събота, 15 април 2017 г.

X-Men

Като всяко ново откритие, в началото му се възлагат големи надежди /а!-у!-уау!-бау! - открихме нов начин - само плюсове, никакви минуси! - излекуваме, спасяваме, съживяваме!/ и след време се оказва, че отново са открили един голям, възможно силно засенчваш трезвата мисъл, полов член. Така и с радиацията. Тук съм подбрал малко полезни за бита радиоактивни продукти използвани по различно време през 20 век.

1. Радиоактивен шоколад. Произвеждал се е в Германия от Burk & Braun от 1931 до 1936 г. Рекламирали са го като шоколад, който подмладява.

2. Също за младост - хранителна добавка "Радитор" /тройнодистилирана вода, с добавени два изотопа на радий - 226 и 228. Произвеждано от 1918 до 1928, викали му "Вечно щастие". Лекувало е рак, психични заболявания и е усилвало сексуалната енергия при мъжете.


3. Паста за зъби с радий.
Произвежда се в Германия в годините 1945 - 1951 г. Рекламират я така: "радиоактивното излъчване усилва защитата на венците и зъбите, зарежда клетките с нова жизнена енергия, нежно полира емайла, придава на зъбите блясък и белота".


4. Таблетки с радий 
/Щатите, 1920г./. Помагат при грип, настинка, безапетитие, "възвръщат всички телесни функции към нормата".


5. Радиоактивни супозитории за мъже
Разтвор на радий в кокосово масло. Хвалят го много, цитирам в оригинал, защото е поезия: 
"if you have begun to lose your charm, your personality, your normal manly vigor - certainly you want to stage a “comeback.” The man who has lost these precious attributes of youth knows how to appreciate their value. He realizes that happiness depends on his ability to perform the duties of a REAL MAN. Sweet, glorious pleasures of life".  
В риъл мен те превръща радия, копеле!

6. Вода за офиса.
/Щатите, произвеждана 1925 - 27 г./ Вътре има цедка в която се слага радиоактивно вещество /радон/, за обогатяване на водата с радий. "Неоценима за поддържане на здравето".

петък, 14 април 2017 г.

Книги

1. От съвременните руски писатели признавам само двама: Пелевин и Сорокин. Ако трябва да ги сравнявам, все пак Сорокин ми е фърст. 
2. Дори да не ви хареса идеята на "Норма" - в една съветска соцреалност, хората са задължени да изяждат ежедневно "нормата" си от 150 г сушени изпражнения, опаковани в красиви целофанови пакетчета и като контрапункт - разказът за дванайсетте загадъчни рояла, разположени на тайни места по земята, които поддържат световната хармония, но само ако са добре акордирани, а те непрекъснато се разстройват /поради климатични и други причини/ и тайното братство от акордьори, които постоянно тичат и едва успяват да ги настроят, за да предотвратят войни и бедствия;
3. Или пък, последният му роман "Телурия" - действието се развива в епохата след победата над "Второто ислямско нашествие". Успокоената Европа живее в мир и съгласие и както се полага в такива случаи - тихичко деградира. В тези условия се появява извратена богаташка мода - да се консумират изискани ястия, приготвени /нелегално/ на огън от редки класически първопечатни издания. Оформя се готварско-ресторантьорска мафия, която краде и продава редките книги от големите световни библиотеки и положението става твърде тревожно
4. Но, сред мафиотите се появява светла личност, предлагаща да се използва новоизобретена машина, която може да прави копия на същите тези книги на молекулярно ниво, т.е., със стопроцентно сходство с оригинала и в неограничени тиражи. Скъпите тайни вечери на богаташите рязко поевтиняват и стават достъпни за обикновените хора, които също много искат да изядат един бюджетен стейк опечен върху инкунабули от 16-ти век и прочие. 
5. И така, ендът е хепи - първопечатните издания са спасени, благодарение на научния прогрес и с помощта на мафията. Красота, реализъм.

*сн.: Stefan Gesell

четвъртък, 6 април 2017 г.

Цирк

1. Имах известен ангажимент свързан с ходене на цирк, вчера. Със Сашо /5г./ бяхме. Той не издържа дълго - очакванията му за лъвове и "едни други животни" /явно пак крупни, опасни и миризливи/ не се оправдаха и въпреки пуканките и доброто ми отношение, към края на първата част, настоя да си тръгваме вече. Съгласих се, без гък. Изчакахме само да видя една жена как красиво се разчекваше в плексигласова сфера и домани /към къщи, от ит./.
2. Както и очаквах - вътре ме обзе една смес от жалост, носталгия и вехтост. Жалост към себе си, че ми се налага да гледам това, носталгия - не знам откъде - преди четирсетина години съм бил на цирк, водили са ни от училище, вехтост - някак си, всичко беше много ущърбно. Всъщност, ми стана жалко за артистите, които несъмнено са се трудили, но явно не прекалено, защото не получих отговор на тайния си въпрос - успяват ли да намерят смисъл в това, което правят по начина, по който го правят. 
3. Предполагам и Сашо /5г./ си е задал същия въпрос и като по-пъргав психически и моторно, хукна да си ходи, докато аз се двоумях от уважение към институцията и цената на билетите.

* на сн.: I' ve got the power

сряда, 5 април 2017 г.

