Мисли за холокоста

1. В "Проблемът Спиноза", Ялом описва паралелно животите на Бенедикт Спиноза и на главния теоретик на холокоста - Алфред Розенберг. Спиноза - ясно какво е написал, а Розенберг сътворява "Митът на 20-ти век", където обосновава, че без холокост, Германия, а и светът, няма как да мине.

2. Попаднах на Виктор Клемперер - еврейски учен - лингвист /1881-1960/, оцелял случайно в еврейското гето в Дрезден. Пише дневник, излязъл чак 1968 във вид на крайно интересната /според мен/ книга "Езикът на третия райх", известна още като "LTI". Там срещаме следната случка /прев. от руски/:

"Никога в живота ми, от една книга не ме е боляла глава така, както от "Митът на 20-ти век" на Розенберг. И не защото книгата се отличава с особено дълбокомислие, трудно разбираема е, или ме е потресла по някакъв друг начин - не. А просто защото Клеменс ме удряше по главата с нея почти цяла минута. /Клеменс и Везер- палачи в дрезденското гето, особено садистични/. "Как си посмял, еврейска свиньо, да четеш такава книга!" - крещеше Клеменс. За него това беше като поругаване на светиня. "Как си имал въобще нахалството да държиш в себе си библиотечна книга!" От концлагер тогава ме спаси единствено фактът, че книгата бе записана на името на съпругата ми - арийка."

3. В хитлеристка Германия унищожаването на големи групи хора се базирало основно на два принципа - медицински и расов. Когато, след евреите, психичноболните и хомосексуалните, дошъл ред на циганите, се появил малък проблем. Официалната пропаганда определяла немците като чисти арийци, дошли от север и завладели Индия. Циганите пък, също идват оттам, по-близки са до съвременните индийци от расова гледна точка и говорят език от индоарийската група. Следователно - циганите са може би не прекалено, но доста по-арийци от немците. Тогава учените внезапно открили, че циганите, живещи в Европа са плод от смесването на арийското племе с най-низшите раси по света /Ханс Гюнтер/. Към концлагерите светнало зелено.

4. Един от последните евгенически закони на Хитлер е от 1945 г. - да бъдат унищожени всички немци с белодробни заболявания.

Лудостта разбира се, дебне отвсякъде.

* сн.: Vee Speers

Травъл фото фром Гърция

Пак към любимото място - полуостров Пилио.

1. До Волос - интересно, но не прекалено. Спряхме да видим една крепост, която винаги ми е приковавала погледа.

2. Заедно с група поляци открихме, че вътре се влиза до 15ч., бяхме закъснели. Но пък - какъв изглед от хълма.

3. След Волос се започва катеренето по планината. Джипиесът се обърква и жената постоянно ни кара да направим обратен завой "при първа възможност". Хаха, тук всички завои са обратни - веднъж на така и веднага на онака. А какво иска тя всъщност? Нима не иска да видим това?

4. Ето ги любимите пилионски шосенца.

5. Гърците имат такава прекрасна митология с любов, внезапни забременявания, ужаси, смърт и безкрайни развлечения между роднини; чудя се как са се навили да минат към скучния, егоцентричен моносюжет на християнството.

6. Стигаме целта към 20.30. Цагарада /Tsagarada/ - голямо село на много нива, покрито с гъста гора /най-вече платани, страхотно дърво!/. Кратък обзор и тръгваме да си търсим стая.

7. Оглеждаме къщите и най-вече дворчетата им. Някоя от тези?

8. Честно казано, ето тук искам. О, това било Estiatorio /ресторант/, значи не става.

9. Чудно е на Пилио - никой не говори английски или немски - караш на невербални умения. Стопаните пробват с познатия номер - ако много повтаряш нещо на собствения си език, най-накрая, поне от учивост ще те разберат. Различавам думичката "ксенос" - чужденец, което ми припомня една история с Хисаря.

Веднъж, с един приятел - Ники и дъщерите му /с американски паспорти/, искахме на всяка цена да пренощуваме в поч. дом на БДЖ. Не защото бленувахме за среднощни гари и влакове-беглеци, а защото много ни хареса сградата, ето я, на снимката. Лелката попита имаме ли нещо общо с железниците. Не /винаги съм си мечтал да подкарам локомотив, но завърших друго/. Каза за 15 лева на човек, но като видя чужди паспорти, премаля, получи нистагъм и обясни, че за чужденките ще е по-скъпо. За да уточни колко, звъня някъде. Оттам и казаха: "не, лельо Хисарке /името е условно/, това беше при социализма, сега цените се изравниха". Та така, някак си.

10. Но да се върнем в настоящето. Първо искат по 65. О, казва Роси, ще намеря за по-малко. Да, след половин час намираме за 40. Попадаме на много красива собственичка-монолингва, градина с двойна палма, хортензии и мраморна богинка в двора, няма никого  /нисък сезон/, щуро. Ето:

11. Стига бит, следва бийт.

