петък, 5 октомври 2018 г.

Науката, Санчо...

Костюм на лаборант в рентгенов кабинет, 1918 г.
1. Чудесна статия - отново пранк, т.е. майтап с науката (която не е знанието, както се досещаме) и най-вече с научните списания. Историк и двама философи, решават да се кефят научно и написват двайсет абсурдни текста в псевдонаучен стил, на модни теми (“identity studies”, "gender studies", “critical theory” и т.н.). После ги предлагат на различни списания и чакат да видят какво ще стане.
2. И късмет! Към момента, в който авторите излизат от нелегалност, седем статии са одобрени за печат, а други седем чакат одобрение. Методиката е проста: "като начало, прегледахме съществуващата литература за да видим къде има нелепости за да ги доведем до абсурд." Статия за феминистката глациология (наука за ледниците)? Може! Копираме, само сменяме темата. Дали да не е нещо астрономическо? Окей, ще докажем, че феминистката астрология и хороскопите, трябва да станат част от научната астрономия, за да се избегне сексизмът на последната (статията е "Феминистка астрономия. Звезди, планети и гендър: основи на феминистката астрономия"). Публикувана.
3. По-нататък темите стават още по-вълнуващи. Ето.
-  "Кучешката площадка. Човешките реакции в културата на изнасилване и ролята на кучешките площадки в Портланд, Орегон".
Теза: На кучешките площадки цари "култура на изнасилване" (сред кучетата), затова там могат да се изследват мъжките нагласи и евентуалните възможности за дресиране на мъжете, аналогично на кучетата, за намаляване случаите на изнасилване в социума.
- В "Супер-Франкенщайн: феминистка епистемология за безопасен изкуствен интелект", научаваме, че Изкуственият интелект е опасен за жените, защото е програмиран с мъжки, империалистични и рационалистични алгоритми. Мъжете (които са го създали, за да подчинят жените), знаят това. Феминисткият Изкуствен интелект трябва да бъде програмиран с ирационални знания, за да се избегне сексизмът му.
В един момент, авторите явно докосват божието пардесю и темите стават още по-екстазно-екзистенциални.
- В статията "Неприемливото разтриване: дефиниране на метасексуалното насилие при мастурбация без съгласие", тезата е, че когато мъж мастурбира, използвайки образ на жена, която не е дала съгласие за това, той извършва "метасексуално насилие", с което и причинява деперсонализация
4. Накрая, като виждат, че никой не идва да ги разстреля или въдвори, съвсем издивяват и пускат една глава от Майн кампф (автор: Хитлер), шпиковайки я с феминистка лексика и с ново, по-поетично заглавие: "Mein Kampf на феминизма. Нашата борба е моята борба: солидарният феминизъм като интерсекционален отговор на неолибералния феминизъм и феминизма на избора".
5. И какво? Главният извод на екипа е, че не трябва да си експерт в областта, достатъчно е да научиш тайния език на посветените в определено модно течение ("гендър", "абюз", "маскулинност" и т.н.) и ще можеш да емулираш (според авторите - да фалшифицираш) експертно знание колкото и когато ти душа поиска. Използвайки "феминистка оптика" можеш да лансираш всякакви безумни идеи, подавайки ги като "научни изследвания" в "научните списания"
6. Малко повече такива статии да бях написал и сега щях да ходя из гората Професор. И животните: “Здрасти професоре, как е здравето Ви, професоре, как мислите, ще вали ли днес?” и проч.
За извънкласно четене

неделя, 30 септември 2018 г.

