сряда, 7 август 2019 г.

Островът

1. Трудно се стига до този плаж, ако не си сигурен, че е твоят

2. Този също е хубав, но е за йоги, както ме светна Олег

3.

4. Има и със скъпоценни камъни (нешлифовани, естествено)

5. Този изглежда по-стандартен, но колата, паднала в морето не е добър знак

6. Втори недобър знак на същия плаж

7. Този е особен - от скалите тече радиоактивна вода и хората очаровани се топят в нея

8. Какви шантави изгреви има на този остров. Един път ми изгрява като козунак

... друг път като ламба

... трети път - чисто лимончело

9. В планините пък, в тия торбички събират смола за тамян

10. Просто картинка

11. Не обичам селфитата, но срещу подводните нямам нищо против

12. Това е естонската художничка Aili Vint. Не се познаваме, но работим с едно и също море

Το τέλος


вторник, 6 август 2019 г.

Фрагментации 08-19

1. Човек като отиде на зъболекар и изведнъж разбира, че всичко досега е било една гигантска суета. Това "кой съм", "накъде отивам", "какъв е смисълът", "какво е любовта" - става изведнъж неясен фон, а пред очите ти се появява плакат, на който с големи букви е изписано: "Memento mori!" И наистина, ти си на стола, слабо познат човек вкарва в устата ти малка газова турбина въртяща се с 3900 оборота в минута и ти точно тогава да се замислиш "дали направих достатъчно добрини на хората?" Пич, животът ти виси на косъм, какви добрини? Я по-добре се приготви да умреш!
2. Както ни учеше едно време Скорсизи: "Много е важно как ще влезеш в кадъра, това определя и темпа, и ритъма на епизода по-нататък". Малко от нас после станаха актьори и още по-малко останаха в Холивуд, но навикът да влизаме ефектно в кадъра (задавайки темпа и ритъма на произведението) си ни остана завинаги
3. Дочух странен разговор: "Още от 14-годишна се движа само с такси". "Ама къде, в кой град това?" - попита я приятелката и. "Е, не в България, естествено!"
4. Не всеки е успявал да си отговори на въпроса "Кого искаш да бъдеш?" Има толкова примамливи възможности. Лично аз знам кого - искам да съм Стиви Уондър. Ама, че малко съм щял да недовиждам (всъщност - въобще нищо няма да виждам) и съм щял да съм пълничък (Стиви гони двестате) - какво от това - нали като запея и всичко ще си дойде по местата. Единственото е, че човек не може да пее непрекъснато и подозирам, че леки проблеми ще се появяват в промеждутъците между песните.

* сн.: Txema Salvans

събота, 3 август 2019 г.

Относително

1. "Важна е тази категория "Нещото в себе си" - ми каза скоро в доверителен разговор Р. - как иначе да разберем света?". Не, не съм дорасъл да медитирам върху Кант (и върху Спиноза също), но все по-силно се убеждавам, че Светът прави всичко възможно, за да не бъде разбран. От мен със сигурност. И докато преглеждам Reddit за идеи и малко повече яснота, ми попада странна информация. Оказва се, че колкото и да ми е статичен велтаншаунгът (баварски диалект - "Картина на света"), всичко наоколо се движи с бясна скорост.
2. Тоест, докато блея в монитора, аз (и всички мои приятели) се въртим със Земята със скорост 1650 км/ч (максимумът е на Екватора)
3. После - всички заедно летим около Слънцето със скорост 108 000 км/ч
4. По-нататък става още по-обезпокоително - заедно с цялата сюрия наречена "Слънчева система", ний се носим около центъра на Млечния път (свръхмасивна черна дупка в съзвездие Стрелец) със скорост 828 000 км/ч
5. Не забравяме, че като всеки път и Млечният се движи - със 600 км/сек около чудовищна гравитационна аномалия  наречена Великият атрактор
6. Атракторът, заедно с нашата галактика и още петдесетина други гравитационни неволници, наречени "Местна група галактики" се обединяват в "Галактичен свръхкуп Ланиакея", а Ланиакейските галактики пък, влизат в "Суперклъстър-комплекса Риби-Кит" и обикалят около нещо, което астрофизиците наричат "Тъмен поток". Ако и след това ги попиташ: "А този Поток, той какво?", гледат лошо и мълчат.
7. И някой като ми каже: "Не обичам да пътувам". Пич, ти не си се спрял!

