18.

19. По селцата животът е замрял, ще видиш само заблудена немска двойка по къси гащи и високотехнологични якета. Таверните са пусти, но въпреки това всичко е подредено и чака. Вълните заливат маси, събарят столове, но хората грижливо ги подреждат отново и чакат.

20.

21.

22.

23. А вечер, вълничките са особено коварни

24. Изглед от планината

25.Прекрасен екземпляр, както си карахме из горите - парен валяк - красавец.

Новата надежда - забравена стара

1. Счупи ми се стативът за фотото. Ама така, че става само за боклука. Не мога нито да го занитя, нито завинтя, нито даже любимото ми - да го омотая с изолирбанд. Нов струва 400 кинта. И както казва Алек Попов в една книга: "и ебеш ли го как стана", но ми се появи надежда, че по някое време, като се подам тъжно навън и какво да видя - ново правителство, свежи муцуни ме гледат с недоумение и явно чакат да задоволят някакво мое желание. Но не любов, както е нормално, а предмет. И идва един човек-представител, и ми казва: "раздаваме безплатни стативи на всички граждани над 50 годишна възраст, ето, вземете вашия". О, това го разбирам, това е тя - новата надежда.

2. И както казваше баща ми /морски офицер/: "Спокойно моряци, корабът потъва бавно". Не съм чувал да е потъвал с кораб лично той, но явно знаеше как протича подобно събитие - нали си обменят истории. А и действаше успокояващо.

3. Гродек първо хич не харесвал психоанализата, после обаче се срещнал за малко с Фройд и много я харесал. Олпорт пък обратно - търсел си аналитик за собствената си анализа и някой му казал - ела, ще те запозная със самия Фройд. После Олпорт казал, че това е най-потискащото запознанство в живота му. Всеки за всеки е различен.

4. Странна история

При стоматолога влиза пациент.

- Хемороид!

- Сваляйте панталона./Сваля го/

- Наведете се. /Навежда се/

- Нямате никакъв хемороид.

- Явно не ме разбрахте - фамилията ми е Хемороид.

- И защо идвате при мен, не съм хирург, стоматолог съм!

- Е именно зъб ме боли, де.

- А защо трябваше тогава да си сваляте панталона?

- Ами Вие ме накарахте, реших, че искате да погледнете корените.

*на сн.: стълба към небцето

Тахионни хрумвания

Е добре де, всичко се повтаря поне от 90-та насам, когато май за пръв и последен път спечелих изборите. След това, дойде ли ел(р)екция, нещата все неправилни: "ах, копеленца интелектуални, видяхте ли, като не гласувахте!", "ах, неприятници селски - какъв е тоя отвратителен вот при вас, бе!" или "ах, цигани /ромове/ ниедни - купиха ли ви пак!" и т.н.

2. След това, грандиозната ощипана мома на прехода, гневна понеже, започва със заканите: "ще си бия камшика, няма да ви живея тук", "ще си набия децата с камшик да се махат оттук", "ще ви управляват цигани" и т.н. Много сценично, пичове, много драма. А публиката коя е? Е ние сме де, тия дето неправилно гласуваха или не гласуваха, или се пипаха между краката. Следващият път, апропо, бих желал да им се забрани да гласуват /само тия дето неправилно, пипалките нека си стоят/.

Какво е това, бебебе-бейби, сплитинг ли е, динайл ли е, проджектив аидентификейшън ли е, какво е?

3. О, не, още утре излизам без шапка, да настина и да видите тогава /Е. Бърн/, хахохихи.

На рисунката: Витлеемската /Bethlem Royal Hospital/ психиатрична болница /1547/. По празниците, управата пускала билети за гражданите, желаещите да се повеселят с пациентите.