Вълшебното - употреба

1. Сашо е вече на 6 и реших да му прочета една от най-зловещите приказки - Хензел и Гретел /по Grimm bros./, един несъмнен Рубикон на детските страхове и притеснения, според мен. Разбира се, той я познаваше вече от някакви анимации и вяло се впечатли от противоестественото изоставяне на децата в дълбоката гора, евентуално за да умрат. Имаше някои въпроси - защо ще умрат децата, защо ги заведоха там, толкова ли нямаха малко храна и т. н.
2. Отговарях му строго по Бетелхайм (шега). А сериозно - не познавам по-голям неакадемичен (!) авторитет в областта на отношенията приказка-дете и се наложи да отворя пак "The uses of enchantment", няма ли някой да я преведе най-после, питам се
3. Ето два прекрасни откъса:
"...Как детето възприема вълшебните приказки? Да вземем за пример безбройните истории, в които героят надхитрява страшния великан, заплашващ живота му. Спонтанната реакция на едно петгодишно момченце чудесно показва какво са тези „великани” за детето.
Една майка е преодоляла притеснението, с което разказвала на сина си такива „кървави” и „страшни” истории. В разговор с детето, тя научава, че то вече е виждало във въображението си как едни хора изяждат други хора. Тя му разказва приказката „Джак, победителят на великани”. Накрая, детето пита: "Нали няма великани, кажи?” 
И още преди да получи утешителния отговор, който би обезценил историята, то продължава: „Но големите ги има и те са като великаните”. От позицията на своите пет години, то разбира посланието на приказката, което морално го подкрепя: въпреки че възрастните, въоръжени с опит, приличат на страшни великани, едно умно момченце е способно да ги победи.
Този епизод разкрива една от причините за отвращението, което изпитват възрастните, разказвайки приказки: ние се чувстваме неудобно от мисълта, че понякога в очите на децата си изглеждаме като страшни великани, каквито всъщност сме. Ние не желаем да приемем, че децата знаят, колко е лесно да ни подиграят, да ни се присмеят и да изпитат удоволствие от това. Но независимо, дали ще им разказваме или не, тези приказки, в техните очи – както показва горното – ние сме едни егоистични великани, желаещи да запазят за себе си всички прекрасни неща, които ни правят силни. Приказките вдъхват увереност на децата, че накрая (след като порастнат) и те ще станат по-силни от великаните и ще придобият същата власт и мощ.
***
"Прието е да се крие от детето, че всичко, което не се получава в живота, произтича от собствения ни характер, от склонността ни да реагираме агресивно, егоистично, гневно или страхливо. Ние искаме децата ни да вярват, че човек е добър по природа. Но децата знаят, че самите те не винаги са добри и често, дори да са добри, нямат желание да са такива. В собствените си очи, детето се вижда като чудовище, защото то противоречи на всичко разказвано от неговите родители."


събота, 22 септември 2018 г.

Порно и тъга

0. Прочетох за интересни промени в европейската порноиндустрия свързани с икономическите проблеми, емигрантската криза и вълните на политическа коректност, заливащи Стария континент. Ето в резюме. 
1. Новият девиз е "Скромност и минимализъм". Груповите сцени остават в миналото, позите стават изключително мисионерски, амплитудата е умерена, мимиката най-често варира от тъжна вглъбеност до меко страдание. Дубли се избягват, оргазмът е рядкост (скъпо е)
2. По време на акта се водят тихи, изпълнени с доверие и уважение към партньора разговори. В гласа звучи тревога за бъдещето ("Как сте напоследък?", "Как са децата?", "Внукът тръгна ли в първи клас?", "Бензинът малко поевтиня")
3. Избягва се секс в асансьора или в офиса, за да не засегнат чувствата на безработните. Актуални са сцени със съвокупление на трудовата борса, в магазините "секънд хенд", пред денонощна заложна къща или в офисите на Еврофутбол
4. Градинарите и момчетата почистващи басейни са минало, стабилна остава само ролята на доставчика на пици, който вече реално носи пица, но дали ще има секс, зависи от размера на бакшиша му. Зачестяват сцени на грубо и даже вулгарно пазарене, при получаване на пицата.
5. Относително стабилна остава ролята на водопроводчика. Поради ниските хонорари, сега той безмълвно влиза в апартамента и отива директно в банята, където се заключва и плаче
6. Професията на осветителя отмира. Да се осветяват порносцените става някак неудобно, дори срамно. Бюджетите са силно орязани, затова често, с цел икономии, не се използва снимачна техника. Процедира се така: операторите и другите членове на екипа внимателно запомнят всичко и след това го разказват на познати и приятели.
7. Режисьорите също постепенно отпадат. По-възрастните порноактьори обикновено помнят какво е необходимо да се прави, а младите се обучават, гледайки архивни порнофилми. Ако някои реалии не са им ясни (примерно, какво се има предвид при често срещания израз "Дас ист фантастиш!"), се консултират с по-възрастните си колеги

* сн.: Р. Доано, "Бяла кола и четка", Палм Спрингс, 1963

петък, 14 септември 2018 г.

Плакати

Американски плакати предупреждаващи за опасността от бойни отровни вещества. Докато през Първата световна война (когато ги използват най-масово и умират много хора) внушенията са прагматични, зловещи и бих казал уплашено-объркани, ето...
На плакатите пише: 
  • Мирише на гнило сено или млада царевица - Фосген - поразява белия дроб - причинява нарастваща апатия - безцветен газ
  • Люизит - мирише на здравец - дразни носоглътката - кожни обриви - противогаз - защитно облекло - тъмно зелена маслениста течност
... през Втората световна война, защитните средства вече са стандартизирани и изпитани, и подходът е някак по-купонджийски. Разбира се, съмнително е, че девойката от месец ноември ще се предпази от газовата атака с чувал и евентуално ще свали самолета с карабината. Но пък, всички са по бикини, което е доста жизнеутвърждаващо (т.е. американско). Даже, бих казал, че посланието е: "Да ви го начукам с вашите военни простотии, желанията ми са съвсем други".

