Португалуш, Лисабонуш

1. Не, наистина са прекрасни западащите империи с ленивата си самодостатъчност, сигурността на очакваните и небрежно овладяни разпадни процеси, с цялата мощ на избледнелите пъстри фасади, които ти се иска да видиш отново в разцвет - наситено цветни. Фактурно, структурно и ако успееш да умилостивиш комплексарския си скепсис - фрактурно. Лисабон, ето къде ходиш с постоянно изкълчено око.

2. Тези "сеньоруш пасажируш", както го чувам в метрото, са открили света "пътувайки към", или "бягайки от" себе си и сега вече са се кротнали и като малки платони наблюдават сенките на избледняващото си минало. Ние ви го открихме, ползвайте го на спокойствие, казват. Нещо в замяна? Амиии, казвайте отвреме-навреме, че по-вкусно от португалското кафе не сте пили, обригаду.

Ето тука 17 снимкуши
1. Tака някак си транзитира глориа мунди

2. Чупки

3. Вятърът вълнува навеса

4. 

 5. Оргиуш до лишбоаш

 6. Перцето-облак

 7. Красотата е велика сила

 8. Карнавална къща. Канят, има и фойерверки /Fogo de artifico/

 9. Интензивен фитнес

 10. Fuck gender police. Щом се налага

 11. Липсва ви сюр? Ето ви сюр. Де Кирикуш

 12. Още индустриализации

13. Прозорче

14. Вратичка

15. Пръстен със злато и скъпоценни камъни

16. Дневно трамвайче

17. Нощно трамвайче

Сталин и лоботомията

Около и след смъртта на Сталин /5.03.1953/, на чекистите им се отворила нова вълнуваща ниша за дейност - да проследяват враждебни изказвания и просташки шеги по темата. Ето някои от донесенията /извадих най-готините/.

4. март

В отговор на съобщението за тежкото здравословно състояние на др. Сталин и опасността от инсулт, колхозникът Г.М. Гладких заявил: "Да му бяха отрязали ухото, та да му падне кръвното". След това добавил: "На козлите им режат ушите и те остават живи".

5 март

Бурханов Г., татарин от Ташкентска област в дома на познати, докато те говорели за болестта на Сталин, пиел водка. В отговор на забележката им, казал: "Нека пукне, аз ще заема мястото му" и изругал нецензурно.

Сичов Н.Д., комсомолец, машинист в Куйбишевското строително управление, като чул за болестта на Сталин, казал: "Тъй като анализът на урината на др. Сталин не е бил нормален, възможно е др. Сталин да е имал венерическо заболяване, може би е пипнал нещо, много подобно на трипер".

6 март

Монов А.Н., цехов майстор от Горна Волга, бивш член на партията, не пуснал работниците на траурен митинг /"трябва да се работи, такива митинги ще има още много!"/ и казал на една от сътрудничките си: "Стига си се лигавила". В момента на погребението на вожда, решил да обнародва заповедта на директора за графика на смените.

Левин З.Е., член на партията, помощник началник на жп станция към Московската железопътна мрежа, по време на разговор за това, какви тълпи хора отиват в Колонната зала, да се простят с др. Сталин, казал: "Нищо странно -  и куче като премажат народа се стича да гледа, а тука, все пак вожда погребват". В същия ден, преразказвал слухове, че "синът на др. Сталин не е от него и пие много лошо, а жена му се оплаквала на др. Сталин, който го вкарвал в ареста".

Устин Б. С., затворник, в дните когато Сталин боледувал, казал, че ако той не умре, ще се хвърли от прозореца. По-късно, когато работниците окачвали портрета на др. Сталин на зданието на етапния затвор, към тях се приближил Устин и казал: "Сега пък тая п...а /нецензурна дума/ защо окачвате?"

