Цикличности

1. Когато отдавна не съм ходил на изложба и се погледна в огледалото, веднага разбирам, че отдавна не съм ходил на изложба. Гледа ме намусен, сбръчкан, кисел, болезнен старец, който явно не съм аз - кристалът на венецианското ми огледало в коридора никога не лъже, той само предупреждава
2. След като се уверих, че реалността е красива тъмнокоса жена, която ти маха отдалеч, винаги гледам я картини, я фотографии веднъж на месец-два, на специално отредените за това места, за да си въобразявам после разни неща. Но не по-често - ако зачестя, онази спира да ми маха
3. Смешно е, като заподозреш, че единственият брейк на автоматизма ти е, когато ти спрат интернета. Не, че тогава особено се замисляш, просто си изнервен, че са ти спрели интернета и нагло ти пречат да си автомат (слава на Исус, това се случва крайно рядко). Или както пишат Илф и Петров през 1928-ма - "Ето, радио има вече във всеки дом, а щастие така и не се появи"
4. Вероятно всички вече са се досетили, че отношението ни към другия зависи не от това, какво той е направил за теб, а от това, какво ти си направил за него. Ако си му направил зло - не ти е точен, ако си му направил добро - го харесваш. Ако не си му направил нищо - сигурно ще го забравиш
5. Ако пък искаш да го запомниш по някаква причина, тогава най-добре е да работиш по Левин (Курт) - да има нещо недовършено между вас - недовършеното действие се запомняло по-добре от всяко друго, според него

* сн.: Ken Van Sickle