Urbi et Orbi

Малко Рим без много думи и снимки /16 сн./

1.

2. Двете кутийки са с храна за рибки

3.

4.

5. С малко повече упоритост и по сто лева от семейство, и можем да си поръчаме такава врата за входа

6. Не е желателно да се катериш и драскаш по Колизеума

7.

8. Две снимки на асфалта

9. В Рим, като кажеш "Бонджорно" на случайна минувачка и тя си прави ръцете така. В София - по друг начин

10.

11.

12. Стандарт 360

13. Да си изпиеш глътката кафе, седейки на малко кожено носорожче и веднага да се попиташ на коя планета си

14. Едно паркомясто /Боргезе/

15.

16. Последен детайл и се вдигаме

финита

Рецептите

1. Като почнат да се оплакват, колко нечетливо пишели лекарите по документацията и най-вече по венеца на всяко лечебно дело - рецептата! А не се сещат, че това е традиция. Отворете някой средновековен манускрипт с латински формули /рецепта/, за прогонване на демон от тялото. Църквата /медицината, лекарят/ го е написала, екзорцистът /фармацевт/ го прочита и прилага, обладаният /пациентът/ го изтърпява. Толкоз. Няма никаква необходимост страдащият да учи латински, за да си прочете указанията и да се корка, ако не може. Нещо повече - като всяко високоспециализирано знание - то е тайно, тайният език, на който си кореспондират експертите, начинът на изписване и разположение на символите имат магична сила и не е безопасно да си ги интерпретираш сам.

2. Някой, ако се надява, че нещо принципно ново е измислено за времето откакто съществува човекът - не, същото си е, само названията се сменят. Така че - без оплаквания, молим.

3. Разбира се, по-добре би било, ако вместо неразбираем текст, лекарят нарисува загадъчна красива картинка, като тази тук, но това би изисквало определени илюстраторски умения, докато нечетливо да пише може всеки.

* на сн.: Двама урунгели с дамски чанти се грижат за болно растение.

Хомеостазата

1. Всеки си има моменти или периоди, в които те обзема едно приятно равновесие, когато нещата са се закрепили почти неподвижно по хубав начин и ти е комфортно, и въпреки вълнуващите откровения мейд ин Чайна, за кризата с хилядите си възможности - мерси, видях ги тези възможности и някак си не се влюбих в тях.

2. Почти съм сигурен, че човек, освен за полет, щастие, любов и незнам какво си, е роден за хомеостаза. Иначе ходи зъл и невротизиран по Витошка и си мисли за Калашников с муниция.

3. И как да стане, че да изживееш комфортния си момент възможно най-силно /разбирай - най-дълго/? Да спреш на място и силно да се напънеш, досущ в химическа тоалетна - не, едва ли, явно е нещо друго. Или просто да си се сгушиш някъде? Отде да знам?

4. И Хармс, и той с неговите си: 

"Чувал съм такъв израз: „Улови момента!“ Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен... Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа. Ето например: раз, два, три! Нищо не се случи! Така запечатвам момент, в който не се е случило нищо.

Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило. Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти".

5. Сгушването е, все пак

фото: Mike O'Shea

Екзистенц максимум

1. Напоследък някои мои познати умират неочаквано, като малко преди това сме си говорили в смисъл на "Що не се обаждаш", "Честита Коледа" и проч. Това е доста натоварващо, защото сега, всеки, който ми каже някакви мили думи, бива заподозрян в скорошна смърт. Така доста се ограничава общуването ми с приятели, /и така не е богато/, защото се налага да внимавам - искам да си ги опазя. Баси, защо не са ми казали, че пътят води покрай такива странни места. Освен да са ми намеквали нежно, но да не съм искал да разбера?

2. Успокояващото е, че тази зловеща закономерност не важи за ФБ и всякакви социални мрежи - явно там не са ми точно приятели, а някакви трети лица в пиесата. Дано поне са хора. Сещам се по аналогия за Чехов, който бил казал: "Странни хора са актьорите, а и хора ли са въобще"?

3. Забелязах също така, че никой не умира, ако го поканя вкъщи и пием коняк, и си говорим на различни теми. Също така оживяват, ако ние им отидем на гости и там пием коняк и си говорим, но това е рядкост - пречи ми известна интровертност, както и неспособността ми да излоча толкова коняк, че да спася всички.

* на сн.: снежни зомбини at work

Ичера

Мислех си, че знам какво е бял, чист сняг по спомен и като падна големият сняг в София, погледнах съседната пресечка и си казах - ето бе, красота, бяла приказка, не знам си к'во. Истината се оказа съвсем друга. Оказах се закратко в Балкана, в Ичера. Ето - най-обикновени, извънрежимни снимки в стил "Домашно албумче", но разлика има, а?

