Филийките на Хитлер

1. Попадайки в бензиностанция, винаги поглеждам към тезгяха с жълтата преса - искам да знам как живеят хората. Както обикновено, мяркам покъртително заглавие - "Хитлер е смятал да живее в Царичина" и красив монтаж - Адолф зареял поглед към тайнствения триъгълник Богьовци - Чибаовци - Церецел (околни села, с твърде подозрителна топонимика). Много внимавам, защото последният път заради едно такова заглавие си забравих дебитната карта и после се връщах от майната си да си я търся. Калчър шок

2. Представих си даже как е станало. Една сутрин Хитлер се събужда, готвачът му носи пържени на слаб огън филийкен (джиджи-папа) и зелен чай, zwei gebratene Scheiben und ein gruner Tee, а майнфюрер произнася тихо, почти умолително: "Искам в Царичина". И мигновено група "Туленщрасен" (свръхсекретен екип за търсене на Шамбала), се прекомандирова от Тибет в с. Дръмша, където с помощта на овчар-гид намират обект TG-911(Tzarichina gebraucht). Езомерите на немците (уред мерещ степен на езотеричност) регистрират силно езотерично излъчване (9 по скалата на Шри-Чинмой!) и те веднага наемат местни хора (при немците няма шест-пет, който е ходил в Берлин, знае) и започват да копаят.

3. Не чета жълтури - веселя се по друг начин, а и би ме било срам (еднакво парещо чувство), но много харесвам идеята на "Мъже в черно". Там, в едно далечно бъдеще се оказва, че всичко което пишат жълтите вестн. е истина, а "норм." преса просто няма сетива за този тип информация и затова те занимава с банализми - кой коя банка ограбил и как мафията изсякла горите. Така някак си.

* на сн.: Родопите от влака. Гара Аврамово, 1267м, бар-ресторант Рай

Тайни местенца

Хубави заливчета има в Гърция, но труднодостъпни и пустинни. Човек там стои самотен, топи се в морето, разхожда се, мисли си, чете си, но му е самотно и туйто. Наоколо нито тълпи, нито родна реч омайна, нито бийч бар, нито бумс-бумс (музика). Поне един шезлонг с чадър да имаше, но и това няма.

Пинакатес

Vertigo

Любимата ми къща с вход откъм морето. Всеки път я снимам, не мога да се спра

И тук е много приятно, въпреки че е вечер и не е плаж

Накъдето и да тръгнеш все до Волос стигаш

fin

Разсъждение за метода

0. Временно бях спрял да се занимавам с личните си розенкранцове и гилдънстърнове, но ето че внимателно започвам отново
1. Някакви в подлеза се стреляха преди време. Всъщност, един собственик на магазин стрелял по друг собственик на магазин, защото кучето на втория се било изпикало пред магазина на първия. Вербалният дискурс е отстъпил на огнестрелния

2. Досущ двете нива в схемата на Лотман - на горното, ограниченията в поведението налагани от културата се поддържат от чувства на срам и вина, на долното (в подлеза) - започват да ни управляват страхът и принудата. С други думи, морал vs юрисдикция. Кога и защо се осъществява този преход, Лотман обяснява малко мъгливо, но си го знам и сам

3. И докоснал вселенската релевантност, тъкмо четях книга по етика и какво да видя: в ранния елинизъм (Сократ, etc.), се приема за невъзможно човек, който знае що е добро, да реши да върши зло. Нямало как някой искрено да твърди, че нещо е добро и едновременно да пречи на доброто. Следователно, злото може да е само едно погрешно съждение за доброто и толкоз. Злото е хтонично, т.е. земно, телесно, първично, близко до първоначалния хаос. Злото е външно слаба позиция, но вътрешно съдържа в себе си силни страсти и жестока разрушителност ("безсилието на мощта" на Киркегор, "Страх и трепет")

4. Значи, Собственик 1 е бил овладян от една хтонична злост и погрешно е отсъдил, че стреляйки в корема на Собственик 2, прави добро. Честа грешка при ранните елинисти, бих казал. Особено при тези, дислоцирани в подлеза

