Хелоу, дребен!

1. На Хелоуин особено ми е радостно за възрастните. Децата са лесни - по цял ден влизат в роли, излизат от роли, смесват драми с комедии, разправят небивалици, заплакват, кикотят се, подтичват, отнемат си играчките, сбиват се, ако преценят и др. Един Хелоуин допълнително винаги им е добре дошъл
2. Възрастните често са замръзнали в небивалата си уникалност, нещата са сериозни и обясними, животът не е игра, а серия индоктринации, има си правила, има си 50 нюанса сиво и др. Това че, Хелоуинът предлага карнавал и възможност да се почувстваш Homo ludens e неприятно и даже опасно. Не може ли този бардак да се забрани или да се вкара в някаква позната структура (Вси св. или поне Трифон З.)?
3. Деца: вие сте ходещи машинки на времето, а като се премените в страшни одежди, ставате и мистични същества
4. Възрастни: ако виждате всичко в сиво, просто преместете слона (индийска поговорка). Поне на Хелоуин

Добро/зло

1. Колко е мъчително да научиш как някой любим артист (режисьор, актьор, художник, писател) в бита си се оказва пълен идиот. Човек е уплашен от това ужасно разцепване (не в психоаналитичен смисъл) и иска да си обясни случая, за да му стане спокойно и казано просто да не си накърни емпатията/симпатията. Освен това е неприятно като се чудиш от кой край да се идентифицираш с някой такъв
2. Някои допускат грешката да нагазят в мътилката на психиатричното етикетиране, което е тъпо, защото не ти дава нищо освен гола емоция (освен при академично обсъждане между специалисти, но там целта е друга, например прогностична)
3. Е добре, обяснения защо така се случва, има множество. Може през Юнг, може през Маслоу, може през Р. Л. Стивънсън (д-р Дж. и Хайд) - всеки вкус е уважен. Аз лично използвам следното: на едни творци талантът е даден от Бога, на други - от Дявола. Това определя поведението им в бита. Толкоз. Не смея да я препоръчвам, но ако я приемете и Окъм ще е по-спокоен

* От филма «Доктор Джекил и мистър Хайд», реж. Рубен Мамулян, Холивуд, 1931 г.

Книга: "Икономика на общото благо", Жан Тирол

Толкова години безсистемно четене. Не ставаш мултидисциплинарен, но ти пречи да мислиш за глупости.
От «Икономика на общото благо», Жан Тирол, (2014 - Нобел по икономика):
“Да видите името и лицето си на страниците на списанията или на телевизионния екран е изключително приятно. В един демократичен режим обаче, е важно достъпът до експертизата да не е резервиран само за малка елитна група, близка до интелектуалните среди. За предпочитане е всеки експерт да може да изкаже мнението си публично. Дали за задоволяване на собственото си его или за постигане на общото благо (повтарям: резултатите са по-важни от мотивацията), много учени редовно се появяват в медиите.
Медиите обаче, не са естественото местообитание на учения... академичният дискурс не е адаптиран към стандартния формат на телевизионните и радиопредаванията.
Лозунги, звукови фрагменти и клишета са по-лесни за възприемане от сложен аргумент касаещ множеството последици от дадена политика.
Дори слабите аргументи трудно могат да бъдат оборени без подробно обяснение.
За да успеете, често трябва да действате като политик: предлагате просто (или дори опростено) послание и го защитавате.
Не ме разбирайте погрешно: учените не трябва да се опитват да се крият зад научната неопределеност и съмнения. Доколкото е възможно, те трябва да предлагат съждения.
За да направят това, те трябва да преодолеят истинската си натура и да се научат да се държат, според ситуацията, да убедят себе си, че при настоящите обстоятелства някои механизми работят по-надеждно от други: „Въз основа на актуалните в дадения момент научни знания, считам за необходимо да препоръчам ...” .
Ученият трябва да действа като лекар, избиращ един или друг метод на лечение, дори в условията на научна несигурност (дори когато все още той има съмнения)…”

Фрагм. 0824

1. Познавам много хора, които искат да застрелят изобретателя на пластмасовите капачки свързани с бутилката, така че да ти пречат да пиеш. Възможно е даже да са го разстреляли този човек, но всичко е свършено, мой мили Августин, има патент и вече работи. Очевидно трябва да се появи някой десничарски Нед Луд и заедно да нападнем производствените линии
2. Тези дни видях страхотна катафалка - бял Кадилак от 60-те - огромен, четвъртит, с калници-крила, сякаш всеки момент ще излети към звездите и т.н. Даже съжалих, че в момента съм малко затруднен финансово и не мога да го купя и да пътешествам с него из страната или чужбина. Вярно, сигурно харчи като танк и ремонтите му ще изискват значителен ресурс, но затова пък, като се появя с него в някое селище от градски тип и кеф ти уважение, кеф ти почит и даже кеф ти тиха тъга и смирение

3. Прекрасна мисъл на Андре Жид, периодично си я припомням: “Отдавна всичко е казано, но тъй като никой не слуша, налага се постоянно да се връщаш назад и да повтаряш всичко отначало.”