край

Технологии

1. Като чета как се конструират съвременните обективи, какви ултразвукови /?!/ моторчета има вътре и какви жироскопни датчици им слагат за да неутрализират тремора на ръцете, и как данните,  постъпват в микрочипа, вграден в обектива, и оттам, заедно с данните за фокуса - беж в централния процесор и оттам беж обратно - фийдбек към коригиращия блок лещи, който пък е в специална капсулка в магнитно поле и се мести в хоризонтална и вертикална плоскост, и всичко това за части от секундата, така че ти просто си снимаш без да забележиш нищо...

2. И как на този фон може да има някакви араби или бели, които се стрелят с други араби или бели, с неразбираема за мен мотивация, ама толкова силна, че чак се налага да убиеш човек или много хора.

3. Не може ли тези смели стрелци-дебили да бъдат изпратени в лабораториите на Канон или Никон, да се обучат да проектират и произвеждат гореописаните механизми, ама да ги правят точно като на тази снимка тука, иначе - бой, и да им кажат така: "зайо, за всеки два готови обектива до края на месеца, ти обещаваме по една девственица /след като умреш/, но не повече от 7 на тримесечие". И тихо под нос: "щом си се бъгнал в тази посока, какво да те правя, нека е по твоему, само стой спокойно". 

4. А след известно време да им зададат главния въпрос: "Сега искате ли да ви върнем в пустинята пак да се стреляте, защото това явно доста ви харесва"? И знам какво ще отговорят те: "Да! Искаме! Искаме ние от Канон да отидем да убием тия от Никон, защото и те използват подобни технологии, но нашият микрочип в последната модификация на зума EF 24-70/2.8 USM е много по-добър от техния"!

5. А като си помисля, колко марки камери има, каква стрелба се задава! 

6. Това са доста левашки разсъждения, между другото, но какво да кажа?

* на сн.: конструктивна схема на обектив /Canon/

Малко научна фант.

Техниката на "отстранения поглед" в един отличен sci-fi разказ на Тери Бисън. Преведох мъничко.

"Направени са от месо” 

- Те са месни.

- Месни?

- Да. Направени са от месо.

- От месо?!

- Грешка е изключена. Подбрахме няколко екземпляра от различни части на планетата, доставихме ги на борда на нашия кораб-разузнавач и подробно ги изследвахме. Направени са изцяло от месо.

- Но това е невероятно. А радиосигналите? А посланията към звездите?

- За общуване използват радиовълни, но сигналите не излъчват те. Сигналите се излъчват от машини.

- Но кой създава тези машини? Ето с кого трябва да влезем в контакт!

- Те самите си ги правят. Нали точно това ти казвам - месото създава машини.

- Що за глупост! Как може месо да създаде машина? Ти искаш да повярвам, че има разумно месо?

- Нищо не искам. Просто разказвам каквото е. Това са единствените разумни същества в целия сектор и при това, са направени от месо.

- Да не би да са като ортолеите? Нали се сещаш - оня карбонов интелект, който в процеса на развитие минава през месна фаза?

- О, не. Те се раждат като месо и умират като месо. Ние ги изследвахме в течение на няколко жизнени цикъла, които при тях, между другото, са съвсем кратки. Ти въобще, представяш ли си колко живее месото?

- О, не, пощади ме... Добре. А може би все пак не са изцяло от месо? Нали помниш тези, как бяха... ведилеите. Главата е от месо с електронно-плазмен мозък вътре.

- Абсолютно не! Отначало ние също така си помислихме, след като главата им е от месо. Но след това, както казах, изследвахме всеки един от тях. Отгоре - додолу. Навсякъде само месо.

- Е какъв мозък тогава?

- Мозък имат, всичко си е наред. Но също е от месо!

- А откъде тогава им идват мислите?

- Пак ли не разбра? Мислите ги произвежда мозъкът. Месото.

- Месото има мисли?! Искаш да повярвам в разумно месо?!

- Да, разумно месо! Съзнаващо месо! Обичащо месо. Месо, което сънува. Всичко е само месо. Разбираш ли?

- О, господи... Ти изглежда сериозно...

- Абсолютно. Те наистина са от месо и последните сто години се опитват да установят контакт.

- И какво искат?

- Като начало - да си поговорят... После очевидно да се помотаят из Вселената, да се свържат с учени от други светове и да крадат от тях идеи и данни. Всичко си е както винаги.

- Значи ще ни се наложи да разговаряме с месо?

- Там е работата. Виж им посланията: "Ало! Има ли някой жив? Има ли някой вкъщи?" и подобни глупотевини.

- Тоест, те действително разговарят? С помощта на думи, идеи и концепции?

- И още как.

- Но ти каза, че използват радио!

- Да, но... с какво според теб изпълват ефира? С месни звуци. Нали знаеш това шляпане, когато плеснат месо върху месо? Именно така си шляпат един с друг. И даже пеят, пропускайки през месото потоци въздух.

- Ще се побъркам. Пеещо месо! Не, това вече е прекалено...