Филюнин Н. Д., шлосер в машинно-тракторна станция в Пензенска област, когато след съобщението за смъртта на Сталин колегите му обсъждали от какво дърво ще е направен ковчегът му, казал: "от гнили чамови дъски ще е, за хубав ковчег И.В. Сталин не е заработил". После добавил: "ще се срещнат на оня свят с Ленин, Маркс и Енгелс, ще отидат в буфета и ще се натряскат по случай срещата". През останалото време на деня, Филюнин пял нецензурни частушки.

7 март

Попов Н.В., лице без определени занимания и местоживеене, на жп станция Манзовка, Приморски край пял песни. Според свидетели, на думите: "Дядо, спри да пееш, сега цялата страна е в траур, умря др. Сталин", отговорил: "На другаря Сталин аз съм му казвал, че ще живее точно толкова години, колкото е жив и така и стана". След това, той нецензурно изругал Комунистическата партия и Ленинския комсомол.

11 март

Скадайте О. М., библиотекарка от Вилнюска област, у познати разказала виц за Сталин: "Преди смъртта си, вождът на съветския народ и КПСС, казал да погребат сърцето му в Грузия, мозъка в Москва, а една друга част от тялото му да разрежат на 16 части и да дадат на всяка република, за спомен и за да не казват, че умрял и нищо не оставил на народа".

12 април

Шамаев А.А., рибар от Сахалин, в нетрезво състояние се приближил до портрета на Сталин, заплашил го с юмрук и казал: "Ще ми дадеш ли пари за пиене днес или не?", след което изругал нецензурно и добавил: "Ето днеска пих лак, тази отрова трябва да я пием не ние, а ръководителите на правителството".

На сн.: Лисабон, болницата, в която е работил д-р Егаш Мониш - откривателят на лоботомията /болницата е заснета в движение от влака/

Малки победи

1. Между лекари:
- Пациентът потеше ли се непосредствено преди да умре?

- Да.

- Това е добър знак!

2. "При китайските даоси, каза той - срещаме подобна идея - борейки се за сърцата и умовете, работниците на дискурса постоянно искат от човека да отговаря с "да" или "не". Но в реалността, възможните отговори са винаги три: "да", "не" и "върви на майната си". Когато започнат да го осъзнават твърде много хора, това означава, че в черепите им се е появил луфт. В нашата култура, луфтът е достигнал критични стойности" (Пелевин);

3. Елегантна фраза при запознанство: "Обикновено запомням лицата на хората, но за Вас ще направя изключение";

4. Според една хипотеза, интелектът при хомо еректус се е появил за да съумее да си даде рационални обяснения на налудните идеи, непрекъснато изплуващи в мисълта му, поради особеностите на физиологията и биохимията на организма. Същото, но с други термини отбелязва и Фройд;

5. Синопсис на филм: Зъл изкуствен интелект решава да пороби човечеството, но заради несъвместимост на устройствата и софта (Уиндоус непрекъснато му иска ъпдейти, Андроид иска рутване, ИОС му иска пари или джейлбрейкинг за да го пусне), намеренията му се провалят;
6. Освен широко известният бръснач на Окам съществува и бръснач на Хенлън: "Никога не приписвайте на зъл умисъл нещо, което напълно може да се обясни с глупост".

* Сн.: Грег Милър

Книга за похвали и оплаквания

Похвали

1. Проведох много приятен семинар за депресиите с джипита във Велинград. Горе на Юндола помакините подвикват: "Господинеееййй - от мен си купете, от мееен - кашкавааал, меееед за децатааа!" А тези до тях и те: "Господинееейй и от мен си купете нещоо, не само от неяяя". Интересен подход. И преди ме е хващал страх да не се сбият помежду си, и сега ме хвана - купихме си от едната кашк., от другата мед. На меда ми пишеше "Балкански мед", явно Балкан за тях е всяка планина, в това число и тяхната Родопка.