* сн.: Антирелативист вдига скандал на Айнщайн, худ. Michael Califano (1935)

сряда, 31 юли 2019 г.

Красотата, Санчо

1. Попаднаха ми няколко амер. обзора по съдебна психология, където се доказваше, че когато подсъдимият е по-привлекателен, съдебното жури е склонно да му присъди по-леко наказание, отколкото, ако е по-неприятен или отблъскващ. Имаше даже параметри на привлекателност (за подсъдимия, не за всички) - красива външност, детско излъчване, повдигнати вежди изразяващи учудване, големи очи и спретнато облекло. В едно от изследванията се показва, че привлекателните подсъдими имат два пъти повече шансове да избегнат затвора, сравнени с грозофилите. Нещо повече - външно готините подсъдими, даже когато вината им е доказана, с по-малка вероятност се оказвали в затвора, отколкото несимпатичните.
2. Решаващото значение, което хората придават на физическата привлекателност, според авторите, може да е свързана с нагласи, че "красив, означава добър" или че "привлекателните са по-адаптирани в социума, от отблъскващите и съответно, по-рядко нарушават социалните норми"
3. "Ефектът на красивия подсъдим" не работел в случаите на наказателни дела или ако съдът е сигурен, че подсъдимият (мъж или жена) е използвал/а привлекателността си за извършване на престъпление
4. Цитиран е и един от най-красивите експерименти, за които съм чувал - на Kurtzburg et al., 1968. В Нюйоркски градски затвор отбират две групи затворници, с лицеви дефекти, на които предстои освобождаване. На едната група правят коригиращи пластични операции, а на другата не - те получават само рехабилитационно консултиране или не получават нищо. След освобождаването им, ги наблюдават една година. Оказва се, че тези с разкрасяването извършват по-малко престъпления от грозниците. Освен това, грозилите минали през рехабилитационни програми извършват повече престъпления от грозилите без рехабилитация. Някои криминолози след това предлагат прогресивната идея, да се спре рехабилитацията и да се правят само разкрасяващи  процедури - освен по-ефективно, това било и по-евтино.
5. Нямам представа какво са решили

сряда, 24 юли 2019 г.

Испански художник

Едуардо Замакоис и Забала, испански художник (Eduardo Zamacois y Zabala, 1841 - 1871). Психологически ми е перфектен, по някакви причини.

 1. "Неуместна визита"

2. "Съперници при изповед"

3. "Ценителят"

4. "Любимецът на краля"

5. "Дресираната маймуна"

6. "Двама господа обсъждат трактат"

7. "Шутове играят петанк"

Едуадо Замакоис и Забала

събота, 20 юли 2019 г.