* На рисунката е Андре Жид

Интервютата в Древна Индия

1. Едно време когато ме изнудваха да давам интервюта, наговорих доста глупости, а което не беше глупост, биваше редактирано така, че да стане кликбейтно заглавие, т.е. също да звучи идиотски. После се научих да отказвам, обикновено рязко и невъзпитано, но нека ви призная: няма друг начин да противостоиш на полазилата те магия на безмислието и онази почтителна влюбеност в себе си, за която никога няма прошка
2. Малко по-късно отворих случайно попаднала ми книга - "Ащавакра-гита" и въпреки сдържаното си отношение към древноиндийските текстове, заподозрях нещо:
“ Нямам ни най-малкото желание да действам. Аз се отрекох от действието и от отричането на действието и живея щастливо във всякакви състояния. След като осъзнах, че моето истинско Аз е извън всяко действие, аз изпълнявам това, което Вселената поставя на пътя ми и живея щастливо.
Ти си безучастен свидетел на всичко и винаги си напълно свободен. Докато те хапеше черната змия на самомнението, разсъждаваше глупаво, че си Аз-действащ, сега пиеш нектара на усещането “Аз - не действам” и си щастлив.”
3. Изглежда недостижимо, но е хубаво да се има предвид

* Ащавакра-гита е от началото на I в. пр. Хр.

** Снимка: Джуд Лоу в "Младият папа"

В убиване на времето

1.Група деца на лагер се плацикаха в прибоя и учителят им свирна, и каза нещо на гръцки в смисъл, че стига толкова, да излизат вече. На личицата се изписа скръб с различна интензивност. Това си е травма - току що си влязъл в морето, няма и десет минути по детското летоброене, даже не си и посинял (в действителност - гъбясваш вече час, устните ти са станали турско сини) и внезапно хоп - излизай от живородната течност. Едно момиченце се забави, беше тъжно и замислено, наложи се учителят да му подвикне допълнително
2. Обикновено като наблюдаваш нещо интригуващо, въображението ти го допълва с още подробности, за които не знаеш дали ги е имало или си ги доизмислил сам. Това момиче за какво се беше замислило? Дали се е питало: “Толкова беше хубаво, защо ми го развалиха?” или Архимедовото: „Не ми разваляйте кръговете (μή μου τούς κύκλους τάραττε)"
3. Винаги им приписваш някакви свои мисли и предположения и после като го разказваш на някого и се чудиш: това, което видях ли разказвам или някаква полуизмислена ре/конструкция, една импресия, която услужливият ти мозък автоматично е оформил като вътрешен преразказ и е добавил няколко хука за достоверност. Язък за реалността. И каква полза после да отваряш Файерабенд или Рорти - и там няма отговор, няма даже утеха

Градива

1. Представих си, как някой идва и ме пита: ти от какви книги се състоиш? За всеки случай веднага започнах да изреждам наум автори и усетих, че се подхлъзвам към банално изброяване на любими книги, а си представях съвсем друго. Мечтаех си да е някак по-същностно, като признаване и преодоляване на някакво табу в истината за себе си. Освен това, се уплаших, че мога някого да пропусна - за подобни неприятни въпроси е добре да се подготвиш по-отрано
2. Забелязано е, че когато хората разговарят за книги, те стават странно чувствителни и раними, очевидно темата е твърде интимна и разсъбличаща /де да беше телесно/ и рискът някой да обезцени чувствата ти, е съвсем реален. Това е страшно. Нещо подобно на отчаяние изпитах когато преди доста години разбрах, че не всички обичат “Алиса в страната на чудесата”, а по-късно ми е ставало чоглаво и с други автори пред други хора
3. От друга страна, знам, че не съм прав, защото всеки си има собствени вкусове и се омайва от различни книги, и най-добре е, сдържайки нарцисизма си, мирно да се разотидем по социалните си групи