Информация за архитекти: инфраструктурата в тези селца включва следните задължителни елементи: централно площадче, покрито изцяло от короната на свръхмощен клен, под него - не повече от сто масички със столове, отдясно църква, отляво кръчма. В по-големите села - втора кръчма под 90 градуса или /по-рядко/ паралелна с първата. В дъното - стълбички към горната земя /шосето/, отзад - стълбичка към долната земя /друга махала/.

Площадът на селцето Пинакатес

12. Кръчмата на същото

13. Ето каква е ситуацията

14. Тази къща да си я купи човек - кръглата стълба ме убива бавно.

Остава да ви покажа: плажовете, теснолинейката, още планински, нетуристически селца.
Извод: бих дал една заплата, ако това ще помогне да не ги закачат и обиждат. Просто са много готини.

Фрагменти от 4-ти юли

1. Всички теории, че някой станал лош /невротик, луд, наркоман, престъпник/, защото не получил достатъчно любов в живота си, са с презумпцията, че си седя на един стол, чакам си любовта и при късмет идват едни добряци и ми дават - понякога много, понякога малко, а ако са катили - хич. Лошо, Седларов.

2. Ето какво ти трябва докато седиш на стола и чакаш да стане сделката: 

- да можеш да дадеш знак, че я искаш

- да имаш отворени и фино настроени сетива за да я усетиш 

- да можеш да се справиш с нея като я получиш, за да не те смачка, ако е много, а ти си хилка

- да дадеш знак, че и ти имаш нещо в замяна

- да си се научил как да благодариш за нея

Има и още, но не сега. Ако си затворен, гледаш тъпо и други липси, вероятно няма да те насилват прекалено и любовта ще отиде при друг. Така е, когато не умееш да правиш любов с ближния.

3. Основният резултат от ходене по лекари, както всеки знае, е натрупване на съмнения. И как иначе, богът на здравето Асклепий има седем деца. Четири момичета /понякога слагат и пето/ - Хигия /на чистотата/, Панацея /на лекарствата/, Ясо /на изцелението/, Аглая /на разкоша, не знам защо/. Момчетата са Подалирий /терапия/, Телесфор /водещ до добър изход/ и Махаон /хирургия/. Допускам, че лекарите, преди да вземат решение, несъзнавано те прекарват през целия пантеон. Много мнения - много съмнения.

4. На испански бира е "cerveza" /сервеса/, а череша е "cereza" /сереса/. Подозирам, че в испанските кръчми често ще видиш нелепи картини на мъже стоящи пред халба череши и други, с чиния бира. Проблемът възниква само след определена степен на опиване, когато дикцията се влоши. Това е само хипотеза -  освен в Саламанка /магистратура по Дон Кихот/, не съм бил в Испания.

* на сн.: богинка в гръцки двор /Пилио/

Астрономия - деца-индиго - божествени цигулки

1. Потърсих в Гугъл кога и къде в небето ще мога да наблюдавам и евент. снимам, съединението Венера - Юпитер. Само трите първи резултата бяха астрономически, всичко останало беше астрология - Витлеемска звезда, транзит на Юпитер, транзитиращи и натални планети, тригони, секстили, любовните блянове се сбъдват и т.н. Нямам нищо против астрологията /в психологическия и сегмент/, но си казвам: баси, толкова ли са зле нещата.

2. Една интересна статия /англ./ ТУК за градските легенди в образованието - за особената компютърна надареност на новото поколение. Никакви доказателства за преобладаването на "мултитаскинг", "дигитално надарени /"digital natives"/ и т.н. дечица, стигнали до гениалността чрез постоянното вперване в смартфона си и постване на селфита във ФБ. Т.е., има и такива и онакива и всякакви, както винаги е имало. Има и неутешителни неща - това, че светкавично пишат по екранчетата и други учудващи компютърни умения е супер, но според изследователите, повечето не могат ефективно да използват извлечената информация и най-важното - не знаят защо им е. Но не мога да отрека, че са гении да ти поръчат фанелка по интернет.

3. Вадим Репин /световноизвестен цигулар/ за инструмента си:

"Гуарнери винаги ми е бил слабост и вече много години свиря с цигулки на този майстор. Трудно е да се обясни разликата между цигулките на Страдивариус и на Гуарнери с думи, но главното мисля, е в подхода към звукоизвличането. Цигулките на Страдивариус са неземно красиви, имат божествен звук, витаят в облаците. Затова ми се струва, че неговите инструменти с красотата и благородството си в някаква степен ти диктуват условията на изпълнението. При Гуарнери пък, освен тези качества има и голям радиус от нюанси в посока на "некрасивото", т.е. ако трябва да се "излае" или да се предадат някакви по-приземени човешки чувства, цигулките му са незаменими.

* фото: Стенли Грийн

Децата на децата ни

1. Бебето на Бояна /Делян/ се научи да реве като Джо Кокър сравнително отдавна. С лекота докарва същата плътна, конячена бленда с фалцет в по-високите регистри. После вкара и няколко ръмжащи /граул/ техники от ранния Луис Армстронг и концертите станаха неудържимо примамващи. Днес, с учудване наблюдавам, че е усвоил и уа-уа ефекта на Майлсовия тромпет от джаз-рок периода му. Не са ли прекрасни тези преходи?