* сн.: Дания, замъкът Елсинор. Ранна пролет, затова и малко мрачно излезе
** Оригиналното заглавие на това есе е: "Разсъждение относно метода за правилното ръководене на разума и търсене на истината в науките"

Топлина и умножение

1. Колко е хубаво, че човек е топъл - като му пипнеш ръката и тя топла, и си представяш какви интересни химически процеси протичат вътре (особено на микрониво - в клетките), и се отделя топлина, и ти става приятно. А като е мъртъв, ръката му е студена и неприятна за докосване. А в горещ летен ден, като хванеш някого за лакътя - ръката му е хладна

2. Ако дойде някой и ми каже: "сменяй си вярата, иначе ти отрязваме едната ръка" - веднага казвам: "добре, ей сегичка". В края на краищата, те наблюдават само външните прояви, вътре какво си мисля, не знаят. Вярваш си мълчаливо в каквото ти е кеф и толкова. Съгласен съм, хората искат да са информирани, т.е. така да вяваш, че да са наясно и да им е спокойно. От друга страна, аз вярвам и в таблицата за умножение, но никога не го показвам. Просто нямам пряка необходимост да ходя по улиците и да заговарям минувачите вярват ли те, че 7х8=56, до каква степен са го осъзнали и колко дълбока е вярата им? Или: мислят ли достатъчно за Таблицата през уикенда и дали не искат да се срещнат с едноверци, да дискутират по въпроса. И най-готиното - дали не биха дарили 7% от доходите си за пропагандиране и популяризиране на таблицата за умножение, в която вярват?

3. При среща с реклама на "Нескафе с дъх на ягода", мога да реагирам по два начина:

- Даа, светът вече доста се е променил

- Даа, ебавката с мен става все по-извратена

Първият води към депресия, вторият - към параноя. Кой да избера?

* сн.: Robert Gotzfried

Симулираните оргазми

1. Може би изобщо не е важно, но все пак - когато една жена реши да симулира оргазъм, независимо от мотивите (от уважение, с идеална цел, прослушване за участие във филм, заболяване и др.), какъв модел използва за първоизточник? Дали са фантазии как би трябвало да бъде, дали е от киното, дали просто симулира свой истински оргазъм от предишен екстазен акт? Ако приемем, че е последното (не съм антрополог и нямам възможност да анкетирам минувачките пред блока, а и ще ме шамаросат, предполагам), то тогава, има ли значение, че е симулация, като е досущ като оригинала? Или за някого има значение?

2. Крайно рядко в литературата срещаме изследвания върху симулацията на оргазъм при мъжете. Явно това не е толкова разпространено явление, не става ясно защо. Според някои автори, стереотипите на мъжкото поведение (ригидност, дистанция от чувствата, задължително целеполагане), не позволяват проява на този така необходим допълнителен артистизъм в условията на краткотрайност, напрегнатост, сериозност и предвидимо рязък завършек на акта при мъжа. Очевидно е, също така, че ситуациите, в които възниква необходимост от симулативен оргазъм при мъжете са крайно малко и като цяло се изживяват болезнено от реципиента. Психоаналитиците от своя страна, говорят за характерен феномен, наречен "завист към множествения оргазъм" ("multiple orgasm envy"), имащ незадължителен (факултативен) и по-рядко викарен характер за средния кавказки  расов мъж (Caucasian race man). Лаиците/лаичките и феминистите/феминистките често, в свободна дискусия, употребяват "завист към утробата" на Хорни ("womb envy"), който е нетърпящ критика термин от вагиналната психология и няма общо с разглеждания от нас проблем

3. Един трети вариант, който също се среща рядко (некоректно е да уточнявам защо), е на жени, симулиращи мъжки оргазъм и обратното - мъже, симулиращи женски оргазъм. Парадоксално, но точно за този вариант на сексуално поведение срещаме достатъчно подробни описания у М. Мийд при теренните и изследвания на Тробрианските острови.

4. И както Дж. Камбъл някъде споменава: психотикът се дави в същите тези вълни, в които мистикът възторжено плува!

