събота, 13 януари 2018 г.

Фрагм. 01-18

1. Прочетох, че вече девета година, 33% от американците най се дразнят от думата “whatever” /според контекста: "както и да е", "няма значение"/ в ежедневното общуване. "Fake news" е на второ място /23%/, после е "no offense, but..." /20%/. Единайсет процента мразят да чуват "literally", а 10% издивяват от израза "you know what I mean". Интересно каква би била българската статистика. Уртикарвам се от "уникално" и "нереално", но май има спад в употребата им напоследък, защото обривът ми някак намаля.
2. В "Къща от карти" великолепният Кевин Спейси, след множество интриги и нечисти игри, го избраха за президент на Щатите и тогава той усети една голяма вътрешна празнина. Ако ще е така, не желая да съм на негово място. Шегувам се, героят на Спейси не усети никаква празнина, напротив, беше адски доволен. Така по-може. После обаче и жена му реши да се кандидатира за президент, станаха конкуренти и започнаха да се мразят и да се прецакват. Това вече не ми хареса.
3. В космогонията на Сашо /почти на 6 е вече/, ако дълго копаеш в земята, най-отдолу винаги излизат тръби, това е основата. Малко ми напомни чудесния "Бразилия" на Гилиъм. Наистина, погледнато през сашовите очи, от метър височина, като ходиш по улиците, непрекъснато виждаш доказателства - подават се всякакви тръби и даже без да копаеш до центъра на земята.

* сн.: Кевин Спейси в  "Къща от карти"

петък, 29 декември 2017 г.

Фрагм. 12-17

1. Спомени на  момче с аутизъм, за училището:
"... най-сложно ми беше да съм в ситуации, които ми се струваха съвършено абсурдни, а всички останали ги възприемаха като нещо, разбиращо се от само себе си. Например - откритите уроци. Предварително ги репетираш няколко пъти, после идват едни хора и ние се преструваме, че ни е за пръв път и че ни е много интересно, че сме умни и съобразителни деца, адски мотивирани и схващащи всичко моментално, а седящите отзад, си дават вид, че ни вярват. Може ли да съществува по-абсурдно 45-минутно занимание  от това?
Всеки път ми беше ужасно неловко от идиотизма на ставащото и се чувствах някак "повреден", защото пък, всички останали разиграваха тези сцени почти с удоволствие".
2. Делян, /2.5/ е склонен да рецитира "Аз съм българче", след помолване, но винаги започва с: "Катеричка рунтавелка/със опашчица - къделка", плавно преминавайки към оригинала. Явно решава, че това е необходимата преамбула за сваляне на последващия родолюбив патос. Сашо пък /5/ смята, че не трябва прекалено често да ме заговаря, защото после можело по-дълго да мълча и да не ми се говори. Някаква комуникативна квота съзира момчето.
Прави са и двамата.
3. Изкарах някъв грип и нищо особено - друсах се с антибиотична маса докато оздравях. Сега вече здрав, получих приятен бонус - вследствие на хриповете се смея като стар английски актьор пенсиониран от "Глобус" - дълбоко, хистерично, задушаващо, горчиво.

* сн.: Matt Black

събота, 9 декември 2017 г.

Чайни церемонии

1. Видях някакъв чай от какао, портокал и канела. От растението "чай" вътре няма. Всъщност, защо не го наричат "какао с портокал и канела" или "гадно биоекокако" /не съм пропуснал буква/ или "канелин с какао и портокал" или "оранжин с какао и канела"? Kакто ми обърна внимание Н., най-многострадалната течност за бита, освен чая, несъмнено е шампоанът за коса - какво ли не му добавят вътре и все неща, адски полезни за косъма - грозде, дзифт, златни люспи, асфалт, копринени нишки, гуано. Напоследък се е появил и шампоан с кофеин - явно косъмът да не спи, да е бодър, работоспособен и надрусан, в стремежа си към растеж, блясък, еластика и здравина. От всичко това разбираме, че за маркетинга дъно няма.
2. Опитът ме е научил, че като добавиш лимон в чая, мигновено го разваляш - чайният вкус изчезва, лимонът става господар и питието се превръща в странен вид лимонада, нещо като вряло панаше. Но има един несъмнен плюс - ако разполагаш с лош чай - лимонът го подобрява, премахвайки вкуса на чай. Скоро четох за един-единствен сорт чай, мисля китайски беше, който бил много вкусен и оставал вкусен даже и след като му добавиш лимон. Но пак повтарям, това е единствен в света сорт, както разбрах, бере го някакъв добър човек от Сечуан и не е достъпен на българския пазар.
3. И един лимерик на изпроводяк:
Пакетче чай се потопи
във тенджера с гореща супа
парадоксални усети
да трупа.