2. Бебето на Доротея /Сашо/, като един невинен чистофайник, постоянно се опитваше да изтрие маскировъчните петна на бермудите ми с тоалетна хартия. Понеже това ми се стори абсолютно креативно в своята невъзможност, започнах да го каня да го прави по-често, дори му дадох специално парцалче. Тогава обаче, Александринът усети недостойното ми желание да го сизифизирам /глагол от "Сизиф" - аз сизифизирам, ти сизифизираш, етц./, и изгуби интерес към процедурата. Успях да заснема това нещо в последния момент.

3. Изключително приятни момчета са, честен кръст.

* на сн.: диверсификаторът

Страст и слабоумие /фрагменти/

1. Една девойка поискала да и татуират "Аз обичам Едикого си", но да е на иврит - графиката му им действа възбуждащо. За целта използвала софтуерния преводач "Вавилон". Полученият текст занесла на татуировец и той го извезал на гръбчето и. Сега вече, ако евреин видел гърба и, щял да прочете: "Вавилон" е един от водещите в света софтуерни преводачи".

2. Дъглас Коупланд от "Докато приятелката ми е в кома":

"Доколкото съм разбрал от собствен опит, на двайсет години, човек вече със сигурност знае, че няма да стане рок-звезда. Към двадесет и петата си година, може би ще усети, че стоматолог или учен, също няма да стане. А на тридесет, към теб започва да се прокрадва тъмнината и ти започваш да се питаш дали ще успееш поне да се реализираш, даже без да споменаваме успех или богатство. На тридесет и пет вече като цяло ти е ясно с какво ще се занимаваш през останалият си живот. Човек се примирява със съдбата си."

3. Чух за някакъв експеримент на канадски тв-новинари, мъж и жена. Цяла година мъжът излизал в ефир с един и същ костюм, а жената си сменяла тоалетите често. За нейната външност непрекъснато имало коментари и претенции по форумите, а за мъжа никой нищо не промълвил. Е, всеки знае - мъжът повече му слушат, жената повече и гледат.

4. Даниел Пенак:

"Колко бързо у хората изчезва цялата им христианска благост - фют! и ето - братята и сестрите вече скачат с цялата останала тълпа: "Убий! Убий! Убий!". И опитай да различиш в тази тълпа вярващия от обсебения...

Основният проблем при светците е, че светостта им като правило не стига за целия ден."

5. Вилхелм Райх за ранната психоаналитична техника:

"Понякога у пациента с часове не се появяваха асоциации и на аналитиците им се налагаше да пушат непрекъснато, за да не заспят."

* на сн.: знак

Камуфлаж-Колумб-Барселона-Фройд-преходи

1. В любимия ми магазин "Камуфлаж" като разглеждах маниашките дрехи и оборудване, харесах едни часовници и попитах за цените. 

- Не те съветвам, свойски ми сподели момчето. Наистина, тези модели имат балистичен калкулатор, но аз ще ти покажа друг - с джипиес, компас, мери крачки, пулс и всичко каквото се сетиш. Единственият минус е, че той няма балистичен калкулатор. Но, ако не ползваш оптика при стрелба, не ти и трябва.

Бяхме с Роси. Не знам как изглеждахме отвън, но явно ни взе за застаряваща двойка килъри.

2. Точно по това време преди година се шматкахме из Барселона и гледахме очаровани, как вместо обичайните улични врабчета, високо под дърветата прелитат шарени папагалчета. Стрелкаха се бързо като халюцинации, като мечти-светкавици - зелени, жълти, червени. Колумб, търсейки Индиите, смятал, че има три сигурни критерия, дали на поредния новооткрит остров ще има така желаното злато и подправки: климатът да е много горещ, туземците да са тъмнокожи и да има папагали. /"Завладяването на Америка. Въпросът за другия",  Цв. Тодоров/. В Барселона бяха изпълнени и трите критерия: освен папагалките, беше много горещо и имаше синьочерни негри продаващи маркови очила и чанти.

3. Купих си една странна книга "Freud's art. Psychoanalysis retold", от Джанет Сейърс /Sayers/, психоложка от Тависток. Колкото и да я четох, не можах да схвана защо е написана тази книга. Очевидно авторката е искала да представи психоанализата чрез визията на художници или на пациенти-художници. Всичко беше омесено по такъв прелестен артистично-небрежен начин, че имах чувството, че ще се побъркам. 

4. О, аз съм отминал стадия на учудването, когато много добри специалисти в нещо, внезапно сменят темата и се впуснат да правят литературни пробиви в съвсем други области под крилото на нещото наречено "мултидисциплинарност". 

5. Имам неприятната увереност, че човек постигнал дълбочина в конкретна област си е силен именно в нея и няма никаква гаранция, че прозренията му автоматично ще се пренесат в друга такава. Математик, който ми светва за лингвистиката или ядрен физик, обясняващ ми "скритата история на човечеството" са ми гъделичкащо лековати и единствено достойни за научно порно в стил ТЕД - възбужда, но после пак си сам. 

6. Мисля, че има едно изключение - гениите, но там млъквам.

* на сн.: Александрин, паун и едно непознато момиче