Фрагменти 04-17

1. Интересна версия за етимологията на "science" /наука/.
Science - лат. - scire - отделям едно от друго - грц - schizein - разцепвам разсичам - праиндоевроп. - skei - отделям, разцепвам, skita - старонемски - дефекирам, изпражнявам се, /срв. to shit/.
Значи, все пак стигаме до шит, каквото подозрение имах.
2. Желателно е да се превеждат имената на хората. Например: Лепа Брена - от срб. - "лепа" - хубава, "брена" - бренен, тленен, смъртен /ж.р./. Значи: Бренна хубавица, /вар. хубава бренница/
3. Ядох някакъв кашкавал с калциев двухлорид. Защо ми го пишат това? Явно са преценили, че няма толкова да се изплаша. А това, което не споменават в етикета, например трифенилфосфатометил гликолацетатопараоксиетилодиетилпаравениленхлорид, това що не го написахте? Защото ще се изплаша доста повече.
4. От спомените на Владимир Буковски, за наказателната психиатрия в СССР:
"Всичко, което сега ще кажа, всеки мой жест, тя /психиатърката, б.м./ ще изврати и ще го запише в историята на болестта... Да се палиш не бива - ще запише: "Възбуден, болестно фиксиран върху емоционално значими за него теми". Аминазинът ти е сигурен. Ако си твърде потиснат, мрачен, ще запише, че си депресивен. Да си весел, също не бива - "неадекватна реакция". Безразличието е още по-опасно, ще запише: "емоционално снижение", "вялост" - симптоми на шизофрения.

*на сн.: бръм-бръм, реди ту гоу

понеделник, 3 април 2017 г.

Мъничко Дерида




Oт: "Що е поезия", прев. Камен Петров

Дарбата на стихотворението, да не се позовава на нищо, без заглавие, то не инсценира повече, то се случва, без да си го очаквал, прекъсвайки дъха, прекъсвайки всички връзки с дискурсивната, и най-вече с литературната поезия.
Сред същите пепелища на тази генеалогия. Не фениксът, не орелът, таралежът, много ниско, ниско долу, близо до земята. Нито възвишен, нито безтелесен, ангелски може би за известно време.

Отсега нататък ти ще наричаш стихотворение една определена страст на единствения белег, подписът, който повтаря своето разпиляване всеки път отвъд logos-а, ахуманен, едва опитомен, непригоден отново към семейството на субекта: едно преобърнато животно, търкалящо се на топка, обърнато към другото и към себе си, накратко, нещо – скромно и въздържано – близо до земята, смирението, че преименуваш – така пренасяйки те в името отвъд името, един катахрезисен таралеж, стрелите му, държани в готовност, когато този слепец без възраст чува, но не вижда да идва смъртта.

Стихотворението може да се търкаля на топка, но то е още, за да обърне своите остри знаци към външното.

* на сн.: Дългоноса маймуна, Nasalis larvatus

понеделник, 20 март 2017 г.

Вечната тема

1. В един през нощта, в подлеза пробяга плъх, което малко ме напрегна, но веднага след това имах щастието да чуя откъслечен разговор на трима тинейджъри по вечната тема.
- Бате, каза единият /говореха си на "бате"/ - кого обича тоя бе? Пет месеца ходи с една, после пет месеца с друга, какво става, бате?
- Той никого не обича, бате, споко - каза другия. Третият мълчеше.
2. Някои твърдят: "той само си губи времето" и т.н. А вечната тема в драматургията на фламингите кой засне? А ибисът-асистент после? Карл Маркс ли ги засне? Джонатан Бътлър ли или Соня ги засне, Мармеладова?
3. Но ме попита скоро един приятел - добре де, снимаш ги и после какво ги правиш? Ако пита за птиците - пускам ги, какво да ги правя? Впрочем и снимките също. Ето - 12 снимки фламингова еротика и една с индиферентен ибис.

1. - Мисля да е моя тя

2. - Много ли си сигурен?

3. - А мога ли да ти клъвна мозъка?

4. - Нещо ми се правиш на велик май?

5. - Аре да те видим де!

6. - Не, аз просто няма да ви говоря, ако не спрете с тия простотии

7, 8, 9, 10. Сбиха се, все пак

11. - Мани го тоя, оставаш с мен

12. - Колко сте ми притрябвали с вашите еснафски глупости! Тръгвам си свободен и красив

13. Бонус. Индиферентен ибис минава



събота, 11 март 2017 г.

Суифт

1. Спирам малко да гледам "Нощен администратор" и да се идентифицирам с красивата любовница на богат мръсник - оръжеен търговец /Хю Лори/ и се насочвам към сериозно четиво /пак от екрана, смърт на хартиения носител!/
2. Не че нещо, но видях Суифт, да, Джонатан Суифт, какви указания е дал през хиляда седемстотин и някоя година за това, как да се държиш с хората /всъщност, със себе си/, след определена възраст:
  • Да не натрапваш компанията си на младите, ако те не го искат
  • Да не капризничиш, да не се затваряш, да не си подозрителен към всички
  • Да не разказваш една и съща история отново и отново, на едни и същи хора
  • Да не бъдеш свръхвзискателен към младите, но да отчиташ юношеската им глупост и недостатъци
  • Да не се поддаваш на влияния и да не слушаш глупавите разговори на прислугата или нечий други
  • Да не говориш много, особено за себе си
  • Да не се натрапваш със съвети и да не безпокоиш тези, които не ги искат
  • Да не се хвалиш с минала красота, сила или успех с жените
* сн.: Jesse Marlow