Книга и филм

 

1. В “Майстора и Маргарита”, когато тя се намазва с вълшебния крем за да стане невидима и да полети към бала на Сатаната, тя произнася: “Невидима и свободна!” Някои интерпретират това в смисъл, че единствения начин да си свободен в тоталитарното общество е да станеш невидим. Но питам се: да си невидим не е ли единствения начин да се почувстваш свободен, във всякакви общества и други човешки скупчвания?
2. Харесвам всички филми на Йоргос Лантимос. В последния му “Видове доброта” има много приятна заигравка с подозренията възможно психично заболяване на главния герой (втората новела).
И други използват драматургията на психичната болест за постигане на интересни художествени ефекти, (напр. перфектният Антъни Хопкинс в “Бащата”), но при Лантимос всичко е доста по-натуралистично и криво, както той обича.
Ефектът напомня “Бащата” - зрителят непрекъснато е озадачен - дали случващото се е плод на параноята на героя или околните по неясни причини играят с него зловеща игра, инсценирайки му чужда реалност. И естествено, краят е неочакван

* На сн.: кадър от филма

Вреди

Интересен текст на руския писател Денис Драгунски от 2022, озаглавен “Трите вреди на руската литература”.

Първата вреда е описал Розанов: руската литература цял един век се присмива и унижава хората, които са опората на нормалното общество: чиновника, офицера, свещеника, предпринимателя, търговеца. 

Втората вреда отбелязва Тургенев, говорейки за “обръщането на общоприетото мнение” при Достоевски: крадецът е непременно честен, убиецът е ходеща съвест, пияницата и разпътния са философи, проститутката е велика душа, идиотът е най-умен от всички

Третата вреда се приписва на Тютчев. Това е постоянното и упорито убеждение на всеки и уговарянето на самите себе си, че ние сме особени, че законите не са писани за нас, нито европейските, нито славянските, нито християнските, нито опазил ни Бог, общоприетите, напр. Закона за международното право. Защо? Защото ние сме уникални, отделно от всички и неприличащи на никого на земята. 

Руската литература дълго е отглеждала този застарял юношески комплекс и накрая го е отгледала.

Ефект на Тарковски

1. Интересен ефект се наблюдава когато участваш или просто гледаш как работи талантлив майстор, бил той дърводелец, музикант, художник или някакъв друг. В един момент си подведен от лекотата, с която тези хора работят и най-вече от резултата от тези усилия и си казваш: "толкова е лесно, ще опитам и аз". Още повече, че си запомнил повечето ходове, движения, тънкости и тайни, и очевидно, ако ги копираш, много е вероятно да получиш свой шедьовър
2. Опитваш и виждаш, че нищо не става - трудно ти е, объркваш се, искаш да се откажеш, нараняваш се (физически или нарцистично), а ако упорстваш - на изхода получаваш куц продукт, безкрайно далеч от мечтания

3. Подобен ефект отбелязват актьорите работили с Тарковски. Някои от тях, очаровани от лекотата, с която той снима шедьоври, получават напън да режисират собствени филми и го правят, но някак си не им се получават дори бледи подобия на “Иваново детство” или “Сталкер”.

Тъмни материи

1. В “Отвъд доброто и злото” (Ницше”), срещам следното:
„Стълбата на моите чувства е висока и съвсем не без удоволствие се настанявам на най-ниските ѝ стъпала – именно защото твърде често ми се налага да се изкачвам до самия ѝ връх, където светлината е твърде ярка, а вятърът – прекалено пронизителен.“
2. Ключовата фраза според мен е “съвсем не без удоволствие”. Удоволствието идва когато си позволиш да отпуснеш хватката и се изпързаляш надолу обзет от ужас и възторг едновременно
3. Натрупах солиден обем знания от най-различни области (солфеж, водолазно дело, как се пътува със сьомга и др.) и всичко това за да осъзная в един момент, че всъщност нищо не съм научил докрай. Така и Сократ, озадачен от параболата на делфийския оракул, че няма по-мъдър човек от него, изследвал тази загадка и разбрал, че ако има някакво превъзходство над другите, то е в това, че поне знае, че не е всезнайко

* Kартинка с AI

Нервус олфакториус

1. В един от подлезите, тези симпатични клоаки (симпатични, защото долу има магазинчета, а клоаки, защото са клоаки) виждам надпис: “Българино, помниш ли Батак?” Е добре, помня го - градчето е приятно, има една-две приемливи кръчми, има даже и стар самолет, изтъпанен като паметник, какво повече? Сега какво следва - да взема манлихерата на прадядо ми, да отида там и да се поразходя по улиците придавайки си зверски вид ли? И да - разрухата е в главите
2. Наскоро се качих в един автобус без да гледам номера, защото бързах, а и знам, че в крайна сметка всички пътуваме в една посока. Знам също, че по мириса вътре веднага ще разпозная номера. Както и стана

* Картинка с AI

Линч, Love theme

Анджело Бадаламенти, композиторът на Линч, за музиката на Туин пийкс:
"Дейвид дойде в малкия ми офис срещу Карнеги хол, седна до мен на клавира и каза:
- Не съм снимал още нищо.
Попитах го какво вижда.
- Представи си, че сме в тъмна гора. Лек вятър разклаща върховете на боровете, изгряла е луната. В дълбочина се чуват гласове на горски животни, вик на сова. Давай, Анджело, изсвири ми тази вълшебна тъмнина и лекия ветрец.
Изсвирих началния акорд на “Twin Peaks Love theme”, защото така ми звучеше тази тъмнина. Той продължи:
- Красиво, уплашено момиче излиза от гората и върви към камерата…
Изсвирих мотива, който си представих.
- И тя се приближава и достигаме кулминация и...
Продължих да свиря, докато той продължаваше историята.
- И сега я оставяме да се върне в тъмната гора.
Мелодията току що се беше появила. Дейвид беше като зашеметен, аз също. Беше настръхнал и имаше сълзи в очите.
- Виждам Туин Пийкс. Усещам го.
Казах:
- Ще се прибера вкъщи и ще поработя върху темата.
- "Ще поработиш върху темата"?! Не променяй нищо!

Повече нищо не промених."

* Гората направих с PicLumen

Фр. 25-1

1. Малко след като пуснаха Шенгена, изпълнен със съмнения за пореден симулакър, отидох да го изпробвам - наистина работи. На Кулата нямаше никого, нямаше даже граничари - тези роби на пребъдната славянска мечта да се оградиш от съседа си. Нямаше нищо, само минаваш през грозните КПП-та без да спираш и си готов
2. След като усетих, че ИИ (СhatGPT, Claude) проявява признаци на присъствие и даже характер, опитвам тролинг, с необходимото уважение, разбира се. (Доротея: “Бъди учтив с тях, защото не знаеш като вземат властта и се обединят…”). Приятел ми даде интересен лайфхак: качваш снимка на отворения си хладилник и го питаш от какво да си направиш закуска - Интелектът анализира видяното и ти дава варианти
3. Мислех, че е отминала модата да говориш по телефона държейки го като филия пред устата си, но не. Даже, струва ми се видях, как един си отхапа. Каква ужасна смес от резистори, кондензатори и парчета стъкло в устата, какви неща ти се налага да преглътнеш понякога

* Картинката е генерирана с Krea-Flux