* сн.: Chema Madoz

петък, 8 декември 2017 г.

Стрелците

1. На 10 окт. някакъв студент в Лъбок, щат Тексас, застрелял полицай просто така - извикали го за разговор в кабинета му, извадил пистолет, стрелял и избягал. Хванали го и както обикновено, започва едно чудене защо, как така, такова тихо, примерно и добро момче и т.н. А отговор няма и няма.
2. Винаги в тези случаи, хората са силно разтревожени от двата сакраментални въпроса: а) бих ли могъл /загубвайки контрол/ и аз да извърша нещо такова и б) би ли могло /стоейки си невинно/ и мен някой да ме застреля, т.е. човек се опитва да подреди информацията и интерпретациите си така, че да извлече някаква прогностична изгода от случая. Казано инак, човек се опитва логически, както са го учили, да построи мотивите за подобно поведение, за да му е полезно после и да му е спокойно сега.
3. По същия начин, всеки си напрягаше мозъка да разбере защо му е на 64-годишния ситизън, да стреля в тълпата на феста в Лас Вегас. Какво се случва в главата му, какви са тия процеси, мисли, импулси, възникнали там и довели до това?
4. Ако махнем красивите психодинамични тези за загубена/намерена идентичност и даже любимците ми наративисти /М. Уайт/ с красивите им конструкции за целеполагането, трябва да ви кажа следното: нищо не се случва в главите на тези хора, нищо няма вътре. Има само малко електричество, стимул-реакция, рефлекси, безобектна омраза и хаотични парчетии от картината на света. Това е напълно достатъчно да знаем. Не е обяснение, а констатация, но дотук. Другото е загуба на време. 
5. Може ли нещо да се направи? Не, не може.

* сн.: Chris Dessaigne

понеделник, 4 декември 2017 г.

Веригите

1. Преди месец време, си купих две евтини якета от Метро - тънко и дебело и уж ми махнаха маркерите срещу кражба, но явно нещо са оставили, защото като влизам сега, в който и да е магазин от големите вериги, пищят и двете неистово и на входа, и на изхода
2. Забелязах известна зависимост - като влизам/излизам с тънкото яке, магазинът пищи високо и някак отчаяно, а дебелото генерира непоносим нискочестотен, богат на обертонове, инфернален звук
3. Наложих си за всеки случай да изчаквам, евентуално охраната да има възможност да скочи, да ми извие ръцете и да ме отведе в Районното, но някак си не ми обръщат внимание. Днес се престраших и влязох в магазина-титуляр /Метро/, облечен с тънкото, не експеримента ради, а токмо за покупки. Там пищя най-страшно, явно с оригиналния си звук, особено на излизане. Почти бях сигурен, че ще ме съблекат и ще ми върнат якето на щанда, откъдето съм го купувал, а отдолу бях с къс ръкав. В главата ми тревожно се разиграваше сюжет, при който ми искат доказателства, че не съм дошъл по фанелка за да крадна яке и тъй като е доста запазено все още, няма как да ги убедя, че го нося вече месец и т.н.
4. Не, нищо лошо не ми направиха, предполагам декадентската ми походка и интелигентният ми вид са ги респектирали и са се сдържали. И все пак, не е приятно, не знам колко дълго ще мога да разчитам на благородното си излъчване.

* на сн.: Бил Мъри в "Прекършени цветя"

петък, 1 декември 2017 г.

Художници и софтуер

1. В Сицилия снимките стават като картички, без особени усилия, това и баба го знае. Ето тук - от влака, в движение, извън режимното време и т.н., но облаците!

1А. Може би не всички знаят, но вече няма необходимост от художници, а само от фотографи и техните компютри. Същата снимка минала през софтуера Dynamic Auto Painter Pro. Нагласил съм техника "Молив"

2. Това е Сиракуза, град на геометрията. Учим се на изтънчени извивки

2А. Същата снимка в техника "Пастел". Всъщност, най-добре е да казвам, че сам съм ги рисувал.

3. Пак Сиракуза.