понеделник, 10 септември 2018 г.

Тъжно, като всяко магаре

1. Защо приемат, че животните не можели да мислят концептуално, били им достъпни само низши емоции, продиктувани от инстинкти, нямали способност за рефлексия, самосъзнание и т.н. Тези дни наблюдавах едно магаре. Цял ден стоя на място и гледаше замечтано в различни посоки, като очарован принц. И мен ме наблюдаваше с интерес, докато бях в обсега му. Някой, ако няма способност да мисли, би ли стоял така цял ден без нищичко да предприеме - нали ще умре от скука или ще полудее. Според мен, магаринът през цялото време си мислеше разни неща - реминисцираше, рекапитулираше, анализираше, спомени му нахлуваха и др. Старо магаре беше, доколкото мога да преценя
2. Мога да предположа (без да съм телепат, просто го погледнах в очите с бинокъл “Olympus” 7x40), за какво си мислеше: “Има на земята една долина, напусната навеки, но никога незабравяна - като виолетов блян в душата ми, нейният спомен, нейните следи са отпечатани в сърцето ми: разтопеното слънце, шумните пъстроцветни пазари, селцата потънали в зеленина, планините наоколо с възнесени над облаците снежни върхове и мътноледени потоци, кристалните изгреви и пурпурно-страстните залези. Ще ги видя ли някога отново? Не, завръщане няма, но пред мен е дарът на примирението - спомените. Но нека спра тъжните си разсъждения, защо да преживявам старостта двойно - един път като предчувствие и втори път - наяве” и т.н.
3. Като цяло го оцених като тъжно магаре, но според мен те използват този трик за да събудят майчинското у нас (у мен, в случая). Останах хладен.

* на сн.: магарето, пипнато с малко Фотошоп, да стане по-лятно

четвъртък, 6 септември 2018 г.

Хармс, Малевич, антракт-катаракт

1. През септември 1926-та, Хармс попада в трупата на "Експериментален театър "Радикс", където му предлагат да напише пиеса. "Радикс", според създателите му, е театър, ориентиран не към публиката, а към "преживяванията на самите актьори на чистото театрално действие". Хармс и Введенски създават пиесата "Майка ми е цялата в часовници". Това били само маркирани идеи, като се разчитало на импровизацията, липсвал край (авторите постоянно я дописвали, вкарвайки нови действащи лица без отношение към сюжета) и нямало конкретна тема. Пиесата трябвало да бъде "конгломерат от различни изкуства" и "монтаж от атракциони".
2. Текстът пишели Хармс и Введенски, след което цялата трупа го обсъждала и обогатявала. Ето например сюжетна линия: един от героите посетил родния си град и там, където и да отидел, постоянно срещал един и същи човек с червена брада. Накрая не издържал и го попитал:
- Дълго ли още ще ме преследвате?
- Той и говори! - възкликнал червенобрадият - използвам те за да не могат разни мошеници да притесняват честния данъчен инспектор.
Заболоцки предложил краснобрадият инспектор да се казва Гарфункел и да се появява на сцената непрекъснато с нова фамилия. После трябвало да бъде убит, след което да продължи да се появява вече покойник. Введенски предложил за Гарфункел да напишат отделна пиеса.
3. Понеже нямали зала, Хармс се обадил на Малевич (от когото се възхищавал, особено след като Малевич му подарил книгата си "Бог не е съборен" с посвещение: "Отивайте да спирате прогреса"), с молба да им предостави зала за репетиции. Малевич (тогава директор на Държавния институт по художествена култура), се срещнал с трупата и ги харесал, a и молбата изглеждала доста възбуждаща на вид. Тя представлявала колаж от две парчета плат - син и жълт, отрязана третинка банкнота от пет рубли, червен полукръг, покрит с черна и позлатена хартия и текст: 
"Образувалата се 
театрална трупа "Радикс",
 експериментираща в областта на 
извънемоционалното и безсюжетното изкуство,
поставяща си за цел създаване на произведения на
чистия театър, неподчинен на литературата - всички моменти
 влизащи в композицията са равноценни, моли
да и се предостави  помещение в 
Бялата зала за
лабораторно-репетиционна 
дейност".
4. Според достъпния мемоар, пиесата така и не била поставена, първо защото я нямало написана по общоприетия начин за да бъде представена на Художествен съвет и второ - защото в репетиционната станало много студено, а нямало пари за отопление и актьорите един по един изчезвали в петербургската мъгла и не се появявали повече.