* сн.: Terry Richardson

Любими теми: еротика и аутопоезис

1. "Еротичният коефициент съпътства всички човешки дейности, доколкото те вънполагат субекта на дейността и представляват по принцип стремене към другия и другостта. Еротично може да бъде философстването, говоренето пред аудитория и занимаването с политика, възпитаването, колекционирането, страстта по вещи, правенето на изкуство, вярата в бога и участието в ритуали. Еротиката се поражда не само поради принципната устременост навън, а от постоянната необходимост да се справям с вътрешния проблем, че бидейки тяло, ставам нещо различно от него и отново, станал нетелесен, имам нужда да се уплътня и да си възвърна усещането за действителност. В този смисъл, еротизмът не е друго, а парадоксално стремене към нова телесност, която задоволява стремежите ни към същностност и обектност".

(От: Б. Богданов, "Промяната в живота и текста")

2. Много често се забравя (Матурана, естествено), че аутопоетичните системи могат да общуват взаимно, докосвайки се една друга в своите актуални когнитивни зони, като при това се образуват консенсусни области. Така например, при среща на две аутопоетични системи, ако едната каже: "Здрасти, здрасти, дай пари за пасти", за нас е ясно, че се прави опит за комуникация в консенсусната област на пастите и доброто времепрекарване в сладкарница. Впечатлява също, че доколкото системата може да се самоописва, при все нови и нови рекурсии, тя формира феномен, който ще наречем "самосъзнание". В случая с пастите, две взаимноописващи и взаимноопипващи се системи, могат да влязат в състояние "в сладкарница сме и вероятността да получим паста (джин?), клони към единица ", за което Фьорстер, сполучливо перифразирайки Декарт, казва: "ние мислим, че съществуваш, следователно съществуваш"

3. Но нека гневната премиса на Витгенщайн ("Поне веднъж не мисли за разбирането като за "душевен процес"! Защото начинът на изразяване е това, което те обърква"), срещнем със Сократовото питане: "Ами разполагащият със знание за справедливото, красивото и доброто според нас, по-разумно ли се отнася към своите семена от земеделеца?" И ултимейт-отговорът на Федър: "Дума да не става!" (Платон, "Федър")

* сн.: Martino Di Silvestro

1 наблюдение, 1 разсъждение и 1 концепт

1. И докато си мисля колко удобно би било, ако продаваха части да си сглобиш собствена тролейбусна мрежа, (технологиите напреднаха доста) и водя Сашо към децката, и той дъвче любимата си токсоплазмозна кремвиршка, и встъпва в теологически дебат с мен - на предположенията ми че Господ е жена, възразява, че по-вероятно е момче, защото нали е най-големият шеф, значи е момче (откъде този сексизъм - от децката явно), и продължавам да се разминавам с красиви, утринно-свежи жени (към обяд пак са очарователни, дъвчат баничка и гледат независимо, но красотата малко е отстъпила, умът е взел преднина, отново сексистко?)

2. Животът се състои от отчайващо количество повторения, всъщност, целият живот е повтаряне на едни и същи диалози в различни версии. Дали е утешение, че има някакви правила, които имат силици само да сменят версията, но не и темата. Забелязва се имитацията на едно вечно завръщане, което знаем, е невъзможно. Тъкмо си се завърнал и хайде още малко, ако обичаш - метни едно весло на гръб и намери хора, непознаващи морето и не солящи храната си и тогава може би Посейдон или който ти е актуален в момента, ще ти позволи да се върнеш. Към мисълта, че лентяите и естетите са същинските благодетели на човечеството, бих добавил и вечнозавръщащите-се-отнякъде, но не смея да обогатявам Чоран.

3. Поради големия интерес към концепцията ми за индивидуална тролейбусна мрежа: идеята ми е да продават в кутия контактната мрежа (жиците и разклоненията, стрелките и болтовете за прикрепване към стълбове или дървета) и малък електродвигател с пръчките (неправилно наричани "жартиери", а всъщност - щангов токоприемник, не бъркай с пантограф), които монтираш в колата си, друго не е необходимо. Захранване - някъде намираш контакт за 220 и включваш, о млади конструкторе, своята мрежа в общата. Така ще можеш да се движиш из двора на вилата си със собствен тролей и чак след това, да помислиш за суицид.

* сн.: Tamas Dezso