2. Гледах "Стажантът" ("The Intern") с Де Ниро. Един възрастен Ниро - толкова благ Ниро, толкова готин, толкова мъдър. Синопсис: младите работохолици/чки - а - у! - уратута - напред-назад - искаме всичко райт нау!, а Ниро: споко пичове, ще стане, ама не толкова бързо, ще си прецакате живота, малко ритардандо го дайте.

3. Научих "Tears" на Джанго /на китара/ до бриджа, т.е. първата част, след което загубих интерес. Ако някой каже изсвири ми го, ще му свиря само първата част и после пак нея, и накрая ще взема финала от друго парче, те и без това си приличат в мое изпълнение.

Оплаквания

4. Проблем с епископ Бъркли. Предполагам всички са наясно, че ние не съществуваме в действителност, а единствено в съня на епископ Бъркли. Не трябва ли, в такъв случай епископът да сънува и себе си, за да може епископът от съня да сънува нас за да ни има изобщо. А когато епископ Бъркли се събуди сутрин за литургия и ако тогава всички изчезват, на кого ще проповядва? Кой ще му дойде на службата? Но явно идват - не толкова най-верните му енориаши, колкото тези, успели да осъществят квантов скок или нещо подобно. Парадокс - той солипсист, а му идват материалисти. Объркан съм и не го крия;

5. После търсим лудостта по болниците, глупости - тя е сред нас: обръщения към Николае Чаушеску използвани преживе в медиите: "Геният на Карпатите", "Пълноводният Дунав на разума", "Източникът на светлина", "Творецът на епохата на невиждан прогрес", "Небесното тяло", "Демиургът", "Светският бог", "Чудото", "Утренната звезда", "Навигаторът", "Прекрасният принц", "Светецът", "Спасителят", "Слънцето", "Титанът", "Провидецът";

Умбеко

Умберто Еко. От "Вътрешни рецензии", 1972г.

Кант Имануил. "Критика на чистия разум"

Дадох книгата на Виторио Салтини и получих отзив, че този Кант е силно преувеличен. И все пак, не ме домързя и го погледнах и аз. За нашата философска серия, тази малка книжка на морални теми, може да ни свърши работа; не е изключено да я препоръчат на студентите от някой университет. Спира ни, обаче фактът, че немското издателство ни задължава да купим заедно с нея и предишната му книга, а това са два много дебели тома и което е още по-лошо - и тази, която Кант пише, но още не е завършил. Нещо за изкуството или за съждението, не запомних, но всички тези книги са озаглавени почти по един и същ начин. Значи, ще трябва да ги реализираме в комплект, в кутия. А това, няма да е по джоба на повечето ни купувачи. Ако не ги оформим така, хората ще почнат да ги бъркат една с друга и да казват "тази вече я четох".

И за да ни довърши, немското издателство, заяви, че ще трябва да се абонираме и за малките произведения на Кант, но броят им е безкраен, а тематиката включва даже астрономия. Завчера позвъних директно на автора в Кьонигсберг, за да се договорим за отделно издание на "Разума". Нямаше го в къщи, а прислужницата каза, че не е редно да се звъни от пет до шест, защото тогава хората се разхождат, а от три до четири не е редно да се звъни, защото тогава хората спят. Общо взето, аз разбрах, че с тези любители на реда, по-добре да си нямаш работа.

Франц Кафка. "Процесът"

Много даже е хубава книгата - криминале в малко хичкоков стил. Добро убийство на финала. Като цяло - тази книга ще намери читателя си.

Създава обаче впечатление, че над автора е тегнела някаква цензура. Защо са тези неясни намеци, защо да не наречеш с имената им героите и мястото на действието? И поради каква причина все пак възниква този "процес"?

Сериозно да се осветят тъмните места, да се конкретизират описанията, да се приведат факти, факти и още веднъж факти. Така ще се оголят пружините на случващото се, ще се усили съспенса.