Когнитивното

1. Че затъпявам, това е ясно, естествен процес е, въпреки че все пак крепя руините на оптимизма си на трите кита - слизането да започне от по-високо, да е равномерно и кривата да е по-полегата. Тук има пауза, в която е желателно да чуя: "Не бе, пич, не затъпяваш, а помъдряваш, да ти го начук..." и да плеснат изтънчен енкомион. Както и да е, друго ме дразни
2. Напоследък забелязвам, че когато съм свободен, реагирам по два начина: а) див и свободен и б) практикуващ guilty pleasure. По отношение на (а) всичко e ясно - обзема ме дивата мисъл (Леви-Строс) да избягам от свободата (Фром), но (б) започва да ме тревожи. Като си помисля, колко книги, филми и музика съм погълнал в последно време по принципа на guilty pleasure и си казвам - ето го истинското затъпяване, иди му кажи "Здрасти"
3. Преди да науча този прекрасен термин (бих го превел като "удоволствие от злорадството над себе си"), си го наричах "Принципът “За да ме е срам". Например, ако някой ме попиташе "Защо гледаш този стар, тъп български/руски филм?" - “За да ме е срам.” "А защо измъкна от тавана Ст. Ц. Даскалов, заедно с томче "История на БКП", направи си сандвич с леберкезе и чай, седна и зачете с упоение?” - “За да ме е срам” и т.н.
4. И продължава: 
- Ти прочете ли вече всички хубави книги?
- Да.
- Всички ли?
- От старите - да. 
- А от по-новите? 
- От новите - Нютомб прочетох. 
- Е, значи наистина си прочел всичко. А я да видим, от старите - Казандзакис прочете ли?
- Не. 
- Опа! 
5. Макар и не външен наблюдател (а може и външен, де да знам), аз усетих как една естетика се смени с друга и това ми предизвиква лека тъга

* худ.: Eduardo Zamacois Y Zabala, "Завръщане в манастира", 1868

четвъртък, 18 юли 2019 г.

Книга: "Един ден в Древния Рим"

1. Много готина книга на Алберто Анджела - историк и антрополог. Избрал е 115 г. от н.е. (при император Траян - Рим е в зенита си) и ни развежда по улиците, надникваме в къщите, проследяваме минувачите, пазаруваме, поръчваме в кръчмата, etc. Авторът дава и куп полезни съвети - как да извикаме древноримска полиция, къде е най-близката древноримска поликлиника, как да си купим роб/робиня, къде са добрите древноримски кръчми, как да се оиентираме на древноримската автогара, как да се държим при среща с весталка и т.н.
2. Впечатлява, че всичко, което имаме и ползваме днес като баси великите цивилизационни достижения на 19-20-ти век, съществува и тогава, в малко по-различен вид. При милион и половина жители, градът има: 28 библиотеки, 11 големи терми и около 1000 по-малки, 11 акведукта и 1352 улични фонтана, 3500 паметници, 2 цирка за състезания с колесници, 2 амфитеатъра за гладиаторски боеве (Колизеят е с 70 000 места), 4 театъра (най-големият с 25 000 места), стадион за атлетика (30 000 места). Не е зле.
3. От главата за правораздаването. При Траян било прието за най-малък повод да се обръщат към съда. Съдебната палата е била в базиликата на Юлий. Отпред, на широките стълби стояли адвокатите, чакащи да хванат и омаят клиента, още по пътя към съда. Отстрани стояли наемни свидетели - хора, които лъжесвидетелствали срещу заплащане. Съдийската колегия (центумвири - сто и осемдесет човека) се разделяла в четирите съдебни зали. Във всяка зала имало претор (председател), 45 съдии, ищец и ответник с адвокатите си. Имало и публика - обикновени безделници, привлечени от увлекателните спектакли, в които се превръщали заседанията - нещо като съвременните любители на съдебни и крими сериали. Почвали сутрин и можело да приключат на залез. Адвокатът не импровизирал, неговият помощник му показвал табличка с предварително разработен план, като следвали съветите на Цицерон: "Ораторското изкуство се състои от: умение да развълнуваш, да доставиш наслада и да убедиш". Когато речите били особено ефектни, публиката аплодирала. На първия ред обикновено имало наети от адвоката клакьори. Ако делото било скучно (примерно селяни се съдят за кражба на две кози), публиката се изнасяла към друга зала, където е по-интересно.

P.S. Да не забравяме все пак, че на Крит, през 1700 г. пр. н. е. вече строят триетажни дворци с канализация, водопровод и басейни.

* сн. Charles Traub, Рим, 1982