3А. Същото с техника "Alla prima",

4. Малко нощни

4А. Освен техники, програмата предлага и стилове на конкретни художници. Има Сезан, Моне, Климт, пет-шест Ван Гога, супер си е. Ето това например, e в стил Писаро

5. Ето това е виждал човек вечер по улиците на средновековния град перманентно, само че, без колите и осветлението

5А. Това е в техника "Креда". Не знам защо програмата добави и нещо като сняг накрая. Ще кажа, че съм го рисувал през януари

fine




събота, 25 ноември 2017 г.

Помпей - графити

Графити от стените на Помпей, погребан под пепелта на Везувий през 79 г. сл. Хр.

1. От атриум в дома на Pinarius: 
"Ако някой не вярва във Венера, нека погледне приятелката ми".
2. Стена на казарма на гладиатори: 
"Флорониус, надарен войник от седми легион, беше тук. Жените не знаеха, че е тук. Само шест дойдоха - твърде малко за такъв жребец".
3. Стена на публичния дом на Innulus и Papilio: 
"Плачете, момичета. Моят пенис ви предаде. Сега той прониква отзад на мъжете. Сбогом, чудесна женственост!"
4. Стена на малка къща:
"Пътнико, хляб яж  в Помпей, но отиди да пиеш в Нукерия. В Нукерия пиенето е по-добро".
5. Перистил /вътрешен двор с колони/ в таверната на Verecundus: 
"Реститута, свалете туниката си, моля ви и ни покажете окосмената си интимност".
6. До входа на къщата на Menander: 
"В Нукерия търсете Новелия Примигения, близо до римската порта, в района на проститутките".
7. Домът на Citharist, под рисунка на човек с голям нос: 
"Ампликатус, знам, че Икарус се отдава на теб. Салвиус написа това".
8. Диалог на стена на таверната на Prima: 
"Суцесиус, тъкач, е влюбен в робинята на кръчмаря, на име Ирис. Тя обаче не го обича. Все пак, той я моли да се смили над него. Това написа съперникът му [Северус]. Довиждане."
[Отговор на Суцесиус]: "Завистнико, защо ми се пречкаш. Отстъпи на по-красивия, но понесъл несправедливост, мъж."
[Отговор на Северус]: "Написах всичко, което имам да кажа. Обичаш Ирис, но тя не те обича".
9. Таверна, отдясно на вратата: 
"Напих кръчмарката".
10. Таверна, отляво на вратата:
"Палмира утолява жаждата".
11. На улична стена: 
"Теофилус, не прави орален секс с момичетата точно срещу градските стени, като куче".
12. До портата на Везувий: 
"Маркус обича Спендуса".
13. Казарми на гладиаторите: 
"Тракийският гладиатор Целадус е сладост за всички момичета".
14. На стената на Олий: 
"Сградата на Арий Полий е владение на Алиус Майус и е на разположение за отдаване под наем от първи юли. На първия етаж има магазини, на горните етажи - луксозни стаи. Който желае да наеме този имот, трябва да се свърже с Примус, роб на Алиус Майус".
15. Стена: 
"Жестоки Лагагус, защо не ме обичаш?"
16. Стена на дома на Vibii: 
"Бременна съм от Атиметус".
17. Стена на дома на Caprasius Primus: 
"Не бих предала съпруга си и за цялото злато на света".
18. Дом на Calpurnii: 
"Кресценс е сладка и чаровна".
19. Сградата Eumachia: 
"Секундус обича да натиска момчета".
20. Улица на театрите: 
"Медна чаша изчезна от магазина ми. Който я върне, ще получи 65 сестерции. Още 20 ще бъдат дадени за информация, водеща до залавянето на крадеца".
21. Стая в публичен дом: 
"Вибиус Реститутус е заспал тук сам и е пропуснал любимата си Урбана".
22. Коридор в театъра: 
"Мете, роб на Коминия от Атела, обича Крестус. Може ли Помпейската Венера да бъде благосклонна към двамата и те винаги да живеят в хармония".
23. В базиликата: 
"Луциус Истацидий, считам за непознат всеки, който не ме покани на вечеря".
24. В базиликата: 
"Епафра, ти си плешив!"
25. В базиликата: 
"Филерос е евнух".
26. В базиликата: 
"О стени, вие съдържате толкова много досадни графити, че съм учуден, как още не сте се сринали в развалини".

Както виждаме, проблемите са същите, но стилът ми се струва доста по-изтънчен.

* на сн.: Спортуващи помпейки в удобни бикини /4 в. пр. Хр., мозайка/