* Ескиз към пиесата, рисунка на И. Бахтерев

неделя, 2 септември 2018 г.

Безмислените професии - 2

Angela Buron
прод.
5. По-нататък става още по-гот. Грейбър описва пет типа извършители на безмислена дейност:
А. Прислужници (flunkies) или "свитата на феодала" (feudal retainers). Това са хора, на които се плаща да се мотаят наоколо за да се чувстват босовете им важни. "Не можеш да бъдеш велик, без антураж", тъжно споделя Грейбър и още - "множеството безполезни униформени лакеи, които се въртят около вас, са най-голямото свидетелство за вашето величие". Прислужниците получават някаква малка задача, за да оправдаят съществуването си, но в действителност, целта е да се използват млади мъже с лъскави униформи, готови да стоят на входа или тържествено да ви съпровождат, като се насочите към кабинета си. Често Прислужниците имат униформа и сбруя в псевдовоенен стил, създавайки впечатление на дворцова охрана.
В. Главорези (goons). Названието е метафорично: това са хора, в чиято дейност има елементи на агресия, но те съществуват, само защото някой ги е наел. Грейбър дава пример с армията. Държавите се нуждаят от армии, защото други държави имат армии. Ако никой нямаше армия, те нямаше да са необходими. Но същото можело да се каже и за повечето лобисти, PR специалисти и корпоративни адвокати. "Повечето университети във Великобритания имат PR-офиси с персонал доста по-голям от този на банка или производител на автомобили. Наистина ли Оксфорд трябва да назначи две дузини PR специалисти, за да убеди обществеността, че е първокласен университет? Очевидно, не е само това. Сигурен съм, че в случая с Оксфорд, голяма част от ежедневните им дейности включват привличане на деца на нефтени магнати или корумпирани чужди политици, които иначе биха отишли в Кеймбридж".
С. Запушващи пробойни (duct tapers) - това са служители, чиито работни места съществуват само поради бъгове или грешки в организацията; те са там, за да разрешат проблем, който не би трябвало да съществува. Най-очевидните примери за Duct tapers са подчинените, чиято работа е да отстраняват щетите, нанесени от небрежни или некомпетентни началници.
D. Попълващи формуляри (Box tickers - служители, които отмятат нещо в квадратчетата на формуляр). Те са наети за да може дадена организация да твърди, че върши нещо, като всъщност, не върши нищо.
Пример: Бетси, служителка в дом за възрастни: "Основната ми задача беше да попълвам формуляри, отразяващи развлеченията, които желаят да имат постъпващите. После формулярът се дублираше в компютъра и мигновено се забравяше завинаги. Това отнемаше доста от времето, през което бих могла да им предоставя поне някакви развлечения".
Е. Майстори по възлагане на задачи (taskmasters) с два подтипа - "Ненужни началници", ролята им е да прехвърлят работата на други хора. Този подтип на taskmasters е просто безполезен, докато вторият -  "Генератори на глупости"(bullshit generators), действително причинява вреда. Те са задължени да създават безмислени задачи (bullshit tasks), които другите да изпълняват, да контролират получените глупости и дори да създават нови безмислени работни места. 
6. Грейбър смята, че безмислени работни места съществуват освен сред университетските среди и във всяка творческа професия. Според него, Холивуд, известен със силно раздутите си щатове е чист пример за "bullshit jobs". Той описва срещa със сценаристка, която създава риалити-шоу с названия като "Транссексуални домакини" и "Твърде дебел за да чука" (Too Fat to Fuck), които никога няма да излязат в ефир. Друг сценарист споделя, че се занимава основно със съкращаване на сценарии от 60 страници на 15 и преразказването им на съвещания, където шефовете дават взаимноизключващи се предложения и съвети. "Те казваха: “Аз не твърдя, че трябва да се направи X, но е възможно да си струва да се направи X".
7. Книгата е пълна с интервюта илюстриращи тезите на автора, но аз си имам собствен пример за безмислена работа - събирачите на показания от водомерите. В определен ден и час (непременно когато всички са на работа) звънят на вратата жени в зимата на нашето недоволство, влизат в банята и се завират в едни отвори в стената с фенерчета, мъчително фокусирайки и записвайки дребните червени цифрички. Но, ако няма да си вкъщи, трябва сам да си ги запишеш и да оставиш бележка на вратата. 21 век, копеле!
* За автора