Младите писатели смятат, че е по-шик да пишеш "един човек", вместо "господин едикойси на това място и в този час" и си въобразяват, че така е по-поетично. Е, добре. Ако може да се  дообработи - ще го дообработим, в противен случай - ще го откажем.

Пруст Марсел. "В търсене на изгубеното време"

Безспорно, имаме любопитна идея. Текстът е много дълъг, може да се издаде в множество отделни книжки за джобна серия.

Въпреки това, нека си дадем сметка, че ще се наложи да се прередактира почти всичко или поне цялата пунктуация. Текстът не е разделен на абзаци и авторът даже не е слагал точки между изреченията (а там има фрази, дълги по две страници). Ако той сам не се съгласи да го редактира, не знам, кой би го направил вместо него. Иначе книгата няма да се получи.

Джойс Джеймс. "Бдение над Финеган"

Моля редакцията да се отнася по-внимателно с това, което ми пращате за рецензия. Явявайки се консултант по англоезична литература, не разбирам, защо сте ми изпратили ръкопис на дявол знае какъв език. Връщам ръкописа в отделна пратка.

Фотография: Ромуалдас Пожерскис

Литовски фотограф. Подборката е от 1970-90 години. 24 снимки
1.

 2.

 3.

 4.

 5.

 6.

 7.

 8.

 9.

 10.

 11.

 12.

 13.

 14.

 15.

 16.

 17.

 18.

 19.

 20.

 21.

 22.

 23.

 24.

25. Авторът

Фрагм. от февр.

1. "Това е мое дядо", както Сашо /4г./ обяснява на Делян /11 мес./ - другият претендент, който все още обитава невербалния рай и само се усмихва подкупващо. Мисля, че "мое дядо" е далеч по-правилно граматично от "моя дядо", /дядо - на "о" - среден род - съотв. "едно дядо"; по същият начин е словообразуването при Кафка - на "а" - ж.р. - "моята Кафка" - правилно, "моят Кафка - неправилно/. Ако някой иска "дядо" да е за мъжки род, може да използва алтернативната форма "дяд" /примери: един дяд, моят дяд и т.н./. Езикът е много мъдър и е помислил за всички желания на потребителите и особено на децата.

2. И не ме напуска убедеността, че на романа съвсем малко му остава. Отмира, отмирааа. Дори четящите чиклит домакини не могат го спаси.  Кой от младите ще ти седи с часове да чете, като отвътре те подръпват спазми подобно надрусан с бутират жираф и бумс-бумс - те бутат към кратките визуални форми. Толкова труд и Стърн, и кой там още, все умни хора, и накрая - на боклука, клипчета искаме.

3. През 1918-та един интересен руски учен - Александър Чижевски, изследващ корелациите между слънчевата активност и световната история, изпаднал във финансови и нутриционни затруднения /както повечето живи учени след 17-та/ и решавайки да се докара на новата власт, написва интригуваща студия, за революционните движения в Русия през ХХ в. Отива при Троцки да му се похвали и ако може да получи малко средства или храна. Обаче оня, като я прочита, го изгонва немедленно и пак добре, че го оставя жив - в статията си Чижевски наслагва пиковете на слънчевите изригвания върху най-важните събития по време на октомврийската революция и всичко им съвпада повече от идеално.

4. През 1949-та Александър Герасимов, придворен художник на Сталин, след като вижда картини на Дали, споделя:

"Тук ясно са показани идеите на войнстващия империализъм с неговата расова ненавист, жажда за световно господство, космополитизъм, зоологическа омраза към човека, отрицание на културата, науката и истинското реалистическо изкуство".

И как ги видя тия неща бе, пич? Изумяваш ме.

* на сн.: Чудотворната пица от Монтекатини. На 6-ти февруари 1959г. младо италианско семейство от Монтекатини изяжда една средна пица и на дъното на кутията, се появява образът на Хитлер. Учените изследват кутията и семейството с гама лъчи, но загадката си остава.